Р Е Ш Е Н И Е № 96
гр.Пловдив, 21.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНАКУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
при секретаря Гинка Големанска и с
участието на прокурора Марин Пелтеков, след като разгледа докладваното от
съдията Веселин Хаджиев ВНOХД № 6 по описа на ОС Пловдив за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 270 от 29.10.2019 г. по НОХД №
1722/2019 г., Районен съд-Пловдив, XVI н.с. е признал подсъдимия В.Г.В. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр с чл. 194, ал.
1 от НК, вр с чл. 54, ал. 1 от НК и го е осъдил на наказание лишаване от
свобода за срок от една година, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал
за това да е извършил престъплението чрез използване на моторно превозно
средство – товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ****. На основание чл. 66,
ал. 1 от НК така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 59, ал. 2 вр с ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР
на 29.08.2018 г.
Със същата присъда, Районен съд - Пловдив е признал за виновен и подсъдимия
В.И.Д. в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр с чл. 194, ал.
1 от НК, вр с чл. 54, ал. 1 от НК и осъден на една година лишаване от свобода,
като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал за това да е извършил
престъплението чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № ****. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието
лишаване от свобода в размер на една година е отложено с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 59, ал. 2 вр с ал. 1 от НК е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на 29.08.2018 г.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по
веществените доказателства и разноските по делото.
Срещу присъдата е депозирана жалба от
подсъдимия В.В.,
чрез неговия защитник адв, В.К., в която се навеждат доводи относно
неправилност на съдебния акт, поради явна несправедливост на наложените
наказания. В този смисъл се иска отмяна на присъдата, като се постанови нова
такава, с която подсъдимият В. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му
обвинения.
Срещу присъдата е депозирана и жалба от
подсъдимия В.Д. чрез защитник му адв. Н.С., в която се навеждат доводи относно
неправилност на съдебния акт, поради явна несправедливост на наложените
наказания. В този смисъл се иска отмяна на присъдата, като се постанови нова
такава, с която подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му
обвинения.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав,
представителят на Окръжна прокуратура намира присъдата на Районен съд Пловдив
за правилна, законосъобразна и обоснована. Моли жалбите на подсъдимите да бъдат
оставени без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.
Адв. С. – защитник на подсъдимия Д., поддържа жалбата,
като счита, че присъдата следва да бъде отменена, тъй като първостепенният съд
не е направил обективен и безпристрастен анализ на доказателствата. Смята, че
мотивите са непълни и противоречат на събраните поделото доказателства. Иска
присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Алтернативно, иска подсъдимият Д. да
бъде оправдан.
Подсъдимият В.Д. поддържа заявеното от защитника му.
Смята, че е невинен.
Защитникът на подс. В. – адв,. К. поддържа жалбата си.
На мнение е, че съдът е измислял и допълвал изявления на свидетели. Смята, че
съдът е кредитирал избирателно показанията на свидетелите, както и че, в случая
няма състав на престъпление, тъй като процесната вещ – автомобилът, е бил изоставен.
Подсъдимият В. поддържа казаното от защитника му.
В последната си дума и двамата подсъдими молят да
бъдат оправдани.
От събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
Свидетелят *** бил управител на база, находяща се в
гр.Пловдив, ул.“**“ № *. Посочената база била с площ около 17,5 дка, с
обособени различни промишлени помещения и прилежащо дворно място, които се
отдавали под наем. Едно от помещенията на посочената база и част от дворното ѝ
място били отдадени под наем на св. *** и подс. В.Г.В., които ги ползвали като автосервиз. В началото на 2017 г.
във въпросния автосервиз св. * оставил
за ремонт лек автомобил „БМВ“ модел 318 с рег. ****, собственост на *** /първи
братовчед на св. */. През месец юли 2017 г. ** починал. Свидетелят * разполагал
с единия ключ за описания лек автомобил, предмет на обвинението, а вторият ключ
се намирал в дома на семейство *.
През месец март 2018 г. в гр.Пловдив св.** се
преместил в нов сервиз, находящ се в гр.Пловдив, ул.“*“ № * като поетапно
пренасял всичко от стария в новия автосервиз. Подс. В.В. наел под наем друго
помещение, намиращо се на ул.“**“ № * гр. Пловдив. Лекият автомобил „БМВ“ модел 318 с рег. **** останал паркиран
в дворното място на ул.“**“ № * гр. Пловдив, като св. *в имал намерение
впоследствие да го премести в новия си автосервиз. Периодично синовете на ** – св. ***и св. **
ходили в базата на ул.“**“ № * и припалвали описания лек автомобил. През месец
август 2018 г. в гр.Пловдив, подс. В.Г.В. се срещнал с подс. В.И.Д., който
стопанисвал сервиз /автоморга/ за авточасти и употребявани автомобили, намиращ
се до база на ***, находящ се на ул.“В. ***. Д. обяснил на В., че му трябвал
двигател от лек автомобил „БМВ“. В. предложил на Д. да отнемат лекия
автомобил „БМВ“ модел 318 с рег. ****,
паркиран в дворното място на ул.“**“ № * в гр.Пловдив. В. обяснил на Д., че
автомобилът не е негов, но въпреки това Д. се съгласил да я отнемат. Двамата се
разбрали да отнемат описания лек автомобил, като го транспортират до сервиза на *, а В. да
получи от последния сумата от 200 лева.
На 29.08.2018 г. в гр.Пловдив, двамата подсъдими
провели разговор по телефона, като Д. обяснил на В., че с помощта на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **** ще бъде откаран лекия автомобил „БМВ“
модел 318 с рег. **** в неговата автоморга.
На същата дата по обяд в гр.Пловдив, в изпълнение на
замисленото и след разпределение на
ролите, Д. се срещнал със св.***, собственик на товарен автомобил с платформа
марка “Форт Транзит“ с рег. № ****. Д. поискал от св.*, с помощта на товарния
му автомобил, да откарат лек автомобил „БМВ“ модел 318 с рег. **** до сервиза на Д..***, като св.* управлявал
товарния си автомобил, а Д. се движил след него с лекия си автомобил. По същото
време В. се намирал в района на базата на ул.“**“ № * в гр.Пловдив. Св.* не се
усъмнил, че въпросният лек автомобил не бил собственост на Д., тъй като знаел,
че същият имал автоморга и притежавал много коли. Св.*, след като огледал
паркирания лек автомобил „БМВ“ модел 318 и установил, че волана на автомобила
бил заключен и предната му лява гума била спаднала, отказал на Д. да качи
описания лек автомобил на платформата на товарния си автомобил. Подс.Д. излъгал
св.*, че бил загубил ключа на лекия автомобил „БМВ“, модел 318 с рег. ****,
уверил *, че ще напомпи гумата и като оправи волана, ще му се обади пак. Св.* отишъл
да обядва. В. демонтирал незабелязано
регистрационните табели на лек автомобил
„БМВ“, модел 318 с рег. ****, при което Д. му дал според уговорката
сумата от 200 лева, след което В. си тръгнал. Д. се обадил по телефона на св.*
и му обяснил, че бил разрешил проблема. Св.*се върнал отново на описаното място
и установил, че била напомпена предната лява гума на лек автомобил „БМВ“, модел
318 с регистрационен № ****. Подс. В.Д. счупил патрона на волана с помощта на
чук, след което св.** натоварил лек автомобил „БМВ 318“ на платформата на
товарния си автомобил„Форд Транзит“ с регистрационен № **** и го откарал до
автоморгата на Д.. Последният заплатил на св.* сумата от 20 лева за услугата,
при което * си тръгнал. Междувременно подс. В.В. се върнал на работа в
помещението, намиращо се на ул.“**“ № * в гр.Пловдив.
На същата дата следобед, в гр.Пловдив, св.** и св.***
се намирали в базата, находяща се в гр.Пловдив, ул.“**“ № *и установили липсата
на лек автомобил „БМВ“, модел 318 с регистрационен номер ****. Св.* отишъл при В.
и го попитал къде се намира въпросния лек автомобил, като обвиняемият го
уверил, че нищо не знае. За случилото се били уведомени св.*** и св.***/съпруга
на ***/. Св.** подал сигнал в ІІІ РУ при ОД на МВР гр.Пловдив.
Междувременно В. отишъл в автобазата на Д. и видял, че
последният бил разглобил отнетия лек автомобил „БМВ“, модел 318 с рег. **** -
липсвали капак на багажника, скоростен лост, жабка и въздуховоди от арматурно
табло на купето, цялата кормилна уредба била откачена, но се намирала в купето.
