Решение по дело №740/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 170
Дата: 18 юни 2024 г.
Съдия: Галина Димитрова Жечева
Дело: 20223200100740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. гр. Добрич, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело №
20223200100740 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба вх.
№5743/31.10.2022 г.,подадена от Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Будапеща“
№17,ет.4,с която срещу „К.-М60“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Балчик,*** са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл.95 ал.1 във връзка с чл.95в ал.1 от
ЗАПСП за сумата от общо 6 500 лв,представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди /под формата на пропуснати ползи/ поради
нарушаване на правата на авторите-членове на сродните дружества за
колективно управление на права,представлявани на територията на Република
България от ищеца,върху всеки от обектите по чл.3 ал.1 от ЗАПСП-седем
изброени песни,като за музикално произведение №1 в петитума на исковата
молба претенцията е за 500 лв за музика,а за всяко от останалите шест
произведения е за 1 000 лв /по 500 лв за музика и 500 лв за текст/,което
нарушение е извършено от ответника чрез използване на запис на всяка една
от песните на 08.07.2022 г. за публично озвучаване в стопанисвания от
ответника обект Ресторант „Ла Тераса“ в гр.Балчик,ул.“Самара“,алея „Дамба“
без отстъпени права за този вид използване на авторските права,ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковете,до окончателното
1
плащане;както и осъдителен иск по чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП за осъждане на
ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на осъдителното решение
по исковете по чл.95 ал.1 от ЗАПСП в два всекидневника и в определен от
съда часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие.Претендирани са и сторените от ищеца разноски по делото.
Ответникът „К.-М60“ ЕООД-гр.Балчик оспорва исковете по основание и
размер.
Като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Изложено е в исковата молба,че „Музикаутор“ е сдружение,регистрирано
по Закона за юридическите лица с нестопанска цел,и като организация за
колективно управление на авторски права по чл.94а ал.2 от Закона за
авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ е вписано във водения от
Министерство на културата „Регистър на сдруженията по чл.40 от ЗАПСП
под №1/13.01.1994 г. съгласно удостоверение №11/19.01.1994 г. и
пререгистрирано със заповед на Министъра на културата съобразно
удостоверение за регистрация №62-00-0152/27.10.2011 г. и удостоверение
№У-62/05.09.2014 г.С оглед чл.95в ал.2 от ЗАПСП ищецът притежавал
качеството „особен ищец“ и можел да предявява искове по повод
права,поверени му за управление,и не било необходимо да установява
индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за
колективно управление на права,вписани в регистъра по чл.94г ал.3 т.7.На
08.07.2022 г. сътрудник на ищеца при посещение в стопанисван от ответното
дружество обект-ресторант „Ла Тераса“ в гр.Балчик,ул.“Самара“,алея
„Дамба“ установил публично озвучаване на обекта на запис със седем песни
/подробно индивидуализирани в исковата молба по заглавие и автори на
музика и текст/.Авторите на текстове и композитори били членове на
посочените организации за колективно управление на авторски
права.Музиката и текстът на произведенията били закриляни обекти по
смисъла на чл.3 ал.1 от ЗАПСП и за използването им било необходимо
разрешение от авторите им и се дължало обезщетение при неправомерното
им използване.Ползвателите на произведенията,сред които и питейни
заведения,заведения за хранене,търговски обекти и др.,трябвало да имат
сключени писмени договори по чл.58 от ЗАПСП за предварително отстъпени
2
авторски права със съответните правоносители директно или чрез
организация за колективно управление.Ответникът нямал отстъпени права да
използва посочените произведения,с което нарушил нормата на чл.18 ал.2 т.3
предл.2 от ЗАПСП и причинил вреди на правоносителите,тъй като в резултат
на действията му носителите на права били лишени от възнагражденията за
своя творчески труд.Претендираните обезщетения били за вреди от
пропуснати ползи вследствие нарушаване правата на авторите на музика и
текст,като размерът на обезщетението бил определен съобразно разпоредбата
на чл.95а ал.1 т.1 от ЗАПСП,понеже липсвали достатъчно данни за размера на
пропуснатите ползи.
В отговора си на исковата молба ответникът „К.-М60“ ЕООД изразява
становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето
им.Твърди,че описаните музикални произведения не били възпроизведени от
аудиоапаратура-негова собственост или наета от същия.Посочените
музикални произведения не били възпроизвеждани в процесния
обект.Същият оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка.Лице-
сътрудник на ищеца не било посещавало обекта му на посочената дата и не
било изисквало документи с цел установяване правата на ползвателя на
заведението.Исковете се оспорват и по размер.В случая не се установявал
конкретен размер на пропуснати ползи,а и липсвал нормативно определен
начин за установяване размера на претенциите.Ищецът не представял
доказателства-договор,споразумение и др. с носителите на правата,поради
което възниквал въпросът дали е овластен да предявява и защитава чужди
права.Подробно е разгледана правната уредба по ЗАПСП относно иска за
обезщетение,чрез който носителят на права може да се защити срещу
нарушение на правата му при възникнали от последното вреди,и теоретично
се разсъждава за вида на вредите,подлежащи на обезщетяване,и начина на
формиране на размера на обезщетението.Ответникът сочи,че представя
договор за ползване на музикални произведения от 01.05.2022 г.,сключен с
„Токсити Груп“ ООД.
В тежест на ищеца Сдружение „Музикаутор“-гр.София е да докаже,че е
активно легитимиран като организация за колективно управление на авторски
права да защитава по исков ред правата на авторите на текстове и музика на
процесните седем музикални произведения;че в изпълнение на горните
правомощия на ищеца негов служител/сътрудник е извършил на 08.07.2022 г.
3
проверка в обект-ресторант „Ла Тераса“ в гр.Балчик;че при проверката е
констатирано неправомерно възпроизвеждане на седемте песни,описани в
исковата молба.Ищецът следва да обоснове и размера на претендираните
обезщетения за вреди от пропуснати ползи.
Ответникът дължи доказване на правомерното озвучаване на обекта си
въз основа на сключения с „Токсити Груп“ ООД договор.
Песните-предмет на исковете са следните:
-What can I do /Уот кен ай ду/-The Corrs /Дъ корс/;композитор Кор
Андреа Джейн-член на ирландското дружество IMRO;Кор Каролин
Джорджина-член на ирландското дружество IMRO;Кор Джеймс-член на
ирландското дружество IMRO и Кор Шарън Хелга-член на ирландското
дружество IMRO;
-Don’t let the sun go down on me /Донт лет дъ сън гоу даун он ми/-George
Michael & Elton John /Джордж Майкъл и Елтън Джон/-композитор и автор на
текста Джон Елтън-член на английското дружество PRS;автор на текста
Топин Бернард Джей Пи-член на американското дружество ASCAP;
-You might need somebody /Ю майт нийд съмбади/-Shola Ama Restaurant-
композитор и автор на текста Сноу Томас Ер-член на американското
дружество BMI;композитор и автор на текста О Бърн Нан-член на
американското дружество ASCAP;
-The real thing /Дъ риъл тинг/-Lisa Stansfield /Лиза Стенсфийлд/-
композитор и автор на текста Дивейни Иан Оуен-член на английското
дружество PRS;Стенсфийлд Лиза Джейн-член на английското дружество
PRS;
-Torn /Торн/-Natalie Imbruglia /Натали Имбрулиа/-композитор и автор на
текста Кътлър Скот Майкъл-член на американското дружество
ASCAP;композитор и автор на текста Превън Ан-член на американското
дружество BMI;Торнли Филип Кардън-член на английското дружество PRS;
-You do something to me /Ю ду самтинг то ми/-Paul Weller /Пол Уелър/-
композитор и автор на текста Уелър Пол Джон-член на английското
дружество PRS;
-Search for the hero /Сърч фор дъ хироу/-M people /Ем пипъл/-композитор
и автор на текста Хърд Майкъл Пол-член на английското дружество
4
PRS;композитор и автор на текста Пикъринг Майкъл Уилиам-член на
английското дружество PRS.
Авторството на текста и музиката на горните музикални произведения е
установено чрез неоспореното заключение по допуснатата от съда съдебно-
техническа експертиза,изготвено от вещото лице Й. З. А.-специалист по
авторско право и сродните му права.Вещото лице чрез осигурен му чрез
Музикаутор достъп до съдържанието на международната база данни W.I.D.
