№ 51014
гр. София, 14.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110148763 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за
задълженията и договорите и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът Н. Х. Х., твърди, че на 03.01.2020 г. е сключил с ответното дружество „Вива
кредит“ АД Договор за паричен заем Standard 14 № 5577526, по силата на който му е
предоставена заемна сума в размер на 1 500 лв., със срок на погасяване 60 седмици, 30
погасителни вноски, фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 40,32 % и посочен годишен
процент на разходите /ГПР/ 49,37 %. Твърди се, че договорът е потребителски по смисъла на
ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът е физическо лице – потребител, а ответникът – търговец,
небанкова финансова институция. В договора е предвидено задължение на заемателя в
тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение – поръчителство или
банкова гаранция, като при неизпълнение е уговорена неустойка в размер на 628,80 лв.,
разсрочена и включена в погасителните вноски, с което общата дължима сума достига 3 459,
60 лв. Ищецът поддържа, че договорът е изцяло нищожен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – липса на ясно, разбираемо и коректно посочване на ГПР и на
методиката за неговото формиране. Поддържа се, че в посочения ГПР не са включени
всички разходи по кредита, в частност уговорената „неустойка“, която по съществото си
представлява прикрито възнаграждение и разход по кредита, насочен към заобикаляне на
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР. Ищецът
излага доводи, че клаузите за обезпечение и неустойка не са индивидуално уговорени,
противоречат на добрите нрави, представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
и сл. ЗЗП и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, както и че прехвърлят риска
от неизпълнение на задължението за предварителна оценка на кредитоспособността върху
потребителя. На това основание ищецът иска прогласяване нищожността на целия договор
за паричен заем, а при уважаване на този иск – осъждане на ответника да му върне сумата 1
959,60 лв., представляваща платено без основание над чистата стойност на кредита, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като излага и подробни доводи относно
неприложимостта на погасителната давност с оглед практиката на СЕС и ВКС. Претендира
разноски.
Ответникът „Вива кредит“ АД оспорва изцяло предявените искове като недопустими,
неоснователни и недоказани. На първо място се прави възражение за липса на правен
интерес от предявяване на установителния иск за нищожност, доколкото осъдителният иск за
връщане на недължимо платени суми съдържа в себе си установителен елемент, поради
което съединяването на двата иска се поддържа като процесуално недопустимо и
1
противоречащо на принципите на процесуалната икономия. Поддържа се и възражение за
злоупотреба с процесуални права. Ответникът прави и възражения за нередовност на
исковата молба, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума,
липса на ясно заявена евентуалност на основанията за нищожност, както и възражение
относно подписването на исковата молба от процесуалния представител. По същество се
поддържа, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК, като чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
не изисква в договора да бъде възпроизвеждана математическата формула за изчисляване на
ГПР, нито изчерпателно да се изброяват всички възможни разходи, а единствено да бъде
посочен размерът на ГПР и приложимите допускания, каквито в случая са налице.
Ответникът твърди, че уговорената неустойка е разход при неизпълнение, който по силата
на чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично не се включва при изчисляване на ГПР, че същата има
обезпечителна и обезщетителна функция и не противоречи на добрите нрави, нито
представлява неравноправна клауза. Поддържа се, че клаузите са индивидуално уговорени,
ищецът е бил надлежно информиран, разполагал е с право на отказ по чл. 29 ЗПК, а
договорът е сключен при спазване на свободата на договаряне и законовите ограничения.
Оспорва се и осъдителният иск по чл. 55 ЗЗД, като се поддържа, че липсва начална липса на
основание, тъй като договорът е валиден и поражда действие. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на ищцовите.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дата 17.02.2026 г. от
11.00 ч., за която дата и час страните се считат редовно уведомени с получаване на
настоящето определение.
ПРИЕМА по делото като писмени доказателства представените от страните писмени
документи.
УКАЗВА на ответника да представи в триседмичен срок от съобщението справка за
заплатените от ищеца суми по договора за потребителски кредит.
ОТЛАГА произнасянето си по направеното искане за допускане на ССчЕ след
постъпване на справката и след преценката на данните в нея.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствен атежест е да докаже сключването на
процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на ищеца, че по предявения осъдителен иск следва да докаже заплащането на
ответника на сума в размер на 1 959, 60 лв.
Ответникът следва да докаже, основанието за получаване на сумата.
ОБЯВЯВА за безспорно, че на 03.01.2020 г. между ищеца Н. Х. Х. и ответника „Вива
кредит“ АД е сключен по електронен път договор за паричен заем Standard 14 № 5577526, по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заемна сума в размер на 1
500 лв., която е била усвоена от последния; договорът предвижда срок на заема 60 седмици
и 30 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 % и посочен в
договора годишен процент на разходите (ГПР) – 49,37 %; уговорено е задължение на
заемателя в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение –
поръчителство или банкова гаранция, както и клауза за неустойка в размер на 628, 80 лв. при
неизпълнение на това задължение, разсрочена и включена в погасителните вноски, при
което общият размер на дължимите плащания по договора възлиза на 3 459, 60 лв.
2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3