О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /12.08.2020 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав, в закрито заседание на дванадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 1515 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от И.Д.Г.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адв.К.С. ***, против Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8607/25.07.2018г,
издаден инспектор в отдел „КРДПС“ в Дирекц-ия „МД“ при Община Варна.
С разпореждане №7900/24.07.2020г производството по
делото е оставено без движение и на жалбоподателката е указан срок, в рамките
на който да отстрани посочените й нередовности на жалбата: да представи
доказателства за платена ДТ в размер на 10лв, внесена по сметката на АС-Варна;
да подпише лично жалбата си, ако я поддържа, или да представи доказателство за
надлежно упълномощена представителна власт в полза на адв.Констатин С.; да посочи
кой ИАА обжалва, в какво се състои неговата незаконосъобразност и искането й до
съда; да посочи дали АУЗД е обжалван по административен ред с оглед преценка за
допустимостта на производството, развиващо се по реда на ДОПК, с уведомяване,
че при неотстраняване на посочените нередовности в срок следва прекратяване на
производството на осн.чл.158 ал.3 от АПК.
Разпореждането е връчено на пълномощника на
03.08.2020г. С молба с.д.№9652/10.08.2020г адв. С. е представил Покана за
доброволно изпълнение от 29.06.2020г по изп.д. № 20207120400409 на ЧСИ Илиана
Станчева до жалб.И.Г. – в нея е цитиран оспорения в настоящото производство
АУЗ, и пълномощно от И.Г. в полза на адв.С. за я представлява в производството
по изп.д.№20207120400409. С молбата е поискано съдът да посочи банковата си
сметка, по която да бъде внесена определената ДТ – в тази връзка е поискано
продължаване на срока за внасяне на таксата с 10 дни, считано от получаване на
съобщението с посочена банкова сметка *** – Варна (с IBAN ***). По-нататък се съдържа изявление, че И.Г. е
подала жалба срещу АУД до директора на Дирекция „МДТ“, но до този момент не са
уведомени за предприетите действия по разглеждането й, което я изправяло пред
мълчаливия отказ на Община Варна да разгледа жалбата против този акт, след като
е предприела изпълнителни действия по него. Отново се посочва, че
жалбоподателката не е била уведомена, че на осн.АУЗ дължи на Община Варна суми
за притежавани от нея МПС и недвижими имоти, т.е. че такъв акт не й е бил
връчен, поради което срокът за обжалването му не е изтекъл. Заявява се също, че
АУЗ се оспорва като документ с невярно съдържание. По-нататък възразява срещу
определените с АУЗ като дължими суми; възразява срещу определените разноски по
изпълнителното дело и срещу наложените обезпечителни мерки. Отправя се молба да
бъде спряно производството и изпълнителните действия по изп.д.№ 20207120400409,
тъй като АУЗ е обжалван, и се иска незабавна отмяна на наложения запор върху
банковата сметка на Г. в ОББ, където постъпва трудовото й възнаграждение, което
е несеквестируем доход.
При горните констатации съдът в настоящия си състав
счита жалбата на И.Г. против АУЗ за процесуално недопустима на две различни
основания.
Първото е по чл.158 ал.3 от АПК. В указания й законен
срок жалбоподателката чрез адв.С. не е отстранила указаните й нередовности на
жалбата. Не е представено пълномощно от нейно име в полза на адв.С. за
процесуално представителноство в производството по настоящото адм.д.№1515/2020г
на АС – Варна, ХVІ с-в, с предмет – обжалване на АУЗ, и жалбата й не е
преподписана лично. Не е представено доказателство за платена ДТ от 10лв. по
сметката на Административен съд – Варна. Следва да бъде посочено, че тази
сметка е общодостъпна на интернет страницата на съда https://varna-adms.justice.bg/bg/340,
както и при телефонна справка в деловодството на съда, каквато адв.С. не е бил
възпрепятстван да извърши в рамките на указания му 7-дневен срок. Други
обективни причини в подкрепа на искането му за продължаване на определения му
законен срок за отстраняване на конкретно тази нередовност на жалбата му не се
сочат, което квалифицира това искане като неоснователно.
Независимо от горното, в случая е налице по-силно
основание за прекратяване на образуваното по жалбата на И.Г. съдебно
производство – това по чл.159 т.1 от АПК. Както е посочено и в разпореждането
за оставяне на производството без движение, настоящото производство се развива
по реда на ДОПК, т.е. АУЗД не подлежи на оспорване директно пред съда –
съдебното му оспорване е допустимо само след предхождащо неуспешно приключило
оспорване по административен ред пред горестоящия административен орган, в
случая директора на Дирекция „МДТ“ при Община Варна. С молба
с.д.№9652/10.08.2020г се твърди, че Г. е подала жалба против АУЗД до посочения
административен орган, но не се ангажират никакви доказателства в подкрепа на
това изявление (напр. входящ номер). Същевременно в представената с
придружително писмо с.д.№8788/23.07.2020г административна преписка по издаване
на оспорения акт липсва такава жалба и произнасяне по нея. От тези данни се
налага извод, че дори да е депозирала жалба против АУЗД до директора на Д „МДТ“
при Община Варна, И.Г. е сторила това най-рано след 24.07.2020г, което
означава, че към момента на депозиране на жалбата пред съда 09.07.2020г (по
пощенски път), а и към момента на настоящото произнасяне липсва приключило
производство по оспорване на АУЗД по административен ред, каквото указание
впрочем се съдържа в заключителната му част. Както вече беше посочено,
специалният ДОПК предвижда като абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на съдебното обжалване на АУЗД наличието на постановено от
директора на Дирекция „МДТ“ към Община Варна решение, с която жалбата на И.Г.
против АУЗД да е отхвърлена, респективно – надлежно формиран мълчалив отказ по
нея. При липсата на проведено оспорване по административен ред на АУЗД,
съдебното му оспорване е недопустимо в хипотезата на чл.159 т.1 от АПК, което
на самостоятелно основание налага прекратяване на образуваното по недопустимата
жалба на Г. производство по настоящото дело.
В конкретния случай допустимостта на съдебното
оспорване на АУЗД по реда на чл.156 и сл. от ДОПК е предпоставена и от
разрешаването на предварителния процесуален въпрос за допустимостта на жалбата
на И.Г. с оглед приетото от административния орган негово влизане в сила след
проведена процедура по чл.32 от ДОПК. Ако Г. действително е депозирала жалба
срещу АУЗД пред директора на Д „МДТ“, и той я счете за недопустима, респективно
– остави я без разглеждане и прекрати производството по нея с решението си, Г.
ще следва да обжалва това произнасяне по съдебен ред; при положителен изход
горестоящият административен орган ще бъде задължен да се произнесе по същество
на жалбата й (било с изричен или с мълчалив отказ), и едва това негово
произнасяне – в случай, че оспорването бъде отхвърлено като неоснователно – ще
подлежи на обжалване по съдебен ред.
В заключение и само за пълнота на изложението –
настоящият съдебен състав не е компетентен в производство по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК да се произнася по исканията за спиране на производството и на
изпълнителните действия по изп.д. № 20207120400409, за законосъобразността на
наложените обезпечителни мерки и по искания за тяхната отмяна, за определените
разноски, и т.н.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.158
ал.3 и чл.159 т.1 и т.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима
жалбата на И.Д.Г., ЕГН ********** ***, против Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8607/25.07.2018г,
издаден инспектор в отдел „КРДПС“ в Дирекция „МД“ при Община Варна, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.дело № 1515/2020г. по описа на
Административен съд-Варна, ХVІ с-в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7- дневен срок от съобщението.
Преписи от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: