О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №  1835

 

гр.Пловдив,19.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1941/19 по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.274,ал.2  във вр.с чл.407,ал.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Лайт Кредит Консулт“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив против разпореждане от 21.06.19г.на ПдРС,14-ти гр.с.,постановено по ч.гр.д.№ 15098/18г.,с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за присъдените в тежест на жалбоподателя с определение № 1139/12.06.19г.,постановено по  в.гр.д.№ 1176/19г.на ПдОС разноски в размер на 106лв.адв.възнаграждение.В частната жалба се изтъкват съображения за  незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна,както и обезсилване на издадения изпълнителен лист и прекратяване на изпълнително дело № 1034/19г.на ЧСИ П.Илиев.

Ответникът по частната жалба- Й.Т.Т. изразява становище за неоснователност на  същата по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.407,ал.1 от ГПК,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС се е развило заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по заявление на „Лайт Кредит Консулт“ЕООД против двама длъжници-Й.Т.Т. и Н.С.Б..Издадена е заповед  по чл.410 от ГПК № 8710/05.10.18г.против двамата длъжници.Същите са подали възражение по чл.423 от ГПК,по което е образувано  в.гр.д.№ 1176/19г.по описа на ПдОС.

С постановеното по това дело определение № 1139/12.06.19г.е прието възражението на Й.Т. против издадената заповед по чл.410 от ГПК,спряно е изпълнението по нея по отношение на  Т. и е върнато делото на ПдРС за продължаване на процесуалните действия по приетото възражение на длъжницата Т.,а възражението на другия длъжник-Н.Б. е оставено без уважение.Със същото определение ПдОС е осъдил „Лайт Кредит Консулт“ЕООД да заплати на пълномощника на Й.Т.-адв.К. адв.възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА.

С обжалваното  разпореждане от 21.06.19г.ПдРС,14-ти гр.с. е издал на осн.чл.406,ал.1 във вр.с чл.404,т.1 от ГПК изпълнителен лист за присъдените с определението на ПдОС по в.гр.д.№ 1176/19г.разноски за адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист са посочени в чл.404-406 от ГПК и те са:1/ да е налице подлежащ на принудително изпълнение акт (изпълнително основание),посочен в чл.404 от ГПК, 2/ този акт да е редовен от външна страна и  3/ да удостоверява подлежащо на изпълнение право.

В конкретния случай и трите предпоставки са налице-влязлото в сила определение № 1139/12.06.19г.,постановено по  в.гр.д.№ 1176/19г.на ПдОС касателно разноските представлява изпълнително основание по чл.404,т.1 от ГПК,същото е редовно от външна страна,като удостоверява права,подлежащи на принудително изпълнение-вземанията на адв.К. за адв.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА като пълномощник на Й.Т. в производството по чл.423 от ГПК пред ПдОС.

Следователно правилно ПдРС е разпоредил издаването на  изпълнителен лист въз основа на съдебния акт на ПдОС в частта му за разноските.

Изложените в частната жалба съображения относно приложимостта на  Тълкувателно решение № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС във връзка с това кой съд е компетентен да се произнесе за разноските не са относими към настоящото производство.След постановяването на определение № 1139/12.06.19г.по  в.гр.д.№ 1176/19г.на ПдОС  частният жалбоподател е разполагал с възможността да обжалва по реда на чл.248 от ГПК това определение в частта му за разноските и там да изложи  съображенията,изложени в настоящата частна жалба.След като дружеството-жалбоподател не е направило това в определения в чл.248,ал.1 от ГПК срок,то се е преклудирала и възможността му да иска изменение на определението в частта за разноските,вкл.със съображения за недължимост на същите.

Предвид горното обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да се потвърди.

По отношение на претендираните разноски от страна на ответника по въззивната жалба намира приложение цитираното по-горе Тълкувателно решение № 4/2013г.на ВКС,доколкото настоящото производство е част от заповедното и по тях следва да се произнесе исковия съд,разглеждащ иска по чл.422 от ГПК.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.06.19г.на ПдРС,14-ти гр.с.,постановено по ч.гр.д.№ 15098/18г.,с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за присъдените разноски в тежест на „Лайт Кредит Консулт“ЕООД с определение № 1139/12.06.19г.,постановено по  в.гр.д.№ 1176/19г.на ПдОС в размер на 106лв.адв.възнаграждение за адв.К. на осн.чл.38 от ЗА.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: