Р Е Ш Е Н И Е
№195
гр. Велико Търново, 3.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
П.И. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10224 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, Началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното тол управление при Агенция
„Пътна инфраструктура“, е обжалвал като неправилно решение №277 от 30.05.2023
година, постановено по АНД №1048/2022 година по описа на ВТРС.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Намира, че обратно на изводите на районният съд, наказателното
постановление е формално и процесуално законосъобразно, като отговорността на
ответника по касация е правилно ангажирана въз основа на състава на чл.179,
ал.3а от ЗДвП. Иска се отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се
потвърди отмененото наказателно постановление. Претендират се разноски, като се
възразява срещу претендираните от ответника страна разноски.
Ответникът по касация, Н.В.Т. ***, не е взел становище по касационната
жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно
наказателно постановление наказателно постановление №***от 29.07.2022 година на
началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на
настоящият ответник по касация на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена
глоба от 1800 лв.
За да постанови този правен резултат
въззивният съд е приел на база на събраните и съвкупно ценени писмени
доказателства, че наказателното постановление е издадено на база на констатациите,
посочени в АУАН №***от 22.02.2022 година и вписания в него доказателствен запис
от системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Според този доказаателствен запис на
ГКПП Оряхово, на 22.02.2022 година в 20,18 часа пристигнало ППС, представляващо
влекач „ДАФ ***“, рег. №***с обща допустима максимална маса на състава от над
3,5 тона, като след извършена проверка е установено, че то попада в
категорията, за която е дължима и невнесена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, с
оглед на това, че на 18.02.2022 година в 23,48 часа на Малки чифлик, път I-4, километър 133+194, въпросното ППС е засечено с контролно
средство с идентификатор №40292, като за въпросното нарушение е генериран
коментирания по-горе доказателствен запис.
От правна страна съдът приема, че
наказателното постановление противоречи на материалния закон. Посочил е в това
отношение, че с оглед санкционният характер на производството по ЗАНН, в тежест
на административно-наказващият орган е да проведе пълно и главно доказване за
реализирането на претендираното нарушение, както и да проведе законосъобразно
процедурата по установяването му. Прието е от съда, че в конкретният случай от
съвкупната преценка на гласните и писмени доказателства не може да се установи
по несъмнен начин, че жалбоподателят /ответник по касация понастоящем/ е
управлявал въпросното ППС на посочената в АУААН и НП дата и час. Съдът е
аргументирал и, че в ЗП и ЗДвП има изрични разпоредби, които определят чия е
отговорността за осъществено нарушение, за което не може да се установи кой е
авторът му към момента на извършване. Затова съдът е намерил за основателно
възражението, направено с жалбата до него, което е в смисъл, че не установено
кой в действителност е управлявал процесното ППС на сочената в АУАН и НП дата и
час.
Решението е правилно, като липсва соченото
основание за касирането му.
Според разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП,
която според касатора е неправилно приложена от въззивния съд, водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство,
се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Въпреки изключително тромавата редакция на
нормата, анализът на диспозицията и сочи, че обективният и състав изисква
деяние, представляващо действие, изразяващо се в управление на ППС с определени
характеристики и то не на всеки отворен за обществено ползване път, а на път,
който надлежно е включен в обхвата на платената пътна мрежа /по смисъла на §1,
т.31 от ДР на ЗП/, като за това конкретно ППС не са изпълнени задълженията,
разписани в ЗП и то за участъка от въпросната мрежа, която се ползва чрез
управлението на това ППС. Алтернативното изискване е да не е закупена маршрутна
карта /дефинирана в разпоредбите на Раздел IV от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние за същото ППС, което ползва съответният участък от платената пътна
мрежа.
Субективният състав на нормата предвижда
извършването на нарушението от особен субект – водач по смисъла на §6, т.25 от
ДР на ЗДвП.
Както е посочил районният съд, в процесният
случай липсват каквито и да било преки и убедителни доказателства, че именно
ответникът по касация е имал качеството
на водач при осъществяването на обективните признаци на състава по чл.179,
ал.3а от ЗДвП. В АУАН и НП е посочено, че за признаците на нарушението бил
генериран доказателствен запис от системата по чл.167а, ал.3 от закона.
Действително, съгласно императива на чл.167а, ал.3, изречние второ от ЗДвП докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата. тези доклади и приложенията към тях
обаче не са доказателство за субекта на съответното нарушение по чл.179, ал.3а
от закона, като това обстоятелство следва да се докаже при условията на пълно
главно доказване от страна на АНО, каквото доказване липсва в случая.
Правилното решение следва да остане в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №277 от 30.05.2023 година, постановено по АНД
№1048/2022 година по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.