О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2015 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1158 по
описа за 2013 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 20859/01.07.2015 г., подадена от адв. Н.Г. и адв. Д.А., пълномощници
на Л.Б., с искане да бъде изменено Решение № 1127/09.06.2015 г. по гр. д. № 1158/2013
г. в частта за разноските. Претендира се присъждане на пълния размер на
заплатения от Л.Б. адвокатски хонорар.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е депозирано становище от насрещните страни.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В
производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с
предявени от Технически университет Варна, като процесуален субституент на
Държавата срещу Л.С.Б. и П.И.Б. (починала в хода на производството) положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че Държавата е собственик на реална част с площ от 1080 кв.м. от
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. Студентска № 1, представляващ
поземлен имот с идентификатор 10135.2555.26 по КК.
С Решение №
1127/09.06.2015 г., Варненският окръжен съд се е произнесъл, като е отхвърлил
предявените искове и е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 1560
лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно от Л.С.Б. със становището й по
исковата молба, като искането се поддържа и по същество на спора.
В рамките на производството Л.Б. е претендирала присъждане
на разноски в размер на 2935 лв., включващи депозит за СТЕ – 107 лв., депозит
за ДЗ на СТЕ – 53 лв, ДТ за съдебно удостоверение – 7 лв., ДТ за частна жалба
18 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2750 лв., съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Претендираните размери на разноските се
установяват с представени писмени документи за извършването им – договор за
правна защита и съдействие и преводни нареждания.
С молбата по чл. 248 от ГПК, ответницата е претендирала
присъждане на заплатеното
от нея адвокатско възнаграждение в размер на 2350 лв., съдът намира, че
претендираният размер не е прекомерен и искането следва да бъде уважено. Цената
на иска в настоящото производство, определена съобразно разпоредбата на чл. 69,
ал. 1, т. 2 от ГПК възлиза на 60696 лв. При тази цена на дължимото минимално
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
гражданско дело възлиза на 2350,88 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По
изложените съображения е основателно искането е основателно искането на
ответницата Л.Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2350
лв.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответницата Л.Б. следва
да бъдат присъдени разноски за въззивното производство, които възлизат в общ размер на 2535 лв., от които: 107 лв. внесен
депозит за СТЕ, 53 лв. внесен депозит за ДЗ на СТЕ, 7 лв. такса за съдебно
удостоверение, 18 лв. такса за частна жалба и 2350 лв. адвокатско
възнаграждение.
С постановеното
решение са присъдени разноски в размер на 1560 лв., поради което следва
да бъде присъдена в полза на ответната страната разликата между пълния
размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 975 лв.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението
следва да се измени в частта за разноските.
С изложените мотиви, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК,
Решение № 1127/09.06.2015
г., постановено по гр. дело № 1158/2013 г. по описа на ВОС, в частта му относно
разноските:
ОСЪЖДА Технически
университет гр. Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Варна, ул. Студентска 1,
представляван от Ректора да заплати на Л.С.Б., ЕГН ********** с адрес ***
допълнитено сума в размер на 975 (деветстотин седемдесет и пет) лева,
представляваща разликата между присъдените с Решение № 1127/09.06.2015 г.
разноски в размер на 1560 лв. до пълния размер на направените такива в
производството пред ВОС от 2535 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи
на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението – пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: