Р Е Ш Е
Н И Е № 793
гр. Бургас, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI
наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 11.06.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1439 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.К.Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 248/18.03.2020 г., издадено от директора на РДГ гр. Бургас, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ), за
нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 100
лв., както и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредбата за определяне
на размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е било
определено да заплати обезщетение в полза на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, в размер на
50 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. Д.М.от БАК, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – РДГ гр. Бургас, чрез
процесуалния си представител юк. Стоянова, моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 11.02.2020
г., свидетелят Г.Е.Р. и колегата му Д.В., и двамата служители при ЮИДП –
Сливен, извършили проверка в землището на с. Вършилово, подотдел 129:б, при
която установили, че жалбоподателят К.Д. извършва паша на около 100 броя овце.
Свидетелят поискал от жалбоподателя да представи документ за паша за 2020 г.,
но същият не представил документ и заявил, че няма такъв. По тази причина на
18.03.2020 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено
процесното НП, което е предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства
и гласни доказателствени средства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
В конкретния случай съдът счита, че административнонаказателното обвинение не
е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на разпоредбата чл.
123, ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗГ, съгласно която разпоредба за заплатената цена за паша
на селскостопански животни в горските територии - държавна и общинска собственост
на лицето се издава документ, в който се посочват видът и броят на животните.
В АУАН и наказателното постановление липсва изобщо указание за точното местоположение
на подотдел 129:б в землището на с. В.и конкретното място, където се твърди воденото
от жалбоподателя стадото да е осъществявало паша в нарушение на закона. Нещо
повече, допуснато е и съществено процесуално нарушение при издаван на АУАН и НП
(не отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 42, т. 4 ЗАНН),
доколкото в съдържанието им липсва конкретно словесно отразяване дали пашата се
извършва в горска територия - държавна собственост или в общинска собственост. В
АУАН и НП е посочено, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2
от ЗГ, съгласно която пашата на селскостопански животни в горските територии - държавна
и общинска собственост, се извършва след заплащане на цена за календарната година,
определена с решение на общинския съвет - за горските територии - общинска
собственост. А от свидетелките показания на актосъставителя Р. се установи в
съдебно заседание, че подотдел 129:б е държавна горска собственост. Налице е непреодолимо
противоречие между посоченото в АУАН и НП и твърденията на свидетеля относно местонахождението
на нарушението. Следва да се отбележи, че актовете, съставени за нарушения по ЗГ,
не се ползват с презумптивна доказателствена сила, както това е предвидено в чл.
189, ал. 2 от ЗДвП за нарушения на този закон, и на органите на административнонаказателното
производство е възложена тежестта да докажат по несъмнен начин всички елементи от
твърдяното нарушение, вкл. мястото на извършване и виновното поведение на
лицето. В случая, такова категорично доказване не бе проведено, което е основание
за отмяна на наказателното постановление, включително и по отношение на обезщетението,
присъдено на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 б. "б" от Наредба за определяне
размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, доколкото това
обезщетение се следва само при осъществено и доказано административно нарушение.
Предвид изложеното, обжалваното наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 248/18.03.2020 г., издадено от директора
на РДГ - Бургас, с което на жалбоподателя К.К.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 270 от ЗГ,
за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 123, ал. 2 от ЗГ, е наложено наказание „глоба”
в размер на 100 лв., както и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредбата за определяне на размера
на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, е определено да заплати
обезщетение в полза на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, в размер на 50
лева.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС