Решение по КНАХД №308/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 210 и следващите от АПК, във вр.с чл. 63в от ЗАНН.Делото е образувано по касационна жалба на С. М. М. от гр.., [улица],вх.*, ет. *, ап.*, чрез адв. С., срещу Решение № 90/15.08.2025 год. по АНД № 168/2025 год. по описа на Смолянски районен съд. С цитираното решение е потвърдено Наказателното постановление /НП/ № 13/2025 г. от 28.02.2025 г. от Главен инспектор К. В. Б., на длъжност Началник РУ - Смолян при ОД МВР - гр. Смолян, с което на касатора за нарушение на чл. 56, ал.З от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 45, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон по чл.209 т.3 от АПК. Сочи и, че същото е необосновано, тъй като не са обсъдени доводите на жалбоподателя в двете съдебни заседания, като не е изяснено по кой закон се приема, че е продадено тютюново изделие, как е доказано, че изделието съдържа никотиново вещество, както и че извършеното разпознаване при показване на снимка на непълнолетно лице, с което се доказва авторството на нарушението противоречи на НПК. Не е установено, спазено ли е задължението от наказващият орган съгласно чл. 52 ал.4 от ЗАНН да извърши разледване, при положение,че в случая се касае дума срещу дума.

В открито съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от адв.С., който поддържа жалбата. Излага допълнителни съображения, че от събраните доказателства не става ясно, по кой закон е продадено тютюневото изделие. По този повод сочи, че в Закона за закрила на детето има преходни разпоредби, които сочат определени видове тютюневи изделия, а така също и нетютюневи изделия и препращат към Закона за тютюна и тютюневите складове, а официални дефиниции има в Закона за акциза и данъчните складове. Изписаното в наказателното постановление, че М. продава 1 брой електронна цигара от тип „нагреваемо тютюнево изделие“ не е доказано. Според Закона за закрила на детето, съгласно т.24 се препраща към изделията по смисъла на §1, т.7а от Допълнителните разпоредби на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Според Закона за тютюна и тютюневите изделия в т.7а, се казва, че нагреваемо тютюнево изделие е ново тютюнево изделие, което се нагрява за да произведе емисия съдържаща тютюн. Обаче веднага след тази т. 7а има т.8, която говори и дава определение за електронна цигара. Значи те не могат да бъдат и електронна цигара и нагреваемо устройство едновременно, или едното или другото, защото те са различни изделия, които в едните има тютюн никотин, в другите няма тютюн никотин. Не само това, в Допълнителните разпоредби на Закона за тютюна и тютюневите изделия има две точки - т.39 и т.39а, които описват какво представлява електронната цигара, което може да бъде съдържание на никотин, която може да бъде и без съдържание на никотин. По-надолу законодателят в същият закон е записал т.46, в която се говори за изделия за пушене различни от тютюневите изделия, точно така е записано „изделия за пушене, различни от тютюневите изделия“. И още една точка има в същия закон, изделия различни от тютюневите изделия са изделия предназначени за въвеждане на дим или аерозол чрез вдишване в човешкото тяло, които не съдържат тютюн или никотин. От цялата тази нормативна база и от така записаното от наказващия орган и от приетото от съда, по никакъв начин не са спазени правото на защита на касатора да разбере в какво го обвиняват, какво е продал. В наказателното постановление е добавено 1 брой електронна цигара от тип „нагреваемо устройство тютюнево изделие /Вейп/“, такъв термин в трите закона няма. В Закона за акциза и данъчните складове също се говори за тютюневи изделия с различни определения, като в чл.12 б.“г“ от този закон, ал.3 сочи за нагреваеми изделия със съдържание различно от тютюн, не се считат изделия по чл.12б и чл.15б, т.е. на първо място наказващият орган е трябвало да раздели с оглед правото на защита електронна ли е цигарата или е нагреваемо устройство, които имат различни дефиниции, понякога са с никотин, с тютюн и т.н.

На следващо място се сочи, че никъде в наказателното постановление и акта не се сочи, какво е било съдържанието, имало ли е тютюн, имало ли е никотин или е имало и билки. Защото по тези цитирани нормативни актове, се установява, че има и други механизми за пушене извън тютюневите изделия и за да се докаже, че това е тютюнево изделие, административнонаказващият орган е трябвало да направи разследване съгласно чл.52, т.4 като възложи на експерти да установят какво има в това електронно устройство, и какво е то цигара или нагреваемо устройство. Сочи и че събраните доказателства са противоречиви, като детето казва, че е закупило устройството от М., а М. казва, че не познава детето. Има данни и детето се е свързало с М. по телефона и както твърди то и М. му е дал устройството. Наказващият орган не е направил разпечатки на телефоните и на детето и на М. за да види, има ли такава кореспонденция на определените дати. Освен това наказващият орган и свидетелите казват, че било извършено разпознаване в сградата на Районно управление на МВР, като на детето е подадена само една снимка и казало: „Да, това е М.“, което противоречи на НПК. В тази връзка има разминаване в дадените обяснения и сведения с цитирани дати на малолетното лице и тези разминавания не могат да бъдат поправени. Един път казва „едни момчета три извикаха М.“. В съдебно заседание казва друго „аз го извиках“. Претендира за разноски по даден списък.

В съдебно заседание и с писмена защита, ответникът, чрез юриск. В., оспорва жалбата. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се остави в сила въззивното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. В противовес на възраженията на касационния жалбоподател по делото е установено по несъмнен и категоричен начин извършването на вмененото нарушение и то конкретно от наказаното лице, като в него не са допуснати несанируеми процесуални нарушения в хода на производството.

Претендира разноски по делото за касационната инстанция в размер на 190.00 лв. съгласно чл.27 от Наредбата за плащане на правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Смолян, дава становище, че касационната жалба е неоснователна и да бъде потвърдено решението на Районен съд - Смолян.

Административен съд - Смолян, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, становищата по касационната жалба на ответника и представителя на ОП - Смолян, след проверка на оспореното съдебно решение и анализ на събраните доказателства пред районния съд, прие следното:

Оспореното НП е за това, че на 17.12.2024г. около 16.00 часа в гр. Смолян, на паркинг до РДТ „Н. Х.“ намиращ се от северната страна на сградата, М. продава 1 брой електронна цигара от тип нагреваемо тютюнево изделие /Вейп/ черно-зелен на цвят марка „NEXA - Strawberry kiwi“, на непълнолетното лице Р. Й. Д., роден на [дата]. от * и това обстоятелство се установява и от акт №13/2025 год., (бл. Сер. АД/329164) от 13.02.2025год. съставен от В. А. Г. на длъжност Мл.ПИ ТП при РУ – Смолян. Констатирал и, че не са на лице предпоставки за прилагане на чл.28, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението не представлява маловажен случай с оглед същността на деянието. Като нарушение се сочи чл. 56, ал.3 от Закона за закрила на детето, при което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето на М. е наложена глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева.

Посочил е като веществени доказателства: 1 брой електронна цигара /вейп/, черно-зелен на цвят марка „NEXA - Strawberry kiwi “, която да се върне на родителите на непълнолетното дете Р. Й. Д. срещу разписка, след влизане в сила на наказателното постановление.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, Началник на РУ-Смолян, който в случая е упълномощен със Заповед № 345з - 1031 /09.11.2017год., на Директор ОД МВР - гр. Смолян, като констатираното деяние е нарушение на чл.5б ал.3 от Закона за закрила на детето. Приел е, че нарушението е доказано, след като е установено, че М. е продал на неплънолетно дете 1 брой електронна цигара от тип нагреваемо тютюнево изделие /Вейп/ черно-зелен на цвят марка „NEXA - Strawberry kiwi“ при което осъществено нарушение на чл.5б ал.3 от ЗЗДет. и за това нарушение нормата на чл.45 ал.1 ЗЗДет. предвижда административно наказание глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., ако извършителят не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. Констатирал е, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.

Оспореният съдебен акт е правилен.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция напълно споделя възприетата от районния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната на оспореното решение. За пълнота на изложението, настоящият касационен състав намира за необходимо да допълни, че в случая по делото е прието иззетото, като веществено доказателство изделие - 1 брой електронна цигара /вейп/, черно-зелен на цвят марка „NEXA - Strawberry kiwi“, при което безспорно е установено, вкл. от разпитаните по делото свидетели, нарушението. Обстоятелството, че продаденото изделие не е тютюнево е могло да бъде оспорено от жалбоподателя със съответни доказателствени средства, вкл. с допускане на експертиза, тъй като същия носи доказателствената тежест за това. Освен това с разпоредбата на чл.5б ал.3 от ЗЗДет в редакцията си към датата на установяване на нарушението се забранява предлагането и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца, при което следва, че продажбата на изделия за пушене, дори и да не съдържат никотин или тютюн попадат в обхвата на цитираната разпоредба.

От даденото в АУАН и в НП описание на нарушението става ясно за какво нарушение се ангажира отговорността на нарушителя, като и че описанието на деянието в АУАН и НП съответства на посочената като нарушена правна норма чл. 5б ал. 3 от ЗЗДет. като няма никакво съмнение, че нарушението се изразява в продажба на тютюнево изделие на малолетно лице. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган, а след това и СмРС е приел, че е осъществено описаното нарушение и правилно е определена правната му квалификация, а с оглед целите на налагане на административното наказание, наложената санкция за допуснатото нарушение е определена в минимален размер

В решението се съдържат мотиви, както относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение за повдигнатото обвинение. Свидетелските показания са обсъдени подробно и независимо, че АУАН няма обвързваща доказателствена сила, към административно-наказателната преписка са представени снетите сведения от малолетното лице, които потвърждават по безспорен начин фактите, описани в АУАН. Противоречието на свидетелските показния с тези на касатора не обосновават различен извод, като се има предвид, че същите са част от защитната му теза и не са подкрепени с доказателства

Констатациите и правните изводите на въззивната инстанция, че административното нарушение е извършено, не могат да бъдат опровергани от твърденията на М. Правилен е изводът, че от материалноправна страна е установено извършеното нарушение на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Съгласно цитираната разпоредба се забранява предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца. Съгласно чл. 2 от Закона за закрила на детето, "дете" по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. С оглед на това правилно е наложено наказание на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗДет., в минималния предвиден в разпоредбата размер. Посочената разпоредба предвижда наказание глоба или имуществена санкция от 2000 лв. до 4000 лв. за всеки който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

От съдържанието на доказателствата и мотивите на оспорения съдебен акт, се налага извод, че въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти е формирано на базата на обективен всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства по делото.Правилно съдът е приел, че С. М. М., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл.5б ал.3 от ЗЗДет, за което е санкциониран, след като е установено по безспорен начин, че М. е продал на неплънолетно дете 1 брой тип нагреваемо тютюнево изделие /Вейп/ черно-зелен на цвят марка „NEXA - Strawberry kiwi“, като употребата на термина електронна цигара не води до съществено прроцесуално нарушение ограничаващо правото на защита на санкционираното лице.

Предвид гореизложеното, следва извод, че правилно е приложен материалния закон от първостепенния съд, като не се констатира да са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаване на оспореното решение.

От събраните по делото доказателства не се установяват действия на наказващия орган, които опорочават НП, при което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно по арг. от чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, поради което на касационния ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв. с оглед сложността на делото в неговия минимален размер, предвиден в разпоредбата на чл.27е от Наредбата за плащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –Смолян,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90/15.08.2025 год. постановено по АНД № 168/2025 год. по описа на Смолянски районен съд.

ОСЪЖДА С. М. М. от гр.., [улица],вх.*, ет. *, ап.* да заплати на ОД МВР - гр. Смолян разноски в размер на 130 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.