Р Е
Ш Е Н
И Е №
18.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 18 септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №2230 по описа на съда за 2017год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК, като се твърди,
че сумата, която ищецът е осъден да заплати по гр.д. № 4315/2016г. на Районен
съд - Сливен е заплатена дори преди връчване на обявлението за постановяване на
решението, поради което впоследствие образуваното от ответника изпълнително
дело е образувано при първоначална липса на основание, след като сумата му е
била изплатена преди образуване на изпълнителното дело. Поради тази причина се
сочи, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1734,01 лева, а също така се
твърди, че по горното изпълнително дело ответника е получил без основание
сумата 32 лева и сумата 295 лева, които са били удържани от банковата му сметка
при липса на основание и следва да му бъдат върнати.
От съда се
иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата 1734,01 лева по изпълнителното дело, което е образувано
срещу него и да осъди ответника да му заплати сумата 327 лева представляваща
изплатена сума на отпаднало основание вследствие на наложен запор по
изпълнителното дело. Претендират се и разноските по делото.
От страна на
ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната
основателност. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението за
неоснователност на претенциите, като се твърди,че сметката по която ищецът
твърди, че е извършил превод на 500 лева е закрита реално и ответникът не е
получавал сумата.
В
съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от пълномощник. Исковата
молба се поддържа.
Ответникът
не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник. Иска се
отхвърляне на исковата молба и се претендира присъждане на разноските по
делото.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Въз
основа на решение №127/14.02.2017г. по гр.дело №4315/2016г. на Районен
съд-Сливен е издаден в полза на С.К. /ответник по настоящото дело/ изпълнителен
лист срещу М.М. / ищец по настоящото дело/ за заплащане на сумата 500 лева,
разноски по делото.
Въз
основа на изпълнителния лист е образувано на 20.03.2017г. изпълнително дело
№223/2017г. на ЧСИ Павел Георгиев, което не е приключило.
На
17.02.2017г. ищецът М. е наредил в „ЦКБ” АД-клон Хасково превод на сумата 500
лева по сметка №BG06PRCB92304014749612 в „Прокредитбанк” АД и
посочил за получател С.К., а за основание „гд 4315 2016 РС Сливен”. Посочената
сметка е била закрита на 13.03.2015г., видно от представеното с отговора на
исковата молба писмо от „Прокредитбанк” АД,
като същия документ е приложен и по изпълнителното дело. Реално плащане на
сумата 500 лева, която М. е осъден да заплати на К. не се установява да е
извършено.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно
и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените
искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, но разгледани по същество
са неоснователни.
В случая
ищецът оспорва по исков път изпълнението, като твърди, че още преди
образуването на изпълнителното дело е заплатил на ответника сумата 500 лева по
банков път. В действителност не е налице реално плащане. Сметката на К. в „Прокредитбанк” АД е закрита още през 2015г., поради което
няма как превода да е извършен реално след като сметката не е съществувала към
17.02.2017г. В този случай е следвало банката да върне паричната сума на
наредителя, поради липса на реално съществуваща сметка на получателя. Дали
сумата е върната от банката на ищеца е без правно значение в отношенията му с
ответника. От значение е дали има извършено реално плащане, каквото в случая
липсва. За евентуално невръщане на сумата
на наредителя на плащането, отговорността се носи от съответните банки,
но този въпрос е без правно значение в настоящия правен спор. След като не е
установено реално плащане на задължението, за което е образувано изпълнителното
дело срещу ищеца, неговото оспорване на изпълнението е неоснователно.
Предвид
изложеното, предявените от ищеца претенции са изцяло неоснователни и следва да
се отхвърлят.
По
правилата на процеса следва на ответника да се присъдят претендираните разноски
по делото, които са в размер на 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Г.М. с ЕГН-********** *** против С.З.К. с ЕГН-********** *** искове
с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено че ищецът не дължи
на ответника сумата 1734,01 лева по ИД №223/2017г. на ЧСИ Павел Георгиев-Сливен
и за осъждането на ответника да плати на ищеца сумата 327 лева, като платена на
отпаднало основание вследствие на наложен запор по същото изпълнително дело,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
от М.Г.М. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.З.К. с ЕГН-********** *** сумата
500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: