Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Камелия Ненкова
като
разгледа гр. д. № 05419 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на Ц.Т.Т. *** АД, с искане за признаване за установено, че
ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата 4263,76 лева,
представялваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. П., ул.“Ю.Г.“, бл. 9, вх. В,
ап.**от които: главница в размер на 3338, 02 лева, законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 646, 06 лева, както и законната лихва върху
размера на главницата от 3338,02 лева, считано от датата на подаванне на
заявлението в съда – 16.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането и
остатъка от направените разноски по делото в размер на 279,68 лева, поради
погасяването им по давност към датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че
за процесните вземания са предприети действия по чл. 410 ГПК. Образувано е било
ЧГД №****/**** г. по описа на ПРС и издадена ЗИПЗ №****/****г. Издаден е
изпълнителен лист от 23.08.2013г. Въз основа на този изпълнителен лист, било
образуване и.д. №****/****г. по описа на ЧСИ с рег.№ *** С.Б.. Твърди се
частично плащане на процесните суми. Изложени са подробни доводи, че
претендираните вземания са погасени по давност.
В срока за отговор ответното
дружество е подА.о отговор на исковата молба, с което се иска да се отвхърли
така предявения отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан,
като излага доводи за това.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По
делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение №**** по ч. гр. д. № **** по описа за 2013 г. на
Пернишки районен съд, която е издадена в полза на „Топлофикация - П.” АД срещу Ц.Т.Т.
за следните вземания: 3338,02 лв.– главница за стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012г., сумата от 646,06 лева - мораторна
лихва, считано от 30.08.2009 г. до 29.01.2013г. и направените разноски по
делото: 400 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 79,68 лева държавна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Обсъжданото архивирано ч. гр. д. № **** по описа за 2013 г. на Пернишки
районен съд се състои единствено от заповед за изпълнение на парично
задължение, като липсват други документи, от които да се направи извод за
датата на влизане в сила на същата. В заповедта за изпълнение е отбелязано, че
е издаден изпълнителен лист на 23.08.2013 г., на която е крайната възможна дата
за влизане в сила на обсъжданата заповед. В този смисъл съдът приема, че
заповедта влязла в сила на 23.08.2013
г.,като на тази дата е издаден и изпълнителният лист.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 10453 от 08.10.2013 г. на „Топлофикация
- П.” АД е образувано изпълнително дело № 0****/****
г. по описа на ЧСИ С.Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – изпълнение
върху парични вземания на длъжника, изпълнение върху движими вещи, респ. продан
на вещи; изпълнение върху недвижими вещи; изпълнение върху вещи в съпружеска
имуществена общност.“
От
материА.ите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е
изпратил писмо до НационА.на агенция по приходите, с която се иска информация
за трудовите договори и нА.ичието на публични задължения на длъжника. В тази
връзка е постъпило писмо и удостоверение от НАП, касаещи изисканата информация.
Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до
длъжника с изх. № *****/****г. на основание чл. 428, А.. 1 ГПК.
Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение изх.
№ 15133 от 30.10.2013 г., адресирано до директора на РУ „СО“ – гр. П., ул. „О.П.“
№**с което е нА.ожен запор върху трудовото пенсията на длъжника.
С уведомление с вх. № ****/****г. РУ „СО“ уведомява
ЧСИ С.Б., че запорното съобщение не може да бъде изпълнено към настоящия
момент, защото лицето получава пенсия в размер по-мА.ък от минимА.ната работна
заплата – 239,50лв. и представлява несеквестируемо вземане.
С молба с вх.№ ****/****г. до ЧСИ С.Б. длъжницата
иска да й бъде разрешено разсрочено плащане, като внася 200лв. и се задължава
да внася по 100лв. всеки месец.
От приложените вносни бележки към изпълнителното
дело се установява, че ищцата е извършила едно плащане по сметка на съдебния
изпълнител- както следва: 200 лева на 28.01.2014 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради нА.ичие
на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а
именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С
оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се
посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта
за изпълнение факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК.
На
следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която
се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По
време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес
да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване
на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо,
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск е допустим и защото нА.ичието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за
пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с
който се оспорва изпълнението. В случая това условие е нА.ице – срещу ищеца е
образувано изп. д. № ****/****г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с рег. № ***, с район
на действие Окръжен съд – гр. П., като производството по това изпълнително
производство продължава да е висящо, тъй като не са събрани вземанията на
взискателя, съобразно приложения изпълнителен лист, както и тези, досежно лихви
и направени разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и
взискателят е изцяло удовлетворен, не е нА.ице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът
счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение
е друг вид защита.
Поради изложеното, съдът намира, че ищците имат правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на
изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на
изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен
срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение №****
по ч. гр. д. № **** по описа за 2013 г.
на Пернишки районен съд. Съгласно чл.
117, А.. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дА.и
вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед
за изпълнение не е нА.ице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, А.. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специА.ен съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дА.и вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са анА.огични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагА.
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, анА.огични на чл. 303, А.. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е нА.ожила,
че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специА.ни норми законодателят е придА. на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна
давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност,
като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, А.. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влязла в сила на 23.08.2013 г г. (липсват доказателства, че същата е влезнА.а в сила в
по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона
петгодишен давностен срок.
Давността
е прекъсната на 08.10.2013г. с
подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, като от тази
датата е започнА.а да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея
е направено искане за едновременно приложение на допустимите по закон
принудителни способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Давността
отново е прекъсната на 30.10.2013 г., когато е изпратено запорното съобщение за
нА.агане на запор върху пенсията на длъжника. Съгласно дадените задължителни
разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дА.и прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) -
насочването на изпълнението чрез нА.агане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Горното нА.ага извод, че
след прекъсването на 30.10.2013 г. е започнА.а да тече нова петгодишна давност.
Впоследствие давността е прекъсната на 28.01.2014 като от тогава е започнА.а да тече нова петгодишна
давност. Това е така, тъй като на тази дата длъжникът е извършил плащане по
сметка на съдебния изпълнител, т. е. осъществен е изпълнителен способ, който
прекъсва давността. В този смисъл давността за последно е прекъсната на 28.01.2014г.,
от която датата е започнА.а да тече нова петгодишна давност.
Съдът
намира, че в рамките на две години, считано от 28.01.2014 г. (датата на
последното плащане от длъжника) не са извършени изпълнителни действия и не е
поискано извършването на такива. При бездействие на кредитора в период от две
години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се
осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически
факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материА.ни предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискА. извършването на
изпълнителни действия. Това води до извод, че на 28.01.2016 г. изпълнителното
производство е прекратено по право на основание чл. 433, А.. 1, т. 8 ГПК. Този
извод не се променя от обстоятелството, че е нА.ице постановление на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като същото се
прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния
изпълнител.
Следва да се посочи принудителното събиране сумата в общ размер на 200
лева, доколкото същата е постъпила по сметка на съдебния изпълнител. По този
начин са частично погасени чрез плащане вземания за разноски и лихва, което е
извършено преди да изтече давностния срок и да бъде пермирано изпълнителното
дело, което е указано в исковата молба.
Установи се, че не е заплатено вземане в размер на 3338,02 лева –
главница, 646,06 лева – законна лихва за забава и 279, 68 лева – разноски за
юристконсултско възнаграждение и държавни такси, за което следва да се разгледа
дА.и е изтекъл давностния срок. Както по – горе се посочи на 28.01.2014 г. е
прекъсната за последно давността, от която дата тече нов давностен срок, който
изтича на 28.01.2019 г. Исковата молба е подадена на 18.09.2019 г., което е
след изтичане на давностния срок и води до извод за основателност на исковата
претенция за установяване погасяването по давност на процесното вземане.
Принципно са правилни, но неотносими възраженията на ответното дружество, че давността е
спряла да тече до 26.06.2015 г., до който момент с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е преустановено
действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, според което
давността спира да тече докато трае изпълнителното производство (решение № 170
от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). Спирането е
временно състояние на погасителната давност. Започва с юридически факт и се
прекратява с неговото прекратяване или с настъпването на нови факти. Спирането
на давността проявява своето действие докато са нА.ице юридическите факти за
това – в случая нА.ичието на висящо изпълнително производство. Прекратяването
на изпълнително дело води до липсата на факти, водещи до спиране на давността,
а след това последиците от спирането на давността губят своето правно значение.
Щом изпълнителното производство е прекратено поради действията на взискателя
(същият е бездействА., което довело до перемпция), то няма основание да се
зачита действието на спирането на давността, т. е. последният момент на
давността, от който тече давността е 28.01.2014
г. (последното плащане), а не от 30.10.2015 г. – моментът на пермиране на
изпълнителното производство.
Горното обосновава извод, че давността е изтекла на 28.01.2019
г., а исковата молба е подадена на 18.09.2019 г., което след изтичане на
давностния срок. В тоз смисъл е основателна исковата претенция за установяване,
че е погасено по давност вземането за главница в размер на на 3338,02 лева – главница, 646,06 лева –
законна лихва за забава и 279, 68 лева – разноски за юристконсултско
възнаграждение и държавни такси,
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, А.. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в исковото производство, съобразно уважената част на исковите
претенции. Ищцовата страна е направила разноски както следва: 600 лева –
адвокатски хонорар, 180, 55 лева – държавна такса, и 24 лева – такса за препис
от изпълнително производство, т. е. следва да се присъдят на ищеца разноски в
размер на 804,55 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Т.Т., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - П.” АД, със седА.ище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумите в размер, както следва: главница в
размер на 3338, 02 лева; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 646, 06 лева, както и законната лихва върху размера на главницата
от 3338,02 лева, считано от датата на подаванне на заявлението в съда –
16.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането и остатъка от направените
разноски по делото в размер на 279,68
лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № **** по описа за 2013 г. на Пернишки
районен съд
ОСЪЖДА„Топлофикация - П.” АД, със седА.ище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Т.Т., ЕГН ********** сумата
от 804, 55 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжА.ване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № **** по описа за 2010 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: