Р Е Ш Е Н И Е
№
67
гр.
Нови пазар, 23.03.2012 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новопазарският районен съд в
публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА
МАРКОВА
при
секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №365
по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид
Предявена е искова молба с
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 4 000 лв., с
правно основание по чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на
иска от 864 лв. и с правно основание чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД с цена на иска от 388, 10 лв.
В исковата молба ищцовата страна “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” – АД – гр. С., представлявано от Й.В.С., Е.К.С., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и Д.И.И. твърди, че между нея и Г. И. К. – земеделски производител бил сключен договор за издаване на кредитна карта №76РКО-А-0449/09.08.2006 г. На основание този договор ищцовата страна предоставила на К. банков кредит – овърдрафт в размер на 4 000 лв. На 03.11.2010 г. кредитополучателят починал, като оставил за свои наследници ответниците по делото Т.Д.К. и И.Г.К.. Към 07.02.2011 г. било налице просрочие по договора за кредит. С писма от 07.02.2011 г. банката уведомила наследниците на починалия кредитополучател за допуснатата забава в плащанията, както и че при непогасяване на просрочените задължения в указания срок, считано от получаването на поканата, кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем. До датата на подаването на исковата молба задълженията не били погасени. По силата на т.13.1 от Общите условия на банката, ползуваният овърдрафт се превръщал в изцяло и предсрочно изискуем и банката следвало да предприеме действия за принудително събиране на вземанията си, без да дава допълнителен срок за изпълнение, щом е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към банката за срок по-дълъг от 150 дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно договора и общите условия. В случая просрочията надхвърляли посочения срок /просрочието било от 396 дни/ и не било необходимо уведомление до длъжника. Към датата на предявяване на исковата молба Г. И.К. дължал на ищцовата страна сумата от 5 252, 10 лв., от които главница в размер на 4 000 лв., договорна лихва за периода 19.02.2010 г. – 13.01.2011 г. в размер на 864 лв. и наказателна лихва за периода 19.02.2010 г. – 22.03.2011 г. в размер на 388, 10 лв. Доколкото ответниците се явявали наследници на починалия кредитополучател, ищцовата страна заявява, че предявява претенциите си към наследниците му, като моли, на основание чл.51 от Закона за наследството, след като призове лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, в който да заявят приемат ли наследството, или се отказват от него. Поради така изложените в исковата молба обстоятелства ищцовата страна моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от 4 000 лв. – главница, сумата от 864 лв. - договорна лихва за периода 19.02.2010 г. – 13.01.2011 г. и сумата от 388, 10 лв. - наказателна лихва за периода 19.02.2010 г. – 22.03.2011 г. Страната претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока за отговор по исковете ответниците са депозирали такъв чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. от С. адвокатска колегия и в отговора се сочи, че предявените претенции са неоснователни. Ответниците оспорват всички заявени от ищцовата страна твърдения, с изключение на посоченото в исковата молба обстоятелство, че Г. И.К. е починал на 03.11.2010 г. и негови наследници се явяват ответниците. Заявяват, че оспорват верността на извлечението от счетоводни книги; оспорват уведомителните писма да са били в пощенски пликове; оспорват и факта, че Г. И.К. е подписал договора за кредитна карта. Молят, предявените искове да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: С договор за издаване на кредитна карта №76РКО-А-0449/09.08.2006 г. /представен по делото и в оригинал/ ищцовата страна “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” – АД е издала кредитна карта VISA, класическа, с посочена разплащателна сметка, водена от ищеца на Г. *** пазар – картодържател, като на последния по картовата разплащателна сметка е предоставен банков кредит овърдрафт в размер от 4 000 лв. Уговорено е, че кредитът може да бъде усвояван с използуване на картата за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство. В т.6 от договора страните са уговорили също, че картодържателят ще заплаща на банката лихва, в размер конкретно посочен. Картодържателят се е задължил да погасява предоставения му овърдрафт с срокове и по начин, договорени в общи условия за издаване и ползване на международни кредитни карти VISA. Страните са уговорили в договора, че кредитната карта се издава със срок на валидност до 31.08.2008 г., който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение и съдържащата се в констативно-съобразителната част справка за движението по картовата разплащателна сметка на кредитодържателя, се установява, че в периода 16.04.2007 г. – 14.01.2011 г. от тази сметка са теглени суми и начислявани лихви и такси, както и правени вноски до 18.01.2010 г. В заключението си вещото лице е установила също, че на 14.11.2007 г. към договора е сключен анекс, с който са променени договорените лихвени проценти, като те вече са определени за заплащане по друг начин. Съгласно справката за движението по картовата разплащателна сметка плащанията към банката от страна на картодържателя са преустановени на 18.01.2010 г., когато е било направено последното внасяне от страна на картодържателя.
От представеното по делото удостоверение за наследници №*** г., изд. от Община – гр. Н. се установява, че Г. И.К. е починал на *** г. Негови наследници са ответниците по делото Т.Д.К. – съпруга и И.Г.К. – дъщеря.
Гореописаните факти съдът приема за безспорно установени от доказателствата по делото и счита, че въз основа на тях се налагат следните изводи: Категорично е установено, че между ищцовата страна и Г. И.К. на 09.08.2006 г. е сключен договор за издаване на кредитна карта. Договорът е валиден, а и изпълняван от страните по него. Ответниците са оспорили този документ, твърдейки, че наследодателят им не е подписвал обсъждания договор, но доказателствената сила на този документ не е оборена. Видно е, че от страна на картодържателя по договора е налице неизпълнение, тъй като след 18.01.2010 г. същият е преустановил изпълнението на задълженията си към банката, регламентирани в раздел Х от Общите условия към договора и не е извършвал погасителни вноски. Към момента на смъртта на К. задължението му към банката възлиза на сумата от 4 693, 49 лв., което е видно от справката за движението по картовата разплащателна сметка, съдържаща се в изготвената по делото експертиза, като тази обща сума очевидно представлява главница от 4 000 лв. и 693, 49 лв. – лихви. Ответниците са изразили по делото несъгласие със сумите, отразени в справката, изказвайки съмнения , че тези суми не са вярно изчислени в програмния продукт на банката. Съдът счита, че относно претендирания от ищцовата страна размер на главницата съмнения не може да има, тъй като този размер е конкретно определен в договора и очевидно сумата по главницата не е погасена. Относно размера на лихвите вещото лице е заявила, че изчисления в тази насока не е направила, тъй като това би означавало да повтори изчислителната програма, ползувана от ищцовата страна. В пункт 2 от заключението на експертизата вещото лице е посочила, че лихвените проценти, които са отразени в счетоводството на банката през време на процесния период, съответстват на тези договорени в т.6 от договора между ищцовата страна и наследодателя на ответниците. Следователно размерите лихви, съдържащи се в справката на експертизата, са именно уговорените между страните по договора. Поради това съдът намира възраженията на ответниците за неустановеност на точния размер на дълга на наследодателя им, за неоснователни.
След смъртта на Г. И.К. ищцовата страна е изготвила уведомително писмо-покана до наследниците му – ответниците по делото, което писмо е било изпратено на адресите на двете ответниците. С писмото банката е уведомява ответниците за дълга на наследодателя им, определила им е срок за изпълнение, с предупреждението, че след изтичането на този срок, банката ще обяви задължението за изцяло и предсрочно изискуемо. Но видно от приложените по делото копия на пощенски пликове и известия за доставяне, писмото не е достигнало до ответниците и не им е било връчено, тъй като на адресите те не са били открити. При това положение ищцовата страна, позовавайки се на т.13.2.1, раздел ХІІІ от Общите условия към договора за издаване на кредитна карта, е счела, че не следва да уведомява наследниците на починалия картодържател по договора и не следва да определя срок изпълнение, поради което е обявила задължението за изцяло и предсрочно изискуемо. Съдът счита, че в случая ищцовата страна е била длъжна да покани ответниците към изпълнение. Действително в т.13.2.1. от Общите условия към договора е уговорено, че ползуваният овърдрафт става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и банката предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си, включително и по съдебен ред, без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение, ако е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към банката за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно договора и общите условия. Но тази клауза обвързва страните по договора, докато когато задължението се претендира от наследници на страната по договор, което задължение е с точно определен ден на падеж и което банката обявява за изцяло изискуемо след смъртта на наследодателя, следва да се приложи разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД. В случая задължението на наследодателя на страните към банката е с определен ден за изпълнение, фиксиран в Общите условия към договора, а ищцовата страна е заявила предсрочна изискуемост на 07.02.2011 г., т. е след смъртта на наследодателя. Следователно за да се превърне цялото задължение в изискуемо към ответниците в качеството им на наследници, следва банката да им отправи покана за това, като им определи и седмодневен срок за изпълнение, съгласно посочената разпоредба от ЗЗД. Тъй като това не е сторено следва да се приеме, че ответниците са поканени към изпълнение с получаването на преписите от исковата молба, а изикуемостта към всяка от ответниците настъпва след изтичането на седем дни от получаването на тези преписи. От данните по делото е видно, че ответниците са получили съдебните книжа по делото на 30.06.2011 г. и следователно задълженията им са станали изискуеми на 08.07.2011 г.
Към момента на откриване на наследството на наследодателя К. неизпълненото задължение от негова страна към ищцовата страна възлиза на сумата от 4 693, 49 лв., представляващи главница от 4 000 лв. и лихви от 693, 49 лв., които данни са съгласно справката в експертизата по делото за движението по картовата разплащателна сметка на наследодателя и които се отнасят към първата отразена в справката дата, следваща смъртта на наследодателя 09.11.2010 г. Следователно при откриване на наследството това е било задължението на двете ответници, което те придобиват като наследници на Кърмазов и за което следва да отговарят. Съдът счита, че именно този размер ищцовата страна може да претендира от ответниците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното плащане, а в останалата част размерът на претенцията се явява недоказан.
С исковата молба ищцовата страна е отправила искане съдът на основание чл.51 от Закона за наследството да призове ответниците и да им определи срок, в който те да заявят дали приемат наследството, оставено от Г. К. или се отказват от него. Това по делото е сторено, като за ответницата И.Г.К. се установява, че тя е приела наследството на К. по опис, което е видно от служебно приложеното по делото решение №241/17.10.2011 г. на НпРС по ч.гр.д. №168/2011 г., влязло в законна сила на 17.10.2011 г. и копие от страница на книга за вписванията на приемане и откази от наследства, водена при НпРС. Ответницата Т.К. не се явила в съда и не е заявила дали приема или се отказва от наследството на съпруга си, поради което в съответствие с разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗН следва да се счете, че тя губи правото да приеме наследството. Наследниците на едно лице обаче, не отговарят солидарно за задълженията му, а съобразно размера на наследствената си част. Затова задължението на ответницата И.К. към ищцовата срана е в размер на половината от дължимата към банката сума и конкретно 2 000 лв. главница и 346, 75 лв. лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното плащане, но до размера на приетото по опис наследство, останало от Г. И.К.. До този размер на претенциите за главница и лихва срещу тази ответница от страна на банката, като основателни и доказани исковете следва да се уважат. Всъщност претенция за главница в по-висок размер от 2 000 лв. срещу тази ответница съдът счита, че не е предявен, доколкото ищцовата страна е конституирала в производството двете наследници на К., чиито дялове от наследството са по 1/2 идеална част. Претенцията за лихва спрямо И.К. съдът счита за предявена в размер на половината от заявения /общо договорна и наказателна лихва от 1 252, 10 лв./, а именно от 626, 05 лв., като от този размер за основателен и доказан съдът намира размера на лихва от 346, 75 лв., като в останалата част до пълния размер на тази претенция, искът следва да се отхвърли, а именно за сумата от 279, 30 лв. По отношение на ответницата Т.К. исковете както за главница от 2 000 лв., така и за лихви от 626, 05 лв. следва да се отхвърлят, доколкото за нея е установено, че съгласно чл.51, ал.2 от ЗН, че тя губи правото да приеме наследството и не следва да отговаря за задълженията на наследодателя.
Относно разноските по делото, при този изход на процеса ответницата И.Г.К. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковата молба, а именно от 280, 81 лв. юрисконсултско възнаграждение и 122 лв. държавна такса и разноски, или в общ размер от 403, 58 лв. От своя страна банката следва да заплати на ответницата И.К. направените от нея разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска, а именно от 5, 36 лв. Ищцовата страна също следва да заплати на ответницата Т.К. направените от нея разноски по делото в размер на 50 лв., поради отхвърлените срещу тази ответница искове. Съдът констатира също така, че ищцовата страна е останала задължена за разноски по делото, тъй като внесената държавна такса по делото касае предявените обективно съединени искове за главница и лихви спрямо двете ответници общо. В случая, обаче доколкото ответниците не отговарят солидарно в качеството си на наследници, то исковете следва да се приемат за предявени искове за главница и лихви спрямо всяка от ответниците отделно в размер на половината от сумите. Така общо дължимата държавна такса по делото е в размер на 360 лв., поради което ищцовата страна следва да довнесе държавна такса от 100 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “**** да заплати на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.С., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и Д.И.И. сумите от 2 000 лв. /две хиляди лева/ – главница и 346, 75 лв. /триста четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ - лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното плащане, но двете суми до размера на приетото по опис наследство от страна на И.Г.К., останало от Г. И.К. – бивш жител ***, починал на 03.11.2010 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.С., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и Д.И.И. против И.Г.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “**** в останалата им част до пълния им общ размер от 626, 05 лева, а именно за сумата от 279, 30 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените
искове с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна
на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.С., М.Л.Г., с
пълномощници по делото П.Х.С. и Д.И.И. против Т.Д.К. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “**** с цена на
исковете 2 000 лв. /две хиляди
лева/ - главница и 626, 05 лв.
/шестстотин двадесет и шест лева и пет стотинки/ - общо лихви.
ОСЪЖДА И.Г.К. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “**** заплати на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
– АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****,
представлявано от Й.В.С., Е.К.С., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и Д.И.И. направените по делото разноски в размер на 403, 58 лв. /четиристотин и три лева и петдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.С., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и Д.И.И. да заплати на И.Г.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “**** направени по делото разноски от 5, 36 лв. /пет лева и тридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****,
представлявано от Й.В.С., Е.К.С., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и Д.И.И.
да заплати на Т.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, със
съдебен адрес гр. С., ул. “**** направени по делото разноски от 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА
“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.С., М.Л.Г., с пълномощници по
делото П.Х.С. и Д.И.И. да довнесе
държавна такса от 100 /сто/ лева по
сметка на Новопазарския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: