№ 341
гр. С.З., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря П. Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20245500100548 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45-
49 и чл.52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на първоначална Искова молба вх.№
12689/01.10.2024г., първа уточняваща Молба вх.№ 13658/17.10.2024г. и втора
уточняваща Молба вх.№ 3325/11.03.2025г.- всички те от ищеца/пълнолетния
български гражданин/ К. Й. К. от ***, с която претендира срещу
ответника/публичноправния субект/ Прокуратурата на Република
България/ПРБ/- гр.С. парично обезщетение за причинени му неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. и имуществени вреди в размер на 11 400 лв./или
общо 111 400 лв./ в резултат на незаконното според него обвинение по
приключеното с прекратяване против него досъдебно производство/ДП/ №
241/2015г. по описа на ОСО при ОП- П., съответно прокурорска преписка №
7737/2015г. по описа на ОП- П., ведно със законната лихва върху тях от
04.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноските му по
делото. Счита, че исковите му претенции са обосновани, законосъобразни и
доказани, поради което моли да бъдат изцяло уважени, ведно със законните
последици от това. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат, както и писмена му защита по делото.
1
В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК ответникът-
юридическото лице/публично- правния субект/ Прокуратура на Република
България/ПРБ/- гр.С. е представил първоначален писмен Отговор на ИМ вх.№
15189/15.11.2024г., допълнително писмено Становище вх.№
16121/04.12.2024г., първи допълнителен Отговор на ИМ вх.№
1578/04.02.2025г. и втори допълнителен Отговор на ИМ вх.№
4841/10.04.2025г., с които не оспорва процесуалната допустимост на исковите
претенции против нея, но оспорва изцяло основателността, обосноваността,
доказуемостта и размерите на отделните искови претенции за имуществени и
за неимуществени вреди. Излага подробно своите фактически и правни
аргументи в подкрепа на защитните си тези, като моли исковете да се
отхвърлят изцяло, със законните последици от това. В този смисъл е и
пледоарията на процесуалния му представител- прокурор от ОП- С.З..
Контролиращата страна Окръжна Прокуратура/ОП/- С.З. е взела
становище по спора и е пледирала чрез своя процесуален представител-
прокурор, че исковете за главница и лихви били неоснователни и недоказани,
както по основание, така и по размер, включително и за мораторните лихви,
или алтернативно, че били силно завишени по размер. Няма представена
писмена Защита в дадения й от съда 1- седмичен срок.
Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника парични искове
за главници и лихви за причинени евентуални имуществени и неимуществени
вреди за процесуално допустими, сВ.ремено предявени, родово и местно
подсъдни, като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен
ОС- С.З.. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора
между страните по делото, с който е бил сВ.ременно и надлежно сезиран,
ведно с всички законни последици от това.
Предявените осъдителни парични искове за претендирази за претърпени
имуществени и неимуществени вреди се основават на основния правен
принцип, че при наличие на причинени вреди на определено лице,
причинилият ги субект/държавен орган/ следва да понесе своята отговорност
и да репарира същите по един пълен, законосъобразен и справедлив начин,
като фактическо и правно основание, както и по размер.
Видно от събраните по делото многобройни неоспорени от ответника
писмени доказателства- заверени копия от документи, се установява и
2
доказва по несъмнен и безспорен начин, че предвид нормата на чл.2, ал.1, т.3
от специалния закон/ЗОДОВ/ публичноправния субект Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата
при повдигани обвинение в извършване на престъпления по НК, ако
лицето/ищецът/ впоследствие бъде оправдано, или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето/какъвто очевидно е процесния случай/, или че
извършеното деяние не представлява престъпление по смисъла на НК, за
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди по смисъла на
чл.45- 52 от общия закон ЗЗД/ във вр. с чл.4 от специалния закон ЗОДОВ/, в
който несъмнен смисъл е и ТР № 3/22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на
ВКС- С.. Съответно предвид изложеното в т.7 от ТР № 3/2005г. на ВКС- С.
съответният правозащитен орган/в случая ответникът ПРБ- С./ отговаря и в
случаите, когато наказателното производство е прекратено поради
недоказаност на обвинението. В тази връзка правното основание за
прекратяване на наказателното преследване по реда на чл.237, ал.1, т.2 от
НПК съответства на основанието за търсене на отговорността за вреди по реда
на чл.2, т.3, пр.3 от ЗОДОВ, когато деянието не е извършено от това лице-
обвиняем, а именно, когато прокурорът прекратява наказателното
производство съгласно чл.237 от НПК в случаите на чл.21, т.1 от НПК, когато
деянието не съставлява престъпление и в случаите, когато той намери, че
обвинението не е доказано. Предвид което, когато наказателното
производство се прекратява поради недоказаност на обвинението, правното
основание за парично обезщетяване на нанесените имуществени и
неимуществени вреди е, че деянието/престъплението/ не е извършено от това
конкретно лице/обвиняем/- в случая ищеца по делото. По конкретния случа с
постановено на 04.08.2021г. Постановление на прокурор от ОП- П. е
прекратено изцяло наказателното преследване по ДП № 241/2015г. по описа
на ОСО при ОП- П., по пр.преписка № 7737/2015г. по описа на ОП- П..
