№ 11975
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110163644 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/ срещу С. С. З.
/ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 670.55 лева - непогасена главница, дължима по договор
за паричен заем № 283433/07.03.2019 г, сключен със „Сити Кеш “ ООД, задълженията по
който са били прехвърлени на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
05.07.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
04.05.2022г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 50.89 лева – договорна лихва за периода 26.06.2019г. –
31.10.2019г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 454.27 лева – мораторна лихва за периода 21.06.2019г. –
03.05.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за
кредит, но дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна легитимация
от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора съгласно договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 05.07.2021г., за което прехвърляне длъжникът бил уведомен с
уведомително писмо, изпратено на 13.07.2021г. Към исковата молба е приложено уведомлението,
което да бъде връчено на длъжника и по който начин да бъде уведомен за прехвърлянето. Твърди,
че ответникът и „Сити Кеш“ ООД са сключили договор за паричен заем № 283433 на 07.03.2019г.,
по силата на който заемателят се задължил да предостави на заемополучателя под формата на заем
сума в размер на 1100.00 лева, която сума получателят удостоверил, че получил в брой.
Заемополучателят се задължил да върне сумата на 34 броя равни седмични вноски от по 37.30 лева
1
с първа падежна дата 14.03.2019г. и краен срок 31.10.2019г. Страните договорили, че при забава в
плащанията се дължи договорна възнаградителна лихва в общ размер на 168.19 лева. Уговорено
било и обезщетение за забава в плащанията на една или повече месечни вноски в размер на
законната лихва, което за периода на забава възлизало в размер на 454.27 лева. При тези доводи се
иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски. Представят се доказателства
и се правят искания.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът не разполага с материална
легитимация да предяви иска. Твърди, че представените доказателства не дават възможност да се
определи предмета на договора за цесия, включително, че част от него е процесното. Оспорва да
му е редовно съобщена цесията. Възразява, че между него и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор
за паричен заем, тъй като представеният договор съдържа негов подпис само на последна
страница, а щом не е подписал договора на всяка страница, то не се е задължил в цялост по него. В
условията на евентуалност, твърди, че договорът съдържа неравноправни и нищожни клаузи, а
именно чл. 3, ал. 5 относно определяне на ГПР, чл. 3, ал. 7 определящ фиксирания годишен лихвен
процент, общият размер на които надхвърлял размера на главницата по кредита и водят до
значително неравновесие между договарящите. Като нищожни поради накърняване на добрите
нрави се оспорват и клаузите, уреждащи договорната лихва и неустойка в договора. Възразява се
против размера на мораторната лихва с довод, че при изчисление с лихвен калкулатор, размерът и
е по-малък. Иска се извършените плащания, отнесени за погасяване на задължението по
нищожните клаузи, да се съобрази от съда. Твърди, че извършените плащания са достатъчни за
погасяване на дълга. При тези доводи моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, търсени от насрещната страна.
Прави доказателствено искане по чл. 183, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него
съгласно чл. 7 ГПК.
Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока по чл.415
ГПК.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по силата на който е
предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на
кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по
договора на ищеца – цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника, както и
съответствие на клаузите в договора с разпоредбите на ЗЗП.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже
изпълнение.
Приложените към исковата молба документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
С оглед служебното задължение по чл. 7 ГПК и направеното от ищеца искане, настоящият
съдебен състав намира за необходимо по делото да се допусне съдебно-счетоводна експертиза,
която да даде отговор на следните въпроси: усвоена ли е сумата от кредитополучателя, предмет на
2
процесния договор и ако е усвоена – кога; как е изчислен посоченият в договора ГПР, какви са
неговите компоненти /разходи/, какъв е неговият размер; както и какъв би бил размера на ГПР при
включена в него неустойка по чл. 8 от Договора; да се посочи има ли извършвани плащания от
ответника, ако има в какъв размер са, кога са извършени, как са отнесени към погасяване на
задълженията; какъв е размера на дължимата главница, възнаградителна и мораторна лихва при
съобразяване на тези плащания, като се даде заключение в два варианта – с и без отнасянето на
плащанията към погасяване на неустойката по чл. 8 от Договора.
На основание чл. 183, ал. 1 ГПК ищецът следва да бъде задължен в насроченото по делото
открито съдебно заседание да представи в оригинал договор за цесия и приложенията към него, в
противен случай тези документи ще се изключат от доказателствата по делото.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 23634/2022г. на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените
в настоящото определение задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: **********, **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносими от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183, ал. 1 ГПК ищецът в насроченото по делото открито
съдебно заседание да представи в оригинал договор за цесия и приложенията към него, в противен
случай тези документи ще се изключат от доказателствата по делото.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в
полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски
в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2023г. от 14:00 ч .,
за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект
за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти
и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по
делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати препис от
писмения отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4