№ 1560
гр. Плевен, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430101155 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от **** против Д. С. П., в която се твърди, че
Ответникът Д. С. П., ЕГН **********, адрес - ****, офис 1, се е обогатил за
сметка на ищеца *** със сумата от 849, 27 лв., която представлява
равностойността на топлинна енергия, доставена до притежавания от
ответната страна топлоснабден недвижим имот, находящ се в ****, офис 1.
В случая, по реда на глава Тридесет и седма от ГПК предявяваме
претенция за парично вземане в размер на стойността на получена без
основание топлинна енергия, което намира правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД. Първият фактическият състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание,
т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Дължи се връщане на всичко получено, а не само на това, с което получателят
се е обогатил., респ. онова от което се възползвал /стойността на
1
изразходваната потребима вещ. Положението за по-малката дължима сума не
е приложимо и в случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради което тогава се дължи
всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено
основание. Само когато е невъзможно да се възвърне в натура неоснователно
придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му /т.4 от
Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
Съгласно правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределението на
доказателствена тежест, ищецът предявил претенция за връщане на
полученото без основание, основани на твърдения какво е дал на ответника и
че даденото е без основание, следва да установи при условията на пълно и
главно доказване факта на даването. Изявлението, че даденото е без
основание, може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен
довод /когато оспори наведено от ответника основание за получаване, респ.
задържане на даденото/, като в зависимост от това ще се рашредели и
доказателствената тежест между страните. В случая, в качеството на ищец, се
позоваваме на факта за доставена от топлофикационното дружество и
потребена от ответника топлинна енергия в топлоснабден имот в сградата —
етажна собственост, в посочените количества и стойност и липсата на
облигационно правоотношение, което съставлява основанието за
получаването й.
Предвид представените с настоящата искова молба доказателства,
считаме за несъмнено това, че ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на
разпоредбата на §1, т.ЗЗа. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а
от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От
анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената
редакция на закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата, следва, че
законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за
2
които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови
- по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди).
Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните е
двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат
изчерпателно всички възможни случаи в практиката. В случая ответникът е
търговец, който по занятие извършва търговка дейност. При осъществяване на
своята дейност, а не задоволяване на битови нужди, е придобил правото на
собственост по отношение на процесния имот, видно от приложените
писмени доказателства. Тук следва да се има предвид, че понятието
„стопански нужди“, или „небитови нужди“ съгласно действащата ДР на ЗЕ е
дори по - широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които
задоволява конкретния имот. Несъмнено е, че ответникът, в качеството на
собственик на търговско помещение, потребява топлинна енергия с
комерсиална цел, като за разлика от битовото домакинство, няма собствени
битови нужди, нито топлоснабдения имот е предназначен за задоволяване на
такива (Магазин), което несъмнено сочи на небитово ползване на
топлоенергията.
От горното следва, че ответникът е „небитов клиент“, спрямо когото е
приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ, която изисква сключването
на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Договорът се
сключва при ОУ по чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ, които обаче стават задължителни за
страните по търговската сделка -ако такава бъде сключена. Разпоредбата на
чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ (както в действаща редакция — изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г„ в сила от 17.07.2012 г. - приложима към процесния период, така и в
предишната редакция) предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между производител и пряко присъединен потребител (клиент - ред. ДВ, бр.
54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) на топлинна енергия за стопански нужди
(респ. „небитови нужди“ — ред., ДВ, бр, 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Предвидената писмена форма е такава за действителност на
правоотношението.
Ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ /ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г, която е приложима през процесния
3
период, или - “потребител за стопански нужди" §1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и
доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ и това обстоятелство се
извежда не само от качеството му на търговец, а и по аргумент от противното
на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, която определя битовия клиент като такъв, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, каквито ответникът Иван Колев Карапанчев няма и
за каквито не би могъл да я използва. Ето защо, доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия между страните в настоящото производство е само с доказателства за
сключването на договор в изискуемата писмена форма, какьвто не е бил
сключен между ищеца и ответника по воля на последния. Следва да бъде
посочено още, че по делото не са ангажирани и доказателства, относими към
приложение на нормата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, нито такивщ установяващи
съвпадането на насрещни писмени волеизявления в отделни документи, които
документи обективират предложение за сключване на договор и приемане на
предложението от ответника.
С оглед така установеното, при евентуално изричното оспорване на
ответника, че не е налице писмен договор с ищцовото дружество, при липсата
на доказателства, включително и за действия по плащане евентуално на
топлинна енергия от ответника за предишен период или за такива от които да
се обоснове прилагане на чл. 293, ал.З ТЗ, не може да се приеме, че страните
са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Посочва се, че за разлика от хипотезата на договор за търговска продажба
на топлинна енергия за небитови ну жди, в хипотезите на договор за търговска
продажба на топлинна енергия за битови нужди същият се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), т.е.
писмена форма не е предвидена. В този случай топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете е битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В този случай договорната връзка се
4
предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката (чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия
от тоилопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Това обаче не важи за възникване на
договорното правоотношение с „небитовите клиенти“, тъй като спрямо тях не
са приложими публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди по чл.150, ал. 1 от ЗЕ, а се изисква изрично сключването на писмен
договор.
С разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите/клиентите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, получена по
изчислителен път. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/.
На следващо място, за да дължи едно лице цената на топлинната
енергия на договорно основание следва да бъде установено, че то е
използвало топлинна енергия за небитови нужди - възоснова на сключен
писмен договор, или за собствени битови нужди като собственик или
ползвател на вещно основание - в който случай договорната връзка се
предполага по силата на закона, без да е необходимо писмена форма /чл.150 от
5
ЗЕ/. Анализът на действащата през процесния период нормативна уредба
предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно
отношение възниква- писмен договор по чл.149 от ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост-чл.153, ал.1 от ЗЕ. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор по чл.149 от ЗЕ, явяващ се
по правило основен източник на облигационните правоотношения.
Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл,8
и чл.9 от ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия,
като чл.149, ал.1 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди- т.З, съответно - между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост- т.6. При наличието
на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото
договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота. /Решение по гр.д.№ 8154/2016 г.-
СГС, ГК, IV- Б с-в/.
С оглед на горното, счита, че след като страните не са сключили писмен
договор, съгласно изискването на чл. 149, ал.1, т.З от ЗЕ, между тях липсва
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника за заплащане на претендираните суми. Ето защо, като не: е
установен източник на облигационно договорно отношение между страните,
и след като е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот,
ответникът дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл. 55
от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, между ответната страна и *** не е бил
подписан договор за продажба на топлинна енергия и същият не е изпълнил
доброволно задълженията си. Поради тази причина счита, че се е обогатил без
основание за сметка на дружеството-ищец и дължи да му върне онова, с което
се е обогатил до размера на обедняването, за суми посочени както следва:
6
Цена за единица количество топлинна енергия: според таблица -
извлечение по пера:
Сума за отопление с ИРУ, начисленаза периодите посочени в петитума
на исковата молба в размер на 257, 97 лв.;
Сума за отопление без ИРУ , за периодите посочени в петитума на
исковата молба в размер на 0 лв.;
Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена
за същия период от време, в размер на 73, 58 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 435, 80 лв.;
Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 81, 18 лв.,
начислени за периодите, подробно описани в приложението;
Корекции - 0, 74 лв.
Видно от приложеното извлечение от сметка за абонатен №31052,
ответникът е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия и не
е погасил задължението си, с което се е обогатил за сметка на „Топлофикация-
Плевен“ ЕАД до размера на обедняването, възлизащ на 849, 27 лв.
До завеждане на исковата молба няма осъществени действия от
ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните
дължими суми, което поражда у нас правен интерес за предявяване на иск и
търсене на защита по съдебен ред.
Предвид изложените факти, обстоятелства и приложените
доказателства, моли съда, да постанови съдебно решение по предявените
обективно кумулативно съединени искове, с което да ОСЪДИ Д. С. П., ЕГН
**********, адрес - ****, офис 1, да заплати на *** равностойността на
доставената и консумирана топлинна енергия до собствения му имот, находящ
се на адрес адрес ****, офис 1, с която се е обогатил за сметка на ищеца в
размер:Главница- 849, 27 лв. за периода 01.08.2022 г. -31.12.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумите.
На основание чл. 78, ал. 8 от ТПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски, в това
7
число и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
За ответника – назначеният особен представител е оспорил предявените
искове по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложените доказателства, в частност от влезли в сила
решения между същите страни и имот- по гр.д.№2859/21г. и и гр.д.
№1238/23г., но за предходни период, е че ответникът се явява наследник на
лицето Бистра Николова, като в мотивите е прието, че е имота е топлоснабден,
както и че е битов потребители съгласно чл.153 от ГПК, като придобива
качеството на потребител по силата на закона. Съдът приема, че е налице
обвързващо сила на мотивите и следва да се зачете това обстоятелства при
решаване на спора, а и не е доказано по делото, че лицето е търговец.Съдът се
произнася и определя квалификацията на база на твърденията на ищеца, на
които основава правота си.При това положение следва да се уважи тезата на
назначения особен представител, че искът се явява неоснователен и недоказан
и следва да се отхвърли като такъв.
Разноски не се дължат на ищеца, при този изход на делото, а ответника е
защитаван от назначен особен представител.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** със седалище и адрес на управление ****
против Д. С. П., ЕГН**********, иск с правно основание чл.55 ЗЗД за
заплащане на сумата 849,27лв. за периода 01.08.22г.-31.12.2024г. незаплатена
топлоенергия, ползвана без правно основание,, ведно със законната лихва
върху главницата от 24.02.2025г. до изплащане на вземането,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8