№ 330
гр. Монтана, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЯ М.
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ М. Гражданско дело № 20231630100939
по описа за 2023 година
Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ЗЗД и чл.55
ал.1 предл.първо ЗЗД.
Ищецът С. Д. А. и П. Р. А., и двамата от град Монтана твърдят, че на 07.04.2015
година сключили Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо
лице № 568/0048/33848102 с ответника. Твърдят, че по силата на горния договор, в
качеството си на кредитополучатели, са получили кредит в размер на ..... /шестдесет и пет
хиляди/ лева. Погасяването на кредита е трябвало да стане на равни месечни анюитетни
вноски, дължими на 21-во число на всеки месец в размер на 751,48 лева всяка, съгласно
погасителния план, приложен към Договора за банков кредит от 07.04.2015 година.
Поддържат, че обезпечението по кредита е недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 48489.6.349.1.24, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Монтана с адрес на имота ...... с предназначение
жилище, апартамент с площ от 114.80 кв.м., ведно с прилежащо към недвижимия имот
мазе № 4 с площ по документи от 5.34 кв.м. и 2,38 % от общите части на сградата и правото
на строеж върху терена. Твърди, че на 05.01.2021 година е подписан Анекс № 1 към Договор
за банков ипотечен кредит, с който се внася съществено изменение на договореностите
между страните. Въпреки несъгласието им с променената вноска и незадоволителните
обяснения от служителите на ответника, те са продължили да изплащат кредита си в
завишения размер на месечната анюитетна вноска, тъй като в противен случай са били
заплашени от принудителното им събиране по реда на ГПК. Считат, че сумите, платени
над договорената месечна аиюитетна вноска са, недължимо платени и следва да бъдат
върнати. Ищците твърдят също, че едностранното увеличение на вноската става въз основа
на неравноправни, поради което нищожни, клаузи от Договор за банков ипотечен кредит с
1
пълна отговорност на физическо лице № 568/0048/33848102 от 07.04.2015г. Тези
неравноправни клаузи са: т.11.1. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.2. от Раздел ІІ
„Условия по договора"; т.11.2. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.3. от Раздел ІІ
„Условия по договора”; т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора“; т.12.5. от Раздел ІІ
„Условия на договора”; т.12.6. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.12.8. от Раздел ІІ
„Условия на договора”; т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”; т.11.1.1. от
Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.1.1.1 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.1.1а
от Раздел ІІ „Условия по договора“; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора";
т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора”;
т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.12.5.
от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.12.6. от Раздел ІІ „Условия но договора” и т.20. от
Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”. Считат, че е налице фактическия състав на
чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. За да се уважи предявения иск.
следва да е налице извършено плащане на процесните суми и основанието въз основа на
което е извършена тази престация да не е съществувало към момента на плащането
й. Такива са хипотезите на платено по нищожен договор или платено по нищожни
клаузи от такъв договор. Твърдят, че са заплатили на банката - ответник парични
суми, които не дължат, поради неправомерно вдигане на лихвения процент. Липсва
основание още при самото престиране на сумите. Липса на основание има и във всеки
случаи на плащане на по - големи от договорено определените лихви. Предвид
гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни като
неравноправни посочените в обстоятелствената част на настоящото определение клаузи
в Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
568/0048/33848102 от дата 07.04.2015 година; да осъди ответното дружество да им
заплати солидарно сумата от ..... лева, представляваща както следва: ..... лева,
съставляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и
заплатените от тях завишени такива за периода от подписването на договора 07.04.2015г.
до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до датата на действителното й изплащане; ..... лева, съставляващо
надплатено за годишна такса за управление на кредита за периода от 21.01.2021г. до
21.04.2023г.. В случай на евентуалност молят съда да постанови решение, с което осъди
ответникът да им заплати същата сума като недължимо платена, поради неправилно
изчисляване на лихвата от банката - ответник за периода от датата на сключване на
процесния договор 07.04.2015 год. до завеждане на исковата молба. Молят горната
сума да им бъде присъдена ведно със законовата лихва от датата на завеждане на
исковата молба до датата на действителното й изплащане, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „......” АД - гр.София е
депозирал отговор на искова молба, в който излага подробно становище за
неоснователност на исковете. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли
исковите претенции като неоснователни, като присъди и сторените по делото разноски.
2
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо
лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по
свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото, че на 07.04.2015 годинастраните сключили Договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 568/0048/33848102 с
ответника. Твърдят, че по силата на горния договор, в качеството си на кредитополучатели,
ищците са получили кредит в размер на ..... /шестдесет и пет хиляди/ лева. По силата на
чл.7 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 07.04.2025г.. В така сключения
договор, страните са уговорили условията за предоставяне и погасяване на съответния
кредит, както и тези във връзка с дължимата от кредитополучателя лихва за усвоената сума
по кредита. В чл. 4 и чл. 4.1. от договора за ипотечен кредит има детайлно описание за
формирането на дължимата от кредитополучателя лихва, както и за начина на формиране на
месечната погасителна вноска, съобразно съотношението главница - лихва. Съгласно чл.4 от
договора дължимата от кредитополучателя цена за усвоената сума по кредита, изразена като
годишен лихвен процент, се формира от стойността на пазарен лихвен индекс за валутата, в
която банката е предоставила паричната сума по кредита, плюс фиксирана надбавка. По
силата на индивидуално уговореното между страните по договора, дължимата
възнаградителна лихва се определя от стойността на тримесечния ЅОРІВОК, който към
датата на сключване на договора е в размер на 0,569 % и фиксирана надбавка в размер на
5,631 %. Към момента на подписване на процесния договор годишният лихвен процент по
кредита е в размер на 6,20 %.
По силата на Анекс № 01 от 05.01.2021 г. към процесния договор за кредит, страните
са уговорили облекчен режим на погасяване за целия остатъчен срок на кредита. Съгласно
пар.7 от анекса, страните са постигнали съгласие за намаляване размера на погасителните
вноски. Видно от чл.4 на описания анекс, възнаградителната лихва се формира от сбора на
референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка. В договора от 07.04.2015 г., както е
изложено по-горе, за формиране на лихвата е използван пазарният лихвен индекс
тримесечен ЅОFIBOR.
С анекса от 05.01.2021 г. страните са постигнали съгласие дължимата от
кредитополучателя лихва да се формира от сбора на осреднен депозитен индекс (ОДИ),
който към датата на сключване на анекса е в размер на 0,06 % и фиксирана надбавка в
размер на 2,54 % . Съгласно договореното, годишният лихвен процент към датата на
подписване на анекса е в размер на 2,60 %.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства.
С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, за неоснователно
твърдението на ищците, че лихвеният процент по кредита е увеличен едностранно от
банката, в резултат на което и месечната анюитетна вноска е драстично увеличена. Противно
3
на твърдението в исковата молба за това, че банката е събирала вноски в надвишен размер,
поради увеличаване на лихвата, следва да се отбележи, че в процесния случай дължимата от
кредитополучателя лихва по кредита единствено е намалявана. В договора за банков
ипотечен кредит от 07.04.2015г. и Анекс № 01 от 05.01.2021 г. ясно е уговорено как се
формира дължимата лихва и посредством кои компоненти, както и техните стойности към
датата на сключване на договора и съответно на анекса. От сключването на договора до
настоящия момент промяната на дължимата възнаградителна лихва се изразява единствено в
нейното намаляване.
Неоенователни са твърденията на ищците за капитализиране на лихви, за включване
на уговорка за анатоцизъм, увеличаване срока на кредита, както и това, че с Анекс № 01 от
05.01.2021 г., кредитополучателят се задължавал да плаща месечна такса към вноската по
кредита. В процесния случай няма капитализиране на лихви, не е налице и анатоцизъм.
Банката като кредитодател по договора не е олихвявала задължението за лихва на
кредитополучателя. По силата на чл. 7.2. от договора месечната погасителна вноска по
кредита се дължи на всяко 21 число от календарния месец. Страните, по искане на
кредитополучателя, са сключили анекс към договора, който анекс е подписан и влязъл в
сила на 05.01.2021 г. С анекса е променен единствено годишният лихвен процент по кредита
и то в посока на неговото намаляване. Към редовната главница по кредита не са добавяни
задължения за лихви. Размерът на остатъчната редовна главница, върху която се начисляват
лихви за редовен дълг, не е променян по никакъв начин след сключването на Анекс №
01/05.01.2021 година.
По отношение на срока за погасяване на кредита следва да се има предвид, че
съгласно уговореното между страните в договора за ипотечен кредит от 07.04.2015 г. и
посоченото в чл.7 от същия, крайният срок за погасяване на кредита е 07.04.2025 г. В Анекс
№ 01 от 05.01.2021 г., отново в чл.7, за падеж на задължението на кредитополучателя е
определена датата 07.04.2025 г. Следователно невярно е твърдението в исковата молба, че се
увеличава срокът на погасяване на кредита. Видно от уговореното между страните и в
договора, и в анекса към него, кредитът е отпуснат за срок от 10 години и крайният срок за
погасяването му не е променян.
Неоснователно е и твърдението, че с Анекс № 01 от 05.01.2021 г., кредитополучателят
се задължавал да заплаща месечна такса към вноската по кредита. Съгласно чл.5.1. от анекса
кредитополучателят дължи комисиона за предсрочно погасяване в размер на 1 % върху
предсрочно погасения дълг. Така уговорената комисиона се дължи при предсрочно
погасяване преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски. В процесния случай обаче
не е налице хипотезата на предсрочно погасяване на кредита и съответно такава комисиона
не е начисляване. Посочената в исковата молба „месечна такса към вноската за кредита” не е
уговорена между страните и не е начислявана от банката. С оглед изложеното
неоснователно е и твърдението на ищците, че в качеството си на кредитополучатели са били
задължени да заплащат месечна такса във връзка с отпуснатия кредит.
Неоенователни са исковете за обявяване на нищожност на цитираните в исковата
4
молба клаузи от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице
№ 568/0048/33848102 от 07.04.2015 г. и от Анекс № 01 от 05.01.2021 г. към договора.
Клаузите, за които се претендира нищожност, изглеждат произволно посочени. Никъде в
исковата молба не става ясно конкретно в какво се изразява неравноправността на всяка една
от посочените клаузи от договора и от анекса. Има формулирани общи твърдения главно за
това, че неравноправността на цитираните клаузи се изразява във възможността за
едностранно увеличение на вноската по кредита. С такава възможност обаче банката не
разполага, нито по силата на договора, нито въз основа на анекса сключен между страните.
Посочените клаузи касаят формирането на дължимата от кредитополучателя лихва за
предоставения от банката кредит. В тях единствено се предвижда, че лихвата по кредита се
формира посредством пазарни индекси, които са извън контрола на банката, обусловени са
от пазарните условия и се влияят съответно от промените в тях, поради което в процесния
договор и анекса към него е предвидено, че възнаградителната лихва се определя на база
променлив годишен лихвен процент, с оглед на външни, обективни фактори. Дори при тези
условия, които не зависят от банката, възнаградителната лихва по кредита за процесния
период от сключване на договора до предявяването на настоящия отговор е променила
размера си единствено в посока на намаляването му.
Установено е също, че промяна в размера на договорната лихва по кредита, а оттук и
в размера на вноските, които са плащани от ищците, е изрично и индивидуално уговорена от
страните в процесния договор от 07.04.2015 г. Още повече, че тази промяна се изразява в
намаляването на дължимата възнаградителна лихва. Клаузите на договора са напълно
действителни, така че плащанията на договорните лихви в променените им размери,
съобразно уговореното в договора, са плащания, извършени на валидно правно основание,
поради което исковите претенции са неоснователни.
Между страните е сключен Анекс № 01 от 05.01.2021 г. към договор за банков
ипотечен кредит от 07.04.2015 г., с който анекс страните се споразумяват да предоговорят
условията по договора с цел облекчаване възможността на кредитополучателя да погасява
остатъчните задължения по кредита. Съгласно чл. 2.3. от анекса редовната главница по
кредита към датата на сключване на анекса е в размер на ..... лева. Видно от чл.2.6.
начислената, просрочеиа и изискуема лихва по кредита към датата на подписване на анекса
е в размер на 0,00 лева. При така изложените обстоятелства остатъчната главница не е и
няма как да бъде капитализирана с изтекли лихви, като същото е видно и от извадка от
лихвен лист, в който са отразени промените в условията при сключване на анекса от
05.01.2021 г.
С подписването на анекса от 05.01.2021 г. е договорена промяна единствено в цената
на кредита, като по силата на чл. 4. годишният лихвен процент по кредита се формира от
сбора на референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка. Съгласно уговореното
между страните в чл. 4.1. от анекса за дължимата от кредитополучателя възнаградителна
лихва е взета стойността в размер на 0,06 % на осреднения депозитен индекс (ОДИ) като
референтен лихвен процент по кредити, деноминирани в левове към 05.01.2021 г. и
5
фиксирана надбавка в размер на 2,54 %. В резултат от така уговореното годишният лихвен
процент по кредита е в размер на 2,60 % към датата на сключване на анекса. По силата на
договореното между страните има промяна единствено в годишния лихвен процент по
кредита, като тази промяна дори при направена проста сметка се изразява в неговото
намаляване.
По делото бе установено и това, че върху остатъчната главница по кредита не са
прибавяни изтекли лихви, дори напротив променен е размера на дължимата възнаградителна
лихва, като неговата стойност е намалена в сравнение с първоначално договорената с
процесния договор от 07.04.2015 г., където годишният лихвен процент е бил в размер на 6,20
%, което както е видно е в по-голяма стойност от постигнатото споразумение с анекса.
Неоснователно е и твърдението, че с подписването на анекса от 05.01.2021 г. се е
увеличавал срокът за погасяване на кредита. В чл. 7 от договора за банков ипотечен кредит
от 07.04.2015 г. ясно е посочено, че крайният срок за погасяване на кредита е 07.04.2025 г.
Съгласно уговореното между страните банката е отпуснала средствата по кредита за срок от
10 години. По отношение на срока за погасяване на кредита отношенията между страните са
уредени по същия начин и в Анекс № 01. Аналогично в чл. 7 от анекса крайната дата за
погасяване на кредита е 07.04.2025 г. С оглед изложеното няма никакво основание да се
твърди, че срокът за погасяване на кредита е бил увеличен от банката. Крайният падеж
съгласно договора и по силата на анекса е 07.04.2025 г. Нито банката еднолично, нито
страните заедно са предоговаряли крайният срок за погасяване на кредита. Същият не е
променян и всякакви твърдения в обратната посока са напълно неоснователни.
Неосноватлни са и твърденията в исковата молба във връзка с това че
кредитополучателят се задължавал да плаща месечна такса към вноската по кредита. В
процесния случай няма недължимо платени суми по кредита, а още по-малко такива за
месечна такса в размер на ..... лева, каквото е изразеното становище в исковата молба.
Банката не е начислявала месечна такса към дължимата вноска по кредита. Таксата в размер
на ..... лева. посочена в исковата молба, представлява такса за обслужване на сметката на
кредитополучателя. Тази такса за обслужване на сметка е стандартна и се прилага за всяка
сметка, открита от физическо лице в банка. Въпросната такса се дължи във връзка с
договореното с кредитополучателя за откриване, ползване и обслужване на средства по
сметка, открита в „......” АД. Тази такса категорично не влияе и няма отношение към
месечните погасителни вноски по отпуснатия кредит. Сумата в размер на ..... лева се дължи
за обслужване на сметката на кредитополучателя, последната няма връзка е дължимите от
ищците месечни погасителни вноски или с тяхното олихвяване. Въпросната такса по
никакъв начин не влияе и не се отчита от банката при формирането на погасителните
вноски, включително и на лихвата. В този смисъл, всички твърдения за начисляването на
таксата върху текущия дълг и завишаването на погасителните вноски, са изцяло
неоснователни.
От данните по делото е видно също така, че годишният лихвен процент по кредита е
променян, като тази промяна от сключването на договора за банков ипотечен кредит до
6
момента дължимата възнаградителна лихва е променяна само в посока на нейното
намаляване, следвайки тенденцията на намаляване на пазарния индекс и договореното
между страните. С оглед изложеното, твърдението, че лихвеният процент по кредита е
едностранно увеличен от банката, вследствие на което е увеличена месечната анюитетна
вноска е невярно и неоснователно. Последното несъмнено е така, защото при сключване на
договора годишният лихвен процент по кредита е бил в по-голям размер от последвалото му
актуализиране.
С оглед изложеното е видно, че лихвеният процент по кредита периодично намалява.
В този смисъл неоснователни са всички твърдения за увеличаване на лихвата, а от там и на
погасителната вноска по кредита. За процесния период от подписването на договора за
банков ипотечен кредит до предявяването на настоящия момент лихвеният процент по
кредита е променян само в посока намаление.
Твърдението за неравноправност на клаузите от договора, на основание чл.143 от
ЗЗП, е неоснователно. В исковата молба бланкетно са цитирани клаузи от договора и анекса,
за които се твърди, че са неравноправни, поради това че позволяват на банката да променя
лихвения процент и съответно да увеличава дължимата по кредита месечна вноска. Никъде
обаче не се проследява по отделно за всяка една от посочените клаузи в какво именно се
изразява неравноправието й. Не става ясно как всяка отделна клауза е повлияла на
договорното равноправие между страните в процесния случай. Твърдението, че по силата на
цитираните клаузи значително се завишава месечната вноска по кредита е неоснователно и
необосновано, поради факта, че банката в нито един момент от процесния период не е
увеличавала размера на лихвата по кредита и съответно не е завишавала вноските по същия.
Атакуваните клаузи не отговарят на условията за неравноправност в чл. 143 от ЗЗП. В
процесния договор и в анекса към него не се съдържат клаузи, поставяща условие, зависещо
само от волята на банката при изпълнение на задължението и да предостави договорената
сума. Промяната на пазарния лихвен индекс не е ,,условие“, което зависи от волята на
банката. Стойността на лихвения индекс е обусловена от обективни и независещи от банката
фактори - колебанията на пшарите, което от своя страна променя индексите, формиращи
възнагражденията на банките.
Освен това, кредитополучателят е имал възможност и да се запознае с всички
условия, при които банката предоставя ипотечни кредити на физически лица. Ишците са
декларирали, че са се запознали с всички условия на банката за предоставяне на съответния
вид кредит. При отправяне на искането си за ипотечен кредит до банката,
кредитополучателят очевидно се е запознал с условията, при които кредитодателят
предоставя ипотечни кредити, както и с условията на останалите търговски банки, като в
резултат е направил своя избор за кредитираща институция, към която да се обърне.
Несъстоятелно е да се твърди, че кредитополучателят е взел решение да поеме толкова
дългосрочен ежемесечен финансов ангажимент, заявявайки искане до банката да му бъде
предоставен процесния ипотечен кредит за срок от 10 години, без преди това да се е
запознал с общите условия по тези кредити на доверителя ми, а и на останалите търговски
7
банки, предоставящи такива кредити.
С оглед изложеното, твърдението в исковата молба за наличието на значително
неравновесие между правата на банката и тези на кредитополучателя е неоснователно. В
процесните клаузи е предвидена конкретната компонента, формираща лихвения процент,
която подлежи на промяна, а именно промени в пазарните условия, които повлияват на
стойността, по която банката на практика си набавя ресурс за отпуснатия на ищците кредит
през даден период.
Съдът намира, че клаузите в договора и анекса са индивидуално уговорени с
кредитополучателя, като методологията и начинът на формиране на лихвата са подробно и
ясно описани. Във всеки момент от сключване на договора за кредит, кредитополучателят е
имал възможност да предоговаря условията по отпуснатия ипотечен кредит. Това несъмнено
следва и от сключения Анекс № 01 от 05.01.2021 г., въз основа на който е предоговорен
лихвеният процент по кредита. Банката изцяло се е съобразявала с възможността на
кредитополучателя да погасява месечните вноски по кредита и промяната в пазарните
индекси, като лихвеният процент по кредита е променян само в посока намаление.
Неоснователно е твърдението, че банката се е възползвала от положението си на кредитна
институция, като въз основа на клаузите на договора и анекса е наложила промяна в
лихвения процент по кредита, която води до завишаване на анюитетните вноски. В
процесния случай банката е спазвала индивидуалните уговорки между страните и в
изпълнение на същите периодично е намалявала размера на дължимата лихва. Важно е да се
отбележи, че ако кредитополучателят е смятал условията, договорени с банката, за
ощетяващи спрямо него, е разполагал с възможността да погаси кредита предсрочно и да
прекрати договорните си отношения с банката. Актуализацията на лихвата по кредита е
извършвана съгласно договореното между стланите и дори в полза на кредитополучателя,
като по никакъв начин не е нарушен принципът на равнопоставеност между страните.
Промяната на лихвите по кредита не променя характеристиките на предоставения банков
кредит. Точно обратното - основната характеристика на договора за банков кредит е неговата
възмездност. Именно промяната на лихвата при промени в пазарните индекси е механизъм,
които при един дългосрочен договор, като договора за ипотечен кредит (какъвто в случая е и
процесният), позволява за целия му срок на действие, тогава, когато не може отнапред да
бъдат предвидени колебанията на пазарите в толкова дълъг период от време (в случая 10
години) и в този смисъл и промените в лихвообразуващите индекси от отпускане на кредита
до погасяването му, да се запази основната му характеристика непроменена - договорът да
запази възмездния си характер.
В качеството си на доставчик на финансова услуга, който не е в състояние да влияе
върху цените на финансовите пазари, банката може да уговаря в договорите за кредит клауза
за едностранно изменение на лихвения процент в случай на обективно изменение на
пазарните условия, какъвто е процесният случай, а ищците са изразили съгласие с тези
условия, подписвайки договора. Поради това не може да се говори за неравновесие между
правата и задълженията на кредитополучателя и на банката, нито за дисбаланс в ущърб на
8
ищците, още по-малко и поради това, че банката не е увеличавала лихвения процент по
кредита и не е завишавала месечните вноски по него. В качеството си на доставчик на
финансова услуга, който не е в състояние да влияе върху цените на финансовите пазари,
банката може да уговаря в договорите за кредит клауза за едностранно изменение на
лихвения процент в случай на обективно изменение на пазарните условия, какъвто е
процесният случай, а ищците са изразили съгласие с тези условия, подписвайки договора.
С оглед на това, че съдът намира исковите претенции за обявяване за нищожни като
неравноправни следните клаузи от Договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № 568/0048/33848102 от 07.04.2015г. и Анекс 1 от
Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
568/0048/33848102 от дата 07.04.2015 година: т.11.1. от Раздел ІІ „Условия по договора";
т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.2. от Раздел ІІ „Условия по договора";
т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора“;
т.12.5. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.12.6. от Раздел ІІ „Условия на договора”;
т.12.8. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни
разпоредби”; т.11.1.1. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.1.1.1 от Раздел ІІ „Условия
по договора"; т.11.1.1.1а от Раздел ІІ „Условия по договора“; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ
„Условия по договора"; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.2. от Раздел ІІ
„Условия по договора”; т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.4. от Раздел ІІ
„Условия по договора"; т.12.5. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.12.6. от Раздел ІІ
„Условия но договора” и т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”, то като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и обусловените от изхода на горните искове
искови претенции с пр.основание на чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
в размер на ..... лева и ..... лева
Съобразно този изход на делото, ищците следва да заплатят на ответника сумата от
..... лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. Д. А., ЕГН ********** и П. Р.
А., ЕГН ....., и двамата от град ...... против „......” АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление: ...... искове за обявяване за нищожни следните клаузи от Договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 568/0048/33848102 от
07.04.2015г. и Анекс 1 от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № 568/0048/33848102 от дата 07.04.2015 година: т.11.1. от Раздел ІІ
„Условия по договора"; т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.2. от Раздел ІІ
„Условия по договора"; т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.4. от Раздел ІІ
„Условия по договора“; т.12.5. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.12.6. от Раздел ІІ
9
„Условия на договора”; т.12.8. от Раздел ІІ „Условия на договора”; т.20. от Раздел ІІІ
„Допълнителни разпоредби”; т.11.1.1. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.1.1.1 от
Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.1.1а от Раздел ІІ „Условия по договора“;
т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.11.1.1.2 от Раздел ІІ „Условия по договора";
т.11.1.2. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.11.3. от Раздел ІІ „Условия по договора";
т.11.4. от Раздел ІІ „Условия по договора"; т.12.5. от Раздел ІІ „Условия по договора”; т.12.6.
от Раздел ІІ „Условия но договора” и т.20. от Раздел ІІІ „Допълнителни разпоредби”, както и
искови претенции с правно основание чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите в размер на ..... лева - представляващи разликата от предварително
договорените анюитетни вноски и заплатените от тях завишени такива за периода от
подписването на договора 07.04.2015г. до завеждане на исковата молба – 28.04.2023 година,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 28.04.2023 година до
датата на действителното й изплащане и в размер на ..... лева - представляващи надплатено
за годишна такса за управление на кредита за периода от 21.01.2021г. до 21.04.2023г..
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН ********** и П. Р. А., ЕГН ....., и двамата от град ...... да
заплатят на „......” АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: ...... сумата от ..... лева
– адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10