Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. К.,
22.06.2017 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен съд-К., четвърти състав, в
публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М. Г., като разгледа
докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 471, по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
„Т.-С. ЕАД, ЕИК ****, град С., ул.“Я.“ № *, представлявано
от Г.Х.Б.- изпълнителен директор е сезирал съда с иск за установяване на
съществуване на вземането срещу
Н.В.С., ЕГН **********,*** за общата сума от 474,68
лева, от които: 385,14 лева – главница, за доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от м.02.2013 година до м.04.2015 година; сумата от 32,47 лева
– законна лихва за забава на вземането по главницата за периода от 31.03.2013
г. до 25.02.2016 година; 49,56 лева – главница за дялово разпределение; 07,51
лева – законна лихва за забава върху сумата по главницата, ведно със законната
лихва от 12.03.2016 г. (датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 287/2016 г., по описа на КРС, първоначално заведено пред СРС),
до окончателното изплащане на сумите.
Уточняват, че в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. 287/2016 г., по описа на КРС, първоначално заведено
пред СРС – на 12.03.2016 година длъжникът с абонатен номер
Т373644, за топлоснабдяван имот в град С., ул.“П. М. Б.“ № * – магазин 3, е
ползвал и не е заплатил доставена от дружеството топлинна енергия през гореописаните
периоди за посочените основания и
стойности за главници и лихви.
Молят присъждане
на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78 от ГПК, за настоящото и заповедното
производства.
Третото лице – помагач
на страната на ищеца - "Б.Б.“ ООД, редовно призовани, не
изпращат представител, представят доказателства, по опис.
Ответникът е представил отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен, излага подробни съображения в тази
насока. Прави възражение за частична погасителна тригодишна давност на исковите
суми за периода от м.02.2013 г. вкл., до м.11.2013 година, тъй като заповедното
производство е входирано в районния съд на 12.03.2016 година. Не претендира
съдебни разноски.
К.ският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във
връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Предявен
е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.
Исковата претенция е подкрепена
със следните доказателства, заверени копия от: извлечение от
сметки по месеци за процесния период за абонатен № Т373644, от което е видно
какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия към датата на завеждане
на исковата молба; договори с фирма "Б.Б.“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия; протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово
разпределение; Общи условия за продажба на топлинна енергия на стопански нужди
на потребители по решение № ОУ-033/08.10.2007 година; нотариален акт от
19.12.1994 година; ч.гр.дело № 14116/2016 г., по описа на СРС и ч.гр.д.№ 287/2016 г., по
описа на КРС; първоначални и допълнителни
съдебно - счетоводни и съдебно - технически експертизи.
Исковата претенция се явява частично основателна, с
оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по настоящото
и приобщените частно граждански дела доказателства, безспорно установяващи дължимостта
на паричните вземания на ищеца към ответника, но само в частта, която
кореспондира с размерите и периодите по заключенията на приетите от съда и
неоспорени от страните първоначални и допълнителни съдебно - счетоводни и
съдебно–технически експертизи, установяващи частичната им дължимост.
Спорно е обстоятелството дали между страните
е съществувало валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия за процесния период, като следва да
се посочи, че този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал.
2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал.
1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42
(отм.) ЗЕ, но действаща през релевантния период, "потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Въз основа на правната разпоредба в
трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от
26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от
28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, е прието, че
облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на
закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на
обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване
върху имота. В случая е безспорно установено, че ответникът е бил собственик на
процесния имот за процесния период, което се установява от представения по
делото доказателства. Не се установява в имота да има вещен ползвател, поради
което задълженията са за собственика на имота. По тези съображения ответникът
има качеството потребител на топлинна енергия и на това основание дължи да
заплати доставената топлинна енергия. От доказателствата по делото се установява,
че ищецът е осъществил реално своите задължения по облигационното отношение и е
доставил топлинна енергия за процесния период до апартамента на ответника, за
което се дължи възнаграждение. Това, че не са представени фактури не променя правния
извод, че е възникнало изискуемо вземане, тъй като е обусловено от извършване
на дължимата престация. Молбата - декларация също не е елемент от фактическия
състав за дължимост на доставената топлинна енергия по изложените съображения
аналогични и за фактурите. Законът определя кой е потребител и кой е носител на
задължението и това е собственика на имота, който е топлоснабден.
Оплакването
на ответника обаче, че не е доказано реалното количество топлинна енергия,
което е доставено от ищцовото дружество се явява частично основателно. Направените от вещото
лице по техническата експертиза заключения установяват, че заключението на
фирмата, извършила проверката не
съответства на одобрения тип, тъй като грешката при работата на
термопреобразувателите е достигала до 387,4% при допустими 1,4%, според оправомощената
от ДАМТН лаборатория. Бил е повреден
преобразователят на разход и не е работил с изискуемата от Закона за
измерванията точност. Видно от проверката на топломера, същата е направена два
месеца и двадесет дни след законовия срок, като пропускането на двугодишния
законов срок за метрологична проверка на ОТ №4021427 на
29.05.2013г. и 19.08.2015 г. представлява нормативно нарушение и установява,
че не е годно средство за търговско измерване. Тъй като от ТР “С.“ не представили
протокол за демонтаж на топломера от 2015 година следва да се приеме, че за
процесния период показанията на ОТ № 4021427 не са годни и са в нарушение на нормативната уредба, действала в процесния период -
Наредба 16-334 и съгласно измененията на
същата Наредба, обнародвани в Д.В. 94 от 2013г. и влизащи в сила от 01.06.2014 година,
поради което не може да се твърди, че исковите суми са дължими, с изключение на
част от сумата от 41,08 лева - за дялово разпределение, а според допълнителното
уточнение в съдебно заседание на вещото лице по ССчЕ, дължимите лихви върху
тази дължима сума е в размер на 09,53 лева.
Наред
с горното, основателно се явява и своевременно направеното с отговора на
исковата молба възражение от ответника за настъпила тригодишна погасителна
давност по отношение на исковите претенции за периода от м.02.2013 г. вкл., до м.11.2013
година, тъй като заповедното производство е входирано в районния съд на
12.03.2016 година – арг.от чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва частично
да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника само
в частта за сумата от 41,08 лева – главница за дялово разпределение за периода
от месец декември 2013 година до месец април 2015 година, ведно със законната
лихва върху това вземане в размер на 09,53 лева, като отхвърли иска за
установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника, за сумите от: 385,14 лева – главница, за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2013 година до м.04.2015
година; сумата от 32,47 лева – законна лихва за забава на вземането по
главницата за периода от 31.03.2013 г. до 25.02.2016 година; от 08,48 лева –
главница за дялово разпределение; 07,51 лева – законна лихва за забава върху
сумата по главницата за незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва
от 12.03.2016 г. (датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 287/2016 г., по описа на КРС, първоначално заведено пред СРС),
до окончателното изплащане на сумите, при наличие на третото лице
- помагач, като неоснователен,
Според
изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца съдебни разноски в общ размер на 91,00 лева (за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и експертизи, направени в настоящото и в
заповедното производство), съразмерно с уважената част от исковите претенции. Разноски на
ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не са поискани.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.С., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, представлявано
от Г.Х.Б.- изпълнителен директор за сумите от: 41,08 лева – главница
за дялово разпределение за периода от месец декември 2013 година до месец април
2015 година, ведно със законната лихва върху това вземане в размер на 09,53 лева, ведно със
законната лихва от 12.03.2016 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред СРС), до окончателното изплащане
на сумите.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
по
отношение на Н.В.С.,
ЕГН **********,*** съществуването
на вземането на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК **** за сумите от: 385,14 лева – главница, за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от м.02.2013 година до м.04.2015 година; сумата от 32,47 лева – законна
лихва за забава на вземането по главницата за периода от 31.03.2013 г. до 25.02.2016
година; от 08,48 лева – главница за дялово разпределение; 07,51 лева – законна
лихва за забава върху сумата по главницата за незаплатена топлинна енергия,
ведно със законната лихва от 12.03.2016 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 287/2016 г., по описа на
КРС, първоначално заведено пред СРС), до окончателното изплащане на сумите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** сумата от 91 лева – съдебни разноски, направени по настоящото и заповедното производство.
Решението е постановено при наличие
на трето лице - помагач: "Б.Б.“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред С.окръжен съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :