№ 1397
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110205954 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. А. срещу Наказателно постановление (НП) №
8571/13.03.2024г., издадено от В.Б. А.а – Началник Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от
Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „В“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата и чл.53, ал.1
от ЗАНН на жалбоподателя В. С. А. e наложена „глоба” в размер на 3500 (три хиляди и
петстотин) лева.
В подадената жалба се твърди, че НП е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Заявява се, че е нарушен чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, както и че
нарушителят не е установен по безспорен начин. Според жалбоподателя водачът на тежко
пътно превозно средство /ППС/ без съответно Разрешение не може да е административно-
наказателно отговорно лице, тъй като отговорността следвало да се носи само от
собственика на ППС или лицето, лицензирано да извършва превоза, чието задължение е
снабдяването с изискуемото разрешително за превоз на тежки или извънгабаритни товари
по пътищата. Важно било от чие име и за чия сметка водачът на ППС е извършвал превоза.
На следващо место в жалбата се твърди, че забраната за претоварване на ос не била
абсолютна. Предпоставките за нейното преодоляване били посочени в Наредба № 11 за
движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства от 03.07.2001г. на
1
МРРБ. Условията се отнасяли до движението на такива ППС след издаване на съответното
разрешение от администрацията, която управлява пътя. В чл.15, ал.3 от Наредбата били
посочени изчерпателно лицата, които могат да искат такова разрешение и това били
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които са лицензирани да
извършват превозите, но не и водачите на ППС. Жалбоподателят счита, че е нарушен чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не били описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. В жалбата се заявява още, че в АУАН и в НП не било посочено от коя
институция се управлява пътят, по който се е движило процесното ППС. Твърди се, че в
случая пътят не е бил част от Републиканската пътна мрежа и съответните лица не са имали
право да санкционират. Освен това в Акта и в НП не било посочено и дали е искано от
актосъставителя Разрешение от компетентната институция за движение на тежко ППС във
въпросния участък съгласно чл.26 от ЗП. Налице било бланкетно обвинение с преписване на
цитираните норми. За А. било неясно коя от всички разпоредби е нарушил. Описаните
обстоятелства били неясни и противоречиви. Не ставало ясно измерването едновременно на
двете задвижващи оси ли е било или на всяка една от двете по отделно, респ. натоварването
и на двете оси ли се отчита или е посочено за всяка една от осите по отделно. Не било ясно
претоварването на коя от осите е било – на втора, трета, четвърта или на всички
едновременно. Не бил отчетен и видът на товара, а именно, че е насипен и че нямало как да
се контролира натоварването на всяка от осите. Според жалбоподателя при насипния товар,
ако има претоварване на ос, следвало да има и претоварване над общата допустима маса на
ППС, каквото в случая не било измерено. В жалбата се критикува и самото измерване, като
се твърди, че то не било точно поради неправилен монтаж и позициониране на устройството
за измерване, тъй като не били спазени техническите спецификации за това, както и защото
устройството не било тарирано. Според А. разстоянието между осите е над 1,40 метра, като
в момента на проверката действителната обща маса на процесното ППС била в нормите
съгласно изискванията на чл.6, ал.1, т.6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Според жалбоподателя при
проверката не е била точно измерена масата на ППС, както и разстоянието между осите. Не
било безспорно установено и наличието на виновно поведение. Претендира се и за
неправилно приложение на материалния закон, тъй като нарушението следвало да се
квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, т.1, пр.2 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
и съответно приложимата санкционна норма следвало да бъде чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй
като не е имало специално ползване на пътя. Поради това се претендира и за допуснато
нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Иска се СРС да отмени обжалваното Наказателно
постановление, евентуално – да приеме случаят за маловажен и/или да намали наказанието
до предвидения минимален размер.
Пред СРС, НО, 10 състав В. С. А. не се явява лично, но се представлява от адв. Й.,
който в съдебно заседание на 26.06.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 11.12.2024г. участие не вземат нито жалбоподателят А., нито
адв. Й..
2
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” – се представлява от юрк. Н., който в съдебно заседание пред СРС на
26.06.2024г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на
11.12.2024г. юрк. Н. пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на НП. Твърди, че
водачът на ППС не се е подчинил на подадения сигнал за извършване на проверка, за да
спре, поради което е бил последван от мобилната група, за да му се извърши проверка. При
проверката е констатирано драстично претоварване на ППС в размер на 12,150 т., което
съгласно Регламент на ЕС 2016/403 се квалифицира като тежко. Процесуалният
представител на въззиваемата страна претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и допълва, че прави възражение за прекомерност на евентуално поискано
адвокатско възнаграждение от другата страна.
По делото е депозиран отговор от юрк. Н. с вх. № 192787/12.06.2024г. С него се иска
СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се за спазване на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, чл.43, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Твърди се, че в Акта и в НП се съдържат основни индивидуализиращи белези на превозното
средство във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ.
Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на чл.53, ал.2 от ЗАНН и
на Постановление № 5 от 1968г. на Пленума на ВС. С оглед нормата на чл.56, ал.2 и ал.3 от
ЗП се посочва, че Актът и НП са съставени и издадени от компетентни лица. Изтъква се, че
отговорността на водача на ППС е ангажирана на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, според
която норма физическите лица може да са административно-наказателно отговорни. В
процесния случай безспорно било доказано, че А. е управлявал тежко ППС без Разрешение,
издадено от АПИ, като случаят не касаел хипотезата на §2, т.5 от ДР на Закона за
автомобилните превози. Обяснява се, че отговорността на водача не е ангажирана за това, че
не се е снабдил с Разрешение, а за това, че без Разрешение на АПИ е извършил движение на
тежко ППС. Неоснователно било становището на жалбоподателя, че отговорно лице за
процесното нарушение е превозвачът, тъй като такава терминология не била използвана в
Закона за пътищата и Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на тежки и/или
извънгабаритни пътни превозни средства на МРРБ. Освен това характерът на предвидената
санкция също показвал, че касае физическо лице. Неоснователно било и твърдението, че на
водача на ППС е следвало да се наложи наказание по чл.177, ал.3 от ЗДвП, тъй като тази
норма регулирала различни обществени отношения от тези по чл.53, ал.1 от ЗП. Доколкото
деянието нарушава изискванията за ползване на пътищата, законосъобразно водачът на ППС
бил привлечен в случая към административна отговорност по чл.53, ал.1 от ЗП. Според юрк.
Н. не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението е извършено при
евентуален умисъл. Относно наложеното административно наказание се сочи, че то е
съобразено с целите по чл.12 от ЗАНН. С тези аргументи юрк. Н. иска от съда да потвърди
НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
3
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
ЕТ „Б. – Б. Т.“ е собственик на товарен автомобил „****“ с рег. № **** (с технически
допустима максимална маса - 32 000, допустима максимална маса на състав от превозни
средства – 40 000, с маса на превозното средство - 16 200, с четири оси, междуосие - 1995, с
първа ос - 8000, втора ос – 8000, трета ос – 13000, четвърта ос - 13000). Превозното средство
е с ресорно окачване на задвижващата ос.
На 19.02.2024г. към 13:34 часа, на територията на Столична община, с. Долни Богров,
на път I-1, км. 244+500, с посока от гр. София към с. Долни Богров, се движело посоченото
по-горе ППС, управлявано от жалбоподателя В. С. А.. Видимо превозното средство било
натоварено със земна маса. По същото време и на същото място се намирали свидетелите Е.
С. и А. А. (служители на Агенция „Пътна инфраструктура”). А. подал знак за спиране на
превозното средство, но водачът на ППС не спрял, а завил към съседна пряка на пътя, тъй
като следвало там да разтовари земната маса. Свидетелите С. и А. последвали превозното
средство, спрели го преди да разтовари и разпоредили на водача да се върне на мястото,
където първоначално бил подаден сигнал за спиране, за да му се извърши проверка от
служителите на АПИ. Водачът на товарен автомобил „****“ с рег. № **** се подчинил, като
по телефона уведомил собственика на ППС за случващото се. При бензиностанция SNG на
път I-1, км. 244+500, в 13:52 часа на 19.02.2024г. била извършена проверка на ППС чрез
измерване с преносима електронна везна „TENZOVAHY, s.r.o.”, тип „PW-10”, сериен №
К0200007, верифицирана до 25.06.2024г. и с техническо средство ролетка. Измереното
разстояние между осите /на двойна задвижваща ос/ било 1,40 метра. Всяка от осите била
измерена с преносима електронна везна, като резултатите от това измерване били
обективирани в Протокол за измерване на превозно средство № 0000005/2024 от 19.02.2024г.
Установено било, че ППС е с претоварени оси, тъй като измереното натоварване на двойна
задвижваща ос било 31,150 тона. Прието било, че е налице претоварване с 12,150 тона.
Поради това на 19.02.2024г. св. Е. С., в присъствието на св. А. А. и пред
жалбоподателя В. А. съставил на последния Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 0009924 за нарушение, квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“,
предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „в“, чл.8, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба
№ 11/2001г. на МРРБ. Препис от този Акт е връчен на В. С. А. срещу подпис на 19.02.2024г.
Въз основа на този АУАН В.Б. А.а – Началник Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” издала срещу В. С. А. Наказателно постановление № 8571/13.03.2024г., с
което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП и чл.53, ал.1 от ЗАНН, за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1,
т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства e наложила на жалбоподателя „глоба” в размер на 3500 (три
хиляди и петстотин) лева.
Посоченото по-горе Наказателно постановление е изпратено по пощата и е било
4
получено от В. А. на 18.03.2024г., след което е обжалвано с жалба, подадена по електронен
път, подписана с електронен подпис на 01.04.2024г. и входирана в АПИ на 02.04.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите Е. С., А. А. и Б. Т., както
и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК : АУАН № 0009924 от 19.02.2024г.; разписка за връчване на АУАН;
Протокол за измерване на превозно средство № 0000005/2024 от 19.02.2024г.; копие на
свидетелства за регистрация на МПС – част II за товарен автомобил „****“ с рег. № ****;
пътен лист № 848211; Заповеди на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с № РД-11-246 от 31.03.2022г. и с № РД-11-247 от 31.03.2022г.; известие за
доставяне на НП; Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г.; Декларация за съответствие на джобни ролетки
и Сертификат за съответствие; Декларация за съответствие на преносими везни и
Сертификат за одобряване на типа № ТСМ 128/04 - 4103; Заявление за проверка № 000029-
36738/27.06.2019г.; Заявление за проверка № 000029-29067/25.06.2020г.; Заявление за
проверка № АУ000029-3-33876/23.06.2021г.; Заявление за проверка № 000029-
34246/20.06.2022г.; Заявление за проверка № 000029-31171/12.06.2023г.; писма от АПИ с вх.
№ 205191 от 21.06.2024г. и с вх. № 208732 от 25.06.2024г. – с приложена карта; извадка от
GPS на ППС с рег. № **** за 19.02.2024г. и карта от Google.
Показанията на свидетелите С. и А. звучат достоверно, непредубедено и
еднопосочно. Те намират опора в АУАН № 0009924 от 19.02.2024г. и Протокол за измерване
на превозно средство № 0000005/2024 от 19.02.2024г. Поради това съдът кредитира
събраните по делото гласни доказателства. Относно показанията на св. С. за това, че на
първоначално подадения сигнал за спиране водачът на ППС не се подчинил, че превозното
средство е навлязло в пряка на път I-1 и се е наложило да го спрат там – съдът счита, че и
тази част от гласните доказателства следва да се кредитира, тъй като намира опора в
показанията на св. Т. и приложените по делото извадки от GPS на ППС с рег. № **** за
19.02.2024г., а същевременно не се опровергава от показанията на св. А., тъй като той
твърди, че няма спомен къде е било спряно превозното средство за проверка.
Показанията на св. Т. намират опора в извадките от GPS на ППС с рег. № **** за
19.02.2024г. Косвено се потвърждават и от думите на св. С. относно това, че водачът е
разговарял по телефон по време на проверката и че е навлязъл в пряка на път I-1 преди
проверката. Поради това, макар този свидетел да е собственик на превозното средство и да
не е очевидец на деянието, съдът следва да кредитира показанията му, тъй като звучат
достоверно и намират опора в останалите доказателства, събрани по делото. Именно от тези
гласни доказателства се установява причината за навлизането на ППС по пряка на главния
път.
Наличното по делото копие на свидетелство за регистрация на МПС – част II за
товарен автомобил „****“ с рег. № **** също следва да се кредитира, тъй като е официален
документ, издаден от държавен орган и има доказателствена сила за посочените в него
5
обстоятелства.
Протоколът за измерване на превозно средство № 0000005/2024 от 19.02.2024г. и
АУАН № 0009924 от 19.02.2024г. са взаимно подкрепящи се писмени доказателства, които
намират опора и в кредитираните по-горе показания на свидетелите С. и А.. Поради това
СРС дава вяра и на тези писмени доказателства.
Приложените по делото разписка за връчване на АУАН и известие за доставяне на НП
имат достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че В. С. А. е получил
срещу подпис препис от Акта на 19.02.2024г., а препис от Наказателното постановление – на
18.03.2024г.
Приложените на лист 16 и лист 139-148 от делото писмени доказателства са
обективни, достоверни и намират опора в показанията на св. Т.. Поради това съдът
кредитира пътния лист с № 848211, извадката от GPS на ППС с рег. № **** за 19.02.2024г. и
картата от Google.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра на приложените по делото Заповеди на
Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с № РД-11-246 от
31.03.2022г. и с № РД-11-247 от 31.03.2022г., както и на Заповед на Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г. От
Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ следва, че Е. Л. С. е заемал длъжността „инспектор“ в Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ и съответно е
бил оправомощен да извършва контрол на ППС, движещи се по републиканската пътна
мрежа, както и да съставя АУАН. Поради това и на основание чл.56, ал.2, т.1 от ЗП съдът
приема, че АУАН е съставен от компетентно лице. От Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г.
на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и от нормата
на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП следва, че процесното Наказателно постановление е издадено от
оправомощено за това лице.
Приложените по делото /с превод на български език/ Декларация за съответствие на
джобни ролетки и Сертификат за съответствие, Декларация за съответствие на преносими
везни, Сертификат за одобряване на типа № ТСМ 128/04 - 4103, както и заявленията за
проверка с № 000029-36738/27.06.2019г., с № 000029-29067/25.06.2020г., с № АУ000029-3-
33876/23.06.2021г., с № 000029-34246/20.06.2022г. и с № 000029-31171/12.06.2023г. са
обективни и достоверни писмени доказателства, които взаимно се допълват. Поради това
СРС ги кредитира. Въз основа на тези писмени доказателства и с оглед Заповед на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с № А-616 от
11.09.2018г. се установява, че конкретното измерване с преносима везна и ролетка е било
извършено от сертифицирани уреди, годни да отчитат тегло, респ. разстояние, въведени в
експлоатация и валидни към датата на процесното деяние.
Писмата от АПИ с вх. № 205191/21.06.2024г. и с вх. № 208732/25.06.2024г., както и
6
приложената към тях карта са еднопосочни, достоверни и обективни. Поради това съдът ги
кредитира и приема за доказано, че процесното място (път I-1, км. 244+500, с посока от гр.
София към с. Долни Богров) се намира на територията на Столична община.
От съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
и по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът прие за безспорно
установена описаната по-горе фактическа обстановка, доколкото между доказателствата не
са налице противоречия, обосноваващи необходимостта от по-задълбочен доказателствен
анализ.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса. Доколкото
Наказателното постановление е получено от А. на 18.03.2024г., а жалбата е подписана от
неговия адвокат с електронен подпис на 01.04.2024г., съдът приема, че тя е депозирана по
електронен път в преклузивния процесуален срок. Поради това жалбата се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни за това лица (с оглед на изложените по-горе
мотиви в тази връзка и нормите на чл.56, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗП). Датата на извършване на
нарушението и на установяване на дееца е 19.02.2024г. Актът е съставен на същия ден, а
Наказателното постановление е издадено на 13.03.2024г. Поради това съдът приема, че са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
При извършване на дължимата от съда служебна проверка се установи, че между
АУАН № 0009924/19.02.2024г. и Наказателно постановление № 8571/13.03.2024г. има
съответствие по отношение на правната квалификация на нарушението (чл.26, ал.2, т.1,
буква „а“, предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства). Освен това с думи изрично е посочено в АУАН и НП, че ППС е тежко.
Отбелязани са времето и мястото на управление на превозното средство, същото е в
достатъчна степен индивидуализирано /с марка и регистрационен номер/, като с думи е
посочено, че ППС е било без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата и е уточнено, че необходимостта от разрешително е доказана от направеното
измерване с техническо средство електронна мобилна везна и ролетка /индивидуализирани с
модел и номер/, като са цитирани и конкретно измерените разстояние, маса и претоварване,
и е посочено максимално допустимото натоварване на оста. Поради това е неоснователно
твърдението от жалбата, че обвинението било бланкетно и с преписване на цитираните
норми. Според Решение № 3019/08.05.2024г. на АССГ непосочването в АУАН и НП дали
управляваното ППС е с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване не е
съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на наказаното лице.
Според Решение № 991/27.03.2025г. на Административен съд – Русе привръзката с чл.8, ал.1
7
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства не представлява неправилно приложение на материалния закон и
съответно не е основание за отмяна на НП на формално основание.
Поради това СРС приема, че има съответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението в Акта и в НП. Това означава, че релевираните съображения за
допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН са неоснователни. Този съдебен състав не
споделя и претенцията на жалбоподателя, че не било ясно обвинението, тъй като изрично в
АУАН и НП е посочено, че сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на ППС е
31,150 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона съгласно чл.7, ал.1, т.5,
буква „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, като превишаването е с 12,500 тона. Доколкото
фактическите състави на посочените като нарушени правни норми не държат сметка за вида
на товара, то се явява ирелевантно неговото отчитане, в каквато насока също има претенция
от страна на жалбоподателя.
Гореизложеното означава, че няма допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на наказаното лице, нито са налице основания за отмяна на
Наказателното постановление на формално основание. Поради това спорът следва да се
разгледа по същество.
Административната отговорност на В. С. А. е ангажирана за това, че като водач на
ППС е извършвал превоз на товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/.
Кредитираните по-горе АУАН № 0009924 от 19.02.2024г., Протокол за измерване на
превозно средство № 0000005/2024 от 19.02.2024г., копие на свидетелство за регистрация на
МПС – част II за товарен автомобил „****“ с рег. № **** носят информация за вида на ППС,
броя на осите, допустима маса, както и реално измерените разстояние между осите и
натоварване на всяка от осите. Именно от тези писмени доказателства, както и от
подкрепящите ги свидетелски показания на Е. С. и А. А. се доказва, че с преносима
електронна везна е било измерено натоварване на двойната задвижваща ос - 31,150 тона при
измерено разстояние между осите – 1,40 метра. От направения по-горе анализ на
Декларация за съответствие на джобни ролетки и Сертификат за съответствие, Декларация за
съответствие на преносими везни, Сертификат за одобряване на типа № ТСМ 128/04 - 4103,
заявления за проверка с № 000029-36738/27.06.2019г., с № 000029-29067/25.06.2020г., с №
АУ000029-3-33876/23.06.2021г., с № 000029-34246/20.06.2022г. и с № 000029-
31171/12.06.2023г., както и Заповед на Председателя на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор с № А-616 от 11.09.2018г. следва, че измерванията в процесния случай
са били извършени със сертифицирани уреди, годни да отчитат тегло, респ. разстояние,
въведени в експлоатация и валидни към 19.02.2024г. Поради това за съда няма съмнение, че
на процесната дата ППС с рег. № **** е било с 1,40 метра разстояние между осите и
съответно 31,150 тона натоварване на двойната задвижваща ос. Според чл.7, ал.1, т.5, буква
„в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
8
пътни превозни средства допустимото сумарно нaтовaрвaне на двойнa ос нa ППС с
рaзстояние между осите от 1,3 включително до 1,8 метра е 18 т. (19 т.). При измерено
разстояние между осите от 1,40 метра следва, че ППС е можело да има натоварване на
двойната задвижваща ос максимум 19 тона. В случая е било измерено 31,150 тона
натоварване на двойната задвижваща ос на ППС с рег. № **** или претоварване с 12,500
тона. В тази връзка правилно е прието, че е нарушен чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредба №
11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства.
