Р Е Ш Е Н И Е
№ 2136
град Пловдив, 21.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1928 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от М. Б. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв.П., срещу Решение №62 от 07.06.2022г. по АНД №209/2022г. по описа на
Районен съд Асеновград, с което е потвърден
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К №5002194, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4,
във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП на М. Б. А. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се
развиват доводи за противоречието му с материалния закон като се настоява за
отмяната му и отмяна на ЕФ. Претендира се адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР Пловдив не се представлява, не взима
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив застъпва становище за неоснователност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд Двадесет и първи състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна
страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения,
издаден от ОД на МВР Пловдив ЕФ, серия К
№ 5002194 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на 19.06.2021г. в 10,22 часа, в град Асеновград,
при максимално разрешена скорост за движение 50 км/ч, с отчетен толеранс - 3 км/ч в полза
на водача, М.А., собственик на МПС лек автомобил „Хонда ЦР В“, с рег.№ ***, е
бил санкциониран на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП,
като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за
това, че управлява МПС със скорост от 67 км/ч, при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
За да обоснове крайния си извод за законосъобразност
на атакувания ЕФ, състав на Районния съд е приел, че са налице
материалноправните предпоставки за издаване на ЕФ.
Районният съд е
постановил неправилен съдебен акт.
Във връзка с изложените
от първостепенният съд мотиви е необходимо на първо място да се отбележи, че
нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН са съществували, респ. са приети от законодателя
и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр.10 от 2011г.
на ДВ. Това е именно изменението, с което се въвежда и институтът на
„електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП. Или, всъщност
основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други
закони, вкл. и ЗАНН. След това изменение, въпреки последвали други изменения в
ЗДвП, в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не
са били променяни, вкл. и при последната голяма промяна в ЗАНН, приета с ДВ
бр.109/2020г. в сила от 23.12.2021г. Нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, не са
общи по отношение новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП. Не може да бъде споделено и
виждането, че цитираните правила от ЗАНН се прилагали във всички случаи,
необхванати от ЗДвП, вкл. и че последният във всички случаи е специален по
отношение на първия.
Съобразно тези норми, в тях се сочи приложимостта им
по отношение на електронните фишове, т.е. „…случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител …“/чл.39, ал.4/, а правилото на чл.85а пък
повелява, че „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство
или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата“. Както се посочи по-горе, тези две норми са приети
заедно в един закон с тази на чл.189 ал.4 ЗДвП, в чиято редакция и към
настоящия момент няма принципни промени. Или, самият ЗИД на ЗДвП сочи, че
правилата от него /вкл. чл.189 ал.4/ се прилагат, доколкото ЗАНН не сочи нещо
друго с нормите си и особено тази на чл.39 ал.4, която е изрично посочена.
Така, че няма как да бъде споделена тезата, че нормата в ЗДвП, се явява
специална.
На следващо място новелата на чл.39 ЗАНН /до изменение
в сила от 23.12.2021г./ регламентира институтите на т.н. „явно маловажни
случаи“/ал.1/ и „маловажни случаи/ал.2/ на административни нарушения, като
нормата на ал.4 е смислово и идейно свързана с тях. Ако се изходи от
фактологията по казуса, в който е наложена глоба в размер на 50 лева, то
доколкото нарушението е било установено безспорно при извършването му, е налице
възможност нарушителите в тези хипотези да се възползват от маловажността на
едно такова деяние, поради което и именно ал.4 повелява, че електронен фиш не
се издава, когато глобата е в размерите по ал.2. Противното означава, че
вмененото нарушение дори за изброените хипотези в мотивите на съдебното решение
по чл.182 ЗДвП /касаещи напр. превишение от 10 км в час/ винаги ще се
санкционира, независимо от обстоятелствата, при които е извършено нарушението
или личността на наказваното лице.
Относно неприложимостта на „маловажният случай“. Това е възможно, но
само, ако законодателят изрично е посочил това, но не и съдът. Така например в
КТ чл.415в ал.2 изрично е посочено, че
не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2. Или
подходът при административнонаказателната отговорност е ясен този институт, който е от публичен ред, не се
прилага само, ако в закон е посочено и то за конкретно изброени нарушения. В
случая в чл.189 ал.4 ЗДвП, в ЗДвП като цяло, или дори в ЗАНН, не се откриват
подобни правила, относими към казуса, като ЗДвП собствено дефинира само
„маловажно нарушение“ съгласно §6 т.32 ДР на закона, която норма представя едно
общо дефинитивно правило. Това всъщност се подкрепя и косвено от самото правило
на чл.189, ал.4 ЗДвП, според което то се прилага само, ако за нарушението не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки.
От изложеното следва, че когато такива наказания са
предвидени, а това безспорно са такива за по-тежки нарушения, то тогава не се
издава електронен фиш, а се следва съставяне на АУАН, респ. издаване на НП.
С оглед изложеното, са налице касационните основания
по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като несъответстващо
на материалния закон следва да бъде отменено, а ведно с него и ЕФ.
По отношение на претенцията за заплащане на разноски
за възнаграждение за един адвокат, за двете съдебни инстанции, съдът намира
същото за неоснователно със следните аргументи:
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата "Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. " По делото формално се твърди, но от представените доказателства не може да бъде направен извод, че касаторът попада в една от категориите лица, на които адвокатът има право да окаже безплатна правна помощ. Преценката на адвоката не може да бъде произволна и следва да бъде подкрепена от доказателства, при липсата на които съдът приема, че нито са направени разноски за адвокатско възнаграждение, нито са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Материалните и процесуални права трябва да се
упражняват добросъвестно. В хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, роднинството
и процесуалното представителство на друг юрист, са факти от обективната
действителност, за които следва да се ангажират и доказателства, те са и
проверими при съответната служебна деятелност от страна на съда. Когато
законодателят е употребил термина „близки“, той също е имал предвид отношения
изградени с близък, близка, т.е човек, с
когото някой е свързан с тесни роднински или приятелски връзки. Тези отношения
също така се манифестират, демонстрират, те не могат да останат спотаени,
недоказани и използвани единствено за целите на делото.
Последствието при установяване на факта на
недобросъвестно упражнени процесуални права от страна на касатора по смисъла на
чл. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е, че акцесорното право на адвокатско
възнаграждение на адвоката му не следва да бъде признато с оглед недопускане
целеното обогатяване за сметка увреждане на насрещния субект. За пълнота следва
да се посочи, че освен за този касатор, адв. П. в съдебното заседание на
19.10.2022 г. е претендирал разноски по чл.38, ал.1,т.3 и за друг
„Близък-касатор“. Разбира се, всеки е свободен да изгражда и изпълва със
съдържание отношенията си с друг човек, но това не би могло да се използва като
средство за неоснователно обогатяване.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХХI състав,
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
Решение №62/07.06.2022г. по АНД №209/2022г. по описа на Районен съд Асеновград, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К
№ 5002194, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на
основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП на М.Б.А., собственик
на МПС лек автомобил „Хонда ЦР В“, с рег.№ ***, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. П. за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението е
оконачателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: