№ 553
гр. Плевен, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430201456 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от А. Й. В., с ЕГН **********, действаща като
Едноличен търговец с фирма „С. – А.В.“, ЕИК ***, с адрес на кореспонденция
*** против НП № 495726-F531372/18.02.2020г. на Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ при ТД НА НАП – В.Търново, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата
съображения като се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява адв. М.Д. от САК,
който ангажира гласни доказателства в т.ч. и в писмени бележки излага
подробни доводи, че НП е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – ст.юрк.
Н.М., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.
1
Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на
жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 05.12.2019г. свидетелят П. ГР. П., ст.инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, извършил проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1,
т.41 от ДР на ЗДДС – кафе-автомат за топли напитки на самообслужване –
вендинг автомат, находящ се в ***, монтиран на терен – магазин за
хранителни стоки, собственост на ЕТ „С. – А.В.“ и експлоатиран от ЕТ „С. –
А.В.“, с ЕИК ***, представлявано от А. Й. В.. При проверката установил, че
ЕТ „С. – А.В.“ в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да монтира и въведе в
експлоатация фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване
/ФУВАС/ с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка
извършена продажба с визуализация на фискален бон, регистриращ
продажбата на дисплей. В хода на проверката е извършена контролна покупка
в 10:18 часа на 05.12.2020г., преди легитимация от страна на проверяващия
екип, на 1 /един/ брой „кафе еспресо“ на стойност 0,30 лева от П. ГР. П. –
член на проверяващия екип, при което кафе-автоматът предоставил
напитката, но не визуализирал фискална касова бележка. Било установено
също от контролните органи, че на кафе-автомата към момента на проверката
няма монтиран ФУВАС, като от същия автомат се предлагат за продажба
топли напитки.
Извършената проверка била документирана с протокол за извършена
проверка № 0361057/12.12.2019г., съставен на основание чл.110, ал.4, във
2
връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, в който подробно били отразени констатациите
от проверката.
По повод горното свидетелят П. ГР. П. съставил АУАН №
F531372/16.12.2019г., въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите П. ГР. П.,
Р. С. Л., Р. Г. Й., Г.А.Д. и Н.И. Н.. Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелите П. ГР. П., Р. С. Л. и Р. Г. Й., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.Свидетелите А. и Н. също установяват горната
обстановка. Така видно от показанията на св.Н. същата работи като продавач -
консултант във въпросния обект като твърди, че проверяващите закупили на
процесната дата шоколад от магазина и кафе от автомата без да бъдат
отчетени веднага посредством издаване на фискална касова бележка. Сочи че
приходите се отчитат вечер, като се обосновава с обстоятелството че
жителите на селото са неграмотни и монетите се поставят в автомата не от
тях а от продавач - консултанта в магазина. От показанията на св.А. пък е
видно, че същата като служител присъствала на проверката като част от
проверяващия екип въз основа на издадена резолюция. Твърди, че данни от
покупката от кафеавтомата не били визуализирани, което според нея
означава, че няма стойност и следуемо от това няма и задължено лице.
