№ 35
гр. Разград , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение №423/15.12.2020 год.,постановено по гр.дело №1066 по описа за 2020г.РРС е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Виктория, р.на
26.11.2012г. на майката Д. Н. А. от гр.Разград, като е определил и местоживеенето на детето при
нея.Определил е и съответен режим на лични отношения на другия родител Г.Г. с детето.Бащата е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез неговата майка в размер на 185.00 лева,
считано от 03.08.2019г., една година преди завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпването на законовите предпоставки за нейното изменяване или
прекратяване. Отхвърлил е претенцията за издръжка над уважения размер до претендирания такъв
от 220 лева като неоснователна, като е постановил предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката.Решението за издръжка не е обжалвано в отхвърлителната му част.В тежест
на бащата са възложени разноски и държавна такса върху присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение в частта му за присъдената издръжка е останал
бащата Г.Г., поради което го обжалва в срок чрез пълномощник.
Във въззивната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност и неправилност на
решението в тази му част, като се сочи, че съдът не е съобразил всички обстоятелства, както и
податните възможности на бащата.Прави се искане за отмяна на решението в частта му, с която е
присъдена издръжка, считано една година преди завеждане на иска, както и за намаляване размера
на присъдената такава.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор,чрез пълномощник, като
застъпва становище за нейната неоснователност.
1
С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срок срещу акт ,подлежащ на въззивен контрол.
В съд.заседание въззивника, лично и чрез пълномощника си поддържа подадената жалба,
като заявява, че според него дължимата издръжка следва да бъде присъдена към минималния
размер, предвид податните му възможности.
Въззиваемата страна поддържа подадения отговор.Претендира разноски, заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за тази инстанция, което насрещната страна счита
за прекомерно.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
РС е бил сезиран с иск по чл.127 ал.2 от СК, предявен от майката на малолетно дете, против
бащата на същото.
В частта от решението, в която то е влязло в сила, като необжалвано, съдът е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на детето Виктория, р.на 26.11.2012г. на
майката Д. Н. А. от гр.Разград, като е определил и местоживеенето на детето при нея.Определил е
и съответен режим на лични отношения на другия родител Г.Г. с детето.
Спорът е единствено в частта относно размера на издръжката, определен от съда, която
бащата следва да заплаща на малолетната си дъщеря от предявяване на иска до настъпването на
законни причини за изменяването или прекратяването й, както и в тази за минал период от време, а
именно една година назад от завеждане на иска.Районният съд е определил , като дължима от
бащата месечна издръжка в размер на 185 лева, както за периода след завеждане на иска, така и за
минало време, една година назад от завеждане на исковата молба.Над този размер, до
първоначално претендирания такъв от 220 лева, искът е отхвърлен, като в отхвърлителната част,
решението не е обжалвано.
Въззивникът счита, че издръжката на детето, дължима от него следва да бъде определена в
минималния, предвиден от закона размер, предвид невъзможността му да заплаща такава над
същия. Счита също така, че не дължи издръжка за минало време, считано една година назад от
завеждане на иска.
Задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно. Разпоредбата на
чл.143, ал.1 и 2 от СК предвижда, че родителите дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят
условия на живот, необходим за развитието на детето. Правото да получи издръжка е безусловно,
като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице " по отношение на претендиращия
издръжката, като размерът на издръжката съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимот от две
величини –нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния
размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата.
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние,
възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.
Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло,
ученически пособия и т. н.
2
За да определи този размер издръжка, първоинстанционният съд се е съобразил с
възможностите на родителите за осигуряване на материалните нужди на детето, като и възрастта
му, като е отчетен и факта, че липсва доказателства бащата да е участвал в издръжката на детето,
считано и една година назад, преди предявяване на иска.Този съд също намира, че определената
от РС издръжка за малолетната Виктория е съобразена с нуждите на дете на 9-годишна възраст/
при съобразяване на минималната издръжка съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, която
е в размер на 152. 50 лв. за 2020 г., съответно с определения с ПМС № 331/26.11.2020 г. размер на
минималната работна заплата от 01.01.2021г. - 650 лв. като размерът на минимална издръжка е
от порядъка на 162. 50 лв./. В този смисъл определената от първостепенният съд издръжка
надвишава минималната само с малко над 20.00 лева. и е във възможностите на бащата, който
няма задължение за издръжка към други лица от същия ред.Същият не е представил пред съда и
безспорни доказателства, които да установяват поето от него задължение за изплащане на заем .
Правилно и в съответствие със съдебната практика за определяне размера на издръжката и
ППВС № 5/70 г. първостепенният съд е приел, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в
размер на 185 лв. за навършилата 9 години своя дъщеря.
По разноските:
И пред тази инстанция отговорността за разноските между страните следва да бъде понесена
с оглед на правилото на чл. 78 от ГПК. Предвид повдигнатия спор по чл.127, ал.2 от СК
минимумът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Уговореното и заплатено в случая от въззиваемата страна възнаграждение е над
минималния размер.Настоящият съдебен състав намира, че с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, както и предвид на това, че предмет на въззивна проверка е само
частта за дължимата издръжка, то се явява прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл.
36, ал. 2 от ЗА следва да бъде намалено до нормативно установения минимален размер на
адвокатското възнаграждение, а именно - 300 лв., която сума на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде възложена в тежест на въззивника.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №423/15.12.2020 год., постановено по гр.дело №1066 по описа
за 2020г. на РРС В ЧАСТТА, с която е осъдил Г. З. Г. от гр.Разград да заплаща ежемесечна
издръжка на детето Виктория, р.на 26.11.2012г. чрез неговата майка в размер на 185.00 лева,
месечно, считано от 03.08.2019г., една година преди завеждане на иска, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, до настъпването на законовите предпоставки за нейното изменяване
или прекратяване, чрез неговата майка Д. Н. А..
В останалата му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. З. Г. да заплати на Д. Н. А. сторените разноски пред тази инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4