Формалното правно основание за прекратяването е, че обвинението срещу
ищецъ К. Й. К. не е доказано по категоричен начин по смисъла на чл.243, ал.1
във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, според които противоправното деяние не е
било извършено или самото то не съставлява престъпление по смисъла на НК.
В тази връзка нормата на чл.5, ал.1 от ЗОДО, че увреждането не е поради
изключителна вина на ищеца К., и предвид нормата на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ,
3
Държавата отговаря за всички причинени неимуществени и имуществени
вреди, поради което и двата процесни парични иска за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди се явяват по принцип основателни от
правна гледна точка. Безспорно причинените вреди са в причинно- следствена
връзка с воденото наказателно производство/досъдебно и съдебно във
всичките му фази/ срещу обвиняемия- ищец. В случая ответникът ПРБ- С.
следва да носи отговорността за изплащането им относно претендираните
процесни неимуществени и съответсно имуществени вреди, ведно със
законните последици от това. В разките на проведеното първоинстанционно
съдебно следствие ответната ПРБ- С. не доказа по никакъв несъмнен и
безспорен начин някакво виновно поведение от страна на обвиняемия ищец,
нито че твърдените и претендираните с Исковата молба имуществени и
съответно неимуществени вреди са причинени от действия на някакво друго
лице или са от други наказателни производства срещу ищеца, или пък, че тези
вредите не се намират в причинно- следствена връзка с незаконосъобразното
обвинение, внесените някалко обвинителни актове. Поради което процесните
искове за претърпени и претендирани парични обезщетявания на
имуществени и неимуществени вради се явяват по принцип основателни от
фактическа и правна страна.
Съгласно трайно установената съдебна практика на съдилищата в
страната/включително настоящия първоинстанционен ОС- С.З., както и на
ВКС- С./, нормата на чл.52 от ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки
отделен случай, като каквато и да е унификация и/или уравновиловка не
следва да се прилага. В тази връзка актуалната все още т.11 на ППВС №
4/1968г. изисква при определяне на конкретния паричен еквивалент на
съответното обезщетение да се прави подробна, пълна и задълбочена
фактическа преценка от решаващия съд с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и конкретната личност на увреденото лице- ищеца. За
установяване на конкретните размери на причинените на обвиняемия/ищеца/
вреди трябва да се вземат предвид всички писмени и гласни доказателства,
надлежно събрани по това първоинстанционно съдебно дело- съдържащите се
такива в приложените ДП №1/2009г., впоследствие преобразувано в ДП
№241/2015г./и двете по описа на ОП- П./, тези по приложените 3 бр.
приключени НОХД № 67/2012г., № 146/2014г. и № 496/2017г./всички те по
описа на тогавашния Специализиран наказателен съд- С., Апелативния
4
специалициран наказателен съд- С. и Окръжен съд- С.З./, разпитаните по
делото множество свидетели, назначените, изслушани и приети съдебни
експертизи, както и пнредставените с Исковата молба и приети от съда
множество официални писмени доказателства- всички те по никакъв начин
неоспорени от ответника ПРБ- С..
Неоснователно повдигнатото против обвиняемия/ищец/ обвинение е било
за извършено умишлено престъпление по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и
чл.93, ал.1, т.1, б."б" от НК, за което се предвижда налагане на наказание
„лишаване от свобода“ до 5 г. Наред с това обвинението е за продължавано
престъпление, както и че същото е във връзка с длъжността на ищеца в
качеството му на кмет на с.М., в което той поС.но жиеел, и е свързано с
търпените от него вреди, свързани с обществените и лични му
взаимоотношения с жителите на това село, което се удостоверява от
представеното от ответника официално Удостоверение. В процесния период от
повече от 10 г. ищеца е бил кмет на селото, и съответно в определени
продължителни периоди от време при провеждани местни избори избори той
не е бил избиран за такъв, понеже тогава името му е било опетнено и това е
повлияло на общественото мнение и доверието на избирателите му. В тази
насока са и категоричните показанията на св.Г. Д., че хората от селото
започнали да странят от ищеца и като кзвали, че той е престъпник.
Повдигнатото против ищеца обвинение е било свързано и с професионалната
дейност на ищеца, и това се е отразило върху личността и професионалното
му положение, за което сочат подробните показанията на свидетелите по
делото П. И., Г. Д. и М. К..
При определяне на конкретния размер на паричното обезщетението за
причинени неимуществени вреди от съществено значение са вида и тежестта
на отделните негативни изживявания на пострадалия ищец в неговия личен,
семеен и професионален план. Самото повдигане на незаконното обвинение
против него само по себе си е със значително увреждащо действие, тъй като
засяга неговия личен живот, авторитет и достойнство на човек, гражданин и
общественик.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и от събраните
гласни такива/показанията на разпитанито по делото на няколко свидетели, се
установява по несъмнен и безспорен начин, че по време на образуване на
5
наказателното дело ищеца е бил на възраст 45 г., предстояло му и бъдещо
развитие в професионален и личен план. По това време настъпилата загуба на
родителите, брат му и неговата му/починала след повдигане на обвинението/-
всички те тогава се нуждаели от грижи, и пред житейските трудности той е
бил принуден само да поеме грижите за малолетното му дете С., тогава на 10
г. И макар, че в с.М. нямало функциониращо училище, видно от
Удостоверение от 15.11.2012г., детето е трябвало да пътува ежедневно с
училищен автобус от с.М. до гр.Г. всяка сутрин в 7.00 ч. и да се прибира в
17.15 ч. обратно след края на учебните занятия. Тогавашната ниска възраст на
дете е изисквала полагането към него на родителски грижи и задължението то
да бъде съпровождано всяка сутрин и посрещано всяка вечер в учебните дни
през седмицата. В такива случаи ищецът е бил принуден при явяването си за
действия по досъдебното ДП № 1/2009г., както и за явяване пред съда в о.с.з.
по НОХД № 67/2012г. на тогавашния СНС- гр.С. да ангажира и други хора,
които да се погрижат за малолетното му дете, които да го изпратят сутрин и да
го посрещнат вечерта след училище. Наред с това ищецът/и детето му/ се
явяват пострадали от незаконосъобразното повдигнато му обвинение и
воденото наказателно досъдебно и съдебно производство по делата против
него, като синът му в периода от 2010г. до 2021г. е растял през времето, в което
неговия баща е бил обвиняем и подсъдим. Ищецът безспорно е имал
многократни явявания за извършване на разлицчни процесуални действия с
неговото лично присъствие на 5 пъти във фазата на досъдебното
производство, за което е пътувал от *** до гр.П. и обратно, 33 пъти до гр.С. и
обратно, и 4 пъти до гр.С.З. и обратно.Това прави общо 42 бр. пътувания,
което предвид отдалечеността на селото, в което живеел, е създало
допълнителни практически неудобства за ищеца и за детето му, защото то е
трябвало да бъде оставяно на грижите на други хора. В показанията си св. К.,
Д. и И. установяват по несъмнен и категоричен начин какво е било съС.ието
на ищеца и как продължителното наказателно дело се е отразило на неговото
емоционално и психично съС.ие, на работата му, на контактите и отношенията
му с хората, както и въздействието върху малолетното му дете и неговите
преживявания. Видно от показанията на разпитаните свидетели безспорно се
установи и доказаха претендираните в исковата молба вреди, че ищецът е
преживявал случващото се с него и около него, като изпаднал в тежка
депресия, изразяваща се в затваряне в себе си, отбягване на контакти с хората
6
и други подобни, като понесените от него вреди са извън обичайните такива
при подобни житейски и правни ситуации. Ищеца не само е преживявал този
емоционален срив, но при всяко явяване по делото, свързано с неговото
отсъствие от работа в кметството, същото веднага е ставало известно на
хората в селото и той бил принуден да обяснява за престъплението, за което е
подведен под отговорност и да се чувства виновен, че не може да изпълнява
преките си служебни задължения като кмет на селото. Съгласно приетите по
делото писмени доказателства и от показанията на св. Д. се установява, че на
ищеца е било отнето личното ловно оръжие на ищеца.
Съгласно приетите писмени документи, видно от свидетелските
показания и на тримата свидетели, както и съгласно неоспореното от никоя от
страните заключението на СМЕ по делото се установява и доказва, че в
резултат и в пряка причинно- следствена връзка воденото наказателно
производство е довело до увреждане на здравословното съС.ие на ищеца, в
резултат на негативните преживявания са установени заболявания хипертония
и неинсулинов диабет, предсърдно мъждене, които се явяват в резултат на
емоционален и психически стрес. Емоционалният стрес е указвал влияние и
върху теглото му, като ищецът първоначално намалил теглото си, а в
последствие го увеличил. Това, че заболяванията са констатирани по време на
нак. производство преди същото да е прекратено с постановлението на ОП- П.
е видно от писмените документи приложени към Исковата молба, отразено е и
в експертизата, както и от показанията и на тримата горепосочени свидетели.
Също така по делото са приети и част от публикации в пресата, в които
изрично е посочено името на ищеца К., както и че се касае за кмета на с.М.,
които публикации са донесли за него допълнителни негативни преживявания,
срам, чувството на неудобство и необходимостта да обяснява на хората в
селото и на сина си какво е обвинението против него. В подкрепа на това са
приетите по делото, като официални писмени доказателства за чисто съдебно
минало на ищеца и за липсата на други висящи нак. производства, което също
е от съществено значение при определяне на размера на вредите. Следва да се
съобрази и, че мярката за неотклонение/МН/ взета в дос. производство е била
парична гаранция в размер на 500 лв., като към 2010г. минималната работна
заплата е била в размер на 240 лв., доколкото този размер е можел да бъде
"понесен" от ищеца. Тъй като от представените писмени доказателства и от
показанията на св.Д. и св.И. се установява и доказва, че в този период от време
7
съпругата на ищеца е имала заболяване, което е изисквало допълнителни
грижи и значителни средства за закупуване на медикаменти, че ищецът тогава
е имал финансови затруднения, че това е било точно преди Новогодишните
празници, когато е трябвало да купи и някакъв подарък за малолетното си
дете, както и че е бил принуден да вземе пари на заем, за да внесе
определената му парично гаранция. Наказателното дело от 2009г./когато за
първи път ищеца е бил разпитван първо като свидетел/ и до 2021г. са минали
повече от 11 г., наказателното преследване против него е продължило един
гвърде неразумен срок, като критерий от значение при определяне на
справедливия размер на паричното обезщетението е разглеждането и
решаването на делото в разумен срок съгласно чл.22 от НПК. Като гаранцията
за „разумен срок" по смисъла на чл.6, § 1 от ЕКПЧ дава защита на всички
страни в съдебното производство от „прекомерни процесуални забавяния,
като „разумният характер на продължителността на производството", и за
„неразумен срок", „неразумен характер на продължителността на
производството", „неоправдано забавяне на разглеждането и решаването на
делото" в контекста на гаранцията по чл.6, § 1 от Конвенцията е допустимо да
се говори, когато нито фактическата и правна сложност на делото предполагат
производството да се развива в един по-продължителен период от време, нито
някоя от страните, чрез поведението си, води до забавянето на това
производство, или забавянето се дължи изключително и преимуществено по
причини, произтичащи от действия или необосновани бездействия на
ръководно-решаващия орган в съответната фаза на производството.
Обективно отговорност за прекалената продължителност на наказателното
преследване носят единствено и само разследващите органи и като цяло от
ответната ПРБ, тъй като по нейна вина внесените обвинителни актове са
довели до оправдателна присъда, а в останалите случаи до констатирани от
съдилищата допуснати сериозни процесуални нарушени, и е налице
задържане на делото в прокуратурата за неоправдано дълъг период от време,
както и мудност в действията на прокуратурата. Самото лично процесуално
поведението на ищеца по никакъв начин не е забавило и не е довело до дългия
срок от началото до края на това наказателно производство, понеже безспорно
той се е явявал при всички извършвани спрямо него процесуални действия по
разследването, явявал се е в съдебни заседания, като срокът от 12 г. е твърде
дълъг сам по себе си и се явява неразумен за водене на наказателно
8
производство срещу ищеца с оглед характера на обвинението.
Ищцовата претенция за възстановяване на имуществени вреди е в размер
на общо 11 400 лв., от които 3600 лв. за адв. хонорар и 7 800 лв. за пътни
разходи в наказателното производство, като към Исковата молба по делото са
приложени договори за правна помощ, установяващи за изплатените такива от
ищеца, както и по приложените ВНОХД № 146/2014г. на АСНС- С. и по
НОХД № 496/2017г. на ОС- С.З.. Относно претендираните имуществени вреди
произтичащи от пътни разходи и амортизация на автомобила са направени от
ищеца при пътуванията му през периода от 2010г. до 2021г. за явяване по ДП и
по нак.дела се установи и доказа броя на пътуванията и личното му явяване,
от които 5 бр. пътувания от с.М. до гр.П. и обратно, 33 бр. пътувания от с.М.
до гр.С. и обратно, и 4 бр. пътувания от с.М. до гр.С.З. и обратно, като всички
те са били осъществени от ищеца с личния му автомобил Фолкваген Голф, за
което е приет по делото и регистрационния талон на автомобила, който се
води на името на ищеца. Съответно от показанията на св. И., Д. и М. бе
установено, че ищецът е пътувал с личния си автомобил по посочените
маршрути до гщорепосочените крайни точки и обратно. От назначената
първоначална и последваща ССЕ/и двете приети от съда и неоспорени от
никоя от страните по делото/ се установява и доказава, че съгласно първата
експертиза общата сума за преки и непреки разходи е в размер общо 3 474, 39
лв., а по втората такава- 3 919, 64 лв. Поради което са налице доказателства и
основания съдът да уважи иска за имуществени вреди в размер общо 7 519, 64
лв., а в останалата недоказана част до първоначално претендираните общо 11
400 лв. тази искова претенция следва да се отхвърли, със законните последици
от това. Главниците на сумите за претърпени и присъдени парични
обезщетгения за имуществени и неимуществени вреди следва да се присъдят
ведно със законните лихви върху тях, считано от датата на увреждането/датата
на издаване на Постановлението за прекратяване на нак. производство
04.08.2021г./ съгласно чл.82- 86 от ЗЗД от деня на забавата 04.08.2021г., ведно
със законните последици от това.
От което следват категоричните съответните фактически и правни изводи,
че постановленията на разследващите органи, докладвани и одобрени от
прокурор, с които са били повдигнати обвинения срещу ищеца, изготвянето и
внасянето на обвинителен и актове в съда от страна на Прокуратурата, са били
изцяло незаконосъобразни, което сочи на законовата хипотеза точно на
9
претендираната разпоредба на специалния закон по смисъла на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, тъй като спрямо ищеца са били налице незаконно привличане, като
обвиняем и изготвянето и внасянето на обвинителни актове в съда, по които
обвинения наказателното прозводство е било впоследствие изцяло
прекратено. Предвид което исковата претенция се явява процесуално
допустима и Държавата чрез своите органи отговаря за вредите, причинени на
гражданина/ищец/ от органите на ответната ПРБ, понеже това са органите,
които с действията си са инициирали ищецът да бьде привлечен в качеството
на обвиняемо лице и да му бъде повдигнато обвинение, и същевременно това
са органите, които издавайки актовете в рамките на своята компетентност и
правомощия, са нарушили правата на ищеца и съществено са влошили
положението му. В тази връзка е налице многобройна, продължителна, поС.на
и непротиворечива относима съдебна практика по аналогични казуси, че в
случай на бездействие на прокуратурата за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения и невнасяне на наказателно дело в съда в
определения срок, довели до прекратяване на наказателното производство от
съда на основание чл.369, ал.4 от НПК, следва да бъдат подведени под
хипотезата на недоказаност на обвинението и недоказаност на участие на
обвиняемия в престъплението, което съответства на основанието за търсене на
съответната отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Следователно,
като последица прекратяването на наказателното преследване не изключва, а
предполага отговорността на Държавата/чрез съответните нейни органи и
институции/ за вреди, което е приравнено на прекратяването на наказателното
производство, ако деянието не е извършено от обвиняемото и подсъдно
лице/ищеца/. В конкретния случай е налице влязъл в законна сила акт на
компетентен орган/ОП- П./.
Което изрично сочи, че на осн. чл.369, ал.4 от НПК наказателното
производство срещу ищеца се прекратява изцяло и напълно, в резултат на
което се стига до едниствения фактически и правен извод, че наказателното
производство спрямо ищеца окончателно е приключило с това съдебно
Определение, влезло в законна сила на 04.08.2021г. Поради което
повдигнатите му обвинения се явяват изцяло незаконни и следователно
Държавата следва да отговаря за причинените на пострадалото лице/ищеца/
вреди- в случая само претендираните неимуществени такива. Следователно
предявеният иск се явява допустим и по принцип доказан по своето
10
фактическо и правно основание, че в резултат на неправомерни действия на
ответника/ПРБ- С./, ищецът е претърпял значителни морални вреди от
неимуществен характер, които следва да се обезщетят парично.
Безспорно от показанията на разпитаните по делото 3 бр. свидетели се
установява, че за времето на проведеното наказателно производство против
ищеца до окончателното му приключване с постановяването на
Определението от РС- С.З., той е преживял редица ограничения, унижения и
страдания, които са довели до промяна в личността и поведението му като
човек, гражданин и служител. Случаят, за който ищецът е бил обвинен е
станал известен, както на обществото, така и на негови близки, роднини,
съседи и колеги, които са разбрали, че той е бил обвинен в извършването на
престъпления от общ характер и във връзка с тези обвинения против него е
било провеждано досъдебно и съдебно наказателно произвоство, продължило
повече от 10 г. Безспорно е имало и широко медийно оповестяване на факти и
обстоятелства, свързани с личността му, които рефлектирали върху
авторитета му и чувството му за лично достойнство, отговорност, лична,
обществена и професионална чест.
В този смисъл е и приетото без никакви възражения от която и да е от
страните по делото заключение на назначената, изслушана и приета
комплексна съдебна експертиза, което е единодушно и категорично, че в хода
на проведеното против него досъдебно наказателно производство
обвиняемият/ищец/ е изпитвал напрежение, тревожност, опасения от развоя на
делото и от евентуалното му отстраняване от работа. Започнал е да получава
хипертонични кризи, покачил е значително теглото си, ограничил е контактите
пси, понеже се срамувал от съседите и от колегите си, мисклейки, ча за тях той
бил престъпник. Налице е причинно- следствена връзка между наказателното
производство и здравословното съС.ие на ищеца. В този период от време
ищецът изпитвал срам от съседите си и от колегите си, както и несигурност за
бъдещето си. Към момента на подаване на Исковата молба в съда/01.10.2024г./
ищецът бил под влияние на негативните преживявания през годините и е
искал да защити опетненото си име пред семейството си, пред колегите си,
пред началниците си и пред общността. Това действие в известна степен било
свързано с личността му, с праволинейния му модел на поведение,
ригидността в мисленето му и възстановяване чувството му за справедливост.
11
Горепосочените гласни и писмени доказателства устновяват и доказват
причинените от незаконните обвинения и свързаните с тях обвинителни
актове психически страдания на ищеца, както и промяната в личността му за
продължителен период от време. Било е налице оттегляне на приятелите на
ищеца от него именно и по повод на повдигнатите обвинения, като тези факти
и обстоятелства принудили ищеца да се затвори в себе си и да започне да
страни от околните, защото изпитвал неудобство и срам от воденото срещу
него наказателно производство. Вследствие на обвиненията, мярката за
неотклонение и досъдебното наказателно производство ищецът се чувствал
отчаян, притеснен, депресиран, под страх да не остане без работа и без доходи.
Това допълнително го натоварвало, защото не можел да се грижи пълноценно
за семейството си, поС.но бил под напрежение, започнал да страни от
околните и почти загубил вяра в правораздаването.
Особено отражение върху душевните страдания, търпени от ищеца, дали
уж „бързото“ продължителното досъдебно наказателно производство против
него и сравнително леката му мярка за отклонение „подписка“, които
повлияли върху нормалния му личен, обществен и служебен живот и най-
вече върху правото му на свободно комуникиране и труд. Всичко това и към
настоящия момент все още давало отражение върху съС.ието на ищеца и
темата за воденото срещу него наказателно произвоство продължавала да е
болезнена- както за ищеца, така и за близките му. Воденото в продължение на
повече от 10 г. наказателно производство срещу него довело до съответните
психични и психиатрични проблеми, подробно описани в заключението на
приетата по делото СПЕ. Депресивното настроение, безпокойството и
чувството за невъзможност за справяне в ситуацията за планиране на
бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация
нарушавали и извършването на рутинните ежедневни дейности, които били
част от нормалния ход на нещата за ищеца. В резултат на това фактическите и
правните действията на органите на Прокуратурата довели до една значителна
промяна в личността на ищеца и са му причинили болки и страдания от
неимуществен характер, които продължават в някаква степен, които не са
напълно отшумели и към настоящия момент.
Не е налице твърдяната защитна теза на ответника ПРБ, че търпените
болки и страдания не били доказани по основание и размер- напротив, видно
12
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е
претърпял болки и страдания от неимуществен характер, както се установява
и причинно- следствената връзка между действията на органите на ответника
и търпените болки и страдания у ищеца. Безспорно е доказано по делото, че
ако не са били налице незаконните обвинения срещу ищеца, ответната ПРБ
нямало да повдигне обвинение пратив него в съда.
В тази връзка предявеният иск се явява доказан и частично по размер, тъй
като съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния случай е
безспорно установено и не се спори между страните, че претърпените от
ищеца вреди от неимуществен характер/претърпени душевни болки и
страдания от психически характер/, се явяват пряка и непосредствена
последица от действията на органите на ответната ПРБ. При обсъждане
размера на обезщетението, което се дължи за всеки конкретен случай,
съобразно разпоредбите на закона и задължителната практика на ВКС, следва
да се съобрази при преценка за справедливост обстоятелствата относно
характера на уврежданията, начинът, по който са причинени, причинените
морални страдания и други такива, следва да се вземе предвид тежестта на
случая и неговото действително отражение върху личността, живота и
здравето на ищеца, както и способността да се справи с изключително тежкия
психически и емоционален дискомфорт, породени от незаконното обвинение в
умишлено престъпление, както и личността на увредения и други
обстоятелства, относими към конкретния процесен случай. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД следва
да се вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, вида и фазата на
наказателното производство, неговата продължителност, видовете взети
мерки за неотклонение, продължителност на задържането, момент на
задържането, разгласяването чрез медиите, влошеното здравословно съС.ие на
ищеца, конкретните му преживявания и отражението им върху живота
му/семейство, професионална, обществена и приятелска среда/, както и
всички други обстоятелства, относими към характера на увреждането, за което
имат значение и доказаната липса на предишни обвинения и осъждания,
задържания и ефективно изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“.
При процесния случай правно- релевантните факти за определяне
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди са тежест на
13
повдигнатото обвинение, надхвърлената разумната продължителност на
досъдебното наказателно производство против него, което през времетраенето
си се е намирало единствено на досъдебна фаза, и правното основание за
прекратеното наказателното производство по чл.369, ал.4 от НПК. В случая не
са налице отпадание на обвинения в хода на наказателното преследване,
наложена е била сравнително леката, но обществено видима МН “гаранция“
500 лв. Самата тя е била безспорен източник на високоинтензивни болки и
страдания поради отнетата свобода на човешката личност и накърняване на
личните чест и достойнство за продължителен период от време, какъвто в
процесния случай безспорно е налице, което обстоятелство по един или друг
начин рефлектира на правото на свободно придвижване на личността и по
този начин влече дискомфорт и емоционално страдание. Негативните
преживявания на ищеца са формирани и поради влошаването на
здравословното и психическото му съС.ие.
Интензитет и продължителност на душевните болки, страдания и
неудобства в личния живот на ищеца безспорно са налице, като те силно са
рефлектирали върху него по време на воденото досъдебно наказателно
досъдебно производство, като показанията на всички 3 бр. свидетели и
приетото по делото заключение на СПЕ безспорно доказват горните
обстоятелства, понеже те се явяват обективни и безпристрастни, и няма
никакава фактическа и правна пречка те да се кредитира изцяло и напълно с
доверие от настоящия първоинстанционен съд. От показанията на
разпитаните по делото общо 3 бр. свидетели, както и от писмените
доказателства по делото се установи и доказа, че ищецът е преживял и
продължава да преживява случилото се изключително тежко, като това е
станало доС.ие на неограничен кръг от хора в обществото и на работата, което
довело до социална изолация на ищеца, депресия, напрежение, тревожност,
потиснато настроение, мнителност, разсеяност, затвореност, самоизолация,
отчаяние и песимизъм- всички те породени от последователните действия на
ответника, изразяващи се в твърде продължително досъдебно наказателно
производство против ищеца, което впоследствие било изцяло и напълно
прекратено от съда.
Безспорно по принцип няма паричен еквивалент, който да може да
възмезди напълно преживяното от ищеца, като мисълта и болките от
14
случилото се и последиците от него ще съпътстват целия му живот, а за
подобно психическо изживяване, каквото и да е присъденото обезщетение би
било недостатъчно. Но съдът счита, че са налице обективни, обсновани и
доказани фектически и правни основания за редукция на така установеното и
доказано по основание парично обезщетение за причинени неимуществените
вреди, макар че в конкретния случай не е налице законова норма на чл.51, ал.2
от ЗЗД, предвиждаща намаление размера на обезщетението, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, понеже ищецът не е извършил
деяние, представляващо престъпление и няма как да се приеме, че той е
нарушил свои задължения, за да допринесе със свои действия за настъпването
на вредоносния за него резултат.
Следва да се има предвид, че отговорността на ответника /ПРБ- С./ е на
извъндоговорно /деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от
общия закон/ЗЗД/ и с оглед критериите за аналогични казуси в ППВС №
4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин
нарушения във физическия, семеен и психически дискомфорт, които следва да
бъдат парично обезщетени по справедливост, като паричното обезщетение
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. Тъй като
Прокуратурата на Р.България по сега действащата Конституция на страната от
1991г. е единна и централизирана правозащитна държавна институция, и
всички прокурори от всички нива и териториални структури в страната са
подчинени на Главния прокурор съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗСВ.
И тъй като по отношение на ищеца незаконосъобразно е било водено
наказателно досъдебно производство, което впоследствие е било изцяло
прекратено, за същото е отговорна напълно и изцяло ответната ПРБ,
представлявана от Главният прокурор на РБ, който от своя страна, съобразно
чл.136 от ЗСВ във вр. с чл.126, ал.2 от Конституцията на РБ, ръководи
Прокуратурата и осъществява надзор за законност и методическо ръководство
върху дейността на всички прокурори. Понеже самата Прокуратура е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.С., на основание
чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от
ЗСВ, тя следва да бъде осъдена, като надлежно легитимирана пасивна страна в
този обезщетителен граждански съдебен процес, тъй като този орган не е
изпълнил законовите си задължения и е станал причина по отношение на
15
обвиняемия/ищеца/ да бъде повдигнато обвинение в извършване на умишлено
престъпление от общ характер, досъдебното производство по което е било
изцяло и окончателно прекратено. Ето защо искът на ищеца за главницата по
парично обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против ответника ПРБ- С. се
явяват напълно основателни, обосновани и доказани по своето фактическо и
правно основание, и следва да бъдат уважени в съответния размер, по
справедливост относно главницата за парично обезщетяване, ведно със
законните последици от това. Ищецът е бил с напълно и окончателно
прекратено против него досъдебно наказателно производство по повдигнатото
му обвинение, разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на Държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление по НК, като субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни и правораздавателни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ
характер/ какъвто е прокуратурата/, то действията й по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, тъй като спрямо
обвиняемото лице/ищец/ наказателното производство е било прекратено
поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия и не представлява
престъпление.
И предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, продължителната, еднопосочна,
непротиворечива и широкообхватна практика по аналогични казуси на ОС-
С.З., ПАС- П. и ВКС- С., съдът счита, че за причинените болки и страдания на
ищеца през процесния период от време и със съответната МРЗ, с различни по
размери минимални работни заплати за страната през тези съответни периоди
от време, следва да се диференцира и съответното парично обезщетение. И
тъй като за някакъв ориентир през процесния период от време от 11.12.2010г.
до 04.08.2021г. включително следва да се вземе официалната минимална
работна заплата/МРЗ/ за страната, която е била съответно съгласно ПМС №
326/30.12.2009г., считано от 01.01.2010г. в размер на 260 лв., съгласно ПМС №
180/30.06.2011г., считано от 01.09.2011г. в размер на 270 лв., съгласно ПМС №
299/10.11.2011г., считано от 01.05.2012г. в размер на 290 лв., съгласно ПМС №
250/11.10.2012г., считано от 01.01.2013г. в размер на 310 лв., съгласно ПМС №
249/31.10.2013г., считано от 01.01.2014г. в размер на 340 лв., съгласно ПМС №
419/17.12.2014г., считано от 01.01.2015г. в размер на 360 лв., съгласно ПМС №
419/17.12.2014г., считано от 01.07.2015г. в размер на 380 лв., съгласно ПМС №
16
357/28.12.2015г., считано от 01.01.2016г. в размер на 420 лв., съгласно ПМС №
141/13.07.2017г., считано от 01.01.2017г. в размер на 460 лв., съгласно ПМС №
316/20.12.2017г., считано от 01.01.2018г. в размен на 510 лв., съгласно ПМС №
320/20.12.2018г., считано от 01.01.2019г. в размер на 560 лв., съгласно ПМС №
350/19.12.2019г., считано от 01.01.2020г. в размер на 610 лв. и съгласно ПМС
№ 331/26.11.2020г., считано от 01.01.2021г. в размер на 650 лв. Или средният
размер на МРЗ за целия процесен период от повече от 10 г. е бил 455 лв.
месечно, като за процесните общо 129 месеца справедливият размер към онзи
период от време е за 50 000 лв. парицно обезщетение за претърпени
неимущуствени вреди. А продължителният период от началото на периода до
датата на обявяване на делото за решаване/27.11.2025г./ се компенсира
нормативно със съответната законни лихва върху процесните суми за целия
период, до окончателното изплащане на паричните суми от осъдения
задължен ответник.
Предвид всички гореизложени факти и обстоятелства, въз основа на
всички събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че за
целия повече от 10 г. процесен период от наказателно преследване, с тази МН
„гаранция“ 500 лв., по тези обвинения за извършени престъпления по НК и
предвид търпените негативни последици от това, обоснования, доказан,
справедлив и достатъчен размер на претендирана главница за претърпени
неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв. Същият се дължи безспорно,
ведно със законната лихва върху тази уважена главница от 50 000 лв., считано
от датата на прекратяване на наказателното досъдебно производство против
ищеца/04.08.2021г./ до датата на окончателното изплащане на главницата от
ответника на ищеца съгласно чл.82- 86 от ГПК, със законните последици от
това. В останалат част над установените, доказани и присъдени 50 000 лв.
главница, исковата претенция за неимуществени вреди се явява твърде
завишена по основание и по размер, неоснователна и недоказана по
фактическо и правно основание, и следва да бъде отхвърлена, със законните
последици от това.
Предвид по- гореизложените мотиви, имуществените вреди от общо
претендираните 11 400 лв. се явяват напълно обосновани, доказани и
законосъобразни до размера от 7 519, 64 лв./от които 3 600 лв. за адв. хонорари
и 3 919, 54 лв. за пътни разноски/, и следва да се уважи в този им размер, като
в останалата част до общо претендираните 11 400 лв. следва да се отхвърли,
17
като неоснователни и недоказани, със законните последици от това.
Това първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка
от страните и да се протестира от контролиращата страна ОП- С.З. в законните
2- седмични срокове от датите на връчванията му на всяка от страните, чрез
настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му
Апелативен съд- гр.П..
Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49, чл.51- чл.52 и чл.82- 86 от ЗЗД и
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- С.З.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България- гр. С.- 1000, бул.
“Витоша” № 2, ЕИК/Булстат- ********* да заплати на К. Й. К.- ЕГН
********** от ***, *** ОБЩО сумата 50 000 лв./ петдесет хиляди лева/
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 7 519, 64
лв./седем хиляди петстотин и деветнадесет лева и шестдесет и четири
стотинки/ парино оезщетение за претърпени имуществени вреди по
приключеното ДП № 241/2015г. по описа на ОСО при ОП- П., пр.преписка №
7737/2015г. по описа на ОП- П., ведно със законната лихва върху тях, считано
от 04.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалите им части над уважените 50 000 лв. до претендираните
100 000 лв. за неимуществени вреди и над уважените 7 519, 64 лв. до
претендираните 11 400 лв. за имуществени вреди, като частично
неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от
датите на връчванията му на всяка от страните и ОП- С.З., чрез ОС- С.З. пред
ПАС- П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
18