Р Е Ш Е Н И Е
№….........../17.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4101 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от К.Д. р., ЕГН **********,***, срещу „Ю.” ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление:***, р-н т., бул. „б.“ № .., вх. В, ет. 8, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 298,51
лв., представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги № М1962771 от 05.07.2010 г. за периода от
28.09.2010 г. до 28.03.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 10.08.2012 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 65 лв. за присъдените разноски по ч.гр.д. №
12943/2012 г. по описа на РС – Варна, вземанията за които суми са
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198930400978 по
описа на д.с.с рег. № 893 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Варна,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 12943/2012 г.
по описа на Районен съд-Варна.
По твърдения в исковата молба, със заповед
за изпълнение по чл. 410, издадена по ч.гр.д. № 12943/2012 г. по описа на РС -
Варна ищцата е осъдена да заплати на „Мобилтел“ ЕАД сумата от 298,51 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги № М1962771 от 05.07.2010 г. за периода от 28.09.2010
г. до 28.03.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 10.08.2012 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 65 лв.
за разноски по делото. Въз основа на влязлата в сила на 11.10.2012 г. заповед
за изпълнение в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист от 02.10.2014 г.,
вземанията по който са цедирани от „Мобилтел“ ЕАД (с актуално наименование „А1 б.“
ЕАД) на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 21.12.2017 г. и впоследствие – от
„С.Г.Груп“ ООД на ответника „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 30.05.2019 г. Въз
основа на изпълнителния лист ответното дружество е инициирало образуването на
изпълнително дело № 20198930400978 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова - Славова с
рег. № 893 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Варна. Ищецът поддържа, че
от влизане в сила на заповедта за изпълнение до образуването на изпълнителното
дело са изтекли повече от пет години, поради което вземанията на кредитора,
предмет на принудителното изпълнение, са погасени по давност.
По изложените
съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че не дължи на ответното дружество процесните суми и претендира
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Я.К.,
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. Представя и
списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че до постановяване
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давност по време на
изпълнителния процес не е текла, като се позовава на действащото до тогава ППВС
№ 3/18.11.1980 г. и съдебна практика на ВКС в тази насока.
По същество моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В
открито съдебно заседание не изпраща представител. Предварително депозира
писмена молба, с която моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12943/2012 г. по описа на Районен
съд - Варна е издаден изпълнителен лист, с който ищецът К.Д. р. е осъдена да заплати на „Мобилтел“ ЕАД процесните
суми за главница от 298,51 лв. по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М1962771 от 05.07.2010
г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 10.08.2012 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото от 65 лв. Същото се установява и от приобщения
изпълнителен лист по същото дело (л. 6), както и от приетата справка от деловодната
система на Районен съд - Варна по ч.гр.д. № 12943/2012 г. (унищожено в цялост при условията на
чл. 65, ал. 1 ПАС), в която е отразено, че заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила на 11.10.2012 г.
От материалите по приобщеното изпълнително дело № 20198930400978 по описа на д.с.с
рег. № 893 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Варна се изяснява, че
същото е образувано по молба на ответника „Ю.” ЕООД срещу ищеца К.Д.М. въз основа на издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12943/2012 г. по описа на Районен съд –
Варна. Към молбата е приложен договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017
г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, с който са прехвърлени вземанията
на мобилния оператор по договори за електронни съобщителни услуги,
индивидуализирани с посочване на длъжниците в приложение към него, сред които и
К.М.. Приложен е и последващ договор за цесия от 30.05.2019 г., с който
вземанията са прехвърлени от „С.Г.Груп“ ООД на „Ю.” ЕООД. С молбата взискателят
е отправил искане до съдебния изпълнител за налагане на запор на вземания на
длъжника и възбрана на недвижими имоти. В хода на принудителното изпълнение са
извършени следните изпълнителни действия – на 21.02.2020 г. е наложен запор
върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания, които длъжникът има по
договори, сключени с „Първа инвестиционна банка“ АД, както и с „УниКредит
Булбанк“ АД.
Съобщението за образувано изпълнително дело е връчено на
длъжника К. р. на 04.03.2020 г. и на
31.03.2020 г. същата е подала възражение
до съдебния изпълнител за погасяване по давност на вземанията – предмет на
принудително изпълнение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен
иск е с правно основание чл. 439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда
възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението
чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно
основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти,
настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване
на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти.
В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно изтекла петгодишна погасителна давност за
вземанията, като се позовава на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно е, а и от обсъдените писмени доказателствени средства се потвърждава
наличието на образувано изпълнително производство за принудително събиране на вземанията
- предмет на иска, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 12943/2012 г. по описа на Районен съд – Варна и цедирани в полза на ответника
„Ю.“ ЕООД, явяващ се взискател по изпълнителното дело.
Съдът намира, че заповедта следва да се приравни по правни последици на съдебно
решение, при което за установените в заповедното производство вземания е
приложима регламентираната в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност.
Този извод следва от обстоятелството, че както осъдителните съдебни решения,
така и заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК имат, освен
изпълнителна сила, още и установително действие и стабилитет. След влизането им
в сила е недопустимо воденето на последващ съдебен процес за същото вземане
между същите страни, а установените с тези актове вземания подлежат на
преразглеждане само по реда на изрично нормативно установени извънредни способи,
приложими при изчерпателно изброени предпоставки за това (чл. 424 ГПК за
заповедите за изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за решенията, чл. 240 ГПК за
неприсъствените решения). Незачитането на тези последици на заповедта за
изпълнение неоправдано би поставило кредитора, избрал да защити своето
притезателно право по реда на заповедното производство, в по-неблагоприятно
положение, отколкото би имал като ищец в общия исков процес за същото вземане.
Подобно разрешение не кореспондира със същността на заповедното производство
като защита – санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското
правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане, и на целта
на това производство да се създаде съдебно изпълнително основание по облекчен
ред, когато вземането не се изпълнява, макар че не се оспорва.
Следователно с влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на
11.10.2012 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на
11.10.2017 г. В този период няма данни за наличие на обстоятелства по чл. 116 ЗЗД, годни да прекъснат давностния срок, като такова е настъпило след изтичането
му - едва на 18.11.2019 г., когато са
предприети действия за принудително изпълнение от страна на ответника като последен
цесионер на вземанията. При това положение въпросът за приложението на ППВС №
3/18.11.1980 г., на което се позовава ответникът, изобщо не се поставя в случая,
тъй като до обявяването му за изгубило действие с т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС не е бил образуван изпълнителният процес, а
разрешенията в тези тълкувателни актове касаят спирането и прекъсването на
давността при образуване на
изпълнителното дело и в хода на принудителното изпълнение, но не и преди това.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че инициираното принудително изпълнение след погасяване на
вземанията по давност е материално незаконосъобразно, респ. предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер
на 350 лв., от които 50 лв. за внесена държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени – договор
за правна защита и съдействие от 15.04.2020 г., съдържащ отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой (л. 10).
Съобразно
изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът К.Д. р.,
ЕГН **********,***, не дължи на
ответника „Ю.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***,
р-н т., бул. „б.“ № .., вх. В, ет. 8, сумата от 298,51 лв. (двеста
деветдесет и осем лева и петдесет и една стотинки), представляваща
неизплатена главница по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
М1962771 от 05.07.2010 г. за периода от 28.09.2010 г. до 28.03.2011 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 10.08.2012 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 65 лв. (шестдесет и
пет лева) за присъдените разноски по ч.гр.д. № 12943/2012 г. по описа на РС –
Варна, вземанията за които суми са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198930400978 по описа на д.с.с
рег. № 893 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Варна, образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 12943/2012 г. по описа на Районен
съд-Варна, на основание чл. 439,
ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление:***, р-н т., бул. „б.“ № .., вх. В, ет. 8, да
заплати на К.Д. р., ЕГН **********,***, сумата от 350 лв. (триста и петдесет
лева) за сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: