№ 133
гр. Пазарджик , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Гатев Административно наказателно
дело № 20205220201881 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С жалбата си срещу Електронен фиш серия К №2399450 на ОДМВР
Пазарджик, жалбоподателят Г. Д. Ф., ЕГН ********** от гр.*** твърди, че
електронният фиш, с който и е наложена глоба в размер на 600лв., е издаден
при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон, като са изложени конкретни правни съображения. Моли да бъде
отменен Електронен фиш серия К №2399450 на ОДМВР Пазарджик. Сочи
доказателства и претендира разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез депозирано от
пълномощника адв. В.Паскалев становище.
За наказващият орган ОДМВР Пазарджик не се явява процесуален
представител.Постъпило е становище за неоснователност на жалбата.
Пазарджишкият районен съд, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства, от
фактическа страна прие за установено следното:
1
Видно от Електронен фиш серия К №2399450 на ОД МВР Пазарджик, на
02.11.2018 г., в 11.41часа, с АТСС тип ARH CAM S1 , №11743bb,км. 69 от
АМ „Тракия“, с посока на движение към гр. Пловдив , е заснето МПС
Мерцедес С500 4 Матик, с рег.№***, което е управлявано със скорост от
192км.ч., при максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала
от 140 км.ч. Отчетен е толеранс от минус 3% от измерената скорост.
Посочено е, че собственик/ползвател на процесното МПС е Г. Д. Ф., ЕГН
**********.Наложена е на жалбоподателя глоба в размер на 600лв. за
нарушение на член 21ал.1 ЗДвП и на основание чл.189ал.4 във вр. с чл.182
ал.2т.6 ЗДвП.
Към процесния електронен фиш са приложени пет броя снимки ,
данните от които съответстват на релевантните във фиша обстоятелства.
По делото се прие Протокол за проверка №53-С-ИСИ/11.10.2018г. на
БИМ относно преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации , тип ARH CAM S1 , №11743bb, като
при проверката е установено съответствие с одобрения тип.
Прие се по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126, касаещо 28 бр. преносима / мобилна/ система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации , тип ARH CAM
S1, между които и №11743bb, съответстващо на одобрения тип.
Прие се по делото Протокол №1006р-13367/05.11.2018г. за използване на
автоматизирано техническо средство или система - Протокол по образец по
чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/2015 г., приложима съобразно чл.165ал.3
ЗДвП , за дата на използване – 05.11.2018г. от 08.00ч. до 15.00ч. В същия
протокол е посочено и мястото на контрол – Автомагистрала Тракия , км. 69,
посока гр.Пловдив, регистрационния номер на служебния патрулен
автомобил, имената на съответното длъжностно лице при ОДМВР
Пазарджик.
В настоящият случай нарушението е установено от мобилна /преносима/
система за контрол, предвид наличието на Протокол по образец по чл. 10 от
Наредбата 8121 з-532/2015 г., касаещ използване на мобилно АТСС.
От приложените веществени доказателствени средства / 5бр. снимки/ е
2
видно, че на същите фигурира процесния автомобил - МПС Мерцедес С500
4 Матик, с рег.№***,като на една от снимките е отразена и засечената скорост
от 198км.ч.
Няма спор по делото и се установява от справка за регистрация на
процесното МПС и за неговите собственици, че собственик на МПС
Мерцедес С500 4 Матик, с рег.№*** е „У.“ ЕАД, а жалбоподателят Г. Д. Ф. е
вписана като ползвател.
При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът
намира, че подадената жалба е процесуално допустима, но по същество е
неоснователна.
Съдът на първо място не споделя доводите на жалбоподателя в насока на
изтекъл спрямо него давностен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, както и изтекла
давност за наказателно преследване.
Налице са специфични особености в производството по издаване на
електронен фиш, включително относно субекта на нарушение – когато
собственик е физическо или юридическо лице или МПС е предоставено за
ползване от друго лице – несобственик , или различно от законния
представител на ЮЛ. Поради това е необходимо в един по –късен момент от
деня на нарушението да се установи действителният извършител на
нарушението. От тази гледна точка, датата на издаване на електронния не
може да бъде начален момент на сроковете по чл.34ал.1 ЗАНН.Още повече ,
че в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП не е предвиден като изричен
реквизит дата на издаване на електронен фиш.
Ето защо следва да се приложат относимите разсъждения в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС. В него се посочва, че " понастоящем в ЗАНН
са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира
правомощията си по административно наказателното правоотношение /чл. 34
от ЗАНН/, и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
3
наложената административна санкция /чл. 82 ЗАНН/.
В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Т.е налага се извода, че относно давността за
погасяване на наказателно преследване в случая се прилагат сроковете,
свързани с абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1 т. 5
от НК,във връзка с чл. 11 от ЗАНН.Тази давност не е настъпила,тъй като
считано от датата на процесното нарушение – 02.11.2018г., не са изтекли 4г.
и половина.
Следва да се отбележи, че по делото няма данни да е спазено изискването
на чл. 10ал.3 от Наредбата за снимка за разположението на уреда. От друга
страна, при наличие на официалния документ по чл. 10 ал.1 от Наредбата,
липсата на съпровождаща протокола снимка не води до липса на достоверни
данни за спазване на цитираното изискване.
Ето защо Съдът намира, че в случая при използването на заснемащото
техническо средство са спазени нормативно определените и техническите
изисквания .
Не може да се сподели и аргумента на жалбоподателя за нарушение на
чл.189ал.4 ЗДвП, тъй като жалбоподателят е санкциониран с електронен фиш,
но при наличието на полицейски служители, които да осъществяват контрол
на мобилната система.
Според чл. 189, ал. 4 изр. първо от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение.Т.е . когато е налице нарушение
,установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш - в
отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., са
съобразени с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС положения относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4
4
от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, като
съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– "Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес".
Това означава, че контролният орган не се намесва директно в работата
на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва, задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира, като за тези действия се съставя
протокол.От тази гледна точка, нарушението се констатира в отсъствие на
намеса на контролния орган.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г.Ф. е
ангажирана на основание чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, а именно като ползвател на
управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното
нарушение, а не като негов собственик. В обжалвания електронен фиш
изрично е цитирана и дадената от законодателя възможност на
санкционираното лице на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок
да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз
основа на които да се анулира издадения фиш. Няма данни жалбоподателят
да е посочил друго лице , извършител на нарушението, поради което
правилно е била санкционирана.
Жалбоподателят сочи, че обжалваният фиш и е бил връчен на
06.11.2020г. от служители на гранична полиция, като е налице и разписка за
датата на връчване.Твърди, че факта, че държавата не може да изпълни
задължението си по връчване на електронни фишове и наказателни
постановление не може да е основание за възпрепятстване на правото на
напускане на страната.Последният довод е ирелевантен за предмета на
настоящето дело.
5
Съдът счита още, че процесният електронен фиш съдържа всички
реквизити, изисквани от нормата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При служебна
проверка Съдът не открива други процесуални нарушения, непосочени от
жалбоподателя.
При издаването на обжалвания електронен фиш е приложен правилно
материалният закон. От обективна страна се установи, че на 02.11.2018 г., в
11.41часа, с АТСС тип ARH CAM S1 , №11743bb,км. 69 от АМ „Тракия“, с
посока на движение към гр. Пловдив , е заснето МПС Мерцедес С500 4
Матик, с рег.№***, което е управлявано със скорост от 192км.ч., при
максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140 км.ч.,
при отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост от 198км.ч..
Така направеното описание на нарушението позволява мястото на
извършване да бъде отграничено несъмнено от друго място по
автомагистралата. Законосъобразно е наложена на жалбоподателя глоба в
размер на 600лв. за нарушение на член 21ал.1 ЗДвП и на основание
чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.2т.6 ЗДвП.
Поради изложеното Съдът счита, че издаденият електронен фиш следва
да бъде потвърден.
Предвид изхода от делото, на жалбоподателя не се дължат разноски.В
същото време и претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски
е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, разноски
се дължат на ЮЛ, ако то е било защитавано от юрисконсулт.В случая обаче
се сочи от наказващият орган в приложеното становище, че е било
защитавано от служител с юридическо образование, който не е юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Потвърждава Електронен фиш серия серия К №2399450 на ОДМВР
Пазарджик, с който на Г. Д. Ф., ЕГН ********** от гр.*** е наложена глоба
6
в размер на 600лв.
Оставя без уважение искането на ОДМВР Пазарджик за присъждане на
разноски, на основание чл.63ал.5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пазарджик в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7