№ 1460
гр. П., 14.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:К. Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от К. Лесенски Наказателно дело частен
характер № 20255220200065 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Тъжителят Д. С. К. - редовно уведомен се явява лично.
Явява се адв. И. Г.В. от АК П., надлежно упълномощен, редовно
уведомен.
Явява се адв.А. В. от АК П., надлежно упълномощен, редовно призован.
Подсъдимият П. Г. П.- редовно уведомен се явява лично.
Подсъдимият С. К. П. - редовно призован се явява лично.
Подсъдимият А. К. П.- редовно призован се явява лично.
За тях се явява адв. К. А. от АК П., надлежно упълномощен, редовно
призован.
Подсъдимият С. И. Р.- редовно уведомен се явява лично и с адв. С. А. от
АК Пловдив, надлежно упълномощена, редовно уведомена.
Свидетелите И. С. К., М. И.а К.а и А. З. К.а -при режим на довеждане от
поверениците се явяват лично.
Свидетелят И. Т. П.-при режим на довеждане от адв.А. се явява лично.
Свидетелят Д. Д. Б. – редовно призован се явява лично.
АДВ. В.: Да се даде ход.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема се самоличността на свидетелите, както следва:
И. С. К.: на 52 години, българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, женен, работещ, тъжителят Д. К. ми е брат, без родство с
подсъдимите.
М. И.А К.А: на 44 години, българка, българска гражданка, неосъждА.,
със средно образование, омъжена, работеща, тъжителят Д. К. ми е съпруг, без
родство с подсъдимите.
А. З. К.А: на 45 години, българка, българска гражданка, неосъждА., със
средно образование, омъжена, работеща, тъжителят Д. К. ми е девер, без
родство с подсъдимите.
И. Т. П.: на 48 години, българин, български гражданин, неосъждан, с
основно образование, неженен, работещ, без родство със страните.
Д. Д. Б.: на 41 години, българин, български гражданин, неосъждан, с
основно образование, женен, работещ, без родство със страните.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината и напуснаха съдебната зала.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили писма -от Бюро „Съдимост“ при РС П.,
ведно с 4 бр. справки съдимост по отношение на подсъдимите и от РУ П.,
ведно с 4 бр.характеристики за подсъдимите.
АДВ. В.: Да се приемат.
АДВ.В.: Да се приемат.
АДВ.А.: Да се приемат.
АДВ.А.: Да се приемат.
Съдът счита, че така постъпилите материали са относими, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото – писмо от Бюро
„Съдимост“ при РС П., ведно с 4 бр. справки съдимост по отношение на
подсъдимите и писмо от РУ П. с 4 бр.характеристики за подсъдимите.
АДВ. А.: Представям СМУ, което моля да приемете.
АДВ. В.: Да се приеме.
АДВ.В.: Да се приеме.
АДВ.А.: Да се приеме.
Съдът счита, че така представеното СМУ е относмо, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателство по делото - СМУ №
12/2025г.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.И. К..
СВ. К.: На ..., тази година, вечерта около 10 часа се прибирахме със
съпругата ми и малкия ми син от посещение при родителите на жена ми. С
брат ми живеем на една улица, през една къща в П.. Спирайки пред нас снаха
ми -М. К.а изскочи от тях, идвайки към нас явно да търси помощ, беше
разтревожена и каза, че брат ми е стА.л, защото бил спал и излязъл с колата,
че И. К.- племенникът ми бил отишъл при гаджето и имало проблеми и
спречкване с младежи. Естествено няма как да оставя нещата така и качихме
снахата на колата и със семейството ми- аз, съпругата ми А. К.а и малкия ми
син и снахата отидохме в селото. Малкият ми син е на 17 г. Отивайки в селото
не знаехме къде да отидем, отиваме на центъра, там са заведения и там се
събират младежи да търсим брат ми. Снаха ми се опита да се свърже с брат
ми, но не се свърза с него, а със сина й- малкия И., който каза, че търси баща
си из селото. Чухме се с малкия и се разбрахме на центъра да се видим. Снаха
ми се качи при малкия да не е сам. Аз започнах да обикалям, за да намеря брат
ми с другата кола и го открих до центъра, на едно кръстовище имаше
осветление, беше излязъл от колата и пушеше. Спираме до него, слизам да
видя какво се случва и някъде 5 минути след като спряхме при него се
3
зададоха 2 коли. Едната беше сив джип, но марка не мога да кажа и веднага
след джипа се движеше по-малка кола, не мога да кажа и тя каква е- малка. В
този момент брат ми казваше какво се случва и какво прави там, че малкия
има проблеми с момчета, че го притискат с кола и едва ли не ще се стигне до
инцидент. Докато говорихме дойдоха другите две коли, от които слязоха мъже
и момчета- години не мога да кажа, не мога да кажа точно колко бяха, защото
след слизането си те се нахвърлиха върху брат ми и започва едно меле. Те се
нахвърлиха само срещу него, защото явно го познават, предполагам е имало
други срещи с тях. От първата кола понеже беше първа и се виждаше
изскочиха 4 човека. За втората не мога да кажа колко са, защото тя е зад
първата кола. В този момент исках някак си да приключим тази щуротия и да
се разберем за какво става въпрос, обаче няма кой да чуе, свлякоха брат ми на
земята и се почна ритане. Скупчване по паднал човек, сега като казвам бой,
затова казвам меле- ситуацията е такава, че не е светло, виждаш силуети на
мъже, които бият някой. Опитах се да избутам един-двама с цел да го изправя,
но в този момент някой ме награби зад гърба. Имаше стена на къща и ме
блъсна там, обръщайки се получих един удар и аз. Това беше в общи линии.