Фактическата обстановка се подкрепя и от съставения АУАН №
F531372/16.12.2019г. на л.6, възражение на л.7, ПИП № 0361057/12.12.2019г. на
л.8-10, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение на л.11, писмени бележки на л.12-13, междинен финансов
отчет, опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката на л.14, справка за актуално състояние на всички действащи
трудови договори на л.15, 3 бр. копия на съкратен отчет на фискалната памет
на л.16-17, списък на доставчици /ръкописен/ на л.18, 28 бр. заверени копия
на фактури, приложени на л.19-46 /АНД № 2311/2020г. на РС-Плевен/,
заповед № ЗЦУ ОПР 17/17.05.2018г. на л.47-48, Протокол №
1210815/16.12.2019г. на ТД на НАП на л.49-50, разрешение за ползване
№33/21.01.1998г. на л.51, договор на л.52, справка за оборотите на ЕТ „С. –
А.В.“ за периода 01.10.2018г.-30.11.2019г. по месечно на л.53, копия на
3
съкратен отчет на фискалната памет на л.54-61 от делото. Съдът изцяло
кредитира и писмените материали от административнонаказателната
преписка, приобщени към доказателствата по делото,тъй като същите са
непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че описаното представлява неизпълнение от страна на
жалбоподателя на задълженията му към държавата по чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, във
връзка с чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Съдът констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП
е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности”
при ТД на НАП – Велико Търново, за когото съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС и
приложената Заповед № ЗЦУ – ОПР-І7/17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП са делегирани права на административно-наказващ орган по
смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН. С оглед на свидетелите, присъствали при
съставяне на акта, не са допуснати процесуални нарушения, още по-малко
съществени - съображенията са изложени от АС-Плевен в мотивите му при
първоначалното разглеждане на делото и не следва да бъдат преповтаряни. На
следващо място – изложените доводи в писмените бележки, че свидетелите
твърдят, че не си спомнят по кое време на деня е съставен и връчен акта и кой
е проверил самоличността на представителя на търговеца, съдът намира
същите за несъществени и ирелевантни, като липсата на спомен за тези
детайли не разколебава по никакъв начин достоверността на показанията на
свидетелите П. ГР. П., Р. С. Л., Р. Г. Й. и Г.А.Д.. Показанията им са
депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и
съдът няма основание да не им даде вяра. Не бяха изтъкнати и съображения
за предубеденост. На следващо място следва да се посочи че анализирането
4
на показанията в писмените бележки на тези свидетели депозирани пред друг
съдебен състав е некоректно, доколкото същите не са приобщени по делото
посредством прочитането им, а не е било и направено такова искане от нито
една от страните. Поради това и непрочетените показания не следва да бъдат
анализирани от настоящия състав тъй като не са част от доказателствения
материал по делото.
С оглед установените при проверката обстоятелства, съдът намира, че
правилно както в АУАН, така и в НП на административното нарушение е
дадена правна квалификация по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерство на финансите. От правния анализ на тази
разпоредба следва, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта.
От друга страна, с разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидена
административнонаказателна отговорност извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане.
Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на
задълженото лице – жалбоподател, не е оборен по никакъв начин, а точно
обратното – потвърждава се от всички приобщени по делото доказателства.
Установеното нарушение е от категорията на резултатните нарушения, при
които има нанесена щета за фиска. Типичното за тях е, че в състава е
посочено настъпването на вредоносен резултат. Не са представени
доказателства от страна на ж-ля, че нарушението не е довело до неотразяване
на приходи с оглед приемане на по-благоприятната хипотеза. От субективна
страна деянието е извършено от предвидения от Наредбата особен субект –
данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г., в качеството на търговец.
Административнонаказателната отговорност на ЕТ е безвиновна и
обективна, т.е. при административни нарушения на ЕТ изобщо не се изследва
въпросът за вината. Обективният й характер следва и от това, че никое
обособено имущество, каквото е предприятието на процесния ЕТ не може да
прояви вина, т.е. субективно отношение, при осъществяване на своята
5
дейност. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните
обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено
при осъществяване на дейността на жалбоподателя. В настоящия казус се
установи, че в чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидена възможността за налагане
на имуществена санкция на ЕТ. По отношение конкретния размер на
наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. съдът счита, че същата
правилно е индивидуализирана в минимален размер (при възможност от 3000
до 10 000 лв.). С оглед тежестта на извършеното нарушение на данъчното
законодателство, съдът намира, че следва да потвърди НП, тъй като съдът не
може да слезе под законоустановения минимум на наказанието.
В посочения смисъл съдът счита, че издаденото НП следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 542059-F535389/20.07.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – Велико Търново, с което на
жалбоподателя „С. – А.В.“ ЕТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от А. Й. В. с ЕГН **********, за нарушение на чл.7, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6