№ 428
гр. София, 15.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501761 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на С. И. И., чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, представлявано
от адв. С. Ч., с която се иска изменение на постановеното решение от 03.01.2023 год. по
делото в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно
изхода на спора пред въззивния съд по двете депозирани от страните жалби, тъй като
осъщественото от адвокатското дружество процесуално представителство е на основание
чл.38, ал.2 от Задв..
Ответникът по молбата ЗК „Лев Инс“ АД депозира отговор с който моли искането да бъде
оставено без уважение, като неоснователно.
Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако страната, в чиято полза е решен един спор е била
представлявана в производството от адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ по
реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв, то същият представител има право на адвокатско
възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Във въззивното производство страните
имат право на разноски, съответно на процесуалния им представител при условията на чл.38
от ЗАдв се дължи адвокатско възнаграждение, като обжалваемият интерес за всяка от тях се
определя не само от претенцията, в защита на която е подадена собствената въззивна жалба,
но и от размера на претенцията по въззивната жалба на противната страна, по която
страната се защитава /опр. № 318 от 11.07.2018 г., по т.д.1092/2018 год. по описа на ВКС,
Първо ТО/. В случая на ищеца - въззивник се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно съответните обжалвани части от решението от страните, общия
обжалваем интерес във въззивното производство и изхода на това производство. С оглед
1
посочения предмет на въззивно обжалване обжалваемия интерес на ответната страна във
въззивното производство е 20 000 лева. Тъй като въззивният съд не е уважил въззивните
жалби на страните и е потвърдил атакувания първоинстанционен съдебен акт, разноските за
адвокатско възнаграждение на ищеца следва да бъдат присъдени въз основа на отхърлената
част на жалбата на насрещната страна – върху сумата от 20 000 лева. При това положение,
дължимото възнаграждение на адвокатското дружество, оказало безплатна правна защита и
съдействие е в размер на 1 356 лева с ДДС, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на изложеното и на основание чл.248 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА постановеното решение № 5 от 03.01.2023 год. по гр.д. № 1761/22 год. в частта
за разноските на правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“,
представлявано от адв. С. Ч., на основание чл.38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 1 356
лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2