Решение по дело №635/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р    Е     Ш    Е    Н    И    Е  № 626

 

25.06.2020 г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VI-ти  граждански състав

На  10.06.2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                                         ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар: Петя Цонкова

  

като разгледа докладваното от съдия  Куршумова в.гр.дело № 635  по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Райчо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез пълномощника по делото адвокат Г.Х., подадена против Решение № 397 от 06.11.2019 г. постановено по гр.д.№ 1009 по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово, с което се отхвърля предявеният от него иск с правно основание чл. 422 ГПК,във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да бъде прието за установено по отношение на Т.К.Г. *** с ЕГН **********, че дължи присъдените със Заповед за изпълнение № 369 от 13.05.2019г. по ч.гр.д.№ 658/2019г. по описа на КрлРС суми, а именно: 9 879.80 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Т.К.Г., за периода 30.01.2014г. до 30.12.2018г., ведно със законна лихва върху нея, от заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.01.2019г. до окончателното й погасяване и 4544.01 лева, представляваща редовна (възнаградителна) лихва върху главницата, начислена за периода от 30.12.2015г. до 30.12.2018г., включително, представляваща част от претендираната в заповедното производство и непогасена по давност лихва, както и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД се осъжда да заплати на Т.К.Г., направените по делото разноски в размер на 800.00 лева.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението с довода, че с предявения иск се претендират падежирали вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план преди подаването на заявлението в заповедното производство, а не такива въз основа на обявена предсрочна изискуемост. Намира за доказан размерът на исковата претенция от представения погасителен план, като същият се доказвал от аритметичния сбор от вноските за главница и възнаградителна лихва. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция.

В съдебно заседание жалбоподателят представя писмени бележки, с които поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.Претендира разноските в заповедното и в исковото производство.Представя списък на разноските и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от  въззиваемата страна Т.К.Г. с ЕГН **********.

В съдебно заседание е депозирана молба от пълномощника на въззиваемата страна, с която жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания във въззивната жалба. Излагат се съображения, които обосновават правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Не претендира разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното  решение  съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният  съд  е  бил сезиран  с  иск с  правно  основание  чл.422, ал.1  от  ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240,  чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Т.К.Г. дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 9 879, 80 лева - главница за периода 30.01.2014 г. - 30.12.2018 г. и 4 544, 01 лева - редовна /възнаградителна/ лихва върху главницата, начислена за периода от 30.12.2015 г. - 30.12.2018 г., по сключен между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /с предходно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД/ Договор за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011 г., вземанията по който са прехвърлени със сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и ищеца Договор за цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението в съда – 22.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 369/13.05.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 658/2019 г. по описа на РС - Карлово.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. С писмена защита след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер. Възразил е, че не е уведомен за прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и е направил възражение за погасяване на вземането по давност.

За да отхвърли предявеният иск районният съд е приел, че ищецът не е доказал надлежното уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на претендираното вземане и неговият размер.

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК  съдът  намери,  че същото е валидно и допустимо. Предвид  горното  и  съгласно  чл.269, изр.  второ  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението  по  изложените  във  въззивната жалба  доводи   и  при  служебна проверка  за  допуснати  нарушения  на  императивни  материалноправни  норми, като  въззивният  съд,  като  инстанция  по  същество,  се произнесе  по  съществуващия  между  страните  правен  спор.

От  фактическа  страна  от  представените  по  делото  писмени  доказателства  се  установява,  че на 31.03.2011 г. между  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /с предходно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД/ и ответникът Т.К.Г. е подписан Договор за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 18 390 лева, за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит № FL 526015 от 22.04.2010г., сключен между банката и Т.К.Г.. Съгласно клаузите на договора и представения погасителен план, договорено е погасяване на кредита на равни 120 месечни вноски, всяка в размер от по 300,38 лв., включваща главница и договорна лихва по договора, ежемесечно на падежи, посочени в погасителния план, считано от 30.04.2011 г. с краен  срок за погасяване на кредита до 31.03.2021 г.  Според договора кредитополучателят дължи на банката възнаградителна годишна лихва, която за първата година от договора за кредит е с фиксиран размер от 7.50%, а за всяка следваща година се формирала от сбора на Базовия лихвен процент на банката плюс договорна надбавка в размер на 3.750 пункта. Към момента на сключване на договора БАП на Банката за потребителски кредити е в размер на 10.250%, съответно годишния процент на разходите – 13.55%.

По делото не се спори и се установява от представеното банково бордеро № 9202320/31.03.2011г., че сумата по кредита от 18 390 лева е преведена по сметка на ответника.

Представен договор за възлагане на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, в качеството на цедент и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД в качеството на цесионер, ведно с Потвърждение за извършената цесия с отбелязването, че същата е в сила от 18.01.2016 г. и цесионера е придобил всички вземания по нея. Представено е и Приложение към потвърждението за извършената цесия, в което касателно ответникът и Т.К.Г. са отразени следните суми по договор за кредит от 31.03.2011 г.: 24 620, 87 лв. – обща дължима сума, включваща сумата от 18 339, 38 лв.- главница, сумата от 6 216, 49 лв.- лихва и 65 лв. – такси и разноски.

Приложено е  пълномощно от 18.01.2016 г. с нотариална заверка на подписите на законните представители на цедента, с което се упълномощава цесионера да уведоми съгласно чл.99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредит за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – дължници, произтичащи от посочените в договора за кредит – предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. От своя страна законният представител на цесионера е упълномощил адвокат Г.И. Х. с правата по горепосоченото пълномощно от 18.01.2016г. да  уведомява длъжниците, вземанията към които са прехвърлени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по силата на договора за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. за извършената цесия, във връзка с което подписва необходимите документи/уведомления.

Представени са две уведомления от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, чрез пълномощника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и от адвокат Г.И. Х., като пълномощник на  „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, последното действащо от името на  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД,  по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, с което на ответника се съобщава за прехвърляне  на  вземанията  по  процесния  договор  за  потребителски  кредит.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд намира за доказано възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /с предходно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД/ и ответникът Т.К.Г. Доказва се, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е частен правоприемник на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД за вземанията по договора за потребителски кредит, предвид  прехвърлянето на вземането  с договора за възлагане на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД от 18.01.2016 г. От  предственото пълномощно от 18.01.2016 г.  се доказва, че цесионерът е надлежно упълномощен от цедента с права за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжника за прехвърляне на вземанията. Последното е напълно допустимо, тъй като действията  по  съобщаването  на  цесията  на  длъжника  не  са  от  личен  и  незаместим  характер,  поради което  няма  пречка  предишният  кредитор  да  упълномощи  и  друго  лице за съобщаване на цесията. В случая съобщаването на цесията на длъжника е станало от цесионера с връчването на уведомлението за извършената цесия като приложение към исковата молба, връчена лично на ответника. Последното следва да се зачете като  факт с правно значение, доказващ съобщаването на длъжника за цесията, в който смисъл  е Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК. 

 

 

 

Ето защо по делото се доказва валидно възникнало договорно правоотношение по договора за цесия между ищеца и  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, както и надлежното уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането. Налага се извод за обвързаност на страните по делото от договора за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011 г.

С предявения иск ищецът претендира неизпълнение от ответника на задължението му за заплащането на вноските за главница и възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, в размера и срока по инкорпорирания в него погасителен план, както следва: 9 879, 80 лева - представляващи вноски за главница за периода 30.01.2014 г. - 30.12.2018 г. и  4 544, 01 лева - представляващи вноски за възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. - 30.12.2018 г. Претендираните вноски са с настъпил падеж към 22.01.2019 г. - датата на депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК. Предвид на това районният съд неправилно е приел за необходимо доказването, че ответникът е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В случаят, кредиторът претендира вноски с настъпил падеж, поради което развитите от районния съд постановки по т.18 на ТР № 4/2013г. за настъпването на предсрочната изискуемост на вземането, не намират приложение. Следва и да се отбележи, че според задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният иск по чл. 422 ГПК следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж, дори ако предсрочната изискуемост не е била обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е оспорил задължението си за заплащането на претендираните вноски по договора за потребителски кредит, съответно и не е ангажирал доказателства за тяхното заплащане. Извършеното оспорване и развити възражения след приключването на съдебното дирене в първата инстанция не би могло да бъде ценено, предвид преклузията в гражданския процес, задължаваща ответника да изложи възраженията си срещу предявения иск в срока по чл.131 ГПК. С оглед на последното съдът не дължи произнасяне по несвоевременно направените и преклудирани възражения на ответника.

При съвкупния анализ на всички приети по делото доказателства, съдът намира за основателен предявения иск за установяване на задължения на ответника по договора за потребителски кредит. Тъй като ищецът не е ангажирал експертиза за доказване точния размер на задълженията, същите следва да бъдат определени по реда на чл. 162 ГПК при съобразяване с погасителния план в договора за потребителски кредит, отразяващ дължимите от ответника месечни вноски за главница и възнаградителна лихва.

При самостоятелна преценка на погасителния план, инкорпориран в договора, въззивният съд констатира, че вноските за главница от 30.01.2014 г. до 30.12.2018 г. са отразени от № 34 до № 93 и същите сумарно възлизат в размер на 9 440, 52 лева, от които: 1 402,04 лева - за периода 30.01.2014г. - 30.12.2014 г. /вноски от № 34 до № 45/; 1 611, 40 лева - за периода 30.01.2015 г. - 30.12.2015 г. /вноски от № 46 до № 57/; 1 851, 91 лева - за периода 30.01.2016 г. - 30.12.2016 г. /вноски от № 58 до № 69/; 2 128, 65 лева - за периода 30.01.2017 г. - 30.12.2017 г. /вноски от № 70 до № 81/; 2 446, 52 лева - за периода 30.01.2018 г. - 30.12.2018 г. /вноски от № 82 до № 93/.

 По отношение на вноските за договорна лихва от 30.12.2015 г. до 30.12.2018 г. се установява, че същите са отразени от № 57  до № 93 и същите сумарно възлизат в размер на 4 544, 01 лева, от които: 1 910, 04 лева - за периода 30.12.2015 г. - 30.12.2016 г. /вноски от № 57 до № 69/; 1 475, 93 лева - за периода 30.01.2017 г. - 30.12.2017 г. /вноски от № 70 до № 81/; 1 158, 04 лева - за периода 30.01.2018 г. - 30.12.2018 г. /вноски от № 82 до № 93/.

С оглед на изложеното съдът намира, че дължимата главница за периода 30.01.2014 г. до 30.12.2018 г. е в размер на 9 440, 52 лева, а възнаградителната лихва за периода 30.12.2015 г. до 30.12.2018 г. в размер на 4 544, 01 лева.

Ето защо искът за установяване задължението за главница за периода 30.01.2014 г. до 30.12.2018 г. се явява основателен за сумата в размер на  9 440, 52 лева, а така и неоснователен  за разликата до пълния претендиран размер от 9 879, 80 лева. Искът за заплащането на възнаградителната лихва за периода 30.12.2015 г. до 30.12.2018 г. е основателен за претендирания размер от  4 544, 01 лева.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да се отмени в частта, в която са отхвърлени установителните искове на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, да бъде прието за установено по отношение на Т.К.Г. съществуването на вземанията, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 369/13.05.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 658/2019 г. по описа на РС - Карлово за сумата в размер на 9 440, 52 лева - главница по договор за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011 г. за падежирали вноски за периода от  30.01.2014 г. до 30.12.2018 г. /от № 34 до № 93 в погасителния план/; за сумата от 4 544, 01 лева. - възнаградителна лихва по договора за падежирали вноски за периода от 30.12.2015 г. до 30.12.2018 г. /от № 57 до № 93 в погасителния план/; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.01.2019 г. до окончателното й плащане, и вместо това се уважат предявените искове за тези суми. Решението в останалата част, с която е отхвърлен иска за признаване за установено вземането за главница за разликата над 9 440, 52 лева до пълния претендиран размер от 9 879, 80 лева, ще бъде потвърдено.

С  оглед  изхода  на  спора  страните  си  дължат  разноски  съобразно  уважената,  респ.  отхвърлената  част  от  претенциите, включително тези за заповедното производство. Ищецът претендира следните разноски: 1319, 06 лева за заповедното производство (369, 22 лева - за държавна такса и 949, 84 лева - адвокатско възнаграждение), от които съразмерно на уважената част от исковата претенция му се дължи заплащането на 999, 20 лв.; 567, 73   лева  - за първата инстанция (207, 73 лева- държавна такса и 360 лева - адвокатско възнаграждение), от които съразмерно на уважената част от исковата претенция му се дължи заплащането на 550, 43 лева; 648,48  лева -за въззивната инстанция (288, 48 лева- държавна такса и 360 лева - адвокатско възнаграждение), от които съразмерно на уважената част от въззивната жалба му се дължи заплащането на  628, 74 лева.

Ответникът не удостоверява направата на разноски за заповедното и за въззивното производство. За първата инстанция районният съд е присъдил на ответника разноски от 800 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от иска му се дължат 24, 36 лева. С оглед на това, решението, в частта, с която са присъдени разноските на ответника за разликата над 24.36 лева до 800 лева, ще бъде отменено.

 Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 397 от 06.11.2019 г. постановено по гр.д.№ 1009 по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово, в частта,  с което се отхвърля предявеният от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Райчо Петков - Казанджията“ № 4-6,  иск с правно основание чл. 422 ГПК,във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от  ЗЗД, да бъде прието за установено по отношение на Т.К.Г. *** с ЕГН **********, че дължи присъдените със Заповед за изпълнение № 369 от 13.05.2019г. по ч.гр.д.№ 658/2019г. по описа на КрлРС суми, а именно: 9 440, 52 лева  (девет хиляди четиристотин и четиридесет лева и петдесет и две стотинки) от претендираните 9 879, 80 лева (девет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) – главница по Договор за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Т.К.Г., за периода 30.01.2014г. до 30.12.2018г., ведно със законна лихва върху нея, от заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.01.2019г. до окончателното й погасяване и 4 544.01 лева (четири хиляди петстотин четиридесет и четири лева и една стотинка ), представляваща редовна (възнаградителна) лихва върху главницата, начислена за периода от 30.12.2015г. до 30.12.2018г., включително, представляваща част от претендираната в заповедното производство и непогасена по давност лихва, както и в частта, с която се осъжда „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Т.К.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски за разликата над 24, 36 лева (двадесет и четири лева и тридесет и шест стотинки) до 800 лева (осемстотин лева), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.К.Г. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Райчо Петков - Казанджията“ № 4-6, сумата от 9 440, 52 лева   – главница по Договор за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Т.К.Г., за периода 30.01.2014г. до 30.12.2018г., ведно със законна лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение - 22.01.2019г. до окончателното й погасяване и сумата в размер на 4 544.01 лева (четири хиляди петстотин четиридесет и четири лева и една стотинка ), представляваща редовна (възнаградителна) лихва върху главницата, начислена за периода от 30.12.2015г. до 30.12.2018г., включително, представляваща част от претендираната в заповедното производство лихва, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 369 от 13.05.2019г. по ч.гр.д.№ 658/2019г. по описа на Районен съд Карлово.

ОСЪЖДА Т.К.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Райчо Петков - Казанджията“ № 4-6, следните суми: 999, 20 лв. - разноски по ч.гр.д №  658/2019г.  по описа на Районен съд Карлово; 550, 43 лева  - разноски за първоинстанционното производство;   628, 74 лева - разноски за въззивната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 397 от 06.11.2019 г. постановено по гр.д.№ 1009 по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово в останалата му част.

 

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

 

                                                                                                            2.