/за идентификация на произведения/ и I.P.I. /за идентификация на
правоносители/ посредством информационната мрежа CIS-Net,а също и чрез
общодостъпната база данни ISWC,съдържаща информация вкл. за
композиторите и авторите на текста на процесните музикални произведения,е
идентифицирало всичките седем песни с посочване на техните автори /на
текст и музика/,които напълно съвпадат с визираните от ищеца в исковата
молба.Всички посочени автори са членове на чуждестранните организации за
колективно управление на авторски права,визирани в исковата молба.Ищецът
Сдружение „Музикаутор“-гр.София в качеството си по смисъла на чл.94а ал.1
т.1 и ал.2 от ЗАПСП на организация за колективно управление на права има
сключени с посочените чуждестранни организации за колективно управление
на авторски права IMRO,ASCAP,BMI и PRS договори за взаимно
представителство,т.е. защитава правата на визираните автори на текст и
музика на процесните седем песни на територията на Р.България.В
заключението на вещото лице Й. А. е посочено,че ищцовото сдружение има
актуални двустранни договори за взаимно представителство с гореизброените
организации,по които му е предоставено правото да представлява членовете
на съответните чуждестранни организации на територията на България до
настоящия момент,като договаря с местни ползватели правата за публичното
изпълнение на произведенията на съответните чуждестранни автори.Така с
ASCAP договорът е сключен на 10.09.1993 г.;с BMI-на 03.01.1994 г.
/преподписан в началото на 2019 г./;с IMRO-на 12.06.1996 г.;с PRS-на
01.06.1994 г. /преподписан в началото на 2020 г./.Чуждестранните
организации за колективно управление на авторски права IMRO,ASCAP,BMI
и PRS,в които авторите на текст и музика на процесните музикални
произведения членуват,са вписани като такива,с които Сдружение
„Музикаутор“ има сключени двустранни договори за взаимно
представителство,и в публичния регистър по чл.94г от ЗАПСП,воден от
5
Министерство на културата /компютърно извлечение на листи 85-111 от
делото/.
Ищцовото сдружение с нестопанска цел е надлежно регистрирано като
организация за колективно управление на авторски права според изискването
на чл.94б ал.1 от ЗАПСП.То е вписано във водения от Министерство на
културата „Регистър на сдруженията по чл.40 /отм./ от ЗАПСП-сега по чл.94г
от ЗАПСП“ под №1/13.01.1994 г. съгласно удостоверение №11/19.01.1994 г.
/на лист 13 от делото/ и пререгистрирано със заповед на Министъра на
културата съобразно удостоверение за регистрация №62-00-0152/27.10.2011 г.
/на лист 14 от делото/ и удостоверение №У-62/05.09.2014 г. /на лист 15 от
делото/.По смисъла на чл.94б ал.2 от ЗАПСП регистрацията е безсрочна.
Съгласно чл.95в ал.1 от ЗАПСП ищцовото сдружение има право да
предявява искове по чл.95,95а и 95б.С оглед чл.95в ал.2 от ЗАПСП ищецът
притежава качеството „особен ищец“ и може да предявява искове по повод
права,поверени му за управление,и не е необходимо да установява
индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за
колективно управление на права,вписани в регистъра по чл.94г ал.3 т.7.В тези
случаи разпоредбата на чл.26 ал.4 от ГПК не се прилага.Посочените
разпоредби предвиждат права на процесуална субституция за организациите
като ищеца и то във формата на процесуална суброгация,при която в
отклонение от изискването на чл.26 ал.4 от ГПК носителят на съответното
индивидуално материално право не следва да участва в процеса-чл.95в ал.2
изр.3 от ЗАПСП.Ищецът представлява такава организация за колективно
управление на права и по силата на регистрацията си в Министерство на
културата може да осъществява защита на правата върху музикални
произведения и на литературни произведения,свързани с музика,сред които и
правата във връзка с публично изпълнение и публично разпространение на
такива произведения /чл.18 ал.2 от ЗАПСП/,видно от удостоверение №62-00-
0152/27.10.2011 г.,издадено от Министерство на културата.
Не е спорно по делото,че ответното дружество стопанисва посочения в
исковата молба обект ресторант „Ла Тераса“ в гр.Балчик,ул.“Самара“,алея
„Дамба“,респ. че го е стопанисвало и към датата 08.07.2022 г.В подкрепа на
този безспорен факт е представеният от ищеца фискален бон от 08.07.2022 г.
/на лист 16 от делото/,издаден от ответното дружество „К.-М60“ ЕООД на
6
процесната дата и касаещ консумация именно в посочения ресторант в
гр.Балчик.Фактът,че фискалният бон е в държане на ищцовото сдружение,е
индиция,че именно служител или сътрудник на ищеца на датата 08.07.2022 г.
в 13,03 ч. се е намирал фактически в заведението и според отразеното в
документа е консумирал продукт,предлаган от заведението,което предполага
и продължителен престой в обекта преди или след часа на издаване на
фискалния бон.От депозирания писмен отчет за извършено посещение на
обекта /на гърба на лист 67 от делото/ е видно,че посещението е извършено на
08.07.2022 г. около 13,00 ч. от лицето А. П.-сътрудник на ищеца.Лицето А.
Ю. П. е разпитано като свидетел по делото.Същото потвърждава,че по силата
на граждански договор с ищцовото сдружение извършва проверки в различни
обекти,вкл. заведения за хранене и развлечения,които принципно са
ползватели на музикални произведения по смисъла на §2 т.6 от ДР на
ЗАПСП.Свидетелят обяснява детайлно реда за извършване на проверките
относно спазване на авторските права в обекти като процесния-сочи,че сяда в
заведението на маса,която е максимално близо до тонколоните или до
компютъра,където музиката може да се чува добре.В процесното заведение
свидетелят бил на 08.07.2022 г. около обяд към 12-13 часа и избрал маса
близо до тонколоните на заведението.Възпроизвеждащият музиката
компютър бил на бара непосредствено пред свидетеля.Свидетелят разпознал
процесните песни чрез използване на специално приложение
„Шазам“,инсталирано на телефона му,сканирал песните по няколко пъти за
сигурност и изпращал имейли на ищцовото сдружение,като получавал
обратно съобщение,от което разбирал дали ищецът защитава авторските
права върху конкретната песен или не.Свидетелят е категоричен,че
сканираните от него музикални произведения са били възпроизвеждани чрез
устройство в обекта на ответното дружество и музиката се е чувала от
тонколоните на заведението.Съседните заведения били близо,но смесване на
музиката при озвучаване на две съседни заведения било практически
невъзможно,тъй като обектите били отделени с твърда преграда.Показанията
на свидетеля П. са непротиворечиви,категорични и детайлни,като относно
времето на посещението му в процесния ресторант е налице пълно
съвпадение между изложеното от свидетеля и данните в депозирания
фискален бон.Времево изпращането на съобщенията относно процесните
седем песни от приложението „Шазам“,инсталирано в телефона на
7
свидетеля,на файл на ищеца „Музикаутор“ съвпада изцяло с престоя на
свидетеля в процесния обект /според депозираните от ищеца
имейли,изпратени от телефона на свидетеля чрез приложението „Шазам“ до
„Музикаутор“,на английски език и в превод на български език-листи 64-
67,112-118 от делото-съобщенията са изпратени от свидетеля П. на 08.07.2022
г. в периода от 13,09 ч. до 13,45 ч. при удостоверен от фискалния бон престой
на свидетеля в този времеви пояс,доколкото бонът е издаден в 13 ч. 03 мин. и
03 сек./.Последните данни относно начина на разпознаване на процесните
седем музикални произведения и изпращането на имейли от телефона на
свидетеля П. до ищцовото сдружение на процесната дата в очертания времеви
период се потвърждават и от заключенията на вещото лице М. Н. по
допуснатите от съда първоначална и допълнителна съдебно-технически
компютърни експертизи /на листи 237-253 и 281-282 от делото/,които не са
оспорени от страните.Експертът се е запознал с кореспонденцията между
имейл адреса на свидетеля П. и ищцовото сдружение и е констатирал,че и
седемте процесни песни са били предмет на въпросното разпознаване на
08.07.2022 г. и на кореспонденцията между свидетеля и ищеца в периода от
13,09 ч. до 13,45 ч.-времето на престой на свидетеля в ресторанта на
ответното дружество.Съвпаденията между констатациите на вещото
лице,депозираните от ищеца извлечения на хартиен носител на посочените
имейли и показанията на А. П. подкрепят напълно и безпротиворечиво
твърденията на ищеца,респ. сочат на достоверност на показанията на
свидетеля П..Свидетелят П. е обвързан от граждански договор с ищеца,но
липсата на противоречия между показанията му и останалите събрани по
делото доказателства обосновава,че евентуална негова заинтересованост от
изхода на спора не се е отразила на достоверността на изложените от него
факти.Показанията му като ясни,непротиворечиви и в унисон с останалия
доказателствен материал по делото следва да бъдат кредитирани от съда.
Следва да се подчертае,че цитираното по-горе мобилно приложение
„Шазам“ е официализирано към датата 08.07.2022 г. като годно средство за
разпознаване на музикални произведения при проверки за спазване
разпоредбите на ЗАПСП-в тази насока писмо вх.№7872/15.12.2023 г. на
директора на дирекция АПСП при Министерство на културата и актуална
към процесната дата на проверка заповед №РД-09-985/21.09.2021 г. на
Министъра на културата /на листи 209 и 210 от делото/.
8
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема,че действително
на 08.07.2022 г. във времевия интервал между 13,09 ч. и 13,45 ч.
стопанисваното от ответното дружество заведение е било озвучавано с
процесните седем песни.Липсват твърдения на ответника и доказателства в
тази насока ответното дружество да има сключен с ищцовото сдружение като
организация за колективно управление на авторските права върху процесните
песни договор по чл.58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски
права за публично излъчване на процесните музикални
произведения.Разпоредбите на чл.35 и чл.58 от ЗАПСП във връзка с чл.18
ал.1 от ЗАПСП изискват използването на произведения да се осъществява въз
основа на отстъпени права.Тъй като ответното дружество няма отстъпени
права върху процесните музикални произведения,същото не е имало
правомощието да ги използва по смисъла на чл.18 ал.2 т.3 предл.2 от ЗАПСП
и е причинило вреди на правоносителите,доколкото в резултат на действията
му носителите на права са лишени от възнагражденията за своя творчески
труд.Представеният от ответника договор №2022-05-01-03-PLY,сключен на
01.05.2022 г. между „К.-М60“ ЕООД като ползвател и „Токсити Груп“ ООД-
гр.София като доставчик /на лист 43 от делото/,е неотносим по спора.Той
удостоверява правоотношения по доставяне на ползвателя срещу заплащане
на каталог от музикални произведения под формата на неинтерактивна
програма-плейлист,достъпна от сървърите на доставчика,заедно с
авторските,изпълнителските и продуцентските права за публично изпълнение
на произведенията.Ответникът не твърди обаче процесните седем песни да са
били част от предоставения му по цитирания договор каталог,респ.
възпроизвеждането им да е станало от този каталог.При положение на
безспорно установени права единствено на ищцовото сдружение за
колективно управление на авторските права върху процесните песни други
отношения по цитирания договор,съществуващи между ответника и трето
дружество,което е без удостоверени права върху процесните музикални
произведения,са ирелевантни за спора.Освен това фактът,демонстриран чрез
депозиране на посочения договор,че ответното дружество е предприело
законни действия по придобиване на права по озвучаване на стопанисваното
от него заведение с определен брой музикални произведения,не отрича
възможността противоправно и нерегламентирано ответникът да използва за
озвучаване на заведението си и други произведения извън предмета на
9
цитирания договор с третото лице от 01.05.2022 г.Наличието на такъв договор
не елиминира възможността за правонарушения от страна на ответника.
Ответникът не доказва убедително контратезата си,че процесните песни
не са звучали в неговото заведение.Допуснат е по негово искане до разпит
само един свидетел,който депозира общи и неконкретни показания в тази
насока и на практика дори подкрепя показанията на ищцовия
свидетел.Свидетелят Д. Е. П. е бил *** в процесния ресторант,в който е
констатирано правонарушението,към датата 08.07.2022 г.Свидетелят най-
общо сочи кой се занимава с озвучаването на заведението,че барманът пускал
музиката от някакви дискове,дадени му от собственика,или от
радиостанция.Твърди,че не помни лицата на посетителите,но точно за
конкретното посещение си спомнял,понеже консумацията на масата била
много слаба.Отрича да е видял лицето-посетител да е правило записи на
песни,звучали в заведението,да се е представило като проверяващ от името на
„Музикаутор“.Свидетелят А. П.,извършил проверката,обаче и не твърди да се
е легитимирал пред персонала на заведението.Посоченият от ответника
свидетел Д. П. с възпроизвеждане на спомен от лятото на 2022 г. за
присъствието на процесната дата на лице на маса 34 в заведението,което си
поръчало фреш,всъщност потвърждава показанията на свидетеля П.,че на
08.07.2022 г. действително е посетил процесния ресторант и е осъществил
проверката в заведението,стопанисвано от ответното дружество.
На база на обсъдените доказателства съдът приема,че е доказано
извършено от ответното дружество нарушение на авторското
право,изразяващо се в накърняване правата на авторите на текста и музиката
на всяко едно от описаните в исковата молба музикални
произведения.Предмет на иска по чл.95 ал.1 от ЗАПСП е обезщетение,което
нарушителят следва да заплати на носителя на правото или на лицето,на
което той е отстъпил изключително право за използване,за да репарира
щетите-пряка и непосредствена последица от нарушението /чл.95 ал.2 от
ЗАПСП/.В случая законоустановените предпоставки за присъждане на
обезщетения относно процесните музикални произведения са налице.
Единственият възможен подход при определяне размера на дължимите
обезщетения за неправомерното възпроизвеждане на седемте процесни песни
е прилагането на разпоредбата на чл.95а ал.1 т.1 от ЗАПСП,съгласно
10
която,когато искът е установен по основание,както е в настоящия случай,но
няма достатъчно данни за неговия размер,ищецът има правото да претендира
обезщетение в размер от 500 лв до 100 000 лв,което се определя от съда при
условията на чл.95 ал.3 и ал.4 от ЗАПСП,или равностойността на предмета на
нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени
екземпляри.Съгласно чл.95 ал.3 и 4 от ЗАПСП при определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид всички обстоятелства,свързани с
нарушението,пропуснати ползи и неимуществени вреди,като отчита и
приходите,реализирани от нарушителя,като следва да определи справедливо
обезщетение,което да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото.
Твърдените от ищеца и доказани вреди,намиращи се в пряка причинна
връзка с нарушението на ответника,са пропуснатите ползи от неполученото
от него възнаграждение в случай,че беше сключен договор за публично
изпълнение.При определяне размерите на дължимите обезщетения не е
резонно да бъде определено едно общо минимално обезщетение в размер на
500 лв за еднократното по своя характер нарушение,изразяващо се в
констатирано еднократно използване чрез публично изпълнение на запис на
повече от едно музикални произведения.Еднократността на нарушението има
значение за административно-наказателната отговорност на
нарушителя,регламентирана с разпоредбите на чл.97 и сл. от ЗАПСП,която се
реализира от длъжностни лица при Министерство на културата,т.е. от
държавата по административен ред,и цели извършителят да понесе
санкционни последици заради нарушаване на обществения ред /в тази насока
Тълкувателно постановление №1/19.03.2024 г. по тълк.д.№4/2022 на ВАС/.В
исковото производство по чл.95 ал.1 от ЗАПСП се реализира гражданската
отговорност на нарушителя и се обезщетяват вреди на пострадалите
правоносители,респ. представляващите ги организации,поради което
подходът за репариране е различен от санкционната отговорност при
административно-наказателното производство.В хипотезата на чл.97 и сл. от
ЗАПСП се касае за реализиране имуществена отговорност на нарушителя на
установени от държавата правила спрямо последната,а в настоящото исково
производство се реализира отговорност на нарушителя към пострадалия
частноправен субект-носител на авторските права,респ. на правото на
управлението им по възлагане от правоносителя,като размерът на
11
отговорността се определя по справедливост и при съобразяване на
действително настъпилите вреди.На обезщетяване по гражданско-правен ред
подлежат вредите от всяко нарушение на всяко едно авторско право.В
разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗАПСП ясно е посочено,че
литературните и музикалните произведения са различни обекти на авторското
право.Песента включва два обекта на авторското право-музика и текст,а по
смисъла на чл.95 ал.1 от ЗАПСП обезщетение се дължи за констатирано
нарушение на авторското право върху всеки отделен обект на това
право.Следователно следва да се присъдят обезщетения за нарушения на
авторското право върху текста и музиката на всяка от седемте процесни песни
/забел. при първата песен само за музиката,както претендира ищецът/.
При липсата на други събрани доказателства за стойността на дължимото
обезщетение /предвид липсата на установени критерии и нормативи при
определяне на възнагражденията за еднократно публично изпълнение чрез
запис на музикални произведения,обективната невъзможност да се установи
как този вид използване на всяко едно от музикалните произведения се е
отразило на приходите на ответника и в какъв конкретен размер е засегнало
възможността на правоносителите да реализират доход от творческия си
труд/,респ. при преценка,че се претендира минималното по размер
обезщетение в размер на по 500 лв за музика и текст,предвидено от
законодателя с разпоредбата на чл.95а ал.1 т.1 от ЗАПСП,съдът намира,че
обезщетение от 500 лв за нарушение на авторското право върху музиката и
500 лв обезщетение за нарушение на авторското право върху текста се явяват
адекватни на закона и покриващи по преценка на законодателя минималните
вреди от нарушенията.За нарушаване на авторските права върху музиката за
първата песен и върху текста и музиката за останалите шест процесни
музикални произведения следва да се присъди в полза на ищеца обезщетение
в общ размер на 6 500 лв /по 1 000 лв на песен,от които 500 лв за текст и 500
лв за музика-само за първата песен 500 лв за музика/,ведно със законната
лихва,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното
плащане.
Исковете по чл.95 ал.1 от ЗАПСП са основателни и доказани по
размер,поради което следва да се уважат в тяхната цялост.
Поради уважаване на горните искове като основателен следва да се
12
уважи и акцесорният осъдителен иск по чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП за
осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на
осъдителното решение по исковете по чл.95 ал.1 от ЗАПСП в два
всекидневника /по избор на съда в-к „24 часа“ и в-к „Дневник“/ и в определен
от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие /по
избор на съда БНТ в часовия диапазон от 20,00 до 22,00 часа/.
При уважаване на исковете в цялост право на сторените от него съдебно-
деловодни разноски има на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът по делото
Сдружение „Музикаутор“,което изрично ги е претендирало.В
първоинстанционното исково производство ищецът е сторил следните
разноски:380 лв държавна такса за водене на делото /лист 30/;1140 лв
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,изплатено по банков път съгласно
фактура №4297/03.02.2023 г. и преводно нареждане от 03.02.2023 г. /листи 29
и 31/;300 лв първоначален депозит и 133,85 лв допълнителен депозит за
вещото лице по СТЕ;300 лв първоначален депозит и 203,82 лв допълнителен
депозит за вещото лице по първата СТКЕ;200 лв депозит за вещото лице по
допълнителната СТКЕ-общо разноски в размер на 2 657,67 лв.Ищецът има
право съгласно т.5 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС и на сторените от него разноски в обезпечителното производство по
повод молба за обезпечаване на бъдещ иск /настоящите предявени
впоследствие искове/ по ч.гр.д.№9777/2022 г. на СГС,а именно 40 лв
държавна такса /лист 181/ и 444 лв адвокатско възнаграждение /потвърждение
за плащане на лист 185/-общо 484 лв в обезпечителното производство.
Ответникът „К.-М60“ ЕООД е навел възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца в исковото производство адвокатско възнаграждение-
молба вх.№3446/27.05.2024 г. /лист 289 от делото/,което е
неоснователно.Според разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за процесуално представителство,защита и съдействие по граждански дела
адвокатските възнаграждения се определят съобразно вида и броя на
предявените искове,за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете.В случая съдът е сезиран със седем обективно
кумулативно съединени осъдителни иска с цени от 500 лв първият и по 1 000
лв всеки от следващите шест иска.Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за
всеки иск се полага минимално възнаграждение от по 400 лв,т.е. общо за
седемте иска 2 800 лв.Отделно се полага и възнаграждение за неоценяемия
13
иск по чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП.Платеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1 140 лв с ДДС е дори под минимума и не подлежи на намаляване.
Ответното дружество „К.-М60“ ЕООД също е претендирало разноски,но
такива не следва да му се присъждат с оглед изхода от спора-уважаване на
исковете срещу него.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.-М60“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Балчик,*** да заплати на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Будапеща“
№17,ет.4 на основание чл.95 ал.1 във връзка с чл.95в ал.1 от ЗАПСП сумата
от общо 6 500 лв /шест хиляди и петстотин лева/,представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди /под формата на пропуснати
ползи/ поради нарушаване на правата на авторите-членове на сродните
дружества за колективно управление на права,представлявани на територията
на Република България от Сдружение „Музикаутор“,върху всеки от обектите
по чл.3 ал.1 от ЗАПСП,което нарушение е извършено от „К.-М60“ ЕООД-
гр.Балчик чрез използване на запис на 08.07.2022 г. за публично озвучаване в
стопанисвания от ответника обект Ресторант „Ла Тераса“ в
гр.Балчик,ул.“Самара“,алея „Дамба“ без отстъпени права за този вид
използване на авторските права на следните седем песни:
-What can I do /Уот кен ай ду/-The Corrs /Дъ корс/;композитор Кор
Андреа Джейн-член на ирландското дружество IMRO;Кор Каролин
Джорджина-член на ирландското дружество IMRO;Кор Джеймс-член на
ирландското дружество IMRO и Кор Шарън Хелга-член на ирландското
дружество IMRO;
-Don’t let the sun go down on me /Донт лет дъ сън гоу даун он ми/-George
Michael & Elton John /Джордж Майкъл и Елтън Джон/-композитор и автор на
текста Джон Елтън-член на английското дружество PRS;автор на текста
Топин Бернард Джей Пи-член на американското дружество ASCAP;
-You might need somebody /Ю майт нийд съмбади/-Shola Ama Restaurant-
14
композитор и автор на текста Сноу Томас Ер-член на американското
дружество BMI;композитор и автор на текста О Бърн Нан-член на
американското дружество ASCAP;
-The real thing /Дъ риъл тинг/-Lisa Stansfield /Лиза Стенсфийлд/-
композитор и автор на текста Дивейни Иан Оуен-член на английското
дружество PRS;Стенсфийлд Лиза Джейн-член на английското дружество
PRS;
-Torn /Торн/-Natalie Imbruglia /Натали Имбрулиа/-композитор и автор на
текста Кътлър Скот Майкъл-член на американското дружество
ASCAP;композитор и автор на текста Превън Ан-член на американското
дружество BMI;Торнли Филип Кардън-член на английското дружество PRS;
-You do something to me /Ю ду самтинг то ми/-Paul Weller /Пол Уелър/-
композитор и автор на текста Уелър Пол Джон-член на английското
дружество PRS;
-Search for the hero /Сърч фор дъ хироу/-M people /Ем пипъл/-композитор
и автор на текста Хърд Майкъл Пол-член на английското дружество
PRS;композитор и автор на текста Пикъринг Майкъл Уилиам-член на
английското дружество PRS,
като за първото музикално произведение обезщетението е в размер на 500
лв за нарушаване на авторското право върху музиката,а за всяко от
останалите шест произведения обезщетението е от по 500 лв за нарушаване на
авторското право върху музиката и по 500 лв за нарушаване на авторското
право върху текста-общо по 1 000 лв на песен,ведно със законната лихва
върху главниците,считано от датата на предявяване на исковете 31.10.2022
г.,до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „К.-М60“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Балчик,*** да разгласи на основание чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП
за своя сметка диспозитива на осъдителното решение по исковете по чл.95
ал.1 от ЗАПСП в два всекидневника /в-к „24 часа“ и в-к „Дневник“/ и в
телевизионна организация с национално покритие „Българска национална
телевизия“ в часовия диапазон от 20,00 ч. до 22,00 ч.
ОСЪЖДА „К.-М60“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Балчик,*** да заплати на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК
15
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Будапеща“
№17,ет.4 сторени в първоинстанционното исково производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 2 657,67 лв /две хиляди шестстотин петдесет
и седем лева и шестдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА „К.-М60“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Балчик,*** да заплати на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Будапеща“
№17,ет.4 сторени в обезпечителното производство по ч.гр.д.№9777/2022 г. на
СГС съдебно-деловодни разноски в размер на 484 лв /четиристотин осемдесет
и четири лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
16