Решение по дело №684/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на С. М., [държава], против Решение № УПП-468/22.07.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ - Б. К..

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Административният орган неправилно е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че оспореният акт е немотивиран, вкл. и не било изследвано законодателството на  Били обсъдени подробно обстановката в А., положението на различните етнически групи, заплахите, на които жалбоподателят е обект, но не били изложени конкретни правни изводи относно явната неоснователност на молбата. Не били налице основанията на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗУБ, неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Оспорва твърдението на органа, че изложеното като обстоятелства от негова страна е извън предмета на закона. Твърди, че иска да живее в България. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят С. М., редовно призован, чрез процесуалния си представител, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата и моли същата да бъде уважена. Интервютата се провеждали формално и не отразявали истинската ситуация, като се акцентира, че не следва от действията на жалбоподателя преди влизане в България да се съди дали целта му е икономическа миграция или политическа такава.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ при МС /Б. К./, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозиран е писмен отговор, като моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че причината за напускане на страната по произход на жалбоподателя е икономическа, като същият иска да замине в Италия. Изложените от жалбоподателя причини не попадали в предметния обхват на ЗУБ, а се касаело за лични причини. Посочено е също, че жалбоподателят самоволно е напуснал територията на транзитния център и е в неизвестност.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.07.2024 г. С. М. - гражданин на А., е поискал международна закрила в Република България, на която дата чужденецът е регистриран в Транзитен център – [населено място], като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в Алжир, общ. Беджая, [населено място], ЛНЧ *******, етническа принадлежност – други/б., религия: м. – су.т, семейно положение – н..

На 18.07.2024 г. е проведено интервю с г-н С. М. в условията на ускорено производство. Напуснал Алжир преди две години /в края на лятото/, със самолет, легално за Турция, като имал туристическа виза. Работил в един хотел в Истанбул, бил задържан от властите много пъти, тъй като бил нелегално там, но работодателят му звънял и го пускали, тъй като водел клиенти на хотела. Напуснал Турция, защото работата била много тежка и заемала цялото му време, а заплащането било малко. Отишъл до Одрин с влак от Истанбул, преминал нелегално българската граница преди около 20 дни, като бил в гората и в села 3 дни, като по пътя го задържала полицията. В Турция бил легално 1 месец и нелегално 1 г. и 1 м. Уточнява, че иска да стигне до Италия, за да работи като бояджия. Твърди, че не бил арестуван или осъждан в страната си по произход. Не членувал в политическа партия или организация, нито е имал проблеми с властите в А.. Спрямо него не било оказвано насилие, но получавал заплахи. Разказва, че в А. има расизъм към б., вкл. и вражди между берберските племена. Преди да напусне А. се сбил с ., който събрал всички свои познати а., като жалбоподателят се скрил в полицията и подал жалба. Сочи, че съдът го оневинил, като другият човек платил глоба. Допълва, че лично спрямо него няма вражда от други берберски племена, но въпреки това не може да живее спокойно. Нямал финансови възможности, за да се премести в друг район. Семейството му живеело в , но се местели и в други градове поради проблемите на всички б.. Твърди, че не успял да завърши образованието си, защото се наложило да работи. Майка му починала, баща му се оженил повторно и поради това се отделил от семейството си. В А. работил като бояджия около 3 години, като получавал 500 евро на месец, които му стигали само за храна и квартира. Нямал постоянна работа, не бил търсил работа извън града или по-добре заплатена, тъй като нямал време. Допълва, че за да живее в А., му е необходима сума от 3000 евро на месец, поради която причина напуснал страната си. Сочи, че тъй като няма условия на живот, не би се завърнал в страната по произход. Подал молбата си, тъй като искал закрила, нормален живот и работа.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Алжирска народно-демократична република от 30.05.2024 г. с Решение № УПП-468/22.07.2024 г. на Б. К. - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – с. Пъстрогор, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на С. М..

Решението е връчено на адресата му на 22.07.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – с. Пъстрогор, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на Председателя на ДАБ/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на С. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ въпреки разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, но единствено в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила на чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В административната преписка не се съдържа становище, но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство при наличието на основания по чл. 13, ал. 1 ЗУБ, в указания от законодателя срок е отхвърлил молбата на С. М. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал.1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай С. М. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /б./ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност както в страната по произход - А., така и в страната, в която е пребивавал – Турция /около 2 години/, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил арестуван, осъждан.

Не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец конфликтът между араби и б. и между отделните б. племена, тъй като те не попадат в обхвата на понятието действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В изложената бежанска история не се сочат конкретни случаи, в които лицето да е заплашвано или върху него да е оказвано насилие, освен че се е сбил с друго лице - арабин, което се е случило преди да напусне страната по произход и което по своя характер представлява конфликт между две лица, разрешен по думите на молителя от официалните власти на А. с оневиняването му и указване заплащане на глоба на лицето с етническа принадлежност - а.. Дори и да се приеме, че в действителност спрямо лицето е било оказвано физическо и психическо насилие от трети лица /а. или от други бе. племена/, не се установява причинно-следствената връзка между това насилие и влошаване начина му на живеене, вкл. и доколкото се касае за проблеми между различни племена с различни морални ценности. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група б. е достатъчно основание за опасения от преследване от страна на арабите, нито пък е направено разграничение между сочените берберски племена. В този смисъл напускането на А. е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на г-н С. М., дадени пред Интервюиращия орган, от които следва извод, че не е бил принуден да напусне А., а го е направил доброволно, по собствено желание. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, тъй като искал да остане да живее нормално и да работи, но целта му била да отиде в Италия, без намерения за завръщане в А., се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не се изследват предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо С. М. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента не е налице въоръжен конфликт в страната по произход. Следва да се допълни, че не представляват такива спорадичните сблъсъци, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Този извод се формира въз основа на представената справка относно Алжирска народно-демократична република от 30.05.2024 г., видно от която също властите предприемат мерки за насърчаване на социално-икономическото развитие на страната по произход, вкл. в сътрудничество с хуманитарни организации и други държави. Не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история, с оглед техния характер, интензитет и териториален обхват проблемите, които съществуват в отделни територии, социално-икономическите проблеми в Алжирска народно-демократична република, както и рисковете, дължащи се на географското му местоположение. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. Следва да се добави, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което по причини, различни в изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя С. М.. Последният е икономически мигрант, а не бежанец. Този извод се обуславя и от представената по делото справка Алжирска народно-демократична република от 30.05.2024 г., в която подробно са описани социално-икономическите проблеми в страната по произход и взетите решения за разрешаването им.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелствата – при провеждане на интервюто молителят изрично е заявил, че няма други причини за напускане на страната си по произход освен да отиде в Италия да работи, като впоследствие с поведението си /видно от докладната записка лицето е в неизвестност от 29.07.2024 г./ показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила, вкл. и като е ограничил участието си в проведеното съдебно производство, в което да изложи личната си бежанска история, да представи доказателства и да формира доказателствени искания в подкрепа на своите твърдения

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на С. М. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М., гражданин на А., против Решение № УПП-468/22.07.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет - Б. К..

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.