Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8378 по описа на
СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294
ал.1 вр. чл.258 – 273 ГПК.
С решение №31/19.06.2018 г. по гр.д. №1702/2017
г. на Върховния касационен съд, І ГО, е отменено решение от №5051 от 15.06.2016
г., постановено по гр.д. №15034/2015 г. по описа на СГС, ІІІ-г състав, с което
е потвърдено изцяло решение от 24.06.2015 г. на СРС, 49 състав, постановено по
гр.д. №42730/2012 г., с което е отхвърлен предявеният от З.Л.С. срещу Н.К.Д., К.М.Г.,
К.О.Д. и Е.О.Д. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено
спрямо ответниците, че ищцата е собственик на 328
кв.м., отнети от парцел УПИ ІІ-231, отразен като поземлен имот с идентификатор
68134.1980.231, находящ се в гр. София, район
„Витоша“, ул. „******, и предаване на владението върху спорната част, и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
Въззивното производство е образувано по въззивна
жалба на ищеца З.Л.С. срещу решение от 24.06.2015 г., изменено в частта за
разноските с определение от 14.10.2015 г., по гр.д. №42730/2012 г. на Софийския
районен съд, 49 състав, с което отхвърлен предявеният от З.Л.С. срещу Н.К.Д., К.М.Г.,
К.О.Д. и Е.О.Д. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване на правото на
собственост и предаване на владението на 328 кв.м., отнети от парцел УПИ
ІІ-231, отразен като поземлен имот с идентификатор 68134.1980.231, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „******, урбанизирана
територия, при съседи: 68134.1980.229, 68134.1980.232, 68134.1980.259, и придадени
към бившия имот пл. №156, нанесен в
кадастрален лист №735 по плана на гр. София, м. „Симеоново-Драгалевци“ – І част,
като ищецът е осъден да заплати на ответника К.М.Г. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд погрешно и в
противоречия със събраните по делото доказателства е приел, че построената в процесния недвижим имот сграда е незаконна. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н.К.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Е.О.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна К.М.Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К.О.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Във
въззивното производство на основание чл.227 ГПК като ответници са конституирани наследниците на К.М.Г. – В.Г.Д. и Н.Г.Н., и на Н.К.Д. – Н.А.Д..
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Според чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявения
иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е
собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се
намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее или държи имота без
правно основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху
ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху ответника. При това, за
установяването на твърдяното право на собственост ищецът следва да проведе едно
главно доказване, което за да
постигне целта си – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното
осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти, следва да
бъде пълно. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което
има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за
осъществяването на правопораждащите факти и
разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин
осуетяват пълното им доказване.
По делото е представен нот. акт за продажба на
недвижим имот чрез Народния съвет №28, т.V, н.д. №747/15.03.1960 г., от който се установядва,
че ТКЗС „Витоша” - с. Драгалевци е продало на основание
чл.11 от Примерния устав на ТКЗС, на П.Г.Д., З.П.Д.и Г.П.Д.дворно място от 1046 кв.м. с неуредени сметки по регулация за
550 кв.м., съставлявашо парцел II-106 от кв.2 по плана на
вилна зона, I част, Сименово-Драгалевци, при съседи: улица,
парцели XVIII и XIX от същия квартал.
Видно от представения по
делото нот. акт за
собственот върху недвижим имот, придобит по регулация
№50, т.IX, н.д. №1667/11.08.1960 г., П.Г.Д., З.П.Д.и Г.П.Д.са придобили по силата на
дворищна регулация правото на собственост
върху 190 кв.м. от мястото на
СГНС, при съседи на същото място:
Д., СГНС и ТКЗС „Витоша”, и 360 кв.м., които се взимат
от мястото собственост на ТКЗС „Витоша”, при съседи
на същото: ТКЗС „Витоша”, улица /дере/, във вилна зона Симеоново-Драгалевци, I част към парцел
II от кв.2.
Видно от представеното
по делото удостоверение за наследници от №5331/26.10.2009 г., издадено от СО, район „Лозенец“, З.П.Д.е починала на 25.09.2009 г. и е оставила
следите наследници по закон: З.Л.С. –
дъщеря.
По делото е представена комбинирана скица за пълна
или частична идентичност за поземлен имот с пл. № 231, к.л. №735 по кадастралния план на София
от стар кадастрален
план, емисия 1956 г., стар регулационен план на местността
вилна зона „Симеоново-Драгалевци I част”, одобрен със заповед
№5203/21.08.1958 г. и действащ регулационен
план на местността,
одобрен със Заповед № РД-50-09-83/16.03.1990 г.
Представен
е и позволителен билет №184 от 28.07.1962 г., издаден на П.Г.Д., З.П.Д.и Г.П.Д.за нова постройка – вила на ул.
„Карнеги” № 12, кв.2, м. „Симеоново-Драгалевци”
I част, с посочени квадратура, кубатура и стойност, за които се
разрешава изграждането на постройката.
Представен е и строителен протокол №34 от
31.10.1960 г.,
с който на П., З.и
Г.Д. са определени регулачните линии на парцел II, кв.2, м. „Симеоново-Драгалевци” I част. В съдържанието на протокола е отбелязано, че същият се
издава на основание позволителен билет №81 от 19.08.1960 г., съгласно който собствениците на парцела могат да
построят ограда при спазване на
дадените регулачни линии на парцела.
По
делото е представено още писмо от
отдел „Архитектура” при СГНС от мес.12.1960 г., с което П. Д.е
уведомен, че е разрешен
строежът за вила в парцел II от кв.2, м. вилна зона „Симеоново-Драгалевци”, с максимална квадратура от 70 кв.м. и височина
1 ½ етажи.
По
делото не е спорно и се установява от представеното
удостоверение, издадено от Столична община, отдел „Кадастър и регулация”, че УПИ II-231, кв.2 по действащ регулационен
план на гр.
София, вилна зона „Симеоново-Драгалевци”, отговаря на парцел
II-166, кв.2 по предходна регулация.
По
делото е представено решение №8974/24.11.2005 г. на ОСЗГ „Овча купел“, с което е признато правото на собственост на наследниците на К.Д. Л./С./ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива
от 5,760 дка, находяща се
в регулационен план на вилна зона „Симеоново-Драгалевци” - II част, в землището на с. Драгалевци, м. „Симаница”, имот №156, в кад. лист №735 от кад.
план, изработен през 1958
г., и е възстановено правото на собственост
на наследниците на К.Д. Л./С./ на нива
от 1,018 дка. С решението е отказано да бъде
възстановено правото на собственост върху останалата част от имота
от 4,742 дка, тъй като
попада в хипотезата на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ.
С решение от 10.12.2008 г. на СРС, 39 състав, е отменено описаното по-горе решение на ОСЗГ „Овча купел“, в частта, в която е отказано възстановяването правото на собственост на наследниците на К.Д. Л./С./ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на част
от нива от
4,742 дка, находяща
се в землището на с.
Драгалевци, м. „Симаница”, представляваща имот №156, кад. лист №735 от кадастралния план от 1958 г., като незаконосъобразно поради допуснати нарушения във връзка
с процедурата, уредена в ППЗСПЗЗ за
постановяване на решения за въстановяване
правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените
места /в границите на урбанизираните територии/, а именно – липса на заповед
на кмета на общината по
чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ за определяне
на застроената част, както и липса
на скица към решението на
ОСЗГ, заверена от ОСЗГ, а когато се касае
за имот в урбанизирани територии – и от Техническата служба на общината,
която скица е неразделна част от решението на
ОСЗГ за възстановяване на собствеността и нейната липса сочи
на незавършеност на административното производство. С решението преписката е изпратена на ОСЗГ
„Овча купел“ за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени с решението на СРС.
По
делото е представено решение №10026/29.05.2009 г. на ОСЗ „Витоша“,
с което е възстановено правото на собственост
на наследниците на К.Д. Л./С./ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива
от 1,439 дка, находящи се
в строителните граници на Драгалевци в местността /квартал/ „Симаница”, имот №156, кад. лист №735 от кадастрален план, изработен през 1950 г. С същото е отказано възстановяването на 4,321 дка от
имота поради действието на чл.10 ал.7 ППЗСПЗЗ.
Към цитираното решение на ОСЗ „Витоша“ въз основа на предствена по
делото заповед
№РД-99-88а от 13.05.2009 г. е издадена
скица №04/27.05.2009 г. по
чл.13 ал.6 ППЗСПЗЗ, представляваща неразделна част от удостоверение по чл.13 ал.5 ППЗСПЗЗ, изх.
№04/27.05.2009 г. на Столична
община, район „Витоша”. Съгласно посочените скица и удостоверение, площта на бившия имот 156 от стар
кад. план от 1950 г., заявен за възстановяване от наследниците на К.Д. Л./С./, попада в изброени в документите поземлени имоти, от които 328 кв.м.
в ПИ с пл. №231. Посочено е
че от тях
могат да бъдат възстановени 289 кв.м. с образуване на улица – тупик
за осигуряване на достъп до
УПИ II-231 в южната част на имот пл.
№ 231.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на СТЕ, която съдът
кредитира напълно, се
установява, че имот пл. №156 попада
в кадастралния план емисия 1956 г., в кад.
лист №735, като в разписния лист към плана имотът
е записан на К.Д. С.. Вещото лице сочи
още, че в кадастралния план от 1987 г. имотът на ищеца е с пл. №231, както и че със заповед
№РД-50-09-83/16.03.1990 г. е одобрен РП на в.з. „Симеоново-Драгалевци - І част“, като имотът
на ищеца е УПИ II-231 в кв.2, който по действащия
план отговаря на парцел II-166 в кв.2.
В
настоящето въззивно производство са представени
удостоверение, издадено от РНС „Девети септември“, книга на обекта и архитектурни
проекти за сграда в парцел ІІ-166, кв.2 по плана на в.з. „Симеоново –
Драгалевци – І част“.
От
приетото в настоящето въззивно производство
заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява, че процесната сграда е изградена през 1962 г. по време на
действие на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, като при изграждането и са спазени всички
изисквания при разрешаване строителството на сградата. Вещото лице сочи още, че
сградата е изпълнена по проекта, като са спазени всички размери, разпределение,
изглед и квадратура, т.е. спазени са изискванията на ЗПИНМ и ППЗПИНМ и сградата
е законно построена.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са
налице посочените по-горе предпоставки за основателността на предявения иск по
чл.108 ЗС. Спорният по делото въпрос е дали са налице предпоставките на
земеделска реституция на процесната реална част с
оглед приложението на разпоредбата на чл.10 ал.7 ЗС, респ. какъв е вида и
характера на изградената в имота сграда, и доколко тя отговаря на изискването
на чл.10
ал.7 ЗСПЗЗ за законен строеж.
Разпоредбата на чл.10
ал.7 ЗСПЗЗ урежда възстановяване правата на собствениците върху
земеделски земи, които след образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства са включени в границите на урбанизираните територии /населени места/,
като постановява, че възстановяване не се извършва, ако върху земите при
спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или
ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г.
е започнал. Следователно, наличието на сграда, построена при спазване на
нормативните изисквания или започнал законен строеж /„законен строеж“ – ТР
№6/2005 г. на ОСГК на ВКС/ преди 01.03.1991 г. представляват пречки за
реституцията. Съгласно пар.1д ДРЗСПЗЗ
спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградите по
смисъла на чл.10
ал.7 ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобряват
проекта и да разрешават строителството на сградата. Спазването на всички
нормативни изисквания означава не само да са спазени строителните /технически и
благоустройствени/ правила и норми за осъществяване на строителство, но и да са
издадени необходимите строителни книжа за разрешаване и започване на строежа.
Ако сградата е изградена без строителни книжа или в отклонение от тях, като
незаконен строеж и след това, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, строежът е
узаконен, при което съответните органи са удостоверили спазването на
техническите и благоустройствени норми при построяването на сградата, то също е
налице предвиденото в чл.10
ал.7 ЗСПЗЗ изключение, препятстващо настъпване ефекта на реституцията
в полза на бившия собственик, т.е. условието „спазване на всички нормативни
изисквания“ следва да е налице към началото на реституционния процес /решение №94 от 14.07.2015 г. на ВКС по гр.д.
№547/2015 г., II ГО/. Именно затова разпоредбата на чл.13 ал.5 т.5
ППЗСПЗЗ изисква при възстановяване на имоти в границите на
урбанизираните територии да се представи удостоверение от техническата служба
на общината, което да съдържа информация учредено ли е право на строеж и дали
строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл.10
ал.7 ЗСПЗЗ.
В конкретния случай по време на извършване на строежа на процесната сграда са действали разпоредбите на чл.66з ЗПИНМ отм. и
чл.189 и сл. ЗПИНМ, според които строежите на частни лица се
извършват само ако има издадено строително разрешение по писмено искане на
инвеститора /собственика на имота или лицата, които имат право да строят върху
чужд имот/, което строително разрешение са издава от председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет или натоварено от него
длъжностно лице. В случая по делото е безспорно установено, че строежът е
извършен след надлежно издадено разрешение за строеж /описания по-горе
позволителен билет/, т.е. спазени са законовите изисквания за разрешаване на
строителството. От събраните във настоящето въззивно
производство доказателства се установява при условията на пълно и главно
доказване и че процесната сграда е изпълнена по
проекта, т.е. изградена е в съответствие с издаденото разрешение за строеж и при
спазване на строителните правила и норми при разрешаване на строителството.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав намира, че по делото не е установено наличието
на предпоставките за възстановяване на процесния
недвижим имот на наследодателя на ответниците, т.е.
реституцията е проведена незаконосъобразно и в нарушение на разпоредбата на
чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, противно на приетото от първоинстанционния
съд.
При тези данни
настоящият съдебен състав намира, че ищецът се легитимира като собственик на реална
част от процесния недвижим имот, която реална част
обаче е от 289 кв.м., видно от описаните по-горе писмени доказателства във
връзка с проведената реституционна процедура на наследодателя на ответниците, до който размер се явява и основателен
предявения ревандикационен иск, като индивидуализацията
на имота следва да бъде извършена по представената по делото комбинирана скица
за пълна или частична идентичност от 11.10.2011 г., изготвена от „ГИС София“
ЕООД и находяща се на л.14 от първоинстанционното
дело /по означението 1-2-3-4-1/, неразделна част от решението. По делото не е спорно, че ответниците владеят посочената реална част.
Поради изложеното обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният ревандикационен иск за процесния
недвижим имот е отхвърлен за размера от 289 кв.м. и потвърдено в частта, в
което искът е отхвърлен за разликата над посочения размер. Решението следва да
се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника К.М.Г.
разликата над сумата от 118,90 лв.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 163,00 лв., представляваща държавна такса,
сумата от 176,22 лв., представляваща депозит за вещо лице, сумата от 1321,65
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, сумата от 719,13 лв.,
представляваща депозит за особен представител на ответника Н.К.Д., и сумата от
969,21 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника Е.О.Д.,
и разноски във въззивното производство, както следва:
в производството по гр.д. №15034/2015 г. по описа на СГС, ІІІ-г въззивен състав – в размер на сумата от 360,37 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 950,93 лв., представляваща депозит за
особен представител на ответника Н.К.Д., и сумата от 950,93 лв., представляваща
депозит за особен представител на ответника Е.О.Д., и в настоящето въззивно производство – в размер на сумата от 352,44 лв.,
представляваща депозит за вещо лице, сумата от 1057,32 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, сумата от 951,46 лв., представляваща депозит за
особен представител на ответника Н.К.Д., и сумата от 264,33 лв., представляваща
депозит за особен представител на ответника Н.А.Д., и на основание чл.249 ал.2 вр. чл.78
ал.1 ГПК разноски в касационното производство в размер на сумата от 386,80 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 572,72 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, и сумата от 713,69 лв., представляваща депозит за особен
представител на ответника Н.К.Д..
С
оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемите
В.Г.Д. и Н.Г.Н. на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство, както следва: в производството по
гр.д. №15034/2015 г. по описа на СГС, ІІІ-г въззивен
състав – в размер на сумата от 118,90 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, и в настоящето въззивно производство -
в размер на сумата от размер на сумата
от 118,90 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.249 ал.2 вр.
чл.78 ал.3 ГПК разноски в касационното производство в размер на сумата от 118,90
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.На основание чл.78 ал.3 вр. ал.6 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на СГС
сумата от 35,67 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника
Е.О.Д., и на основание чл.78 ал.1 вр. ал.6 ГПК
ответникът Е.О.Д. следва да заплати по сметка на СГС сумата от 264,33 лв.,
представляваща депозит за особен представител.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №І-49-43/24.06.2015 г., изменено в
частта за разноските с определение от 14.10.2015 г., постановено по гр.д. №42730/2012
г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от З.Л.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Н.К.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 223 – чрез особ.
представител адв. Е. К., К.М.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, К.О.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.О.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на
владението на 289 кв.м., отнети от парцел УПИ ІІ-231, отразен като поземлен
имот с идентификатор 68134.1980.231, находящ се в гр.
София, район „Витоша“, ул. „******, урбанизирана територия, при съседи:
68134.1980.229, 68134.1980.232, 68134.1980.259, и придадени към бившия
имот пл. №156, нанесен в кадастрален
лист №735 по плана на гр. София, м. „Симеоново-Драгалевци“ – І част, както и в
частта, в която З.Л.С., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на К.М.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски
за разликата над сумата от 118,90 лв., и
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.108 ЗС по отношение на Н.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, В.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, Н.Г.Н., ЕГН **********, адрес: ***, К.О.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, и Е.О.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че З.Л.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, е
собственик на РЕАЛНА ЧАСТ от
поземлен имот с идентификатор 68134.1980.259, находящ
се в гр. София, район „Витоша“, ул. „Василий Врач“, целият
с площ от 809 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: За друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1980.9, 68134.1980.231, 68134.1980.5, 68134.1980.232, състояща се от 289 кв.м., означена с цифри
1-2-3-4-1 на комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 11.10.2011 г.,
изготвена от „ГИС София“ ЕООД и находяща се на л.14
от първоинстанционното дело /неразделна част от настоящето решение/, като
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, В.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Н.Г.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, К.О.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.О.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, да предадат на З.Л.С., ЕГН **********,
адрес: ***, владението върху описания недвижим имот.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, В.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Н.Г.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, К.О.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.О.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят на З.Л.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата
от 1660,87 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, сумата от 1770,13 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство,
и на основание чл.249 ал.2 вр.
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 959,52 лв.,
представляваща разноски в касационното производство.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на З.Л.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата
от 719,13 лв., представляваща
депозит за особен представител в първоинстанционното
производство, сумата от 2166,72 лв.,
представляваща депозити за особен представител във въззивното
производство, и на основание чл.249 ал.2 вр. чл.78 ал.1 ГПК сумата от 713,69 лв., представляваща депозит за особен представител в
касационното производство.
ОСЪЖДА Е.О.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на З.Л.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата
от 969,21 лв., представляваща
депозит за особен представител в първоинстанционното
производство, сумата от 950,93 лв.,
представляваща депозит за особен представител във въззивното
производство, а
на основание чл.78 ал.1 вр. ал.6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 264,33 лв.,
представляваща депозит за особен представител във въззивното
производство.
ОСЪЖДА З.Л.С., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Н.Г.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 237,80 лв., представляваща разноски във
въззивното производство, и на основание чл.249 ал.2 вр.
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 118,90 лв., представляваща разноски в касационното производство, а на основание
чл.78 ал.3 вр. ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС
сумата от 35,67 лв., представляваща
депозит за особен представител във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.