Р Е Ш Е Н И Е
№ 1181 02.10.2019г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, 17 наказателен състав на 05.09.2019г. в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анатоли Бобоков
Секретар:
Даниела Михайлова
като
разгледа докладваното от съдията Бобоков НАХ дело
№2446 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Т.Г.С., ЕГН:********** против
Наказателно Постановление №19-0769-001111 от 24.04.2019г. на Началник група,
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушения на чл. 5,
ал. 1,т.1, чл.123,ал.1,т.1 и чл.150А ал.1 от ЗДвП, за първото нарушение на осн. чл. 185, от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лева, за второто нарушение на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за третото нарушение
глоба в размер на 20 лв.
В
съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да отмени НП като
недоказано и незаконосъобразно.
Издателят
на НП не се явява, не изпраща представител.
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения
срок против акт, подлежащ на обжалване.
Съдът,
като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
09.03.2019 година, св.Д.-мл.автоконтрольор сектор ПП
ОД МВР Бургас получил сигнал за ПТП, настъпило на ул. *****. Св. А. посетил
мястото на произшествието и установил, че л.а „с.“ с рег.N ***** е бил
ударен, като другият участник в ПТП-то напуснал местопроизшествието.
Допълнително бил издирен, като се установило, че това била жалбоподате;ката
С., която попълнила декларация по чл.188 ЗДвП, че именно тя е управлявала
автомобила. Установило се, че има
материални щети, без същите да са посочени. Св.М. – собственик на пострадалия
автомобил в с.з. заявява, че жалбоподателката напълно
е съдействала за установяване на щетите и заедно са посетили офис на
застрахователя. Актосъставителя установил и, че жалбоподателката управлявала МПС със изтекъл срок на
валидност на СУМПС. Св. Д. съставил срещу С. АУАН за нарушение на чл. 5, ал.
1,т.1, чл.123,ал.1,т.1 и чл.150а ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения
АУАН е издадено и обжалваното понастоящем Наказателно Постановление
№19-0769-001111 от 24.04.2019г. на Началник група, сектор „Пътна полиция” към
ОД на МВР – Бургас, с което за нарушения на чл. 5, ал. 1,т.1 и чл.123,ал.1,т.1
от ЗДвП, за първото нарушение на осн. чл. 185, от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за второто нарушение на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец и за третото нарушение на осн.чл.185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и
като съобрази задължението си в качеството си на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.1 ЗАНН вр. с чл.314,ал.1 НПК, от правна
страна намира следното:
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателката е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което била
ангажирана административнонаказателната и
отговорност. Не се спори, че управлявания от нея автомобил е блъснал и
повредил друго МПС, без да се сочи какви
са вредите. Обстоятелството, че по него са причинени имуществени щети освен
от показанията на св.Д., е видно и от
изготвения протокол за ПТП. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че в
случая наказаното лице е осъществило състава на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП в хипотезата на причинени
имуществени вреди. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Нарушението, което му е
вменено е описано със съставомерните му белези и
правилно е квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Същото е безспорно установено,
извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено
административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което
е в абсолютен размер и не подлежи на ревизия.
Досежно
нарушението по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП съдът намира следното: Съгласно словесното
описание в АУАН и НП водачът "напуска мястото на ПТП без да уведоми
органите на МВР". В посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП липсва описано
задължение за уведомяване на органите на МВР. Подобно задължение е описано в б.
"в" на т. 3. Изпълнителното деяние по т. 1 се изразява в неизпълнение
на задължението да се спре и да се установят последиците от произшествието.
Такива факти обаче не са описани нито в АУАН, нито в НП. За да отговарят на
изискванията на ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление, извършеното
нарушение следва да е описано от фактическа страна с всички съставомерни
признаци, така както са посочени в закона. Единствено по този начин лицето,
което е посочено като нарушител може адекватно и пълно да упражни правото си на
защита, както по фактите, така и по правото. В случая е налице неясно и неточно
фактическо описание, съпоставено с посочената за нарушена разпоредба.
Посоченото нарушение е съществено, тъй като поставя както нарушителя, така и
съда в невъзможност да се разбере какво е извършеното нарушение според
наказващия орган.
Освен изложените формални основания
за отмяна на НП в тази част, съдът намира, че второто вменено нарушение е
останало недоказано от субективна страна. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП - водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения
на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В
противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да установи
какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства и най-вече от
показанията на свидетеля очевидец Д. се установява, че жалбоподателят не е
усетил да е настъпило съприкосновение, което наложило и допълнителното и
издирване. По мнение на съда това е лесно обяснимо с оглед характеристиките на
двата автомобила (управляваният от жалбоподателя ноторно
е със значително по-големи габарити от другия автомобил и с оглед факта, че
ударът не е бил директен или силен, а се касае до "осуркване".
Всичко това прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя, че в
действителност ударът е бил незначителен, макар да се твърдят материални щети,
без да се посочва какви. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се установява вината на
санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за
възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на
отговорността на лицето на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В този
смисъл е константната практика на съдилищата (Решение № 2282 от 22.12.2017 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.).
Досежно нарушението по чл.150а ал.1 ЗДвП, съдът намира, че
неправилно наказващия орган е приложил санкционната разпоредба на чл.185 ЗДвП.
Следвало е да се приложи нормата на чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, поради което в тази
част НП подлежи на отмяна, поради неправилно определяне на санкцията.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление №19-0769-001111 от 24.04.2019г. на Началник група, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Бургас, в частта му, в която за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 и чл.150а ал.1 от ЗДвП, на Т.Г.С., ЕГН:**********, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложени глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец и на осн. чл.185 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление
№19-0769-001111 от 24.04.2019г. на Началник група, сектор „Пътна полиция” към
ОД на МВР – Бургас, в частта му, в която за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на Т.Г.С., ЕГН:********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /П/
Вярно с оригинала!
С.П.