№ 3833
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510630 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10630/2022 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивни жалби на П. П. С. ЕГН ********** и Г. И. П. ЕГН ********** от гр.София
срещу решение №2590 от 28.03.2022 г по гр.д.№59038/21 г на СРС , 173-ти състав , в частта
, с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.
чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че въззивниците дължат солидарно на “Т.С.” ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 59,47 лева лихви за забава за периода 18.06.2021 г –
06.01.2022 г върху главница от 1054,58 лева за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г.- м.04.2020 г. за топлоснабден имот ап.№30 , находящ се в гр.София ж.к.*******
******* ; и сумата от 1,66 лева лихва за забава за периода 18.06.2021 г – 06.01.2022 г върху
главница от 29,50 лева за дялово разпределение за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г за
посочения имот ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 23.07.2021 г по ч.гр.д.№34940/21 г на СРС , 173 състав .
- и по частни жалби на П. П. С. ЕГН ********** и Г. И. П. ЕГН ********** от гр.София
срещу определение №21048 от 19.08.2022 г по гр.д.№59038/21 г на СРС , 173-ти състав , с
което са оставени без уважение молбите на жалбоподателите за изменение на описаното по-
горе съдебно решение в частта за разноските .
Във въззивните си жалби въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на
СРС / в обжалваната част/ . Погасили са задълженията за главници за топлинна енергия и за
1
дялово разпределение , ведно със законните лихви . Исковете за лихви за забава са
неоснователни поради липса на покана до длъжника и разясненията в т.4а от ТР №4/13 г на
ОСГТК на ВКС .
В частните си жалби въззивниците излагат доводи за неправилност на определението на
СРС по чл.248 ГПК . Ищецът няма право на разноски , защото в по-голямата част исковете
му са отхвърлени .
Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД не е подала писмен отговор на въззивните жалби .
Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД е подала писмени отговори , в които оспорва частните
жалби . Ответниците са дали повод за завеждане на делото .
Въззивните и частните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците
на 30.03.2022 г и е обжалвано в срок на 05.04.2022 г . Определението по чл.248 ГПК е
връчено на въззивниците на 23.08.2022 г и е обжалвано в срок на 30.08.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС и на определението му по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че с платежно нареждане от
07.01.2022 г ответниците са заплатили 1272,88 лева с основание за плащане „топлоенергия и
лихви аб.№54679 и гр.д.№59038/21 г на СРС,173 състав“. Въпросната сума представлява
дължимите по делото суми за главници и лихви преди подаване на заявлението /18.06.2021 г
/ . Тъй като междувременно до 06.01.2022 г са изтекли нови лихви върху главниците , то
исковете са уважени за сумите посочени по-горе . Според СРС противоречи на правната и
житейската логика от една страна да се плащат задълженията по заповедта за изпълнение , а
от друга страна същите да се оспорват .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Както е посочено в решение №144 от 12.08.2016 г по т.д.№603/15 г на ВКС , I ТО налице е
процесуална злоупотреба ако ответникът заплати на ищеца претендираната сума / без да е
допуснато предварително изпълнение/ , а в същото време подаде и поддържа въззивна жалба
в тази част .
В случая ответниците са заплатили доброволно и безусловно ВСИЧКИ претендирани от
ищеца суми /главници и лихви/ към датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК . Налице е процесуална злоупотреба по чл.3 ГПК , защото в
2
противоречие с извършеното плащане ответниците оспорват пред въззивния съд
дължимостта на лихвите , които вече изрично са признали . Доводите на въззивниците за
недължимост на лихвите за забава трябва да се считат за недопустими и не следва да се
разглеждат .
Визираната от въззивниците т.4а от ТР №4/13 г на ОСГТК на ВКС няма отношение към
процесния случай . Същата касае въпроси свързани с издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК , докато процесната заповед е по чл.410 ГПК .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалната част . Пред
СГС разноски се дължат от въззивниците – юрисконсултско възнаграждение .
За да отхвърли молбите по чл.248 ГПК СРС е приел , че ответниците дължат разноски в
пълен размер , тъй като са дали повод за завеждане на делото и са платили частично
задълженията си едва на 07.01.2022 г /след подаване на възражения срещу заповедта за
изпълнение и след подаване на искова молба по чл.422 ГПК / .
Определението на СРС по чл.248 ГПК е правилно . Разноските , които е направил ищецът
са извършени преди да бъде извършено частично плащане от ответниците . Последните са
дали повод за завеждане на делото и дължат разноски в пълен размер . Определението на
СРС по чл.248 ГПК трябва да се потвърди .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2590 от 28.03.2022 г по гр.д.№59038/21 г на СРС , 173-ти
състав , в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр. чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че П. П. С. ЕГН ********** и Г. И.
П. ЕГН ********** от гр.София дължат солидарно на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София
сумата от 59,47 лева лихви за забава за периода 18.06.2021 г – 06.01.2022 г върху главница
от 1054,58 лева за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. за
топлоснабден имот ап.№30 , находящ се в гр.София ж.к.******* ******* ; и сумата от 1,66
лева лихва за забава за периода 18.06.2021 г – 06.01.2022 г върху главница от 29,50 лева за
дялово разпределение за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г за посочения имот ; за които суми
е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.07.2021 г по ч.гр.д.
№34940/21 г на СРС , 173 състав .
ПОТВЪРЖДАВА определение №21048 от 19.08.2022 г по гр.д.№59038/21 г на СРС , 173-ти
състав .
ОСЪЖДА всеки от П. П. С. ЕГН ********** и Г. И. П. ЕГН ********** от гр.София да
заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София по 50 лева разноски пред СГС .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4