Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-144 22.06.2020 год.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
трети
въззивен граждански състав
на шестнадесети юни две
хиляди и двадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия
Йорданка Майска
в.гр.дело № 746 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следно :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 820/28.01.2020г.
по описа на НРС, подадена от Г.Н.Ц.с
ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.И., бл.**, заявена чрез пълномощника адв.Лора
Станкова от АК-Бургас, съдебен адрес гр.Бургас, ул.Оборище № 75, ет.1-чрез
адв.Л.Станкова против решение № 9/13.01.2020г. по гр.д. № 1209/2019г. на
РС-Несебър.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил исковете на Г.Н.Ц. с ЕГН-********** за осъждане на
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, Булстат-*********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.Пиротска № 171А, с посочен адрес за призоваване
в гр.Бургас, ул.”Александър Велики” № 37 Б, представлявана от Директора –
Главен Комисар Н.Николов, чрез пълномощника ст.юк.Татяна Стойкова да заплати на
ищеца сумата от 1867,28 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за положен и неплатен извънреден труд за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г.,
приравнен към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане, както и предявената претенция за присъждане на
сумата от 263,23 лв., представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността
на неизплатения месечен нощен труд за периода 30.10.2016г. – 02.10.2019г., до
окончателното й изплащане, като му е възложил и сторените от насрещната страна
съдебни разноски в размер на 100
лв..
В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Оспорва се като неправилен, незаконосъобразен и противоречащ на съдебната
практика, изводът на съда, че не е налице празнота в нормативната уредба, а
дори да се приеме обратното, то липсата на уредба за преобразуването на
часовете положен нощен труд към дневен, не следва да се преодолява с аналогично
приложение на НСОРЗ. Посочва се, че липсата на изрична норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба, касаеща
служителите на МВР и следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Позовава се на
съдебна практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощен труд не изключва
плащането на извънреден такъв, по методиката, претендирана от ищеца.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
уважени в пълен размер. Не са ангажирани доказателства. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, с който оспорва въззивната жалба,
намирайки изложените в нея съображения за неоснователни. Моли, обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навежда се, че
НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за
прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време,
по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено
по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните
часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден
труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е
бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни
актове. Моли се съдът да не кредитира с доверие извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза, тъй като макар и заключението на вещото лице
да е математически вярно, то е извършено на несъществуващо правно основание. Претендират
се разноски за юк.възнаграждение. Сторено е възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е постъпила в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
В с.з. се явява процесуалния представител на
въззивника, поддържа подадената въззивна жалба и моли първоинстанционното
решение да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно на
посочените в жалбата основания. Претендира разноски и представя списък за
сторените такива.
Процесуалният представител на въззиваемата страна,
редовно уведомен, не се явява в с.з.. Постъпило е писмено становище, с което се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Заявява, че поддържа изразеното в писмения отговор
на въззивната жалба становище по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Първоначално исковата молба е заведена пред РС-Бургас,
от където с определение № 9667/18.11.2019г., постановено по образуваното гр.д.
№ 8513/19г. по описа на БРС по реда на чл.118, вр.чл.119, ал.3 ГПК, вр.чл.108,
ал.2 ГПК е изпратено, респ. прието по подсъдност от РС-Несебър, където е
образувано сложеното за разглеждане гр.д. № 1209/19г. по описа на НРС.
Производството пред първата инстанция е било
образувано по искова молба на Г.Ц. с искане за осъждане на Главна
Дирекция „Гранична полиция“ да му заплати сумата от 1400лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; сумата от 200лв.-представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата начиная от датата на възникване
на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото обезщетение до датата на завеждане на исковата молба-03.10.2019г..
В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от
съда изменение в размера на иска, след което същият следва
да се счита предявен за сумата от 1867,28лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през процесния период, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, като претенцията за мораторна
лихва е увеличена на 263,23лв. общо.
Ответната страна ГД „Гранична
полиция“ МВР е депозирала отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.
Страните са ангажирали доказателства в
подкрепа на становищата си.
С окончателния акт районният съд се е
произнесъл по искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлил изцяло предявените
искове като неоснователни.
Не е спорно по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства в първоинстанционното производсто, както и
от приетата ССчЕ, че ищецът за периода от 01.10.2016 г. - 30.09.2019г., е полагал труд на длъжност като „водач на
специализиран автомобил 1-ва степен“ при РС ПБЗН-Несебър към РД „Гранична
полиция“, която е на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ МВР. За процесния период ищецът е работил
на смени, всяка с продължителност 24 часа,
включително и през нощта –
за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предварително утвърдени
графици, при сумирано изчисляване на работното време. За периода от 01.10.2016 г. - 30.09.2019г., ищецът е положил общо е положил общо 1 885 часа нощен труд. Вещото лице също така е
посочило, че след преизчисляване на положените от ищеца 1 885 часа нощен труд в
дневен с коефициент 1,143 се получават 2154,56 часа дневен труд, като разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 269,56 часа, за които се
дължи възнаграждение в размер на 1 867,28лв.. Изчислена е и
дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото лице сочи, че лихвата за забава върху
тази сума, изчислена за всеки месец по отделно от последно число на месеца,
следващ всяко тримесечие, до датата на завеждане на делото, е в общ размер от 263,23лв..
Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.
00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по
делото въпросът за начина на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Въззиваемия поддържа
в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7.
Според въззиваемия, горните
правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде
приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за
държавен служител от структурите на МВР. Според работодателя, следва да се прилагат само
специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на
нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен
труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че
коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава
се на издадени от министъра Заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния
период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззивника е лице със
статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда
субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен
акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два
закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми,
уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи
лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както
ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ
по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса
на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен
начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се
позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува,
като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага
8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд
и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в
съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на
КТ.
В
този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период -чл.187,
ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г./, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата
на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Поради
гореизложеното исковата претенция за заплащане на положен извънреден труд,
получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за процесния период
01.10.2016
г. - 30.09.2019г., се явява
основателна за сумата от 1867,28 лв. – главница и 263,23 лв. - лихва за забава, поради което следва да бъдат
уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, поради което първоинстанционното
решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, в посочения
по-горе смисъл.
При
този изход на спора, в полза на въззивника Г.Ц. се следват направените от него съдебно-деловодни
разноски за производството в двете съдебни инстанции в общ размер от 650 лв. - адвокатски хонорар.
Досежно стореното възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът
намира, че размера на адв.възнаграждение е определен съобразно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид и това че са
предявени две претенции с материален интерес. Представени са доказателства за заплащането му. На
основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за
държавна такса по делото в общ размер от 187,04лв., от които 124,69 лв., за производството пред първата инстанция и 62,35 лв. за производството пред въззивната инстанция,
както и за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв., платено от бюджета на съда, които следва да
бъдат заплатени по сметка на БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
На
основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така
мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 9/13.01.2020г.
по гр.д. № 1209/2019г. на РС-Несебър, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на
вътрешните работи, представлявана от директора главен комисар Николай Николов, Булстат-*********, седалище в гр.София,
ул.Пиротска № 171А да заплати на Г.Н.Ц., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „И.”
бл. **,
сумата от 1867,28 лв./хиляда осемстотин шестдесет и седем
лева и двадесет и осем ст./, представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 269,56 часа, положен в периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., на длъжност като „водач на специализиран автомобил 1-ва степен“
при РС ПБЗН-Несебър към РД „Гранична полиция“, която е на структурно подчинение
на ГД „Гранична полиция“ МВР,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2019г.-датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от
263,23 лв./двеста шестдесет и три лева и двадесет и три ст./, представляваща
сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд
за периода 30.10.2016г. – 02.10.2019г., както и направените в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни
разноски в общ размер от 650 лв./шестстотин и петдесет/лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на
вътрешните работи, Булстат-*********,
седалище в гр.София, ул.Пиротска № 171А, представлявана от
директора главен комисар Николай Николов да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт, сумата от 187,04лв. /сто осемдесет и седем лева и четири стотинки/ лева – дължима държавна такса за първоинстанционното и
въззивното производство, както и сумата от 300лв. /триста/ лв. – заплатено от бюджета на съдебната
власт възнаграждение
на вещо лице.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: