РЕШЕНИЕ
№14
гр. Перник 15.01.2016
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател: Милена
Даскалова
Членове: Нели Тошева
Рени Ковачка
при секретаря
Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия Даскалова, възз.гр. дело № 779
по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 764/03.07.2015 год., постановено по гр.дело
№ 2152/2015 год. по описа на П.районен съд е осъдено „З. с." АД, гр. П.,
да заплати на ЕТ „К. - М.С."*** сумите въз
основа на подизпълнителски договор за строителство от
*** г., както следва: 4042,08 лева, представляваща дължима, но неплатена сума
от ответника по фактура № *** г., ведно със законната лихва, върху главницата в
размер на 1739,72 лв. за периода от *** г. до датата на завеждане на иска - ***
г., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - ***
г., до окончателното изплащане на дължимата сума от страна на ответника; 1297,08
лева, представляваща дължима, но неплатена сума от ответника по фактура № ***
г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 558,28 лв. за
периода от *** г. до датата на завеждане на иска - *** г., както и законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - *** г., до
окончателното изплащане на дължимата сума от страна на ответника. Със същото
решение са отхвърлени исковете за заплащане на сумите 10 447,12 лева,
представляваща разликата между дължимата се сума от 30 447,12 лв. по фактура № ***
г. и платената сума в размер на 20 000 лв., ведно със
законната лихва по чл. 294, ал. 1 от ТЗ върху главницата в размер на
4496,48лв., за периода от **** г. до датата на завеждане на иска, както и
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума от страна на ответника; 331,78 лева,
представляваща дължима, но неплатена сума от ответника по фактура № *** г.,
ведно със законната лихва по чл. 294, ал., 1 от ТЗ
върху главницата в размер на 142,81лв. за периода от *** г. до датата на
завеждане на иска, както и законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума от страна на
ответника; 2956,80 лева, представляваща дължима, но неплатена сума от ответника
по фактура № *** г., ведно със законната лихва по 294, ал. 1 от ТЗ върху
главницата в размер на 1272,61лв. за периода от *** г. до датата на завеждане
на иска, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане на дължимата сума от страна на ответника и 241,20
лева, представляваща дължима, но неплатена сума от ответника по фактура № ***
г., ведно със законната лихва по чл. 294, ал. 1 от ТЗ върху главницата в размер
на 103,79лв. за периода от *** г. до датата на завеждане на иска, както и
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума от страна на ответника.
В срок е постъпила жалба от ЕТ „К.
- М.С."*** против решението в частта му, с която исковете са отхвърлени, като
моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което
исковете да бъдат уважени.
„З. с." АД, гр. П. е обжалвало решението в
частта му, с която исковата претенция е уважена и моли същото да се отмени и
искът да бъде отхвърлен.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд са предявени искове с
правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЕТ „К.
- М.С."*** твърди, че между него и ответника има сключен договор за
изработка, по който ответникът е неизправна страна, тъй като не е изпълнил
задължението си за заплащане на възнаграждение по шест броя фактури.
Ответникът е оспорил иска с твърдения,
че липсват доказателства , че работата е извършена и приета и че съответно за
него е възникнало задължение за плащане. Направени са възражение за давност и
възражение за прихващане.
Районният съд е уважил частично иска,
приемайки, че работите, за които са издадени фактури *** г. и № *** г. са
извършени и приети, а в останалата му част искът е отхвърлен, тъй като не е
установено приемане на работата по начина, описан в договора.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението , съдът на
основание чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят ЕТ „К. - М.С."***
поддържа, че по делото са налице доказателства, че работата е приета, а от своя
страна „З. с." АД, гр. П. навежда доводи, че липсват доказателства в тази
насока.
Установено по делото е следното :
Между страните е сключен подизпълнителски
договор за строителство от *** г. с който ответното дружество „З. с." АД,
гр. П. е възложило на ищеца извършването на строително монтажни работи на *****,
подробно описани в приложение 1 към договора. В чл. 3
и 4 от договора е уговорен начинът на отчитане и приемане и заплащане на
извършените работи - стойността на договорените и изпълнени работи по договора
е следвало да се установи с подробни количествени сметки по видове СМР и с
двустранно подписан акт за изпълнени видове и количества работи, като липсата
на изрично писмено становище по представен акт от изпълнителя се счита за
мълчаливо одобрение на извършените СМР. Възложителят се е задължил да заплати
възнаграждение в срок от 10 работни дни от представянето на фактура – чл. 4,
ал.3 от договора.
Като доказателство по делото са представени шест броя
фактури, издадени от ищеца за извършени СМР, както следва: фактура № *** г. за
сумата от 331,78 лв.; фактура № *** г. за сумата от 2 956 лв., фактура № ***
г. за сумата от 30 447,12 лв., фактура № *** г. за сумата от 241,20
лв.фактура № *** г. за сумата от 4 042,08 лв. и фактура № *** г. за сумата
от 1 297,08 лв. Ищецът твърди, че е налице частично плащане само по
фактура № *** в размер на 20 000 лв. и са останали незаплатени
10 447,12 лв. Така представените фактури не са подписани от възложителя.
От заключението на приетата съдебно–икономическа
експертиза, се установява, че шестте фактури са осчетоводени от страните по
делото, включени са в дневниците за покупките и продажбите, като ответното
дружество е ползвало данъчен кредит.
Видно от заключението на вещото лице, сумите за които
са издадени фактурите не са заплатени, с изключение на посоченото от ищеца частично
плащане по фактура № 34.
При така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира, че искът по чл. 266 ЗЗД е доказан в пълния си предявен
размер.
По делото по несъмнен начин е установено наличието на
сключен договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. При този договор
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.Задължение на
поръчващия е да заплати възнаграждение за приетата работа. Осчетоводяването на
съставените фактури и ползването на данъчен кредит представлява фактическо
приемане от възложителя на извършените СМР, независимо от уговореното им
приемане чрез двустранен констативен протокол. Фактът, че фактурите не са
подписани от ответната страна не е основание да се направи обратен извод, тъй
като отразяването на фактурите в счетоводните регистри и на двете страни,
вписването й в дневниците за покупко-продажба, както и ползването на данъчен
кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването
и размера на задължението, за което е съставена фактурата. В горния смисъл са и
решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., Решение № 45 от
28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г.,
Предвид
горното, съдът намира, че е установено, че ищецът е извършил работите, за които
са издадени процесните фактури и работата е приета от възложителя , а
наведените от ответната страна доводи, че ищцовата страна не е доказала
съществуването на вземането си, са неоснователни.
В тежест
на ответната страна е да установи положителния факт на плащане на цената. Както
се посочи по делото не се спори, че преди предявяване на иска е извършено
частично плащане по фактура ***. Липсват доказателства , че останалата част от
сумата по тази фактура е платена, както и че е налице плащане по другите пет
фактури, поради което и съдът намира, че претенцията за заплащане на
възнаграждение по сключения договор за изработка е основателна в пълния й
предявен размер от 19, 316, 06 лв.
Във
връзка с изложеното, съдът намира, че изводите на районния съд за
неоснователност на претенцията за присъждане на сумата от 10 447,12 лева по
фактура № *** г.; 331,78 лева по фактура № *** г.; 2956,80 лева, по фактура № ***
г., и 241,20 по фактура № *** г. е неправилен.
С отговора на исковата молба ответното
дружество е направило възражение за прихващане с вземането си по фактури № ***
г. в размер на 929.17 лв. и № *** г. в размер на 359,56 лв.
Възражението е оспорено от ищеца.
Видно от двете фактури, същите са издадени въз
основа на спецификации за невърнат кофраж.
От заключението на приетата пред настоящата
инстанция съдебно- икономическа експертиза, се установява, че в счетоводството
на ищеца е осчетоводена само фактура № **** г., като е ползван и данъчен
кредит, поради което и съдът по изложените по- горе съображения, прима за
установено вземането на ищеца по същата. Втората фактура не е осчетоводена от
ищеца, същата не е подписана от него , както и не са представени други
доказателства за съществуване на вземането по същата.
Във връзка с изложеното, въззивният съд намира,
че след като ответното дружество е доказало съществуването на вземане по
фактура № *** г. в размер на 929.17 лв., то и възражението за прихващане с тази
сума е основателно.
Налице са вземания на ищеца по шест фактури , като ответникът
не е заявил кое от тях погасява, поради което и съдът счита, че прихващането следва да се извърши с най- старото задължение
на ответника, тъй като същото се явява и най- обременително. В случая това е
вземането по първите четири фактури, издадени на една и съща дата за общата
сума от 13 976,90, поради което и след извършеното прихващане общият
размер на задължението по тези фактури е 13 047.73 лв., за която и сума
решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с
което искът следва да се уважи.
Решението
в частта му, с която искът за присъждане на възнаграждение по договора за
изработка е отхвърлен за сумата от 929,17 лв., както и в частта му, с която е
уважена претенцията по чл.266 ЗЗД следва да се потвърди.
Направеното
от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно,
тъй като по отношение на дължимото се възнаграждение по договора за изработка е
приложима общата петгодишна давност и от възникване на задължението по
фактурите до датата на предявяване на иска – **** г. не е изтекъл предвидения в
закона 5- годишен срок.
Следващият
иск е за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира присъждане
на такова, считано от първо число на месеца, следващ този на издаване на
фактурите – т. е. от *** г. и от ***г ., като в тази връзка е направено
изменение на иска в съдебно заседание от 09.06.2015 г.
Съгласно
чл. 4, ал.3 от договора.в възложителят се е задължил да заплати възнаграждение
в 10- дневен срок от представянето на фактура.
Видно от
заключението на вещото лице Д., то фактури № *** са отразени в дневника за
покупките на ответника за *** г., а останалите две фактури са отразени в
дневника за покупките за *** г. Точната дата, на която това е сторено не е
посочена, но изхождайки от обстоятелството, че фактурите са осчетоводени през
месеца, през който са съставени, а датата на съставянето им е 30- то число, то
съдът приема, че всички фактури са осчетоводени до края на месеца на издаването
им – съответно *** г. и *** г. и от 1-во число на следващия месец- т.е. от ***
г. и *** г. е започнал да тече 10-дневният срок за плащане съгласно договора.
Следователно ответната страна е в забава от *** г. за плащане на задълженията
си по фактури № **** и от *** г. по фактури № *** и ***. В тази връзка въззивният
съд намира, че неправилно районният съд е присъдил обезщетение по чл. 86 ЗЗД за
задълженията по фактури № **** г.
Ответното дружество е направило възражение за
погасителна давност.
По отношение на вземането по чл. 86 ЗЗД за
присъждане на обезщетение в размер на законната лихва е приложима разпоредбата
на чл.111, б. „в” ЗЗД – т.е. това вземане се погасява с изтичане на тригодишна
давност.
Искът по настоящето дело е предявен на *** г.,
от което и следва, че вземанията по чл. 86 ЗЗД до *** г. са погасени по давност.
Изхождайки от горното и като направи изчисления
по реда на чл.162 ГПК, въззивният съд намира, че ответната страна дължи
обезщетения по чл. 86 ЗЗД за периода *** г.- *** г., както следва : по фактура № *** г. – 101,73 лв.;
по фактура № *** г.- 906,69 лв.; по фактура № *** г. 3 203,56 лв.; по
фактура № *** г.-73,97лв.; по фактура № *** г.- 1239.48 лв. и по фактура № ***
г. -397.75 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че решението
в частта му с която за задълженията по фактури ***и *** са присъдени
обезщетения по чл. 86 ЗЗД над посочените по-горе и за периода от *** г. до ***
г. следва да се отмени и исковата претенция в тази й част следва да се
отхвърли. В полза на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл. 86 ЗЗД за
дължимите се суми по останалите четири фактури в размерите и периода, така
както са описани по- горе.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва върху главницата от 13 047.73 лв., считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва
да се присъдят още 1 956,43 лв., представляващи направени разноски в
първоинстанционното производство, както и 1 303, 89 лв., представляващи
направени разноски пред въззивната инстанция. Последните са изчислени по
компенсация.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 764/03.07.2015 год., постановено
по гр.дело № 2152/2015 год. по описа на П. районен съд в частта му, с която е
осъдено „З. с." АД, гр. П., да заплати на ЕТ „К.
- М.С."*** сумата от 500,24 лв., представляващи законна лихва върху
главницата от 4042,08 лева за периода от *** г. до *** г. и сумата от 160,53
лв., представляващи законна лихва върху главницата от 1297,08 лева за периода
от *** г. до *** г. , КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от
ЕТ „К. - М.С."*** против „З. с." АД, гр. П.
иск за заплащане на сумата от 13 047.73 лв., представляващи
неплатено възнаграждение за извършена работа по договор за изработка, сключен
на *** г., за която сума са издадени фактури № *** г. ; № *** г.; № *** г. и № ***
г., ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от общо 4 289,95 лв. ,
представляващи обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода *** г.- *** г., като вместо
него постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „К.
- М.С."*** против „З. с." АД, гр. П. иск за заплащане на сумата от
500,24 лв., представляващи законна лихва върху главницата от 4042,08 лева за периода
от *** г. до **** г. и сумата от 160,53 лв., представляващи законна лихва върху
главницата от 1297,08 лева за периода от *** г. до *** г. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „З. с." АД, гр. П., да заплати на ЕТ „К. - М.С."*** „Е”, сумата от 13 047.73
/ тринадесет хиляди и четиридесет и седем лева и 73 ст./ лв., представляващи
неплатено възнаграждение за извършена работа по договор за изработка, сключен
на *** г., за която сума са издадени фактури № *** г.; № *** г.; № *** г. и № ***
г., ведно със законната лихва върху главницата от 13 047,73 лв., считано
от датата на предявяване на иска *** г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да заплати сумата от общо 4 289,95 лв. , представляващи
обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода *** г.- *** г., от които: 101, 73 лв.
върху главницата от 331,78 лева по фактура № *** г.; за периода *** г.- *** г.
; 906,69 лв. върху главницата от 2956,80 лева, по фактура № *** г., за периода ***
г.- *** г.; 3 203,56 лв. върху главницата от 10 447,12 лева по фактура № ***
г. за периода *** г.- *** г. и 73, 97 лв. върху главницата от 241,20 по фактура
№ *** г за периода *** г.- *** г., както и да заплати още 1 956,43 лв., представляващи направени разноски в
първоинстанционното производство и 1 303, 89 лв., представляващи направени
разноски пред въззивната инстанция, изчислени по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:
1.
2.