№ 313
гр. Пазарджик, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20215200500720 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя „Профи Кредит България“ЕООД, редовно призован, не се
явява представител.
Ответника по въззивната жалба К. М. К., редовно призован не се явява.
Постъпила е молба от адв. Е.И, като пълномощник на К. М. К. с която
моли да се даде ход на делото. Оспорва въззивната жалба. Поддържа отговора
на въззивната жалба. Изразява становище по съществото на спора. Няма
доказателствени искания. Не сочи доказателства.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение 358/17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 66/2021 г. по описа
на РС - гр. Пазарджик е осъдил „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София,
бул.“България“№49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, представлявано винаги от двама от
управителите С.Н.Н, Я.Я.Ч, Ц.Г.С и Я.К.Ч, да заплати на К. М. К.,
ЕГН[1]********** от гр. Пловдив, ул. „Цветарска“№9, обл. Пловдив, сумата
1
от 277.28 лв. /двеста седемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ за
сторените от ищеца разноски по гр.дело №66/2021г. по описа на
РС[1]Пазарджик, на осн. чл.78,ал.1 ГПК
ОСЪДИЛ е „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53 Е,
вх.В, ет.7, представлявано винаги от двама от управителите Светослав
Николаев Николов, Я.Я.Ч, Ц.Г.С и
Я.К.Ч, да заплати на адвокат Е.Г. И. от АК- Пловдив, личен №**********,
със съдебен адрес- гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“№2, обл. Пловдив , на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 535.00
лв. /петстотин тридесет и пет лева/.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от „Профи Кредит България“ЕООД, ччрез юрк. П. с изложени
твърдения, че същото за неправилно.
На първо място счита, че неправилно съставът на районния съд е дал
ход на делото и не е прекратил делото. С депозираната искова молба ищецът е
предявил отрицателен установителен иск за признаване на недействителност
на сключения от същия договор за кредит, както и за недействителност на
сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По
процесния договор за кредит ищецът е получил сумата в размер на 1500 лева.
На дружеството е върнал сумата в размер на 1528.89 лева, т.е. с 28.89 лева
повече от сумата, която е получил. С това кредитът е приключен,
задължението по споразумението за предоставяне на допълнителни услуги -
също, а дружеството няма никакви претенции към ищеца за заплащане на
каквито и да било суми от страна на ищеца. С оглед на това счита, че за
последния не съществува правен интерес за предявяване на настоящия иск.
Правното и фактическо положение на ищеца по никакъв начин не би се
променило при евентуално уважаване на исковите претенции на същия, с
изключение на генериране на разноски за ответника. С настоящия иск не би
се постигнала каквато и да било промяна в правната сфера на същия, което
само по себе си обуславя липса на правен интерес и съответно недопустимост
на предявения иск.
Твърди се, че предявеният отрицателен установителен иск за
признаване на установено по отношение на ответника, че сключеният договор
2
за кредит е недействителен е недопустим поради липса на правен интерес, тъй
като при наличие платени без основание на ответника парични суми ищецът
разполага с правна възможност да предяви осъдителен иск за тези суми.
Законът обвързва допустимостта на установителния иск с наличието на
правен интерес от предявяването му.
На следващо място счита за неправилен изводът на състава на съда, че
клаузата, касаеща възнаградителната лихва, противоречала на добрите нрави,
тъй като в законодателството нямало правна норма, регламентираща
максималния допустим размер. Сочи се съдебна практика в тази насока.
Счита, че определените в процесния договор за кредит размер на
възнаградителната лихва, както и годишният процент на разходите, са
допустими съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, като постановеното съдебно решение следва да бъде отменено на това
основание.
На следващо място се твърди ,че при постановяване на атакувания
съдебен акт съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП и е
постановил решение в противоречие с императивна правна норма.
Законодателят изрично е посочил. че преценяването на неравноправната
клауза в договор не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, поради
което параметрите на кредита, както и параметрите на пакета от
допълнителни услуги не биха могли да се подлагат на преценка за
неравноправност съгласно правилото на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в
случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно
изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Искането е да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с
което да се отхвърлят предявените от ищеца искове, като неоснователни.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от адв. Е.И, като пълномощник на К. М. К.. Счита постановения съдебен акт
3
за правилен, законосъобразен и постановен съгласно материалния и
процесуалния закон и трайно установената съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ТПК. Излагат подробни съображения във
връзка с оплакванията във въззивната жалба. Сочи се множество съдебно
практика.
Искането е да се потвърди решението на РС, като правилно и
законосъобразно, постановено съгласно материалния закон и процесуалния
закон и трайно установената съдебна практика.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4