От изслушаните пред СРС свидетели, както и от пътния лист и АУАН се доказва по
несъмнен начин, че именно В. С. А. е управлявал превозното средство на 19.02.2024г. около
13:52 часа. В чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от ЗП е предвидена забрана за движение на
тежки ППС за дейности от специалното ползване на пътищата /в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия/, освен ако е налице Разрешение. Именно доколкото
изпълнителното деяние на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от ЗП се състои в движение на
ППС, правилно в случая е била ангажирана административно – наказателната отговорност
на водача на превозното средство. В чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е предвидено да се наказват
физически лица, нарушили чл.26, ал.2 от ЗП или извършили движение на тежко ППС без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Това също обосновава
извод, че може да се ангажира отговорността на водача, тъй като без да има Разрешително за
преминаване по пътищата, той е осъществил движение на тежко ППС. Поради това е
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че водач на тежко ППС без съответно
Разрешително не може да е административно-наказателно отговорно лице.
Според §1, т.8 от ДР на ЗП „специално ползване на пътищата“ включва използването
на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. Превозването на земна маса с
процесното ППС представлява именно специално ползване на пътя. Съгласно чл.3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима
максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6 от Наредбата или натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл.7 от Наредбата. Според свидетелството за регистрация на МПС
– част II товарен автомобил „****“ с рег. № **** има четири оси и технически допустима
максимална маса 32 000. Това означава, че отговаря на чл.6, ал.1, т.6, буква „в“ от Наредба №
11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства и представлява тежко ППС по смисъла на чл.3, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Според §1,
т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, извънгабаритни ППС се наричат извънгабаритните ППС по
чл.2 от Наредбата и/или тежките ППС по чл.3 от Наредбата. Това означава, че тежко ППС
(по смисъла на чл.3, т.1, вр. чл.6, ал.1, т.6, буква „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства) попада в
понятието за „извънгабаритни ППС“ (по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от
9
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства),
от където пък следва, че е приложима и нормата на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
според която движението на такива ППС следва да се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата, като се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Според
чл.8, ал.2, предл.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, тежките ППС могат да се движат с разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията,
управляваща пътя. В случая по делото не е доказано ППС с рег. № **** да има
Разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
АПИ (администрацията, управляваща път I-1). Липсата на такова разрешително се доказва
от АУАН и показанията на свидетелите С. и А.. Същевременно не се отрича и от
жалбоподателя. Поради това следва, че от обективна страна доказано е реализиран съставът
на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ и чл.8, ал.2 и ал.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства.
От показанията на свидетелите Е. С. и А. А., както и от АУАН, извадките от GPS на
ППС с рег. № **** и Протокол за измерване на превозно средство № 0000005/2024 от
19.02.2024г. се установява, че на 19.02.2024г. около 13.34 часа управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил на път I-1, км. 244+500, с посока на движение от гр. София
към с. Долни Богров. Последното се доказва и с показанията на св. Т.. Видно от Протокол за
измерване на превозно средство № 0000005/2024 от 19.02.2024г. измерванията на
разстоянието между осите и на натоварването на двойната задвижваща ос на ППС с рег. №
**** са били извършени в 13:52 часа на 19.02.2024г. Неоснователно е да се претендира
недоказаност на времето на извършване на нарушението заради това, че според GPS на
товарния автомобил в 13:52 часа на 19.02.2024г. ППС с рег. № **** било в пряка на главния
път, тъй като видно от лист 139 от делото в 13:57 часа автомобилът е бил на мястото, което
се сочи като място на констатиране на нарушението. Разликата между 13:52 часа (посочен
като час на извършване на проверката според Протокол за измерване на превозно средство
№ 0000005/2024 от 19.02.2024г.) и 13:57 часа (според извадката от GPS на ППС с рег. №
****) е в порядъка на няколко минути, като разминаването може да се дължи на грешно
сверяване на часовника на някое от устройствата. Доколкото тази разлика във времето е
незначителна, съдът не счита, че не е доказано времето на извършване на нарушението. Това
е така, защото не само от показанията на свидетелите С. и А., както и от АУАН, но и от
извадките от GPS на ППС с рег. № ****, и от показанията на св. Т. се установява, че на
19.02.2024г. около 13.34 часа жалбоподателят е управлявал ППС с рег. № **** по път I-1, км.
244+500, с посока на движение от гр. София към с. Долни Богров. Това, че след подаден
сигнал за проверка, водачът на автомобила се отклонил в пряка на главния път уличка не
означава, че преди това не се е движил по път I-1, км. 244+500. Доколкото това е път,
10
отворен за обществено ползване, не е вярно твърдението на жалбоподателя, че служителите
на АПИ не са имали право да санкционират водача на ППС. В подкрепа на този извод е и
нормата на чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, според която именно при движение
на тежко ППС без разрешително, навлязло в обхвата на пътя, служителите на АПИ имат
право да му извършат проверка и да съставят Акт на водача.
От всичко, изложено до тук, следва, че конкретното административно – наказателно
обвинение е доказано от обективна страна. От субективна страна следва да се посочи, че
водачът на ППС е бил длъжен да се увери, че автомобилът има Разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата и като не се е снабдил с такъв документ, но е
предприел движение на ППС с претоварени оси по път, отворен за обществено ползване, В.
С. А. е извършил вмененото му нарушение при непредпазлива форма на вина. Според чл.7,
ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а
процесният не е такъв. Поради това А. следва да бъде наказан за извършеното от него
административно нарушение.
Според чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП за нарушението по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“,
предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „в“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства на водача на ППС следва да се наложи „глоба“ от 1000 лева до 5000 лева. В случая
смекчаващи отговорността обстоятелства са това, че нарушението е извършено за първи път,
като А. е действал по непредпазливост, а не умишлено. Освен това, с оглед мястото, където
е трябвало А. да разтовари земната маса, не може да се мисли, че умишлено водачът на ППС
се е отклонил от проверката и че неспирането при първото подаване на сигнал за това от
служителите на АПИ следва да се тълкува като отегчаващо обстоятелство. От деянието няма
настъпили допълнителни вредни последици, нито е била създадена реална или потенциална
опасност за движението по път I-1. Няма данни и за повреждане или износване на пътната
инфраструктура. Същевременно като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът приема
установеното превишение с 12,150 тона. С оглед съотношението на смекчаващите към
отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест СРС прие, че на А.
следва да се определи наказание „глоба“ в размер под средния и над минималния размер,
предвиден в чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП, т.е. „глоба“ в размер на 2000 лева. В този смисъл
е и Решение № 3019/08.05.2024г. на АССГ. Гореизложеното означава, че обжалваното
Наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното с
него административно наказание като същото се намали от 3500 лева на 2000 лева.
Изведените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са изключителни или
многобройни. Налице е и отегчаващо отговорността обстоятелство. Поради това СРС счита,
че правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение и обстоятелствата, при които то е реализирано, разкриват типичната за общия
случай на нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква "а" от ЗП степен на обществена опасност на
деянието, отчетена от законодателя при въздигането му в административно нарушение.
11
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено
с разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, както и с това, че
юрисдикционният акт не е отменен. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая – на основание чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на АПИ следва да се присъди възнаграждение
съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да
е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото е
настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело юрк. Н. е
изготвил отговор на жалбата с вх. № 192787/12.06.2024г. и е участвал в откритите съдебни
заседания пред СРС на 26.06.2024г., 24.09.2024г. и 11.12.2024г. Същевременно, обаче, съдът
не потвърждава изцяло НП, а го изменя. Поради това и предвид фактическата и правна
сложност на казуса, съдът прие, че следва да определи разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер малко над средния размер, предвиден в Наредбата за заплащането
на правната помощ, т.е. 120 (сто и двадесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8571/13.03.2024г., издадено от В.Б. А.а –
Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, буква „а“, предл.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „В“, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1,
т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП и чл.53, ал.1 от
ЗАНН на В. С. А. e наложена „глоба” в размер на 3500 лева, като НАМАЛЯВА ГЛОБАТА
от 3500 лева на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН : **********, с адрес : **** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” сумата от 120 (сто и двадесет) лева за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12