Решение по дело №322/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от мл. инспектор Х. С. И.- младши автоконтрольор в "Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение" към група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР-[област], срещу Решение № 55/17.07.2024г. по АНД № 246/2024г. на Районен съд-[област], с което е отменена като незаконосъобразна оспорената пред него Заповед за задържане на лице с рег. № 345з-6/08.05.2024г., издадена от касатора.

Твърди се в жалбата, че така постановеното решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване. Оспорват се изводите на Районен съд-[област] за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта, като такива били налице.

Отделно от това се навеждат доводи, че в хода на производството пред него съдът допуснал и съществено процесуално нарушение, като разпитал в качеството на свидетел длъжностното лице, издало оспорената заповед, който бил страна по делото. По тези съображения се счита, че са налице предпоставки за отмяна на съдебния акт и постановяване на акт по същество, с който жалбата да бъде отхвърлена, алтернативно да се постанови отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от гл. юриск. Ш. на посочените отменителни основания.

Ответникът р.пр. не се явява и не изпраща процесуален представител. От адв. С. П. от АК-[област]-пълномощник на ответника по касация е постъпила писмена молба вх. № 2565/15.10.2024г., с която се оспорва подадената касационна жалба. Счита изводите на Районен съд-[област] за законосъобразни и правилни. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за основателност на подадената касационна жалба. Счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде потвърдена заповедта за задържане по съображенията, изложени в касационната жалба.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок за обжалване на постановения съдебен акт, при наличие на правен интерес от търсената защита. Обжалваното решение е от категорията актове по чл. 72, ал.4 ЗМВР и подлежи на касационно обжалване пред АССм. Преценена така, касационната жалба е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество тя е основателна. Това е така по следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена в решението на Районен съд-[област]. За да постанови решаващият извод, че обжалваната пред него Заповед за задържане на лице рег. № 345зз-6/08.05.2024г. е незаконосъобразна и подлежи на отмяна, решаващият състав е приел, че тя е издадена в съответствие с материалния закон. От посоченото в нея и от събраните по делото доказателства се установявало, че в случая задържането на жалбоподателя било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.3 НК- управление на мотоциклет след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена по надлежния ред. Прието е, че в заповедта са посочени както фактическите, така и правните основания за задържането на жалбоподателя.

Прието е обаче, че оплакванията на жалбоподателя са основателни. Според районния съд бензодиазепините не фигурират като самостоятелни общоприети наркотични вещества, а участват в химични съединения на други, признати за наркотични вещества. Вследствие на това съдът приел, че заповедта била издадена без наличие на фактическо и правно основание и подлежала на отмяна.

Настоящия касационен състав не споделя решаващия извод на Районен съд-[област] и счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна, а с акт по същество следва оспорената заповед да бъде потвърдена. Това е така по следните съображения: Нормата на чл. 72, ал.1,т.1 ЗМВР (посочена като правно основание за издаване на заповедта) регламентира правомощие на полицейските органи да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Правната регламентация за упражняване на това правомощие поставя ниски изисквания към полицейския орган- достатъчно е да са налице обективни данни за извършено престъпление. Законодателят в този случай изисква единствено наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка "задържане под стража" в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. При налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин всички обективни и субективни елементи на престъплението по смисъла на НК, вкл. вината на извършителя. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи принудителна мярка от вида на процесната. Целта на закона е да се преустанови противоправното деяние или да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

По тези съображения неправилно в обжалваното решение е прието, че е липсвало фактическо и правно основание за издаване на оспорената заповед. Дали е налице обосновано предположение, за извършване на престъпление по чл. 343б НК е елемент на преценка в друго производство, а дали обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин- в още по различно производство, като последните две имат съвсем различна цел от преследваната от законодателя с нормата на чл. 72 ЗМВР. Наличието на обективни данни за извършено престъпление по чл. 343б НК изхожда от показанията на техническото средство, с което е тестван водача на мотоциклета. Наличието на положителна проба на уреда е основание да се релевират основанията по чл. 72, ал.1,т.1 ЗВМР, при което настоящият съдебен състав приема, че в коментирания казус са били налице всички основания за издаване на обжалвания административен акт. Издателят му е компетентен да го издаде, тъй като е вън от съмнение, че е „полицейски орган“. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички зоконово предвидени реквизити, както е приел и състава на районния съд.

Предвид горното касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а като последица от това, на касатора да се присъдят и деловодни разноски за две съдебни инстанции в размер на 200 лв., платими от ответника по касация.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по оспорване на т мл. инспектор Х. С. И.- младши автоконтрольор в "Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение" към група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР-[област] Решение № 55/17.07.2024г. по АНД № 246/2024г. на Районен съд-[област], с което е отменена като незаконосъобразна оспорената пред него Заповед за задържане на лице с рег. № 345з-6/08.05.2024г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 345з-6/08.05.2024г.

ОСЪЖДА Т. Х. К. (*), роден на [дата]., с постоянен адрес ФРГ, [населено място], [улица]ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-[област] деловодни разноски в производството в размер на 200 лв. за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ!