РЕШЕНИЕ № 4979
гр. Пловдив, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 14085
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Дженерали
Застраховане” АД против Община Пловдив кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответната община да
заплати сумата от 3 369, 05 лв. – частично от общо дължимата сума в размер от
3 571, 38 лв., представляваща застрахователното обезщетение по регресното
правоотношение по образувана при „Дженерали Застраховане ” АД застрахователна
преписка по щета № *** във връзка със заплатено обезщетение за вреди, настъпили
вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 12.09.2018 г., по
отношение на лек автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на П.С.Н.,
ведно с ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер от 206, 82 лв. – частично от
общо дължимата сума в размер от 219, 24 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.01.2019 г.
до 29.08.2019 г.
Ищцовото
дружество твърди, че на 12.09.2018 г. при движение в гр. Пловдив, на ***, лек
автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на П.С.Н. и управляван
от последния, преминава през необезопасена и необезопасена дупка на платното за
движение. Твърди, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно
произшествие, на застрахованото по застраховка „Каско на МПС" със застрахователна
полица № ***, моторно превозно средство са нанесени материални вреди, за което
е образувана ликвидационна преписка № *** и са изготвени заключения с опис на
вредите. Поддържа, че за пътно-транспортното произшествие е съставен Протокол
за ПТП с № *** от длъжностно лице в ОД на МВР - гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция", в който са отразени констатациите на компетентния орган относно
настъпилото ПТП, отговорността на ответната община и установените вреди на
автомобила. Сочи, че е осъществен ремонт на автомобила в автосервиз „Лип Кар“
ЕООД, като в съответствие с изготвената от ищцовото дружество калкулация -
ремонт по щета, за извършените ремонтно-възстановителни работи била представена
фактура № 3815/19.10.2018 г. на стойност от 3556, 38 лв., изплатена на
автосервиза, осъществил ремонта, с платежно нареждане от 20.11.2018 г. Във
връзка с ликвидацията на преписката били начислени и разноски в размер на
сумата от 15 лв. Твърди, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения кредитор срещу Община Пловдив. Претендира заплащане на
сторените в производството по делото разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, в
който се излагат доводи за нейната неоснователност. Счита, че не е налице
причинна връзка между вредите на автомобила и настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Твърди, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на произшествието, тъй като последният
не се е осъществил пред съответното длъжностно лице, а в протоколът са
възпроизведени направени пред длъжностното лице изявления на трети лица досежно
този факт. Оспорва водачът на автомобила да е претърпял пътно-транспортното
произшествие по вина на Община Пловдив. Поддържа, че по делото не са налице
данни за скоростта на движение на автомобила и дали последната е била
съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, при спазване на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Счита, че водачът на
автомобила се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост. Поддържа,
че не са ангажирани доказателства, от които да се установява отговорността на
ответната община на основание чл. 49 ЗЗД, като сочи, че в преобладаващия брой
случаи извършването на ремонтни дейности по пътното платно е извършвано от
други дружества. Оспорва наличието на противоправно увреждащо действие. Моли се
за отхвърляне на предявените искове, като в условията на евентуалност моли за
намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира
присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В чл. 410, ал. 1 КЗ
е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл.
74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение
последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата
на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на
определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община
Пловдив, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи
отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или
по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу
възложителя на работата, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да
носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност вещта, която е станала
непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при
ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г.
на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е
деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните
органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически
лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.
49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
В случая съдът с доклада по делото и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че увреденият лек автомобил е бил застрахован при „Дженерали
Застраховане ” АД – гр. София по застраховка „Каско на МПС" със
застрахователна полица № ***. По делото е представена и застрахователната полица № ***, от
която се
установява, че лек автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на П.С.Н.,
е бил застрахован при ищцовото дружество „Дженерали Застраховане“ АД по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС с период на покритие от 21.03.2018 г. до
20.03.2019 г. Следователно и в случая твърдяното застрахователно събитие от
12.09.2018 г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и
собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.
Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и от
педставените в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 3 556, 38 лв. на “Лип Кар”
ЕООД – дружеството, осъществило ремонт на застрахования лек автомобил, като за
установяване на това обстоятелство е представена фактура №
**********/19.10.2018 г. Във фактурата е посочено, че сумата от 3 556, 38 лв.
представлява стойността на вложените нови части и осъществената механична
работа за ремонт на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** по калкулация №
*********. По делото е приложен и препис от калкулация – ремонт № *********, в
която е посочено, че в ремонта на лекия автомобил са вложени резервни части –
амортисьор с номер на частта **********, като е посочена стойността на
осъществената механична работа и общата стойност на ремонта, след намаление от
14, 55 %.
Обстоятелството, че увреденият автомобил е собственост на П.С.Н. се
установява от представения по делото препис от Свидетелство за регистрация,
част II.
При застрахователното дружество е била образувана щета № ***, по която е
определена вида на вредата по опис заключение за вреди и нейната стойност по
калкулация.
По делото е представен Протокол за ПТП № ***, съставен от *** към „Пътна
полиция“ – Пловдив. От така приложения протокол за ПТП се установява, че след
посещение на местопроизшествието от административен орган по контрол на
движението, последният е установил, че управляваният от П.С.Н., посочен като
участник № 2, лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 350 ЦДИ“, с рег. № ***, е
попаднал в необезопасена и непридвидима дупка на пътното платно в гр. Пловдив,
находяща се на кръстовището на ***. В протокола е обективирана схема на ПТП, в
която е посочено местонахождението на дупката на пътното платно и нейните
размери – 150 см./75 см./20 см. Длъжностното лице е установило, че на лекия
автомобил е причинена увреда в следните части – ходова част и др. В протокола е
вписано, че последният е съставен в ***.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и
чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни
произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията
при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек
и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които
се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от
служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на
събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е
уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата
хипотеза, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012
г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. №
750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП,
издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство
за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от
10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ ... В случая
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай
свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение.
Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата,
е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството,
че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната
доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена
и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”;
В случая длъжностното лице е установило наличието на дупка на пътното
платно на кръстовището на ***, която е необезопасена, както и увреден лек
автомобил, чиито щети се изразяват в увреждане на ходовата част. Тези
обстоятелства са пряко установени от длъжностното лице, като в протокола са
обективирани личните му възприятия за наличието на неравност на пътя,
представляваща дупка с размери 150 см./75 см./20 см. , която е необезопасена,
както и за наличие на материални щети по лекия автомобил, изразяващи се в
увреждане на ходовата част.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че доказателствената
сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз
основа на констатираните факти, изводи
за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт, поради което ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест
на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит
на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица и изслушване на
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. Съдът намира, че в случая представеният по делото протокол
за ПТП не обективира изявления на водача, съотв. изводи на длъжностното лице,
досежно механизма на деянието, а единствено пряко установени от последния при проверка на местопроизшествието
факти досежно наличието на дупка на пътното платно, която е необезопасена и
наличието на лек автомобил с материални щети, находящ се на пътното платно.
Съдът намира за необходимо да посочи, че практиката на Върховния касационен съд
в цитирания смисъл досежно доказателствената стойност на протокола за ПТП
относно неговия механизъм, е постановена при друга конкретика на разглежданите
казуси и пътно-транспортно произшествие с двама участници, при което
констатацията на длъжностното лице за механизма на ПТП и вината на единия от
водачите, не се ползва с доказателствена сила и подлежи на установяване с
всички доказателствени средства от страна на ищеца.
В протокола за ПТП е обективирана таблица с наличие на отбелязване в цифров
вид на обстоятелства, нарушения, условия и причини за ПТП. Обективираните в
таблична форма данни досежно тези обстоятелства са установени от вещото лице по
допусната и приета по делото първоначална съдебно авто-техническа експертиза,
като вещото лице е посочило значението на наличната в таблицата цифра до всяка
колона. От заключението на вещото лице се установява, че броят на участниците в
ПТП е един и последното се изразява с блъскане в препятствие на пътя. Посочено
е, че ПТП е настъпило при ясно време на прав, хоризонтален пътен участък с
неравности и сухо, асфалтово покритие на пътното платно.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че описаните в доказателствата по делото ремонтно-възстановителни
работи са били необходими за отстраняване на вредите по автомобила, а именно –
ремонт на преден десен амортисьор, чрез неговата подмяна. Вещото лице е
установило, че автомобилът е с дата на първа регистрация през 2010 г. и към
момента на произшествието е бил в експлоатация 8 години. Експертизата е
установила, че е възможно увреждането на амортисьора да е настъпило в момента
на преминаване през дупката, но е възможно към датата на пътно-транспортното
произшествие този елемент да е бил с намалени якостни показатели в следствие на
нормалното му износване при употреба Вещото лице е установило, че общата
стойност на щетите за части материали и труд, определени по пазарни цени към
деня на настъпване на произшествието е в размер от 3 354, 05 лв. В съдебно
заседание, при разпита на вещото лице, последното е уточнило, че амортисьорът е
сложна част от автомобила, като в случая въздушната възглавница е част от
амортисьора. Вещото лице е посочило, че при пропадане в дупка, когато гумата пропадне, въздушната
възглавница, представляваща цилиндър от гума, се разтяга в максимална степен,
но при излизането от дупката, повишеното налягане е това, което го уврежда.
Вещото лице уточнява, че след 8 години, амортисьорът няма същата якост и при
преминаването му през дупката това може да е допринесло за неговото увреждане.
Вещото лице уточнява, че пропадането в дупката е в причинно-следствена връзка с
увреждането, но и състоянието следва да се отчете, като да е допринесло за
увреждането. Уточнява се, че ако автомобилът не е попаднал в дупката на пътното
платно, нямало да е налице увреждане. Вещото лице посочва, че този елемент е
подложен на много интензивно натоварване и при достигане на този
експлоатационен период, явно се уврежда по-лесно. В съдебно заседание експертът
уточнява, че няма как амортисьорът, поставен в автомобила, да не е съвместим с
него, защото ако това е било така, нямало да бъде разпознат от автомобила.
Вещото лице посочва, че явно е ползвана отстъпка, тъй като стойността на
амортисьора по фактура е по-ниска от тази в софтуера.
От показанията на свидетеля П.С.Н. – водач и собственик на увредения лек
автомобил се установява, че при движението му по *** в гр. Пловдив, която имала
много дупки, попаднал с лекия автомобил в една от дупките на платното за
движение, намираща се на кръстовището с ***. Свидетелства, че нямало как да
избегне дупката. При попадане в последната се чул звук и възглавницата се
спукала. Пропаднал в дупката от дясната страна. Обадил се на застрахователната
компания, от където му казали да подаде сигнал на 112. Така и сторил, като на
място дошъл патрул, който снимал автомобила, дупката, съставили протокол и му
снели проба за алкохол. След това закарал автомобила на застрахователната
компания. Сочи, че колата не се нуждаела от пътна помощ, бил се наклонил леко
надясно, но можел да се придвижва на собствен ход. Застрахователното дружество
му предоставило възможност да си избере сервиз, като за него нямало значение в
кой сервиз ще е ремонта. Първоначално му предложили замяна с алтернативна част,
но не се съгласил, защото сервизът искал от него да поеме една част. След това
получил становище от застрахователя, че ще заплатят цялата сума на сервиза.
Получил колата след ремонта и си я карал и до сега, без да има проблем. Спомня
си, че инцидентът е бил през есента на 2018 г., като улицата била в
изключително лошо състояние, а дупката не била обозначена или обезопасена.
Спомня си, че времето е било ясно и слънчево. Преди произшествието нямал
проблеми с амортисьора или въздушната възглавница. При предявяване на протокола
за ПТП на свидетеля в съдебно заседание, разпознава подписа си, като посочва
този на участник под номер 2.
Настоящата съдебна
инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетеля Н. -
водач на увредения автомобил, приема, че те са достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства, поради което, след съвкупната
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установен по безспорен
начин механизмът на процесното ПТП, а именно - че уврежданията по автомобила са
настъпили вследствие на попадане на автомобила в необезопасена дупка, находящо
се на пътното плато на кръстовището на ***.
Причинно-следствената
връзка между наличието на необезопасена неравност върху пътното платно и
движещият се по него автомобил и твърдения вредоносен резултат е установена и
от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза.
Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа
на установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху
автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът
намира, че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от
попадането на лекия автомобил в необезопасена дупка на пътното платно. Обстоятелството,
че амортисьорът на лекия автомобил е бил с експлоатационен период от 8 години и
не е подменян от момента на закупуване на моторното превозно средство не
опровергава този извод на съда. Това е така, тъй като макар и якостта и
издръжливостта на амортисьора да са били намалени, вещото лице е установило, че
увредата не би настъпила, ако автомобилът не е попаднал в необезопасената
неравност на пътното платно.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени
от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието
на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община Пловдив е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. Пловдив, което
включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. С оглед на това, че наличието на
дупка на пътното платно, явяваща се причина за пътно-транспортното
произшествие, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община
Пловдив е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен
това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния
резултат от страна на водача - участник в произшествието, остана недоказано в
производството по делото, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест
на установяване на това правнорелевантно обстоятелство, надлжено разпределена с
доклада по делото, не установи в процеса на доказване своите възражения.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на работници или служители
при Община Пловдив при или при повод на извършваната от тях работа,
настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения
от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Следователно нормативната цел на тази правна норма е насочена към
пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. В този смисъл съдът съобрази и
практиката на Върховния касационен съд, която остава приложима, макар да е
постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, в
което е прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. С
оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното
решение съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд.
Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната
автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд
за ремонт на увреденото МПС по пазарни
цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на
пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер
на сумата от 3 354, 05 лв. (съгласно заключението на допусната и приета от съда
САТЕ). Установява се обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно
обезщетение в по-висок размер – 3 556, 38 лв. Искът е основателен до установения от вещото лице размер на
щетата, като следва в полза на застрахователното дружество да се присъдят и
претендираните ликвидационни разноски от 15 лв., които са пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие и образуваната щета за
заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно общо дължимото обезщетение,
ведно с ликвидационните разноски, е в размер от 3 369, 05 лв., а не в
претендирания от ищеца размер от 3 571, 38 лв. Доколкото исковата претенция е
предявена като частична и размерът на предявената за присъждане сума е в размер
– равен на дължимото застрахователно обезщетение, последната следва да бъде
уважена изцяло.
За ищцовото дружество е възникнало и акцесорно вземане за заплащане на
обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника в темпорално
отношение. Регресното задължение става изискуемо при заплащането на
застрахователното обезщетение, но за да бъде поставен в забава, ответникът
следва да бъде поканен да изпълни – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е приложена покана до Община Пловдив
за изпълнение на задължението по настъпилото застрахователно събитие с изх. №
*********/03.01.2019 г. По делото не са налице данни за получаването й от
ответника, но е приложен отговор от Община Пловдив с изх. № 19Ф88 от 14.01.2019
г., в която е обективиран отказ за заплащане на претенцията по щетата. В
писмото е посочено, че последното е във връзка с регресна покана, която е
заведена в Община Пловдив с вх. №
19Ф88 от 04.01.2019 г., поради което
следва да се приеме, че към тази дата – 04.01.2019 г. ответната община е била
поканена да изпълни доброволно. Следователно и към началния момент, от който
ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава – 21.01.2019 г.,
ответникът е изпаднал в забава по правилата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Заявената искова
претенция е за периода от 21.01.2019 г. до 29.08.2019 г., за който ответникът
дължи обезщетение за причинените имуществени вреди на ищеца поради неизпълнение
на задължението за заплащане на дължимото регресно задължение в размер на 3 369, 05 лв. в темпорално
отношение. Съдът, при използване на онлайн лихвен калкулатор -
www.calculator.bg, изчисли размера на изтеклата за периода от 21.01.2019 г. до
29.08.2019 г. законна мораторна лихва върху главницата, който възлиза на 206,
82 лв. Следователно предявеният частичен иск следва да се уважи в пълния му
предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част
от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото съдебно производство разноски, а именно - 110 лв. за държавна такса,
75 лв. за съдебна авто-техническа експертиза и 20 лв. – депозит за свидетел.
Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото, намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, следва да бъде от 100 лв. Следователно на ищеца
се следват разноски в общ размер от 305 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1, да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата от 3 369, 05 лв. – частично от общо дължимата сума в размер от 3 571,
38 лв., представляваща застрахователното обезщетение по регресното
правоотношение по образувана при „Дженерали Застраховане” АД застрахователна
преписка по щета № *** във връзка със заплатено обезщетение за вреди, настъпили
вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 12.09.2018 г. по
отношение на лек автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на П.С.Н.,
ведно с ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер от 206, 82 лв. – частично от общо дължимата сума в размер от 219, 24
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 21.01.2019 г. до 29.08.2019 г.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 305 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 14085/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