Решение по дело №302/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.118, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.117, ал.1 т.2 б.“б“ от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Н. Т. И. с [ЕГН], адрес: гр.Кнежа, ул.“ 23-ти септември“ №64, чрез адв. Д. Г. – АК-Благоевград, адрес: гр. Благоевград, [улица], ет.1, против Решение №1040-14-19/04.03.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-28/03.02.2025г. като неоснователна и потвърдено разпореждане №145-03-183-3/27.01.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при НП на НОИ-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на административно производствени правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че е нарушена разпоредбата чл. 54б, ал. 8 от КСО. Сочи се, че неправилно административният орган се е позовал на незабавното действие на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО, предвид обстоятелството, че разпоредбата има материален, а не процесуален характер. Сочи, че по този начин се засяга не само принципа на правната сигурност, но и принципа на справедливост, тъй като безработни лица, които са полагали труд и подали необходимите заявления за получаване на парично обезщетение за безработица преди изменението (към 13.08.2024г.) се приравняват на лица, които работят и подават заявления след влизането в сила на разпоредбата. Посочва се още в жалбата, че в КСО не е предвидено обратно действие на нормите, поради което заварените юридически факти и или правоотношения, следва да се преценяват според материалния закон, който е бил в сила към момента на тяхното възникване. Не се оспорва, че към датата на подаване на необходимото заявление, съгласно чл. 54а, ал. 3 от КСО, са били налице всички предпоставки за отпускане на правото на парично обезщетение за безработица на Н. Т. И.. В този смисъл е и мотивировката на административния орган в решението. Твърди се, че съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО правопораждаща дата за правото на обезщетение за безработица е датата, на която е прекратено трудовото правоотношение на лицето, а не датата, на която административният орган е отпуснал такова. Сочи се, че няма незавършен фактически състав, тъй като материалноправните предпоставки за реализирането на правото на обезщетение за безработица на Н. Т. И. са били налице още към момента на подаване на заявлението.

На следващо място се твърди, че административният орган е приложил неправилно материалноправния закон, а именно разпоредбата на 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. вместо разпоредбата на чл. 62, параграф 1 и 2 от същия регламент и не са изложени мотиви в тази насока. Твърди се, че приложимият „закон“ в случая е разпоредбата на чл. 62 параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., а не приложеният от административния орган чл. 62 параграф 3 от същия регламент. Смисълът на двете разпоредби – чл. 62, параграф 1 и чл. 62 параграф 2 е, че компетентната институция на държава – членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетение да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход получавано от лицето при последната му работа, т.е не се отчита предвидени по българското законодателство срок от 24 календарни месеца и се взема предвид периода на последната месторабота независимо колко е продължила. Посочва, че Регламент (ЕО) №883/2004г. не допуска националното законодателство на държавата членка, определяща възнаграждението да ограничава неговия размер. Регламент № 883/2004 като източник на вторичното право на ЕС се прилага пряко, тоест, съдържащите се в регламента правила са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

На следващо място се посочва, че при издаването на решение са нарушени административнопроизводствените правила, тъй като на първо място административният орган е спрял необосновано производството пред него. Посочва, че за разлика от националното ни законодателство, европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране производствата по отпускане на обезщетение, като посочва в тази насока на Административен съд – Пловдив. Твърди се, че прилагайки института на „спиране на производството“ с формалният мотив - събиране на доказателства от страна - членка на ЕС/Швейцария относно проверка на осигурителен доход/стаж и/или пребиваване на лицето, административният орган позволява да изтече достатъчно дълъг период от време, както и да се приеме и влезе в сила текстът на чл.54б, ал.8 от КСО. Посоченото представлява форма на „злоупотреба с власт“, при което заявителят и настоящ жалбоподател се явява принуден да понесе неблагоприятните последици на новоприет закон и то поради бездействието/непроизнасянето своевременно на административния орган по заявлението за отпускане на ПОБ. Твърди се още в жалбата, че непроизнасянето на административния орган своевременно, нарушава принципа на съразмерността, залегнал в чл.6 от АПК. Решаващият орган и контролният орган на ТП на НОИ - Плевен е следвало да проведат производството, като то да бъде подчинено на основните принципи на административния процес, в т.ч. и принципа на съразмерността, който изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл.6, ал.1 от АПК), като административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за който актът се издава (чл.6.ал.2 от АПК). В настоящия случай, производството пред административния орган се е развило в един дълъг период от време, което е абсолютно недопустимо и засяга в по-голяма степен правата на лицето, отколкото е необходимо според закона и в крайна сметка не съответства на целта на закона -ПОБ да замести по достоен начин и на време нуждата на безработното лице от доход. На следващо място, спирането на административното производство, вместо произнасянето по преписката, въпреки че в същата се съдържат всички необходими документи, включително такива, удостоверяващи осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е в противоречие с процесуалното правило, въведено в чл.8, ал. 4 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.

Същевременно административният орган е проверявал документи дадени от доверителя, въпреки тяхната официална удостоверителна стойност, съгласно чл. 5 параграф 1 от Регламент (ЕО ) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г.

Иска се от съда да отмени Решение № 1040- 14-19 от 04.03.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ — Плевен, е което отхвърлена жалбата срещу и е потвърдено Разпореждане № 145-03-183-3 от 27.01.2025г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, и да се върне преписката на директора на ТП на НОИ - Плевен със задължителни указания за прилагането на относимата материалноправна разпоредба, в случая чл. 62, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и приложимата към датата на възникване на правото на парично обезщетение за жалбоподателката национална правна уредба (т.е. редакцията на закона преди 13.08.2024г.). Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 163, ал.2 от АПК не е депозиран отговор от ответника.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована не се явява и не се представлява. Депозирано е становище с вх.№ 2980/25г. от адв. Д.Г., в което се поддържа жалбата, излагат се съображения по съществото на спора и моли съда да отмени Решение № 1040- 14-19 от 04.03.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ — Плевен, както и да бъде върната преписката на административния орган със задължителни указания за прилагането на относимата материално правна разпоредба, а именно чл. 62 пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по делото Решение №2153-14-102/31.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е връчено на Н. Т. И. на 11.03.2025г., а жалбата е подадена на 18.03.2025г. чрез адм.орган в законовия 14-дневен. Подадена е от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Установява се от адм.преписка по делото, че заявление вх.№ 416-03-183/03.11.2023г. Н. Т. И., в качеството на безработно лице, поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание КСО, като декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава–Франция в периода 12.10.2023г. до 20.10.2023г.

Към заявлението лицето приложила подписана декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004, в която в част 2 данни за заетостта/пребиваването/престоя в чужбина през последните 5 календарни години преди годината на прекратяване на последната заетост, Н. Т. И. посочила, че в периода 13.10.2019г.-24.08.2023г. е работила във Великобритания, а в периода 12.10.2023г.-20.10.2023г. във Франция. Лицето подало и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС / ЕИП или Швейцария, като поискала удостоверяване на осигурителния й период във Франция. Във връзка с подаденото заявление за удостоверяване на осигурителния стаж и доход от Франция, с разпореждане № 145-03-183-1/06.11.2023г. на гл.експерт по осигуряването спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление № 145-03-183/03.11.2023г. С разпореждане №145-03-183-2/21.01.2025г. производството било възобновено поради получени СЕД U7 ( осигурително досие –трансграничен работник) и U 004 (информация за заплатата) от КИ на Франция.

С Разпореждане №145-03-183-3/27.01.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 и чл.62 пар.3 от Регламент (ЕО) №883/2004 било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 21.10.2023г. до 20.08.2024г. в размер на 27,35 лв. дневно.

С жалба вх.№ 1012-14-28/03.02.25г. Н. Т. И. оспорила по административен ред Разпореждане №145-03-183-3/27.01.2025г.

С Решение 01040-14-19/04.03.2025г. директорът на ТП на НОИ-Плевен отхвърлил жалбата с вх.№ 1012-14-28/03.02.2025г. от Н. Т. И. и потвърдил разпореждане № 145-03-183-3/27.01.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Плевен като правилно и законосъобразно. Адм.орган приел, че при издаването на разпореждането правилно са отчетени доходите на Н. Т. И. по време на последната й работа във Франция за периода 12.10.2023г. – 20.10.2023г. и всички доходи на лицето в Република България, вкл. съответните доходи за периодите по чл. 54б, ал.7 от КСО за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяването на осигуряването за периода от 01.10.2021г. до 20.10.2023г. Адм.орган приел, че разпоредбата на чл. 54б, ал.8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила вкл. за заварени правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като е налице незавършен фактически състав по отношение на който действа нормата, а не обратно действие на нормата. Решаващият орган съобразил, че разпоредбата на чл.62 пар.3 от Регламент (ЕО) №883/2004 е различна от чл.62 пар.1 и пар.2, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Директорът на ТД на НОИ-Плевен приел, че различният законодателен подход между чл.62 пар.1 и чл.62 пар.3 от Регламент (ЕО) №883/2004 и принципът на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от лицето при последната му работа. С оглед на последното приел, че ПОБ е правилно определено, отхвърлил жалбата с вх.№ 1012-14-28/03.02.2025г. и потвърдил Разпореждане № 145-03-183-3/27.01.2025г.

Решението е връчено на 11.03.2025г. С жалба вх.№ 1012-14-28/18.03.2025г. е инициирано настоящето производство.

С оглед установената фактическа обстановка по-горе, съдът приема от правна страна следното:

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане №141-00-2895-3/21.11.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен са издадени от компетентни органи. Решението и разпореждането са издадени в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържат наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Изложени са и мотивите на органа, обусловили отхвърлянето на подадената пред него жалба, които се допълват от събраните в хода на административното производство доказателства. Ето защо съдът приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Спазен е и материалният закон.

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е безработно осигурено лице по смисъла на чл. 54а от КСО, има последно придобит доход извън страната в държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, като прекратяването на трудовото й правоотношение и подаването на заявлението са преди влизането в сила на чл. 54б, ал. 8 от КСО. А издаването на разпореждането за отпускане на ПОБ е станало при действието на новата разпоредба.

Спори се по делото приложима ли е нормата на чл.62 т.3 от от Регламент (ЕО) 883/2004 вр. чл.54б, ал.8 вр. чл.54а, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО.

Съдът приема, че изчисляването на размера на паричните обезщетения за безработица в законодателството на ЕС е предвидено в разпоредбата на чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004, изменен и допълнен с Регламент (ЕО) №988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. и Регламент (EС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г.

В нормата на чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2004 озаглавена „Изчисляване на обезщетения“ са предвидени три модела на изчисляване на паричното обезщетение вкл. това за безработица. Съгласно чл.62 пар.1 компетентната институция на държава – членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален опит, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Вторият случай, уреден в пар.2 на същата разпоредба предвижда подобно изчисляване на обезщетението изключително въз основа на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа изрично се предвижда, когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.

С разпоредбата на чл.62 пар. 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 е предвидено чрез дерогация от предходните два параграфа, доколкото се засягат безработни лица (до 30.10.2009г., датата на обнародване в официален вестник на ЕС Регламент (ЕО) №988/2009, относима само за „погранични работници“), институцията по пребиваване да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованато лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него на последната му работа като заето или самостоятелно заето лице, и в съответствие с регламента по прилагането.

Именно тази разпоредба е посочена в оспореното Решение № 2153-25-369/10.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ като приложима.

Административния орган е приел, че с оглед липсата на думата „изключително“ в текста на чл.62 пар.3 от Регламент (ЕО) 883/2004, за разлика от предходните два параграфа, по същество е предоставена свобода на всяка държава-членка да определи размера на обезщетението за безработица като съобрази размера на трудовото възнаграждение в определен референтен период, но не и изключително и единствено въз основа на последното такова. В този смисъл хипотезата, описана в чл. 62, пар. 3 от регламента има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62, § 1 и чл. 62 пар. 2 от същия, като представлява изключение от правилото за изчисляване на ПОБ изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Това в случая е сторено в приемането на разпоредбата на чл. 54б, ал.8 от КСО, която се явява приложима в случая.

Тези изводи напълно се споделят от решаващият съд. Основателно административният орган е приел, че е налице разликата в законодателния подход между чл. 62, пар. 1 и 2 и този в чл.62 пар.3 от Регламент (ЕО) 883/2004 допуска изчисляването на ПОБ по реда на чл.54б от КСО. Посочените от оспорващия в становище с вх.№ 2980/25г. аргументи за приложение на решения на СЕС по дело С-29/19 и С-551/16 не се споделят от състава. Видно от съдържанието на решенията на СЕС по тези дела те касаят различни казуси от настоящия, а именно тълкуване на нормата на чл.64 пар.1 б.“в“ от Регламент (ЕО) 883/2004 (възможност компетентните служби да удължат срока за прехвърляне на обезщетение за безработица) респ. тълкуване на нормата на чл. 46, пар.2 и чл.47 пар.1 б.“г“ от Регламент (ЕИО) №118/97 на Съвета от 2 декември 1996 с действие до 30.04.2010г. Действително съгласно т.40 от решение на СЕС по дело С -189/16 указва, че чл.62 пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕО) 883/2004 предоставя възможност на държавите членки да изберат дали изчисляването на обезщетенията за безработица да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение, като се гарантира, че следва да се вземе предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно това законодателство, но това касае само случай, когато държавата членка е избрала този начин на изчисляване на обезщетението. Регламент № 883/2004 не създава обща схема за социална сигурност, а позволява запазването на отделните национални схеми и има единствено за цел да осигури координирането им, което поражда отделни вземания спрямо различни институции, срещу които заявителят притежава преки права или по силата само на вътрешното право, или по силата на вътрешното право, допълнено при необходимост от правото на Съюза. В този смисъл е и т. 39 от решение на СЕС по дело С -189/16 и решение от 28 юни 2018 по дело С -511/ 2018.

В случая с разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО на основание чл.62 т.3 от Регламент (ЕО) 883/2004 Република България е приела, че начинът на изчисляване на размера на обезщетението за безработица ще е друг, а именно ще се отчита както последното трудово възнаграждение, така и това получавано в един продължителен период от време т.нар референтен период, с оглед определяне на средната тежест на извършената трудова дейност в съответната държава-членка и определяне на среднодневен размер на обезщетението в този период.

Същевременно редът за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в националното законодателство е уреден в чл. 54б от КСО. Съгласно чл.54б, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 8 на посочената разпоредба, когато в периода по ал. 1, от който се определят среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е приета на 09.08.2024 г. и влиза в сила от 13.08.2024 г.

В конкретния случай заявлението за отпускане на ПОБ е подадено на 03.11.2023г г. На 06.11.2023 г. производството е спряно до получаване на доказателства от компетентната институция във Франция. След получаване на доказателства за осигурителен стаж, на 21.01.2025 г. производството е възобновено. Междувременно, през м. август 2024 г. влиза в сила новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Разпореждането за отпускане на ПОБ е издадено на 27.01.2025 г. При това положение, в производството е приложима действащата към момента на издаването на разпореждането норма на чл. 54б от КСО. Нормата се прилага, след като влезе в сила и към висящи производства, образувани преди приемането й, тъй като липсва изрична законова разпоредба, която да посочва, че заварените производства се довършват по досегашния ред. В този смисъл е и практиката на ВАС - Определение № 3648 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2025 г., Определение № 3996 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3284/2025 г. и др. Завареното производство, по което не е отпуснато ПОБ, се урежда занапред съгласно новата материално правна норма. В оспорвания административен акт дневният размер на паричното обезщетение за безработица на Н. Т. И. е изчислен на основание чл. 54б, ал. 8 от КСО вр. чл.62 т.3 от Регламент (ЕО) 883/2004, която разпоредба се прилага вкл. и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление, какъвто е и настоящия случай, за отпускане на ПОБ. В случая законът няма обратно действие, както твърди оспорващата, а са налице юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Заварените правоотношения в този случай се преуреждат занапред с влизането в сила на новата материалноправна норма. В този смисъл са и мотивите на Решение № 5/11.05.2017 г. и Решение № 4/11.03.2014г. на Конституционния съд.

Неоснователно е и възражението за незаконосъобразно спиране на производство, в резултат на което в продължителен период в административното производство не са били предприети действия от страна на адм.органи. Според чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато се декларира стаж, придобит в държава, с която се прилага международен договор, по който България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, и не се представят доказателства или е необходимо изясняване на обстоятелства, се извършва проверка и този стаж се удостоверява по установения ред. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, в случай че по представен документ, удостоверяващ осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е необходимо изясняване на осигурителния стаж и/или доход, до постъпване на отговор от компетентната институция на другата държава преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се извършва въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В случая към заявлението не са били приложени официални документи, които да послужат за изчисление на ПОБ. Депозираните такива не са придружени с легализиран превод, поради което на основание изрично направено искане от Н. Т. И. – л. 29-20 от делото, са изискани документите СЕД U7 и U 004 - осигурителното досие и информация за заплатата от съответната институция във Франция. Компетентните национални органи обаче не биха могли да направят извод дължи ли се обезщетение за безработица, без да извършат цялостна преценка на документите на заявителя и тежестта, която конкретно би произтекла от предоставянето на това обезщетение за националната система за социално подпомагане в нейната съвкупност, с оглед на личното положение на заинтересованото лице.

Следва да се посочи още, че определянето на размера на ПОБ не възниква по силата на закона, а е необходимо да бъде издаден административен акт от компетентния административен орган, в който се преценява приложимото право не към момента на подаване на заявлението, а към момента на издаване на акта. След като изпълни задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК т. е. събере необходимите доказателства, органът следва да се произнесе, както е направил и в случая. Неоснователно е твърдението в жалбата, че в случая няма заварено правоотношение, тъй като материалноправните предпоставки за правото на получаване на ПОБ са били налице към момента на подаване на заявлението. Действително, това право е съществувало към момента на подаване на заявлението, но получаването на ПОБ става въз основа на издаден административен акт, при постановяване на който органът следва да се съобрази с действащото право към момента на произнасянето.

С оглед на горното, съдът счита, че издаденото разпореждане Разпореждане № 145-03-183-3/27.01.2025г. е законосъобразно. Като го е потвърдил и е отхвърлил жалбата против него, директорът на ТП на НОИ Плевен е постановил правилно и законосъобразно решение.

По делото не е направено искане за присъждане на деловодни разноски от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горните мотиви и и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд-Плевен, девети състав

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх. № 2232/25.03.2025 г. от Н. Т. И. с [ЕГН], адрес: гр.Кнежа, ***, чрез адв. Д. Г. – АК-Благоевград, адрес: гр. Благоевград, [улица], ет.1, против Решение №1040-14-19/04.03.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-28/03.02.2025г. като неоснователна и потвърдено разпореждане №145-03-183-3/27.01.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при НП на НОИ-Плевен, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 21.10.2023 г. до 20.08.2024 г. в размер на 27,35 лв. дневно.

На основание чл. 119 от КСО решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.