Д. скрил лекия автомобил в тревиста местност, намираща се на около един
километър в посока север от база на * с адрес гр.Пловдив, ул.“**“ № *. Впоследствие В. изхвърлил в контейнер за отпадъци, находящ
се в гр.Пловдив, в близост до бл.35 вх.А в ЖК“Тракия“, 2 бр.регистрационни
табели за лек автомобил „БМВ“ модел 318 с надпис ****, завити в картон.
След разкриване на престъплението, В.Г.В. бил отведен
в сградата на ІІІ РУ на МВР гр.Пловдив. При проведени беседи с полицейския
служител св.***, В. посочил мястото, на
което бил скрит отнетия лек автомобил и мястото, на което изхвърлил
регистрационните табели на открадната кола. Били извършени огледи на МП и
съставени фотоалбуми, като иззетите като
веществени доказателства – лек автомобил лек автомобил „БМВ“, модел 318 с рег.№
****, без контактен ключ, ведно с два броя регистрационни табели с № **** били върнати с разписка на св. ***.
Видно от Протокол № 1337/10.09.2018 г. за извършена
химическа експертиза, при изследването на представения автомобил „БМВ 318“ с
регистрационен № ****, черен на цвят се установило, че наличният номер на
рамата – *е изпълнен с оригинален шрифт и е без следи от поправки или
заличавания; номерът на двигателя – * е изпълнен с оригинален шрифт, без следи
от поправки или заличавания.
Според заключението на изготвената по делото
авто-оценъчна експертиза, средната
пазарна стойност на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № **** към 29.08.2018 г. е
била 1908 лева. Стойността на нанесените имуществени вреди по л.а. „БМВ 318“ с
рег.№ **** към 29.08.2018 г. е 1621 лева.
Настоящата въззивна инстанция намира жалбите на
подсъдимите за неоснователни.
Първостепенният съд е направил обстоен и пълен анализ
на събраните по делото доказателства, като логическите и правни изводи се
споделят напълно от настоящия въззивен състав.
Разгледани в тяхната съвкупност, показанията на всички
свидетели очертават фактическата обстановка такава, каквато е описана в
обвинителния акт и каквато е приета от първостепенния съд в изготвените от него
мотиви, към постановената присъда.
Възраженията на защитата за пристрастност и противоречия
в мотивите, не могат да бъдат споделени. Разминаванията в показанията на
свидетелите относно реалното състояние на процесния автомобил не могат да се
приемат за противоречиви такива, тъй като същите са една субективна оценка на
състоянието на вещта. Реалната стойност на автомобила не е съставомерен или
квалифициращ признак на престъплението, извън критерия за маловажност на
деянието, който в разглеждания случай е неприложим с оглед повдигнатото на
подсъдимите обвинение по чл.195, ал.1, т.5 от НК. Отделно от това, огледът на
автомобила е бил извършен след като същият е бил вече в базата на подс. В.Д. и е
започнало разглобяването му, поради което и вещото лице е посочило в
заключението си средна пазарна стойност на автомобила и меродавна за
обвинението се явява дадената от вещото лице оценка на автомобила в приетото от
съда заключение по приетата стоково-оценъчна експертиза.
Не е от значение за правилното установяване на
фактическата обстановка и разминаването в показанията на св. * и *, относно
това дали и двата ключа от автомобила са били в * или и * е разполагал с такъв.
Съвсем логично е, че след като св. * е извършвал ремонти по колата, поне в
някакъв момент да е разполагал с ключ за автомобила, а и самата * заявява, че
не се интересувала как върви ремонта на автомобила, понеже се грижела за
съпруга си.
Неоснователно е и възражението, че автомобилът е бил
изоставен. От показанията на сви. * е видно, че същият е извършвал дребни ремонти
по автомобила и периодично е припалвал същия. От показанията на свидетелите * и
** е видно, че също периодично са ходили да препалват колата. В показанията си
св. * заявява, че никой не се е грижел за колата, но също така знае, че колата
е на *. За това, че автомобилът не е бил изоставен, може да се съди и от факта,
че още в деня на отнемане на автомобила – преместването му в автоморгата на подс.
В.Д., липсата на автомобила е била установена и бил подаден сигнал до ІІІ РУ при ОД на МВР гр.Пловдив. Нещо повече, подс. В.В.
е заявил пред съда, че знае, че автомобилът е на *, както и че е във владение
на свидетеля **. Също така, дали автомобилът е бил постоянно заключен или не и
обстоятелството, че същият е престоявал на това място от дълго време, не дава
основание, нито оправдава решението на подсъдимите да отнемат автомобила, считайки същият за изоставен. Автомобилът
не се е намирал на безлюдно място, а там където са били паркирани превозни
средства на работещите в района или такива, които е следвало да се ремонтират.
Обстоятелството дали автомобилът е преминал годишен технически преглед и дали
има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ не е от значение за правото на собственост и
владение на същия, а е единствено за правото моторното превозно средство да се
използва по пътната мрежа. Липсата на технически преглед и застраховка не могат да се приемат и за
дезинтересиране от страна на собственика или ползвателя, доколкото се отнасят
до законосъобразното използване, а не владение на вещта.
Неоснователни са и възражения на защитата, че подс. Д.
не е имал намерение да краде автомобила, а да го закупи. Както правилно е
посочил и първоинстанционният съд, подс. Д., е стопанисвал сервиз /автоморга/
за авточасти и употребявани автомобили, следва да знае реда за покупко-продажба
на превозни средства, което е видно и от обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие. Подс. В. не е предоставил на подс. * нито
документи, нито дори ключа за автомобила. Заплащането от Д. на В. на сумата от
200 лева също не подкрепя версията за незнание на фактическата обстановка.
Съвсем логично и житейски разбираемо е, че сговорилите се да извършат кражба, очакват
облагодетелстване от отнемане на вещта. В настоящия случай облагата за подс. В.В.
е заплатената му сума от 200 лева, а за подс. В.Д. придобиването на нужния му
двигател и части от автомобила, цената на които надхвърля многократно платеното
от него.
Деянието правилно е квалифицирано като такова по
чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че подсъдимите В. и Д. са извършили отнемането
на автомобил след предварителна уговорка, както и че подс. В. е демонтирал регистрационните номера,
а подс. Д. е осигурил транспорта и е помогнал
автомобила да бъде качен на платформата, като е счупил патрона на волана и е
напомпал спадналата гума на БМВ-то. Вещта е отнета от владението на **, тъй както
според неговите показания, а и тези на свидетелите *, * и **, процесният
автомобил БМВ е оставен именно на * за да бъде ремонтиран, т.е. – в негово
владение, от момента на приемане на автомобила за ремонт до връщането му на
неговите собственици, които са единствените лица, които могат да оспорват това
владеене.
Присъдата е правилна и в оправдателната ѝ част.
От доказателството по делото е видно, че подсъдимите В. и Д. са извършили
отнемането – извозването на автомобила „БМВ 318“ с рег.№ **** с помощта на товарен
автомобил с платформа „Форд Транзит“ с рег. № ****, но същото е било
управлявано от св. **, който е действал без да е бил наясно с фактическите
обстоятелства, като е останал с впечатлението, че автомобилът е собственост на
някой от монтьорите от сервиза. Никой от подсъдимите не е управлявал (не е
използвал) и дори не се е намирал в това превозно средство, поради което в тази
му част, така повдигнатото обвинение е недоказано.
Постановената от Районния съд присъда е правилна и
законосъобразна както по отношение на размера, така и по отношение на отлагане
на изтърпяване на наказанията. При индивидуализиране размера на наказанието,
което следва да се наложи на всеки един от подсъдимите, първостепенният съд не
е установил отегчаващи вината обстоятелства.
Отчетен е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства като добри
характеристични данни и чисто съдебно минало и за двамата подсъдими, без да са
налице многобройни или изключителни такива. Съдът е взел предвид и
обстоятелството, че отнетата вещ е била възстановена.
Настоящата въззивна инстанция е на мнение, че с оглед
обществената опасност на деянието и дейците, така определеното наказание от
една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от
три години е справедливо, като в достатъчна степен ще спомогне за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимите и постигане целите на наказанието - индивидуална
и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК.
При извършената служебна проверка на делото, въззивната
инстанция не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са достатъчно основание за отмяна на атакувания съдебен акт.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна, следва
да бъде потвърдена изцяло, поради което и на основание чл.334, т.6 във вр. с
чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 270 от 29.10.2019 г., постановена по НОХД № 1722/2019 г. по описа на Районен
съд-Пловдив, XVI н.с
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.