Решение по дело №7534/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2730
Дата: 19 юни 2015 г. (в сила от 10 декември 2015 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20143110107534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2730/19.06.2015г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ  в  съдебно заседание  на  тринадесети  май   през  две  хиляди и  петнадесета    година, в състав: 

 

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Х.

 

 

при участието на секретаря Г.Д.  , като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №7534  по описа за 2014 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.  415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл. 415, ал.1 във вр. с 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 3 812.54лв. /три хиляди осемстотин и дванадесет лева, петдесет и четири ст./ за топлоснабден имот, находящ се в *, магазин с аб.№ *, от които  3 593.03лв. / три хиляди петстотин деветдесет и три лева, три ст./ главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.08. 2008год. до м.08.2013год. и 219.46лв. /двеста и деветнадесет лева, четиридесет и шест ст./ законна лихва за забава от 01.10.2008год.  до 07.01.2014год., ведно със законната лихва от 10.01.2014год. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Моли за присъждане на сторените по делото разноски и юк.възнаграждение.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:  На 10.01.2014год.  дружеството депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу  ответника за сумата от  3 812.54лв., от които 3 593.08лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2008год. до м.08.2013год. и 219.46лв. законна лихва за забава от 01.10.2008год. до 07.01.2014год., ведно със законна лихва за забава до окончателното изплащане на задължението и сторените в заповедното производство разноски. В производството по ч.гр.дело №3886/2014год. по описа на ВРС, ХХХІV състав е уважено искането на ищеца и издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК, ответникът депозира възражение срещу заповедта за изпълнение с оглед на което със съобщение, получено от дружеството -ищец на 14.05.2014год. е указано на ищеца за възможността да предяви иск, относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът предявява настоящия иск.

С предявения иск ищецът претендира установяване на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу ответника, като потребител на ТЕ за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в *, магазин, код на платеца аб.№ * за периода от м.08.2008год. до м.08.2013год.

Твърди, че ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди. Продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносно предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т. С.” АД на потребители в град София, одобрени с решение №ОУ-033/08.10.2007год. на ДЕКВР, като същите са в сила от датата на решението. На 21.12.2010год. между страните е сключен такъв договор при общи условия №4177/33253 със срок на действие пет години. Разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър. В конкретния случай на 18.10.2001год. сградата –етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. С.” ЕООД.

Сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата „Т. С.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28.05.2004год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007год. за топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, като сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно общите условия е определен ред и срок, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпада в забава. В случай, че ответникът има възражения, относно стойността на начислената ТЕ, то всеки месец е имал регламентирана между страните и уредена от закона възможност да предяви възражение. До настоящия момент в деловодството на ищеца не са постъпвали такива възражения, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

На 21.02.2012год. на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение с което е информиран за размера на неплатените суми и периода, за който се отнасят, както и за последиците при неплащане в 7-дневен срок от съобщаването.

Въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено от ответника, поради което дружеството на 10.01.2014год. депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът в срока за отговор,  депозира отговор на исковата молба. Сочи, че е собственик на следния обект: магазин, находящ се в * с код на платеца Т 342740. Между страните по настоящия спор твърди, че са сключени договор №********** без валидна дата, но посочен като безсрочен, а също и договор №7209/342740 от 15.06.2010год. за доставка за топлинна енергия за срок от 5 години – без да се упоменава начална дата, поради което счита за такава дата – датата на извеждане на договора в деловодството на ищеца, а именно: 15.06.2010год. Прави възражение за изтекла погасителна давност, относно вземанията за периода от м.08.2008год. до 10.01.2009год. и за лихвата върху вземанията в този период от време. Оспорва представеното от ищеца извлечение от сметки. По отношение на фактура №4064907 от м.08.2008год. се позовава на изтекла давност. Фактура № 41373843 от м.11.2012год. твърди, че е платена. Останалите фактури сочи, че е оспорил Не е съгласен с начислените суми за топлинна енергия и услугата дялово разпределение. Собственият на дружеството недвижим имот не се ползва постоянно, а следователно не ползва услугата винаги или не я ползва в цялост. Сметките от топлинните счетоводители са изготвени неправилно и ненавременно. Счита, че няма техническа възможност начисленото количество топлоенергия да е постъпило в обекта на ответника. Топлоергията на сградната инсталация счита, че не е изчислена точно за ответника. Оспорва оторизацията и компетентността на лицето, което извършва дялово разпределение. Оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне.

Третото лице помагач „Ф.Т.С. ЕООД не е изразило становище по иска.

 

 

В съдебно заседание ищецът редовно призован , не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител адв. Х. от ВАК , поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание трето-лице помагач редовно призовано не се явява , не изпраща представител.

 След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Не се спори между страните, че ответникът  е собственик на недвижим имот *, магазин с аб.№ *, както и че в сградата, в която той е разположен има изградена отоплителна инсталация.

 По делото са приети писмени доказателства , както следва : дебитно известие №********** от 29.08.2008г.; фактура №********** от 31.12.2011г.; фактура №********** от 30.11.2012г.; фактура №********** от 31.12.2012г.; фактура №********** от 31.01.2013г.; фактура №********** от 28.02.2013г.; фактура №********** от 31.03.2013г.; фактура №********** от 30.04.2013г.; фактура №********** от 31.05.2013г.; фактура №********** от 30.06.2013г.; фактура №********** от 31.07.2013г.; фактура №********** от 31.08.2013г.; дебитно известие №********** от 30.08.2013г.; дебитно известие №********** от 31.07.2013г.; дебитно известие №********** от 31.07.2013г.; кредитно известие №********** от 30.08.2013г.; кредитно известие №********** от 30.08.2013г.; кредитно известие №********** от 31.07.2013г.; кредитно известие №********** от 31.07.2013г.; уведомително писмо от Т.С. ЕАД до Г. ООД от 08.11.2013г.; извлечение от сметки абонатен №342740; извлечение от счетоводни книги към 08.11.2013г.; молба от Г. ООД до ТР Земляне вх.№332/02.02.2005г.; писмо от Т.С. ЕАД до Г. ООД изх.№3916/09.10.2013г.; справка от ТР за Г. ООД; електронна справка от ТР за Г. ООД; удостоверение за актуално състояние на Г. ООД; талон за данъчна регистрация на Г. ООД; карта с идентификационен код на Г. ООД; договор №7209/342740 1396/15.06.2010г. при ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Т. С. АД; договор №1859-342740 при ОУ за продажба на топлинна енергия за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди с топлоносител гореща вода за потребители, извършващи стопанска дейност; заявление от Г. ООД вх.№333/02.02.2005г. до Топлофикация София АД; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№3100976 до СРС; преводно нареждане от 09.01.2014г.; известие за доставяне; договор №3906/20.09.2002г. между Т. С.ЕООД и ЕС в *; протокол приложение 1 от 10.07.2002г. на ОС на ЕС; нотариален акт за продажба на недвижим имот №*, том *, рег.№*, дело №* от 27.01.2005г.; удостоверение изх.№68-00-275/7/01.03.2013г.; удостоверение за актуално състояние изх.№20140306101549/06.03.2014г. за Т.С. ЕАД изд.от АВ; ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Т. С. АД на потребители в град София; удостоверение изх.№20080402103404/02.04.2008г. за Т. С. ЕООД изд.от АВ; удостоверение изд.от СГС по ф.д.№8929/1999г.; договор №94/01.11.2007г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия от ЗЕ; договор от 01.08.2005г. по ОУ на договорите между Т. С. АД и търговец, по смисъла на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – ЕС в гр.София; специални условия от 01.08.2005г. към ОУ на договорите между Т. С. АД и търговец, по смисъла на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – ЕС в гр.София; приложение №1 към договор № и дата (не се чете); договор дата (не се чете) от 2002г. между Т.С. ЕАД и Т. С.ЕООД;хронологичен опис за диапазон операции от 728 до 728 за период от 01.01.2013г. до 31.01.2013г.; писмо изх.№453/13.09.2013г. от Г. ООД до Т.С. ЕАД; известие за доставка от 16.09.2013г.; писмо изх.№27/30.01.2013г. от Г. ООД до Т. С.АД; известие за доставка от 04.02.2013г.

По  делото са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съгласно заключението на ВЛ по СТЕ, ищецът не е предоставил материали , от които да се установи от кога ответникът е потребител на ТЕ в имота и въз основа на какъв документ е открита партида на негово име. Поради липса на предоставени на експерта материали , експертизата не е установила какъв е размерът  на сумите за топлинна енергия за процесния период по месеци, общата стойност , по отделни пера . Сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката , съгласно Наредба №16-334/06.04.2007год. В съответствие с нормативната уредба по сметка на „Т.С.” ЕАД са отчислявани количества топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция на СЕС. Но поради липса на предоставени от ищеца материали не може да бъде отговорено какви са ежемесечните отчети по общия топломер СЕС за процесния период. Дяловото разпределение на ответника е извършено от фирма”Т. С.”ООД през процесния период, съгласно нормативната уредба – Наредба №16-334/06.04.2007год. За периода от 01.05.2008год. – 30.04.2013год. е определен прогнозният дял за топлинна ерегия да отопление , като процент от общата енергия да отопление и кубически метри топла вода на месец , съгласно нормативна уредба - чл.71 от Наредба №16-334/06.04.2007год. Освен това е определена и топлинната енергия за изравняване. От „Т. С.”ООД са издавани редовни отчети за измерената топлинна енергия и за всяка година са определяни суми за получаване или доплащане.

От заключението на ВЛ по ССч.Е. се установява следното : По счетоводни данни от системата на Т.  С. ЕАД за процесния период ответникът не е извършил плащане по предявените за периода суми. Непогасеното задължение е в размер на 3 593.80лв. По счетоводни данни размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния период- главница, общо за ТЕ за отопление , сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация , за ТЕ за БГВ и сума за мощност , съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период е в размер на 3 593.08лв. Дължимата сума по счетоводни данни за процесния период , изчислена от експертизата е в размер на 3 593.08лв. Лихвата за забава, изчислена от експертицата за всяка една фактура от датата на падежа  - 20 число на месеца, следващ месеца за който се отнася до 07.01.2014год. е в размер на 331.59лв. За процесния имот има издадени изравнителни сметки за периода от м.08.2008год.  до м.08.2013год. Експертизата не може да отговори дали с изравнителните сметки са погасени стари задължения извън процесния период.  

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство   се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В разглеждания случай с оглед естеството на иска в тежест на ищеца е да установи валидно учредено заповедно производство, издадена и оспорена заповед за изпълнение и подаване на настоящия иск в указания от заповедния съд едномесечен срок, по съществото на исковете, следва да установи, че страните се намират в договорни отношения при твърдяните от  ищеца параметри, доставката на топлинна енергия в процесните периоди от време, изискуемостта и ликвидността на вземанията си и техния размер. Съответно в тежест на ответника е да установи положителните факти на които се позовава с оглед направените от негова страна правоизключващи възражения. 

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът извежда  следните правни изводи:

Няма спор между страните, а и от приетия по делото нот.акт №*, том *, рег.№ *, дело №* от 27.01.2005год. съставен от нотариус с район на действия Софийски районен съд с номер към НК 142 се установява, че ответникът е собственик на следния обект: магазин, находящ се в * с код на платеца Т *.  

От приетите по делото доказателства заявление с вх.№333 от 02.02.2005год. , подадено от ответника до ищеца с искане за сключване на договор по отношение на *, договор №1859-342740 без дата и  договор № 7209/342740 от 15.06.2010год.  се извежда извод , че страните в настоящото производство са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди , относно  обекта , собственост на ответника, находящ се в град София.

От приетия по делото протокол на общото събрание на етажната собственост в която се намира имотът на ответника се установява, че е взето решение  третото лице помагал”Т. С.” ЕООД да извършва услугата топлинно счетоводство.

Представени са и договори , от които се установяват договорни отношение между ищеца и третото лице помагач , касаещи възлагане от ищеца на третото лице помагач да извършва дялово разпределение в сгради етажна –собственост в град София и общи условия при които следва да се извърши разпределението.  

 Предвид гореизложеното се извежда извод , че за проц.период, ищецът е доставял топлоенергия в сградата , в която се намира  обекта на ответника. Не се установи обаче в хода на процеса точното количество топлоенергия , постъпила в имота на ответника за проц.период от време. Ангажираните от ищеца доказателства не установяват в условията на пълно и главно доказване , оспорените от страна на ответника обстоятелствата , че за проц.период от време за собствения на ответника  обект на потребление е доставено процесното количество топлинна енергия. Съгласно заключението на ВЛ по СТЕ не може да се установи , какъв е размерът  на сумите за топлинна енергия за процесния период по месеци, общата стойност  и по отделни пера.  Тъй като ищецът е страната , която носи доказателствената тежест да установи тези обстоятелства , недоказването им влече извод , че ищецът няма вземане за доставено количество топлинна енергия в сочените размери и проц.период от време.  

Предвид на това съдът не може да цени и заключението на ВЛ , което се основана единствено и само на счетоводните записвания , изхождащи от ищеца , които записвания са оспорени от ответника.

Изхождайки от горното без да обсъжда възраженията на ответника за частично погасяване на част от претендираната стойност и възражението за изтекла давност на част от вземането , настоящия съдебен състав , извежда извод за недоказаност на заявените искове за дължимост от ответника  на  ищеца на сума в общ размер на 3 812.54лв. /три хиляди осемстотин и дванадесет лева, петдесет и четири ст./ за топлоснабден имот, находящ се в *, магазин с аб.№ *, от които  3 593.03лв. / три хиляди петстотин деветдесет и три лева, три ст./ главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.08. 2008год. до м.08.2013год. и 219.46лв. /двеста и деветнадесет лева, четиридесет и шест ст./ законна лихва за забава от 01.10.2008год.  до 07.01.2014год., ведно със законната лихва от 10.01.2014год. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, предвид на което постановява решение , с което ги отхвърля в цялост.

Предвид изхода от спора пред настоящото инстанция основателно се явява искането на ответника  за присъждане на сторените по делото разноски. На основание чл.78,ал.2 от ГПК , такива следва да се присъдят на ответника в размер , съгласно списък на разноските по делото.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ  иска  на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление *** ,* срещу „Г.”ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление:*** за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по настоящото дело , че ответникът дължи на ищеца , сума в общ размер на 3 812.54лв. /три хиляди осемстотин и дванадесет лева, петдесет и четири ст./ за топлоснабден имот, находящ се в *, магазин с аб.№ *, от които  3 593.03лв. / три хиляди петстотин деветдесет и три лева, три ст./ главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.08. 2008год. до м.08.2013год. и 219.46лв. /двеста и деветнадесет лева, четиридесет и шест ст./ законна лихва за забава от 01.10.2008год.  до 07.01.2014год., ведно със законната лихва от 10.01.2014год. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, предмет на производството по частно гражданско дело №3886/2014г. на ВРС, ХVІ състав,на основание чл.415,ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА  Т.С.” ЕАД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление *** ,*  ДА ЗАПЛАТИ  на  Г.”ООД , ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, сумата от 580лв./петстотин и осемдесет лева/ , представляваща съдебно деловодни разноски , сторени в настоящото и заповедното производство,   на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето –лице помагач на страната на ищеца : „Т. С.”ЕООД със седалище и адрес на управление ***.

 РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: