№ 159
гр. Пловдив, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900215 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.240 ал.1 от ЗЗД, евентуален по чл.55 ал.1 от
ЗЗД, евентуален по чл.59 от ЗЗД.
Ищецът „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО – ДИАГНОСТИЧНА
ЛАБОРАТОРИЯ МЕДИЦЕЛ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Клокотница“ № 13, ет.1, ап.3, съдебен адрес
****, чрез адв. Н. Ш., иска осъждане на „ЕРРАН“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Тодор Александров“ №
2, съдебен адрес ****, чрез адв. Г. Г., да върне получена сума от 178397,44лв.,
предоставена за заемни средства в периода януари 2022г. – декември 2023г.,
ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 05.04.2024г.
до изплащане на сумата.
Евентуално, при отхвърляне на иска, иска осъждане на ответника да
върне сумата от 178397.44лв., платена му в периода януари 2022г . – декември
2023г. без основание, ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на
съда на 05.04.2024г. до изплащане на сумата.
Евентуално при отхвърляне на втория иск, да осъди ответника да плати
обезщетение в размер на 178397.44лв., представляващо стойността, с която
ответникът се е обогатил от получени парични суми в периода януари 2022г. –
декември 2023г., а ищецът се е обеднил в този период чрез предоставянето им
1
на ответника, ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда
на 05.04.2024г. до изплащане на сумата.
Твърди, че З.Х.Д. е ЕСК и управител на ищцовото дружество, което
създава преди повече от 15 години с предмет на дейност – лабораторни
изследвания. Н.Д.Д. е управител и ЕСК на ответното дружество, което
учредява в началото на 2015г. Д. и Д. живеят на семейни начала. Ответното
дружество поема задължение за строителство на сграда в гр. Асеновград на
ул. „Опълченска“ № 1 и поради финансови затруднения се постига договорка
ищцовото дружество периодично да предоставя на отвеника заемни средства с
цел покриване на задължения. Поради личните отношения между
управителите, писмен договор не е сключен. Ежемесечно в периода януари
2022г. до декември 2023г. ищецът превежда на ответника различни суми
според нуждите му, които възлизат общо на 178 397.44 лв.
Между страните са водени многократни устни разговори кога и как ще
започне връщане на средствата, което влошило личните отношения между
управителите. Поради това в началото на 2024г. ищецът неколкократно, устно,
отправил покани за уреждане на финансовите отношения между дружествата,
но без резултат. На 25.01.2024г. отправя писмена покана за връщане на
процесните суми и други суми, които не са предмет на делото, която е връчена
на 29.01.2024г. на ответника чрез ЧСИ Ангел Ангелаков. С поканата дава срок
до края на месец февруари 2024г. за плащане на задълженията. Срокът е
изтекъл, но няма връщане на сумите, поради което се сезира съда.
Претендира връщане на дадените суми на договорно основание – заем.
Евентуално, ако искът по заемното правоотношение се отхвърли, твърди, че
ответникът е получил в периода януари 2022г. – декември 2023г. от него суми
в общ размер на 178 397.44лв. без основание, чието връщане иска.
Евентуално, ако и искът за получени без основание суми се отхвърли, твърди,
че с получените 178 397.44 лв. от ответника в периода януари 2022г. –
декември 2023г. ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, поради което
иска да бъде обезщетен за неоснователно обогатяване на ответника за негова
сметка като обезщетението е до размера на обогатяването от 178 397.44лв.
Не признава, че има парични задължения към ответника, с които да
могат да бъдат прихванати процесните суми в резултат на изявление за
прихващане, поради което възразява, че отправеното в хода на процеса
2
изявление на ответника за прихващане не е породило желания погасителен
ефект.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете. Не признава въведените фактически
твърдения. Не признава получаване на сумите, заявеното основание и правото
на ищеца да му бъдат върнати. В хода на процеса твърди, че е извършил
материално – правно изявление, узнато от ищеца, в резултат на което е
прихванал вземането на ищеца с негово вземане в размер на 1 480 484лв. и
това е погасило ищцовата претенция. За това евентуално моли да бъде
отхвърлена и като погасена чрез прихващане.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за
установено следното:
Заявеното твърдение в исковата молба е, че ищецът е предоставил на
ответника следните суми по дати и размер: 9800лв. на 17.01.2022г.; 9900лв. на
18.02.2022г.; 9100лв. на 21.02.2022г.; 8000лв. на 21.03.2022г.; 9000лв. на
18.04.2022г.; 7000лв. на 19.05.2022г.; 6300лв. на 29.06.2022г.; 4000лв. на
20.07.2022г.; 4700 лв. на 25.08.2022г.; 5000лв. на 19.09.2022г.; 7300лв. на
21.09.2022г.; 5600лв. на 25.10.2022г.; 8000лв. на 21.11.2022г.; 2000лв. на
21.11.2022г.; 8000лв. на 19.12.2022г.; 1000лв. на 20.12.2022г.; 6500лв. на
20.01.2023г.; 100лв. на 25.01.2023г.; 1000лв. на 20.02.2023г.; 5800лв. на
20.03.2023г.; 4000лв. на 27.04.2023г.; 5400лв. на 26.05.2023г.; 4800лв. на
26.06.2023г.; 5600лв. на 31.07.2023г.; 5600лв. на 25.08.2023г.; 2000лв. на
10.08.2023г.; 317.44лв. на 04.08.2023г.; 220лв. на 28.08.2023г.; 500лв. на
27.09.2023г.; 160лв. на 29.09.2023г.; 6200лв. на 24.10.2023г.; 13000лв. на
27.11.2023г. и 12500лв. на 20.12.2023г.
Ответникът не признава фактическите твърдения в исковата молба,
поради което първият спорен момент по делото е на даване и на получаване на
тези суми по размер и дати от ответника.
3
От приложените към исковата молба разпечатки – справки на
УниКредит Булбанк АД, от банкова сметка с титуляр – ответното дружество,
по месеци, се доказва, че банковата сметка на ответника е заверена с
постъпили суми от ищеца с вписано основание „по договор“ както следва:
7000лв.на 19.05.2022г.; 6300лв. на 20.06.2022г.; 4000лв. на 20.07.2022г.;
4700лв. на 25.08.2022г.; 7300лв. на 21.09.2022г.; 5600лв. на 25.10.2022г.;
2000лв. на 21.11.2022г.; 1000лв. на 20.12.2022г.; 6500лв. на 20.01.2023г.; и
100лв. на 25.01.2023г.; 1000лв. на 20.02.2023г.; 5800лв. на 20.03.2023г.; 4000лв.
на 27.04.2023г.; 5400лв. на 26.05.2023г.; 4800лв. на 26.06.2023г.; 5600лв. на
31.07.2023г.; 2000лв. на 10.08.2023г. и 5600лв. на 25.08.2023г.; 220лв. на
28.08.2023г.; 500лв. на 27.09.2023г. и 160 лв. на 29.09.2023г. За три превода от
октомври, ноември и декември 2023г. е вписано основание „заемни средства“
за суми от 6200лв. на 24.10.2023г., 13000лв. на 27.11.2023г., 12500лв. на
20.12.2023г. Ищецът представя и електронна разпечатка на платежните
нареждания, с които е наредил банковите преводи към ответника за горните
суми, потвърждаващи наредил и вписано основание.
Получените от ответника суми по банковата му сметка с вписано
основание „заемни средства“ общо са 31 700лв., а тези, с вписано основание
„по договор“, общо са 79 580лв. Сборът на двете суми е 111 280лв.
За разликата над 111 280лв. до претендираните 178 397,44 лв. или за
67 117.44 лв. ищецът не ангажира доказателства, че ги е предоставил на
ответника, респективно, че ответното дружество ги е получило.
От изслушаната основна и допълнена ССчЕ на в.л. С., дадена обективно,
компетентно и безпристрастно, поради което съдът я кредитира, се
установява, че в счетоводството на ищеца сумите по исковата молба са
намерили счетоводно отражение като суми, предоставени в брой и по банков
път. За 66 800лв. е записано предадени в брой с РКО, описани в Таблица № 2
от заключение, както следва: на 17.01.2022г. 9 800лв. с РКО 72 от 16.01.2022г.;
на 18.02.2022г. 9900лв. с РКО 73 от 20.02.2022г.; на 21.02.2022г. 9100лв. с РКО
74 от 23.02.2022г.; на 21.03.2022г. 8000лв. с РКО 75 от 10.03.2022г.; на
18.04.2022г. 9000лв. с РКО 76 от 15.04.2022г.; на 19.09.2022г. 5 000лв. с РКО
95 от 01.09.2022г.; на 21.11.2022г. 8000лв. с РКО 96 от 01.11.2022г.; на
19.12.2022г. 8000лв. с РКО 97 от 01.12.2022г. За първите пет е вписано като
основание временна финансова помощ, за последните три – по договор за
4
кредит.
Вещото лице е установило, че представените й в счетоводството на
ищеца РКО имат подпис и печат само на ищеца в лицето на управителя, но
нямат подпис и печат на получателя. Сумите са осчетоводени по дебит на
сметка 501 Каса в лева при ответника, но при него няма налични първични
счетоводни документи. По обяснение на счетоводството, всички документи са
предадени на управителя.
Видно от датите на изготвяне на РКО и посочените в исковата молба
претендирани дати е, че липсва съвпадение, а има разминаване. РКО 73 е с
дата 20.02.2022г. за сума, дадена на 18.02.2022г.; РКО 74 е с дата 23.02.2022г.
за сума, дадена на 21.02.2022г.; РКО 75 е с дата 10.03.2022г. за сума, дадена на
21.03.2022г.; РКО 76 е с дата 15.04.2022г. за сума, дадена на 18.04.2022г.; РКО
95 е с дата 01.09.2022г. за сума, дадена на 19.09.2022г.; РКО 96 е с дата
01.11.2022г. за сума, дадена на 21.11.2022г.; РКО 97 е с дата 01.12.2022г. за
сума, дадена на 19.12.2022г. Общата сума по всички РКО е 66800лв., а
остатъкът от исковите суми, който не е преведен по банков път, е 67 117.44 лв.
Обобщено следва да се приеме, че изброените в счетоводната експертиза
РКО на ищеца, които не са депозирани по делото, нямат характер на разписка
за получени суми и оттук не удостоверяват получаване на посочените в тях
суми от ответника, защото не е положен подпис на длъжностно лице, което да
действа от името и за сметка на ответника, с който да удостовери, че сумите са
постъпили в касата на дружеството. Не е необходимо това да бъде управителя,
постъпване на пари в брой в касата се удостоверява от материално –
отговорното лице на дружеството в лицето на касиер, счетоводител и т.нат. За
счетоводството на получателя на пари в брой се издава приходен касов ордер
/ПКО/, посочващ сума, дата, основание, вносител. Описаните в заключението
разходни касови ордери са доказателство, че вписаните в тях суми на
посочените дати са напуснали касата на ищеца, но не че са получени от
ответника и са постъпили в неговата каса.
Ответникът изрично отрича да е получавал сумите и за това в тежест на
ищеца е да докаже, че му ги е дал. За 67 117.44лв. по делото липсват каквито и
да било първични документи, които да удостоверяват изявлението на
ответника, че е получил тези суми, или които да удостоверят постъпване на
сумите в патримониума на ответника от този на ищеца, и които да
5
представляват първичен счетоводен документ, който да даде основание да се
взимат вторични счетоводни записи при ответника за осчетоводено движение
на тези суми между двете юридически лица.
След като такива документи не се доказва да има, не може да се даде
вяра на вторични счетоводни записи при двете страни за осчетоводяване на
предоставени от ищеца на ответника в брой на общо 66 800лв. по цитираните
РКО по дебит на сметка 501 Каса в брой. Вещото лице не е констатирало
наличие на други първични счетоводни документи, които са дали основание за
взетите стопански операции.
Липсата на какъвто и да било първичен документ за предадени
67 117.44лв. от ищеца на ответника е основание да се приеме, че в тази част
твърдението за получени от ответника 67 117.44лв. не е доказано. Няма други
доказателства за това обстоятелство, които да обосноват безсъмнено и
категорично, че ответникът е получил от ищеца 67 117.44лв. За това не следва
да се търси основание за евентуално имуществено разместване и връщане на
парите в този размер както на заявеното договорно основание по договор за
заем, така и на първото евентуално основание за дадени без основание суми,
така и на второто евентуално основание за неоснователно обогатяване на
ответника с тях. Искът в тази част е недоказан както по размер, така и оттук на
всяко едно от трите заявени основания и следва да се отхвърлят в този размер
и трите предявени в условията на евентуалност искове.
Доказано е, че са получени суми общо от 111 280лв. по банков път, от
които с вписано основание „заемни средства“ са 31 700лв. По този начин
сумите са осчетоводени както при ищеца, така и при ответника, като
вторичният счетоводен запис кореспондира на вписаното в преводното
нареждане и в банковата сметка на ответника основание. Записът не е
коригиран, при тежест на ответника не се доказва друго правно основание, на
което да има право да получи 31 700лв., поради което съдът приема, че парите
са му дадени в заем през октомври, ноември и декември 2023г. с три банкови
превода от 6200лв., 13 000лв. и 25 000лв..
Разликата над 31 700лв. до 111 280лв. е сумата от 79 580лв. В
платежните нареждания и банковите извлечения за преводите общо от
79 580лв. е вписано като основание „по договор“. Във вторичните счетоводни
записи и при двете страни, съгласно счетоводната експертиза, дадените от
6
ищеца на ответника 79 580лв. са осчетоводени като предоставени, съответно
получени, заемни средства както през 2022г., така и през 2023г. Налице е
кореспонденция в счетоводните записи за тези суми между двете счетоводства
и няма основание да не им бъде дадена вяра, след като записите са направени
на база достоверни първични счетоводни документи за извършен, респективно
получен банков превод на суми.
Възраженията на ответника по отношение на начина на водене на
счетоводството му в тази част не са доказани по никакъв начин и поради това
не могат да се приемат за основателни. ГФО на ответното дружество за 2022г.
е обявен в търговския регистър без корекции до дата на последно съдебно
заседание, а този за 2023г. е подаден за обявяване и не е поискано
коригирането му.
Няма твърдение, нито доказателства, че сумата общо от 111 280лв. е
върната. С приложената по делото покана от 25.01.2024г., връчена на
ответника на 29.01.2024г. чрез ЧСИ Ангел Ангелаков с рег. № 826 КЧСИ,
ищецът е поканил ответника да върне парични суми, включително
процесните, в срок от 7 дена, не се доказва да са върнати, поради което се
дължат. По силата на чл.240 ал.4 от ЗЗД, при липса на уговорен срок за
връщане, парите трябва да се върнат в течение на един месец от поканата.
Изтекъл е и този срок, парите не са върнати и за това в тази част първият
предявен иск по чл.240 ал.1 от ЗЗД е доказан по основание, а по размер за
111 280лв.
Възражението на ответника, че доказаните за връщане 111 280лв. са
погасени в хода на делото в резултат на извършено от него извънсъдебно
прихващане, е неоснователно. В процеса не е предявено и прието за
разглеждане защитно възражение за прихващане на ответника по смисъла на
чл.104 ал.1 от ЗЗД. Ответникът изрично поясни, че въвежда настъпил в хода на
процеса нов факт – погасяване на претендираните от ищеца суми в резултат на
прихващане, извършено от него. Но поради изявлението на ищеца, че не
признава наличие на посочените в писмения акт по основание и размер
вземания на ответника към него, следва да се приеме, че между страните
липсват изискуеми и ликвидни вземания, които да могат да бъдат обект на
извънсъдебно прихващане и оттук погасяване, по смисъла на чл.103 ал.1 от
ЗЗД. Съгласно нормата, извънсъдебно могат да бъдат прихванати само
7
парични вземания, които са ликвидни и изискуеми, а щом ищецът не признава
активното вземане на ответника и повдига спор за съществуването му, то не е
ликвидно.
При този изход на делото на ищеца се дължат 19 435.76лв. разноски.
Разноски за отхвърлената част от исковете не се присъждат на ответника, тъй
като внесеният от него допълнителен депозит за ССчЕ е в резултат на
проявено процесуално бездействие и оттук приложено правило на чл.92а от
ГПК.
Платеното от ищеца възнаграждение по договора за правна помощ по
настоящото дело от 14 148лв., с ДДС, е 8 % от защитавания материален
интерес; по Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа /която вече
не фиксира минимални размери след последните изменения с ДВ бр.14 от
18.02.2025г./ при липса на писмен договор и този интерес, възнаграждението
би било 16 489.74лв. без ДДС, респективно 19 787,69лв.; по делото са
предявени три евентуални иска. При тези данни няма основание да се извърши
редуциране на размера. Включване на ДДС в сумата е в резултат на
регистрация на адвокатското дружество и императивните норми на ЗДДС.
Размерът на разхода по чл.78 ал.1 от ГПК на ползваната услуга се определя от
заплатената сума, била тя с или без начислено ДДС, а начисляването му е в
резултат на императивно фискално правило.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕРРАН“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Тодор Александров“ № 2, съдебен адрес ****,
чрез адв. Г. Г., да върне на „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО –
ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ МЕДИЦЕЛ“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Клокотница“ № 13, ет.1,
ап.3, съдебен адрес ****, чрез адв. Н. Ш., сумата от 111 280лв. /сто и
единадесет хиляди двеста и осемдесет лева/, предоставена за заемни средства
в периода януари 2022г. – декември 2023г., ведно със законна лихва върху
главницата от сезиране на съда на 05.04.2024г. до изплащане на сумата и
направените по делото разноски от 19 435.76лв. /деветнадесет хиляди
четиристотин тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, като
8
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 111 280лв. до
предявения от 178 397,44лв. както на договорно основание по договор за заем
по чл.240 ал.1 от ЗЗД, така и на първо евентуално основание за получени без
основания суми по чл.55 ал.1 от ЗЗД, така и на второ евентуално основание по
чл.59 от ЗЗД за обезщетение за обогатяване на ответника за сметка на ищеца
до размера на обедняването си, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9