Тук в залата има от тези лица –г-на с очилата /св. сочи подс. А. П./,
другият, който изблъсках от брат ми беше този в дясно /св. сочи подс. П. П./.
От тази стрА. г-на /св. сочи подс.С. Р./ също беше единия от биещите. Други
не мога да разпозная. Човекът, който ме бутна не мога да го разпозная и да
кажа кой е бил, защото беше зад мен. Тримата, които описах бяха отгоре на
брат ми. Двама се опитах да издърпам, като г-на от дясно директно го хвА.х и
го дръпнах /св. сочи подс. П. П./ , а вторият беше г-на в ляво /св. сочи подс. С.
Р./. От там вече се губят нещата, защото брат ми се изправи. След, което
опитах се да прекратя това нещо с приказки, че не сме дошли да се бием, а да
се разберем какво става с младежите. Около това меле се завъртяха и
младежите, които явно са излезли от втората кола, защото аз това го виждам,
че те са там, след като всичко почти утихна. Младежите не мога да опиша,
едното беше доста едро, другите- видях силуети и не мога да ги опиша.
Съпругата ми с малкия син тогава бяха до колата, на разстояние 10-15 метра.
На кръстовището, където са колите имаше една лампа, поне така помня. Ние
сме в част от тъмна улица. Недостатъчна видимост, за да оприличиш някой
конкретно. Тях ги оприличавам, защото бях до тях. Брат ми не успя да
отвърне, аз също не успях да отвърна на никой, защото нямах тази цел. От там
4
ситуацията започна с разправии и приказки кой какво бил е направил. В
последствие дойде още една кола с мъже- „.... Завъртя се, но всичко беше
приключило. Г-на в ляво /св. сочи подс. С. Р./, той беше един от хората, който
се опита да укроти нещата, защото явно е разбрал, че не са прави. Той ми даде
шише с вода да се измия, защото от носа ми шуртеше кръв. Като се изправи
брат ми, се виждаше кървавото му лице, от което не можеш да оприличиш от
къде тече кръвта. В последствие в спешното се оказа разбит нос, вежда
разбита- спукА., хематом в окото. Ние двамата не сме се обадили за помощ. В
последствие разбрах, че снаха ми се е опитала да се свърже с полицията, но не
е дала адрес където да дойдат. За мен това е едно село, през което съм
преминавал. След това отидохме в болницата, защото беше видимо зле брат
ми и беше добре да се види от лекар. Аз също минах преглед. Брат ми преди
те да се нахвърлят над него не им е казал нищо, те явно са били подготвени
предполагам.
Не мога подробно да кажа кой какви действия от подсъдимите е
извършил, защото виждаш едни хора, които търчат срещу него и в един
момент той се свлича, защото явно е ударен- така предполагам. Ако говорим
за конкретни удари -тях ги видях от тримата, които посочих, когато той вече
беше на земята. Брат ми свит на кълбо и легнал настрани, г-на в дясно беше от
към лицето му /св. сочи подс. П. П./, другите двама – г-на с очилата и другият
до него в ляво /св. сочи подс. А. П. и пос. С. Р./ бяха отзад от към гърба му.
Подс. Р. беше фактически в долната част на гърба, където са бъбреците, а в
горната част беше г-на с очилата, другият в дясно беше отпред лицево и
тримата ги виждам как ритат, кой където свари. То се чува, все едно риташ
чувал с картофи. Чува се пуп-туп. Аз не се намесих, защото не съм отишъл да
се бия, аз ги разтървах. Г-на го бутнах настрани /св. сочи подс. Р./, а другия в
дясно /св. сочи подс. П. П./, ритници видях от тримата. И тримата го ритаха
едновременно. След като ги бутнах- единият насам, другият натам, брат ми
успя да се вдигне. Тогава някой ме награди и ме удари в стената. Тогава
нещата започнаха да утихват- имаше само дърпания и бутания насам-натам.
Г-на /св. сочи подс. Р./ призова да се спре, да видим какво се случва – „Спрете
бе, нещо става, което не трябва“. Важното е, че той пое инициативата да се
спре щуротията. Не е се налагало някой да държи някой. Откак бутнах двама-
трима и той стА., и започнахме само словесни атаки. Брат ми не можа да
нанесе удари, защото беше на земята. Като пристигна колата нямаше никаква
5
приказка- едно нахвърляне. Предполагам, че нещата са били предварително
подготвени. Слизат и директно се нахвърлят към него. Аз съм до него и
хващат него, а не мен. Не мога да кажа във втората кола колко души са били. В
първата кола видях, че слязоха 4 човека, не мога да кажа дали е остА.л някой в
колата, тъмно беше.
С точен час не мога да се ангажирам- цялата ситуация става между ...
часа вечерта, от тръгването ни от П. и до селото, побоя и приключването на
боя и предполагам, че към 11 часа сме приключили. В момента, в който ние се
прибирахме към къщи беше към 10 часа, когато тя изскочи от тях и дойде към
нас. Около 10 минути преди да се прибера аз, брат ми е тръгнал към Д., така
предполагам. На мен лично тя час не ми е казала.
Ние около 10 минути обикаляхме в селото и отидохме на центъра. На
центъра заварихме само малкият И. с колата- моят племенник. Той не знаеше
къде е баща му. Просто ей така- наслука, случайност може би, нямам
обяснение.
Аз бях облечен по домашни дрехи- анцуг, имах яке, очилата не съм
носил, тогава ги нямаше, брат ми също беше без очила. Спряхме до колата на
брат ми, на разстояние не повече от 2-3 метра, една по друга двете коли.
Мястото, където спира джипа и изскачат мъжете до нашите коли са тези 15
метра. Джипът, като спря, беше на разстояние от брат ми 15 метра. Моята
кола от това място – в момента, в който те се нахвърлиха върху брат ми и
започнаха да го дърпат към улицата далеч от колите. Всичкото това със самият
бой, който почна и ритането ние не седим на едно място, а се опитвам да ги
разтърва. Не мога да кажа те как са разпознали брат ми. Реплики, закани и
заплахи от брат ми не е имало към хората, които дойдоха. Не мога точно да
определя колко метра издърпаха брат ми към улицата, защото ситуацията
беше набързо и в полумрак. Слизат от колата, дърпат брат ми към улицата, но
не мога да кажа на какво разстояние, не мога да се ангажирам с метри. Първо
към уличката го дърпат, той се свлече и аз отидох да ги разтърва. Започна
първо дърпане и след това видях, че той пада. При самото дърпане не съм
видял удар, после видях при падането му на земята, че го ритат.
Нашите коли бяха на кръстовището под лампата, една след друга и не са
спирали движението по някоя от улиците. Кръстовището е кръстообразно, от
което едната улица е кална. Те дойдоха от асфалтирА.та улица от към центъра,
6
а аз бях спрял на асфалта, преди калната улица, леко в страни от нея, за да не
сме на кръстовището. Бяхме близо до калната улица двете коли, но не
спирахме движението от калната улица.
Не познавам никой с името К. от селото.
Свличането на земята го видях, не мога да кажа как точно са го
повалили, ритниците върху него от тримата видях. Свличането на брат ми не
мога да определя дали беше напред или настрани, само видях, че се свлича на
земята, както когато човек припада. Свлече се на място брат ми. Аз бях на не
повече от 2 метра от него, защото дърпайки го на там аз тръгнах по тях. Те за
ревера го дърпаха. Първите, които се нахвърлиха, които ги обявих кои са - те
бяха хората, които го дърпаха. Беше тъмно вечерта, не мога конкретно да кажа
кой къде го е дърпал.
В залата влиза св.М. К.а.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.К.А.
СВ. М. К.А: На ..., тази година се случи това. Ние си бяхме легнали със
съпруга ми, дъщеря ни си беше в нас, а сина ни беше излязъл навън. Към ...
часа синът ми позвъни на мъжа ми и каза, че го преследват с колата, при което
той не ми каза някакви подробности, а започна да се облича и каза –„Пак
притесняват В., тръгвам за Д.“. Конфликт има между синът ни и момчета от
Д., така и не разбрахме причината -дали е защото той е от града или защото
имали отношения едното момче и приятелката му към момента, която е от Д..
Тръгна – ние имаме 2 л.а., синът ни беше с единия, мъжът ми се облече по
най-бърз начин и тръгна към Д. с другата кола и изобщо не ме изчака аз да се
облека, за да отида с него. След като аз се облякох, излязох навън с идеята да
отида до свекърва ми и деверът ми, който живеят през една къща да помоля
някой да дойде с мен, за да идем до Д., защото двамата са сами в селото. В
този момент видях, че девера ми и етърва ми тъкмо спират с колата пред тях и
се затичах към тях и казах –„Така и така, В. се обади, М. тръгна самичък“ и те,
както бяха с колата, тръгнахме за Д.. Съпругът ми 10-15 минути преди нас е
тръгнал може би за Д., може и повече или по-малко да ми се е сторило. По
телефона никой не ми вдигна, но на влизане в селото видяхме синът ми с
колата в началото на селото и аз казах –„Спрете да се кача при него да не е
сам, докато намерим мъжа ми“. Той се движеше с колата и виждайки ни и ние
7
спряхме и той спря. Аз се качих в колата при него и тръгнахме да търсим мъжа
ми. Аз му казах –„Дай да идем ние пред кметството, за да се обадим на
кмета“, защото той предната вечер ни беше звънял да ни увери, че
проблемите, които има между децата той ще информира родителите им и
всичко ще бъде приключено. Да се разберем най-накрая, не може всяка нощ
под напрежение. Аз първо в този момент звъннах на мъжа, за да му кажа да
дойде пред общината, но той не вдигна. След това на етърва ми звъннах,
защото тя е с часовник и веднага ще види. В този момент тя ми вдига и
викаше –„Бързо се обаждай на тел.112, стА. бой, бият М.“. Нямам спомен дали
ми е казала къде е стА.л боя, аз толкова се притесних, синът ми се напрегна
също много и не знам как сме стигнали до там, където са били. Аз не познавам
селото. В момента, в който се движим аз съм набрала тел.112 и казвам –
„Намираме се в Д., бият мъжа ми“ те питат „Къде се намирате“ на което аз
казвам в Д., но не знам улицата. В този момент ние сме спрели пред събитието
и аз се опитвам и питам на коя улица сме, защото имаше много хора и виждам
мъжа ми и девера ми целите в кръв. Когато се обади, етърва ми каза, че
някаква хора го бият мъжът ми, аз затворих и звъннах на тел.112 - не е казала
колко хора са. Като спряхме мъжът ми и девера ми бяха целите в кръв и
имаше суматоха. Прави бяха и около тях имаше много хора, които не
познавам, не се удряха, беше приключил боят. Аз се паникьосах, защото мъжа
ми беше в ступор, той не знаеше какво се случва. Веднага след това се случи,
че един от тези мъже дойде и започна да ми се извинява /св. сочи подс. С. Р./ -
„Извинявай, не знаех какво става, извинявам се, аз съм семеен, имам внуче, не
съм искал да стане така“. Почна да се извинява, че едва ли не той не е очаквал
така да се развият нещата. Той се извинява, че е участвал и че мъжа ми е в
това състояние заради тях и девера ми, но мъжа ми беше по-тежко пострадал.
Извиняваше се, но не конкретизирал този или онзи, говореше само за себе си.
След това аз звъннах пак на тел.112, при което един от господата ми каза –
"Недей да звъниш, че цяла нощ ще ни държат тук.“ Аз се замислих, виждайки
мъжът ми как изглежда и девера ми и че съм оставила детето си само през
нощта прецених, което сега считам, че беше грешка, че по-добре да идем до
бърза помощ, отколкото да викам тел.112, но не проведох разговор и затворих.
След това пак имаше едни разправии, някой се оправдаваше- ние така, ние
иначе, вие сте виновни, ние сме виновни, ама ние не сме отишли семейно да се
бием. Не ни е хоби. След колко време не знам се качихме в колата, като най-
8
важното ми беше да идем до бърза помощ.
Моят мъж беше в шок, защото той не е очаквал, той дори не говореше.
После каза, че токова бързо е стА.ло, че със слизането от колата са се
нахвърлили по него, не е очаквал. Ритали са го и в лицето, защото имаше
удари в главата. Веднага с идването на мъжете са го ударили с ръка в лицето,
предполагам с юмрук, защото окото му беше с хематом и целият беше в
синини, имаше удари от юмрук отзад в тила. Така мисля, защото, ако го
ритнат в тила щеше да е в безсъзнание- така предполагам. Бутнали са го на
земята и са го ритали. Каза, че са били повече от четирима. Много хора е
имало. Намесил се е брат му и затова е изял удар.
В болницата се установи хематом на окото. По лицето имаше и по
тялото имаше натъртвания и синини- доктори го прегледаха. След като го
прегледаха ние се прибрахме в къщи. Казаха в понеделник да идем на
консултация с очен лекар, защото нямаше дежурен в момента. След това
направихме консултацията с очен лекар и в съдебна медицина си извади
медицинско.
Обадих се на тел.112 от моят телефон- ..., на ....2025г. в ... часа. Вторият
път, който се обадих, но не се осъществи разговор беше в ... часа.
Първият удар, от който е бил ударен е бил от него /св. сочи подс. П. П./-
мъжа ми ми каза, тъй като бил с работен гащеризон подсъдимият и моят мъж
ми каза, че човека с гащеризона го е ударил първи. Бутнали са го на земята
след това, нямам спомен дали ми каза, че са го бутали или дърпали, факт е, че
е паднал на земята. Дали е бутнат или дръпнат резултатът е един и същ.
Първият удар е бил от едно лице докато е бил прав. На земята докато е бил е
имало много хора и са го удряли и са го държали, повече от четирима.
Ние лично не познаваме момичето, с което дружи синът ни, само по име.
Родители й също не познаваме, не сме ходили у тях в Д..
Отидохме със синът ми на центъра при общината. Не съм засичала за
колко време от кметството за колко време сме видели колата на моят мъж и
боя, защото аз говорих с тел.112 в този момент. Не съм си поставила за цел да
засека за какво време до къде да стигна, защото най-важното за мен в този
момент беше да сигнализирам на тел.112, за да може се прекрати. Аз се
обадих на етърва ми, след като сме на кметството. Докато звъня на тел.112 се
придвижваме и стигаме до мястото. Докато говоря с тел.112 се придвижваме
9
към мястото. Моят син шофираше, най- вероятно е знаел къде е мястото.
Етървата, като се обади не каза насоки. Ние веднага го намерихме мястото.
Никой от подсъдимите нямаше следи от бой.
Имаше лампи на мястото където ги заварихме. Кръстовище беше там
където спряхме и беше добре осветено.
Не кога да кажа колко коли имаше на мястото, защото виждайки мъжът
ми в това състояние. Синът ми спря близко, имаше много хора. Там където
спря, сякаш отсреща имаше коли. Нямам идея къде е била колата на етърва ми
тогава. Не съм видяла, аз бях много притеснена. Имаше много хора. Не съм
видяла къде е тяхната кола и не знам дали моят син спря до тяхната кола.
Улиците бяха асфалтирани, поне по тази, по която пристигнахме ние. Не
съм видяла къде са били техните коли.
В залата влиза св.А. К.а.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.А. К.А.
СВ.А. К.А: Датата е ....2025г., някъде към 10 и нещо вечерта, когато се
прибирахме с моят съпруг и с детето. В този момент етърва ми М. К.а излезе и
каза, че М. е тръгнал набързо, че притесняват В.- племенникът ми и М.
тръгнал без да я изчака. Младежи в Д. го притесняват. Тогава тръгнахме към
селото. Не мога кажа преди колко време преди нас е тръгнал Д.. Тръгнахме,
отначалото на селото срещнахме И. К. –племенникът ми. Той беше в
движение с л.а., спряхме и етърва ми М. се качи при И. К.. Ние тръгнахме с
нашата кола да търсим деверът ми Д. К., не знаехме къде се намира.
Срещнахме се на едно кръстовище случайно. Той беше в колата, но сега не
мога да си спомня той какво правеше. Слязохме от колите за кратко време,
синът ми не се сещам дали слезе и отидохме при Д. и разговаряхме. Д., моят
мъж и аз говорихме на едно място и след това вече да си тръгваме и
пристигнаха двете коли- едната джип, марка не мога да кажа, от която слизат
мъже. В едната четирима, а в другата около четирима пак, не помня точно и
директно нападнаха М. с юмруци и го свалиха на земята. Първи бяха тези
четиримата, имаше един младеж в джипа- той не е от тези четиримата.
Излязоха от едната кола четирима и от другата кола излязоха четирима. Пръв
не мога да кажа кой нападна, директно всичките върху него и започнаха с
10
удари- падна на земята, ритници. Всичките го удряха, които бяха там-
ритници. Всеки риташе. Не мога да кажа кой го удари, за да падне на земята
Д.. Тогава го ритаха- удряха го тези лица /св. сочи подс. А. П. и подс.П. П./.
Трима видях и лицето също /св. сочи подс. Р./. Тях видях, че го ритат. Преди
това не мога да кажа дали някой от тях го е ударил, за да падне. Не мога да
кажа кой къде го е ударил. Аз толкова много се изплаших, че не знаех какво да
правя. Обадих се на М. да вика полиция, че бият мъжете- и моят мъж беше
нападнат, но не мога да кажа кой го е нападнал. Само един удар, но не мога да
кажа от кой. Казах на етърва ми да вика полиция. Не съм й казала къде се
намираме, на една кръстовище, защото аз не познавам селото. Не съм
обяснявала как да дойдат при нас. След това етърва ми пристигнаха, беше
приключило всичко. Ритането поне 5 минути продължи. Може и на мен така
да ми се е сторило, защото аз като видях това и не знаех какво да правя. Боят
вече беше спрял като дойде етърва ми. Тя като дойде питаше каква е улицата,
защото звъннала на тел.112 да каже, но ние не знаехме и не можахме да кажем
коя е улицата. После като се успокоиха нещата си тръгнахме и отидохме в
бърза помощ. М. беше в много тежко състояние- цялото му око се беше
издуло, болеше го много кръста, гърба. На И. му течеше кръв от носа, каза, че
много го боли носа. Там ги прегледаха в бърза помощ.
Двете коли едновременно пристигнаха. Аз не мога да кажа кой в коя
кола е бил. Общо 8 души мисля, че бяха, не съм много сигурна. От първата
кола бяха 4. От втората също 4, така си мисля. Не си размениха реплики,
директно го нападнаха Д.. Първо видях този човек от джипа със сина му /св.
сочи подс.А. П./. В последствие разбрах, че е синът му. Отидоха към Д. К.-
удряха го, не мога точно да кажа как. Другите души от колите бяха около тях.
Аз като говорих по телефона, не съм гледала през цялото време. По време на
разговора с етърва ми се обърнах с гръб към тях. Ритници видях. Аз видях
удари и ритници. От другите лица там не видях удари- те бяха около тях, не
знам как да го обясня. А. П. и сина му като го удариха и Д. падна на земята
настрани. Не мога да кажа кой къде е бил спрямо тялото на Д.. Не мога да
посоча кой къде е бил. Видяла съм ги, но не знам кой точно кога е ударил. Аз
присъствах там, но не мога да кажа кой къде е ударил. Не мога да кажа кой е
нанесъл удари и къде на Д.. Не мога да уточня кой е нанесъл ударите на Д..
Всички бяха около него, когато той беше на земята.
След разговора с М., тя дойде с л.а. на сина си след 5-6 минути, защото
11
беше приключил побоя. Не съм видяла колко удара с крак са нанесли на
девера ми. Случайно спряхме колата на това място и случайно се видяхме с Д.
К.- той беше в колата, видях го. Това място си беше си по-светло на
кръстовището, не като ден. Познахме колата му и спряхме на разстояние от
него на около 1 метър, не помня точно. Говорихме с девера ми, като спряхме,
всички излязохме от нашата кола. Точно Д. нападнаха, като дойдоха другите с
колите. Не мога да кажа дали той се е познавал с хората от колите, младежи
бяха от колите. След като дойде етърва ми бяхме там след боя поне 10 минути.
Ние от П. с двете коли пътувахме към бърза помощ. С моят съпруг не сме
коментирали кой го е ударил. В последствие разбрах за това момче -синът на
/св. сочи подс.А. П./, другите деца не знам на кои са. Моят племенник И. не е
разказвал с кой се е видял и кой го притеснява в Д..
Един човек каза –„Направихме грешка“ и започна да се извинява и да
дава на мъжа ми да се мие, защото кърви, но не мога да посоча кой е. Моят
мъж се опитваше да ги разтървава и държеше някой от подсъдимите, но не
знам кой. Някой от подсъдимите да е държал друг подсъдим не си спомням.
В залата влиза св.И. П..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.П..
СВ. И. П.: То това за трети път се случва. Аз дойдох късно, след
Великден, защото те бяха идвали един път вечерта и бяха пращали снимка на
малкия – „Пред вас ли сме да не сме объркали къщата?“ Техният син с децата
си бяха идвали пред нас и снимали колата и му пратиха снимка. За Коледа ли,
за Великден ли- някакъв празник беше. След това на другата или по-другата
вечер на А. П. синът му и моят син-те са приятели и с колата го оставя пред
нас. Моят син се казва К. П.. Влиза в хола и ми казва-„Прибрах се“, след което
поглежда на вън и вика –„Двама гонят А.“- на А. П. синът му. Аз запалих
лампата, излязох и те отидоха някъде. Обадих се на Д. Б. и му викам –„Кажи
на тези хора да се срещнем, да ги решим тези неща. Те са деца, ние сме
родителите да приключим това.“ Срещнах се с двамата братя К.и и
поговорихме, че ние трябва да приключим това. Те казаха –„Ок, всичко е
точно, стиснахме си ръцете“ и всеки по къщите си.
След 1- 2 вечери се случва това. Аз бях тогава в П. и когато дойдох
видях П. П. и г-на /св. сочи тъжителя/, че бяха в кръв. Бяха ги разделили и С. и
12
А. и си подадоха ръцете и казаха –„Дай да приключваме, каквото било-било.“
П. му подаде ръка. То цялото село излезе. След това говорих с моят син,
защото и той е бил вътре в колата. Той ми каза, че двамата братя са гонили
моят син с на А. сина пак. Те бяха оставили колата на края на селото. Гонили
са ги с колата, но са я оставили, зор са видели и са тръгнали да се прибират.
Видял, че пред нас има коли, защото това се случва втори-трети път и са
отишли в П. П., защото те със синът му са приятели тримата и са казали какво
става. След което е стА.ла цялата случка. Как са карали колата пред нас имало
една кола, спрели и отворили вратата, защото са мислели, че е сина и на А.
сина му, както беше предишният път и са се сбили -П. с един от двамата
братя, а другите са ги разделили. И аз тогава дойдох. Синът ми ми каза, че са
отворили вратата и право са посегнали да удрят. Един от двамата братя са
отворили вратата на л.а. с който са били и сина ми е бил вътре с тях. Били са -
П., А., брат му и С.. Те петимата са били в една кола. В другата кола дойдох аз.
Те са ги спрели и някои от двамата братя е отворил вратата и ги е нападнал.
Там, където е осветена улицата нямаше препречена улица с коли. Моят
син ми каза, че имало трета кола, а другата кола е на един от двамата братя.
Тези коли са на разстояние 3-5 метра. Колата с която е бил П. П. е на
разстояние от тези коли на 5 метра, не знам коя я е карал тази кола, май е на С.
Р. колата. Тя е като пикапче.
С К.и сме се срещали 1 път в Д., една среща преди това, чрез общ
приятел. Аз се обадих на Д. Б. и той ни срещна с хората в селото. Ходихме
тогава и поговорихме.
Аз казах да се видим да се разберем и да приключим. Ние родителите
сме хората, които да приключим това. Уж за момента К.и желаеха да се
приключи.
След Коледа, един или два дни след Бъдни вечер, защото вечерта към 3
часа му изпращах снимката на колата и номера да не сме объркали и това
става една или две вечери след това. Това става пред моят дом. Камери нямам
на моят дом.
По братът на Д. К. не съм видял кръв. По П. П. и по него /св. сочи
тъжителя/ имаше кръв. Те вече си говореха, когато пристигнах. П. му подаде
ръка. Синът ми беше в колата. К. И. П. се казва синът ми. Жена ми беше там,
но тя е излязла след като е стА.ло така. Жена ми се казва П. К. С..
13
Предполагам, че те като са отишли към нас тя е излезнала.
След Коледа става случката. Знам, защото бяха писали на смс с номера
на колата и пишеше „Нося ти подарък“.
Подс. П. имаше малко кръв и единият /св. сочи тъжителя/ и другият брат
имаше малко по лицето. П. П. имаше кръв.
В залата влиза св.Б..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.Б..
СВ. Б.: Датата е ...г., когато аз си лежах в нас, с жена ми бяхме в хола,
детето се прибра около ... часа, гледах телевизия, а тя седна на масата и
заплака. Аз я питах какво става, тя 3-4 пъти не ми отговори и почна да ми
обяснява, че с колата еди кво си със синът на И. К., който аз знам, че са заедно,
аз съм позволил. С колата са ги натискали другите деца да ги гонят с колата.
Те са спрели в П. при полицаи да им обяснят какво става въпрос и тази кола
изчезнала. Тя ми каза кои са- А. П., Г. П., К. П. и едно момче от С., на което не
му знам имената. Аз излязох с колата и завъртях два-три пъти из селото. На
прибиране към вкъщи те ми засякоха пътя, като мислеха, че са сина ми в
колата. Аз като излязох, те избягаха. Оттам се обадих на И. П. - на К. П. баща
му. Отидохме при тях, говорихме - те бяха там четиримата, да няма проблеми.
На Д. К. синът му беше с мен, защото те му бяха писали по телефона някакви
работи. Говорихме нали, всичко е точно. След това се обадих на П. П., това
става вече 12 часа, той като баща на Г. П. да изясним нещата. Говорихме по
въпроса да няма такива работи и до там приключи всичко.
След това на ... тази година ми се обади Д. Д., мой комшия да ида пред
тях. Там беше Д. К. с жена му и брат му- е знам как се казва, за да се обадя се
на И. П. да се разберат. Обадих се, той дойде, говориха си техни неща, аз се
отдръпнах и си рових в телефона и приключи уж всичко нормално, не имало
разправии.
На ... дъщеря ми излиза пак със сина на Д. К., тя излиза под час.
Прибира се към 10 и нещо часа, звъни ми телефона- И. Д., синът на Д. Д. и ми
вика –„Оня малкия ми се обади - на Д. К. сина му, че пак са го натиснали“.
Няма и минута откакто влезе дъщеря ми. Аз бях по тениска, облякох се и
излязох. Той казал веднага през следващата улица да дойде пред нас.
14
Излязохме да го съпровождаме до П., за да не го закачат из селото. Обаче той
вика-„аз се обадих на тате“, при което аз му казвам-„Не трябваше да му
звъниш да го притесняваш“ и И. му каза същото. В същото време Д. К. звънна
на сина си, ние бяхме с него в колата. Звънна му и вика- „Къде сте“, а аз му
казах -„Отиваме за П., връщай се.“ Отидохме на центъра на Д. и човека излезе
и беше видимо разстроен –Д. К. и каза –„ Трябва да говоря с И. П.“,аз му казах
да си отива, но той каза - „Това трябва да приключи, не може да продължава
така“. Говорихме 2-3 минути и той си тръгна за града, а И. К. - синът му ни
остави пред нас и ние с И. Д. си влязохме и се прибрахме. След 20-30 минути
звъни на дъщеря ми телефона - К. Шопов и казва –„Кажи на баща ти да излезе
вън“. След 2-3 минути излизам, той спира с колата и слушам суматоха. Качвам
се с него в колата, той дава назад и ние сме вече там. Със слизането Д. К. беше
пред мен и дясното му око беше с кръвоизлив и аз му викам-„Нали ти казах да
си тръгваш.“ А той: "По-добре да стане нещо с мен, отколкото с децата“- това
му бяха приказките, повече нищо не е казал човека. Не съм видял кой какво е
направил. То се събраха много хора след това.
Там като отидох бяха - П. П., А. и С. П.и, С. Р., жената на Д. К., Д., брат
му беше- той имаше петно с кръв на бузата. Децата бяха там, техните. Не ми
каза Д. кой го е ударил. Аз като отидох не е имало разправии. Друг нямаше с
наранявания. П. П. не съм видял да имал наранявания. Първият човек, който
срещнах беше П. и не видях да има наранявания. Разменихме 2 -3 приказки с
П.. После всеки говореше с някой нещо и сме седели половин -един час и не е
имало караници и си тръгнахме.
С Д. К. се запознахме два дни преди това. Той няма как да знае аз къде
живея. Ние бяхме на центъра на селото, той се обади на сина му и ние
отидохме с И. Д. с колата двамата със сина на Д. К.. Той идва по главната от
към П. и после се връща обратно, то не му трябва да завива. От центъра аз не
можах да видя дали тръгва обратна посока за П., аз се връщам към нас.
АДВ.В.: Аз ще моля да се изиска записът, подаден на тел.112 за
проведения разговор.
АДВ.В.: Нямам доказателствени искания на този етап. Присъединявам
се към искането.
АДВ.А.: Не възразявам да се изиска записа. Аз ще моля да допуснете до
15
разпит в качеството на свидетели -К. И. П., както и Ф. К. С., при режим на
довеждане за следващото с.з.
АДВ.А.: Не възразявам по изискването на записа.
Съдът намира, че така направените искания са основателни и следва да
бъдат уважени, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до РЦ-112 Кърджали, от където да се изискат
записите на получени обаждания на ....2025г. за времето от ... часа, за
инциденти в с.Д., обл. П., подадени от тел. ....
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели К. И. П. и Ф. К. С., при
режим на довеждане за следващото с.з. от адв.А..
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 22.01.2026г. от 13,30 часа, за която
дата и час тъжителя, поверениците, четиримата подсъдими и техните
защитници уведомени.
Двама свидетели при режим на довеждане от зашитата.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 15,29 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
16