РЕШЕНИЕ
№ 997
гр. Бургас, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20242120106324 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на Д. В. С. против Заповед № РД-09-
20/29.05.2024 г. на Областен управител на област Бургас, с която на основание § 4к, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ са одобрени план на новообразуваните имоти и
регистър към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на
актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Н.с.”, с. А., землище на гр. Ч., общ. С.. Жалбоподателят
твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 63015.504.58 по КККР на с. А.,
общ. С., но същият не фигурира в плана на новообразуваните имоти, поради което
жалбоподателят моли имотът да бъде включен в ПНИ. В съдебно заседание жалбоподателят
се явява както лично, така и се представлява от процесуален представител, поддържа
жалбата, ангажирани са доказателства. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Твърди, че при издаване на оспорения административен акт не е допуснато твърдяното в
жалбата нарушение, тъй като жалбоподателят не е представил титула си за собственост по
време на административната процедура по изготвяне и одобряване на ПНИ, нито е подал
възражение по плановете по реда на чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представени са доказателства.
Заинтересованата страна Община Созопол оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че не се допуснати пороци в хода на административното производство, нито
неправилно приложение на материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена и на
Община Созопол да бъдат присъдени направените разноски по делото.
1
Така предявената жалба е с правно основание чл. 145 от АПК, вр. § 4к, ал. 6, изр.
последно от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата е подадена против подлежащ на контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред надлежен съд и отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от
АПК, поради което е допустима.
При извършена служебна проверка съдът не установи наличие на основание за
нищожност на обжалвания административен акт.
По съществото на жалбата съдът намира следното:
С обжалваната в настоящото производство Заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на
Областен управител на област Бургас е одобрен планът на новообразуваните имоти (ПНИ) и
регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на
актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Н.с.”, с. А., землище на гр. Ч., общ. С..
Видно от представените по делото доказателства, горепосочената заповед е
разгласена по предвидения в § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ ред, а именно обнародвана е в ДВ
бр. 50/14.06.2024 г., публикувана е в два централни и един местен всекидневници, на
интернет страниците на Областна управа-Бургас и на Община Созопол, както и е обявена на
информационните табла в кметство с. А. и в Община Созопол.
Като доказателство по делото е представен протокол от проведено на 13.04.2022 г.
заседание на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в хода на което са приети със
забележки проектите за помощен план /ПП/, план на новообразуваните имоти /ПНИ/,
списъци и регистри към тях за м. „Н.с.“.
Представен е и протокол от заседание на същата комисия от 22.02.2023 г., на което са
били разгледани постъпили възражения във връзка с приетите проекти за ПП, ПНИ, списъци
и регистри към тях за м. „Н.с.“, като липсват данни за подадено възражение от страна на
настоящия жалбоподател.
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 121,
т. I, рег. № 2408, дело № 119 от 17.05.2024 г., с който жалбоподателят Д. В. С. е признат за
собственик на основание изтекла придобивна давност на следния недвижим имот в с. А.,
общ. С.: поземлен имот с площ от 193 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор
63015.504.58 по ЕКАТТЕ на с. А., м. „Н.с.“, предназначение на територията - земеделска
земя, за труд и отдих, с номер по предходен план: 45005800, при граници: 63015.504.241,
63015.504.73, 63015.504.57 и 63015.504.6.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, поземлен имот с
идентификатор 63015.504.58 по КККР на с. А. попада в имот 3073, който е съществувал
преди образуване на ТКЗС, като липсва информация за собствеността върху този имот преди
образуване на ТКЗС и ДЗС. Вещото лице също така е установило, че поземлен имот с
идентификатор 63015.504.58 по КККР на с. А. попада върху имот 307 по ПНИ на м. „Н.с.“,
като отбелязването за собственост е: „за стопанисване от общината“. Страните не са
оспорили така представеното заключение на вещото лице, поради което същото следва да
бъде кредитирано.
При така събраните доказателства, съдът намира, че жалбата на Д. С. е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти се установяват
границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като
този план се изработва въз основа на помощния план по ал. 1, който от своя страна съдържа
данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди
образуването на ТКЗС и ДЗС.
Съгласно съдебната практика /Решение № 1880/26.11.2021 г. по к.адм.д. № 2358/2021
2
г. на Административен съд – Бургас/ планът на новообразуваните имоти следва да бъде
съобразен с правата на три категории лица: 1. ползвателите, чието право на ползване е
трансформирано в право на собственост по предвидения в закона ред, 2. бившите
собственици на имоти или техните наследници с признато право на собственост върху
земеделска земя, включена в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и 3. настоящите
собственици, които разполагат с титул за собственост.
В настоящия случай липсват твърдения и доказателства в хода на изработване и
одобряване на ПНИ жалбоподателят да е представил пред административния орган титул за
собственост, легитимиращ го като собственик на имот, който следва да бъде отразен в този
план. В хода на настоящото дело Д. С. се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор 63015.504.58 по КККР на с. А. с нотариален акт от 17.05.2024 г., но този
документ е съставен след приключване на административната процедура по издаване на
оспорената заповед от областния управител и обективно е било невъзможно
административният орган да го вземе предвид при изработване на плана. С оглед на това
съдът намира, че при издаване на процесната заповед не е допуснато твърдяното от
жалбоподателя нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което счита, че процесната заповед
е законосъобразна в обжалваната й част. Ето защо жалбата на г-н С. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на жалбата, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят
следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а на
осн. чл. 143, ал. 4 от АПК следва да заплати на заинтересованата страна Община Созопол
съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, против Заповед №
РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител на област Бургас, с която са одобрени план на
новообразуваните имоти в М 1:1000 и регистър към него на земеделските земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за
местността „Н.с.“, с. А., землище на гр. Ч., Община С., Област Бургас, в частта, в която в
плана на новообразуваните имоти не е отразен поземлен имот с идентификатор 63015.504.58
по КККР на с. А., общ. С., с площ от 193 кв.м. и Д. В. С. не е вписан в регистъра като негов
собственик.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплати на Областен управител
на Област Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лв.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплати на Община Созопол,
сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лв., представляваща направените от нея разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3