Решение по дело №997/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на адв. С. К., в качеството му на процесуален представител на касационния жалбоподател Я. М. Ж., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]против Решение № 285/24.04.2025г., постановено по АНД № 4841/2024г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4058-000616/10.10.2024г., издадено от началник сектор СПС, ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. чл. 183, ал. 5, т.2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Съдебното решение се обжалва като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и при несправедливост на наказанието. Посочва, че свидетелските показания са противоречиви, отделно от това недопустими, като се позовава на решението на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев против България“. Твърди нарушаване на правото на справедлив процес, тъй като при произнасяне по възражението не е извършена проверка. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. За него се явява адв. К., който поддържа жалбата. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и отменено наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касация – началник сектор СПС, ОДМВР- Бургас депозира писмено становище по обжалването. В него посочва, че не са налице касационни основания за обжалване на съдебното решение, в което са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, подробно са мотивирани направените изводи, при благоприятен изход за касационния жалбоподател прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [населено място] дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 24-4058-000616/10.10.2024г., издадено от началник сектор СПС, ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. чл. 183, ал. 5, т.2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН, при спазване на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и административното нарушение е безспорно установено. Изложил е аргументи по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушение от този вид.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, се изразява в това, че на 20.09.2024 г., около 11,50 часа, в [населено място], касационният жалбоподател е управлявал лек автомобил и при движение по [улица], в посока към [улица], не е пропуснал преминаващ пешеходец по пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак и маркировка. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), предявен на касатора, който той го е подписал без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

Административното нарушение се установява от свидетелските показания на свидетелите К. М. И. и Г. Д. Д., като показанията им са безпротиворечиви, логични и последователни. Други доказателства не са ангажирани в хода на съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП „ Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.“ В настоящия случай установяванията в акта за нарушение са подкрепени със свидетелски показания и не са ангажирани доказателства за оборване на презумптивната доказателствена сила на акта за нарушение, поради което фактическите обстоятелства са безспорно установени.

От събраните в хода на производството доказателства се установяват всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението и осъществяват състава на чл. 183, ал. 5, т. 2, вр. с чл.119, ал.1 от ЗДвП .

Касационният жалбоподател се позовава на решение на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев против България“, като твърди недопустимост на свидетелските показания на свидетелите-полицаи, в нарушение на забраната на чл.118, ал.1, т.3 от НПК. В т.72 от посоченото решение се посочва, че правото на справедлив процес е нарушено, тъй като „…жалбоподателят не е имал адвокат при самопризнанието, което впоследствие е използвано за осъждането му за убийство; че не е доказано, че се е отказал от правото на адвокат; че Правителството не се позовава на “убедителни причини”, за да обоснове непредоставянето на адвокатска защита; и невъзможността на Правителството да докаже, че цялостната справедливост на наказателното производство не е била безвъзвратно накърнена от първоначалното непредоставяне на адвокат на жалбоподателя, Съдът заключва, че е налице нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 (c) от Конвенцията.“ На първо място касае се за наказателно производство, с обвинение за убийство и за непредоставяне на адвокатска защита, които обстоятелства не са предмет на настоящото дело. На следващо място в посоченото решение се обсъжда допустимостта на свидетелски показания, дадени от полицаи, пред които е направено самопризнание от осъдения в най-ранна фаза на наказателното производство, без участието на адвокат. Безспорно казуса по настоящото дело не покрива тази хипотеза. В случая свидетелите са полицейски служители, които лично са възприели нарушението и в рамките на правомощията си актосъставителят е съставил акт за нарушение. Предвид изложеното съдът намира, че посоченото решение е неприложимо в настоящия случай.

Твърденията за незадълбочена проверка, според жалбоподателя, в хода на административнонаказателното производство по повод възражението му, също не представлява съществено процесуално нарушение, нарушаваща правото му на защита. Служителят е извършил проверка, за която е съставил докладна записка /л.9/ и в нея е посочил извършените от него действия и заключението си. Възможността жалбоподателя да направи възражения, да ангажира доказателства е предоставена в пълен обем в съдебното производство, поради което не може да бъде направен извод за нарушаване на правото му на защита.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила в частност разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В текста на последната е посочено, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая, АУАН е бил подписан от актосъставителя и Г. Д., посочен като свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. При тези данни касационният състав намира, че не са били налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която при липса на свидетели на установяване на нарушението, актът се съставя пред други двама свидетели, като това обстоятелство се вписва в АУАН, поради което не е допуснато твърдяното нарушение.

С оглед на изложеното съдът намира, че при правилно изяснена фактическа обстановка, правилно е определен и размера на наложеното наказание. Нормата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП предвижда, че водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека се наказва с глоба от 100 лв.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 285/24.04.2025г., постановено по АНД № 4841/2024г. на Районен съд- Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.