Р
Е Ш Е Н И Е
София, 10.10.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Димитринка Г., като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 8355/2018 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от
Г.К.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адвокат К.К.,
против АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА“
ЕАД, София, ул. „Никола Й. Вапцаров“ № 51Б, с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на смъртта на съпруга й М.В.Г., починал на 20.12.2017 г. след
няколко извършени оперативни интервенции, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди,
че ищцата е наследник по закон на съпруга си М.В.Г., починал на 20.12.2017 г.
На 05.06.2017 г. съпругът й постъпил в „УСБАЛО” ЕАД със
съмнения за тумор на пикочния мехур. На 06.06.2017 г. е опериран и, видно от
епикризата, е установена „папиларна туморна формация
на широка основа с диаметър между 3 и 6 см.” На 08.06.2017 г. той е изписан с
препоръка за „радикална цистектомия в планов
порядък”.
На 19.07.2017 г. М.Г. постъпва в ответната болница
/Токуда/. Проведени са съответните изследвания и са установени сенки в белия
дроб. Въпреки това, на 21.07.2017 г. е опериран с цел отстраняване на
злокачественото образувание на пикочния мехур и изграждане на нов такъв. В
епикризата е посочено, че операцията е определена, като високо рискова. Видно е
също, че са проведени още две оперативни намеси - на 25.07.2017 г. и на
31.07.2017 г. Посочено е и че са поставени дренажи. На 15.08.2017 г. М.Г. е
изписан, като е отразено че няма усложнения.
На 18.09.2017 г. съпругът на ищцата отново е приет в Болница
Токуда. Установени са „увреждания на пикочния мехур”. На 19.09.2017 г. е
направена операция за „възстановяване при друга фистула на пикочен мехур”.
Диагностицирано е възпаление. На 22.09.2017 г. е изписан, като отново е отразено,
че няма усложнения.
На 20.10.2017 г. Г. е приет в Болница Токуда за трети
път. Установени са „увреждания на бъбрека и уретера”.
Направени са две операции - на 20.10.2017 г. и на 24.10.2017 г. На 29.10.2017
г. е изписан пак без усложнения.
На 14.11.2017 г. Г. за пореден път е приет в Болница
Токуда. Установени са „други и неуточнени хидронефрози”.
На 16.11.2017 г. е опериран за пореден път. Пак са установени белодробни лезии
и лимфаденомегалия /увеличени лимфни възли/. Отново е
изписан без усложнения.
На 20.12.2017 г. М.Г. е починал.
Ищцата твърди, че проведеното лечение е изцяло неправилно
и противопоказно, като извършените ненужни и високо рискови операции са довели
до множество усложнения. Вследствие на инфекциите, настъпили след операциите,
не е могла да бъде проведена и химиотерапия.
В тази връзка моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковата сума,
ведно със законната лихва върху тях, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Представила е писмени доказателства.
Поискала е допускане на гласни и назначаване на съдебномедицински експертизи.
Ответникът "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва твърдението, че по време на първата
хоспитализация в ответното лечебно заведение, починалият е получил вътреболнична инфекция вследствие „занижена хигиена и
допускане на много външни посетители“.
Оспорва твърденията в исковата молба за настъпване на
множество усложнения, до които е довела „ненужната и високо рискова операция“.
Възразява срещу твърдението, че „ищецът е изписан с постоянни отворени рани“.
Счита, че не може да му бъде вменен във вина твърденият
от ищцата факт, че след изписването на Г. от болницата лепенките на гърба му
започват да гният.
Според отразеното в отговора на исковата молба, при всяко
оплакване на пациента болницата е реагирала адекватно и своевременно към
конкретния момент.
Оспорва наличието на вреди, причинени на ищцата от страна
на ответното дружество.
При условията на евентуалност,
заявява, че така предявеният размер на обезщетение е прекомерен и несъответстващ
с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД.
Счита, че не са налице всички елементи от фактическия
състав на отговорността за непозволено увреждане. Твърдените вреди
представляват по - скоро естествен резултат от злокачественото заболяване на
починалия, отколкото следствие от противоправно поведение на служителите на
ответното дружество. Претендира разноски и адвокатски хонорар.
Представил е писмени доказателства. Поискал е разпит на
свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли
предявения иск, като му присъди разноски по списък. Не претендира адв.
възнаграждение.
По делото e конституирано като трето
лице – помагач на ответника, на основание чл. 219 ГПК, „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, София, бул. Княз Ал. Дондуков № 59, което оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли, като неоснователен
и недоказан. При условията на евентуалност
поддържа съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на
починалия наследодател на ищцата М.Г.. Оспорва и размера на предявената
претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Доказа се, че М.Г., след като е бил диагностициран в друга болница, на 05.06.22017 г. отново е
диагностициран с диагнозата карцином,
на пикочния мехур на 19.06.2017 г. по отношение на него е взето решение на
Онкологичния комитет за необходимостта от извършване на лечебната
хирургична процедура - радикална цистектомия и диспансеризация и, впоследствие, по отношение на него са извършени няколко оперативни
интервенции: На 21.07.2017 г. той е опериран, като е извършена радикална цистектомия. Престоял е в
реанимация и на следващия ден, без данни за усложнения, в задоволително общо
състояние, без данни за кървене, е преведен в Урологичното отделение.
Повторно
Г. е опериран на 25.07.2017 г. поради
данни за двустранна хидронефроза и обилно изтичане на
урина през и интраоперативните дренове и отново - на 31.07.2017 г., поради неефективен
дренаж вляво и хидронефроза на левия бъбрек, като е
предприета репозиция на перкутанната
нефростома вляво На 04.08.2017 г. е
констатирано подобряване на състоянието.
Хистологичният резултат от извършената
операция, даден на 11.08.2017 г. установява: “Инвазивен уротелен карцином на пикочния мехур
high grade. Регионални лимфни възли без
метастази рТЗа pNO (0/8) G3-4-Pnl.”, а Г. на
15.08.2017 г. е изписан в добро
общо състояние и с решение на Обща клинична онкологична комисия от същата дата
– насочен за диспансерно наблюдение.
Впоследствие, ден след
приемането му, на 21.10.2017 г. и 25.10.2017 г. отново е претърпял планови операции – в неотложен
порядък, като на 29.10.2017 г., след стабилизиране на състоянието му, е изписан
без усложнения.
Болният отново е постъпил в
Болница Токуда на
17.11.2017 г., а на
21.11.2017 г. му е направено Компютърно томографско изследване на дихателната система, което
установява: Белодробни
М-лезии двустранно. Медиастинална лимфаденомегалия.
Описаните
промени от КТ изследването на белите дробове са както при вторични
лезии/метастази/ и увеличени лимфни възли в медиастинума.
Такаива патологични изменения, според експертизата на
вещото лице – образна диагностика, не са били налице към момента на направените
образни изследвания на 19.07.2017 г. Изменения от вторичен характер – метастази
в белия дроб за първи път са установени от изследванията през м. ноември и по –
конкретно: на 17.11.2017 г. и на 21.11.2017 г.
Не се спори, че М.Г. е починал на
20.12.2017 г.
По искане на ищцовата страна по делото са допуснати и изслушани двама свидетели. В хода на производството, след дадените многобройни възможности
ищцата се отказа от свидетелите и съдът
ги заличи.
По делото са назначени
съдебно – медицински експертизи, със
задачи, поставени от двете страни, които бяха приети, като неоспорени от
страните.
Според
вещото лице – уролог, от Епикриза с ИЗ: 5334/2017г.,
издадена от „УМБАЛ по Онкология (УСБАЛО) и приложената към депозираната искова
молба, М.Г. постъпва в цитираното здравно заведение на 05.06.22017 г. с хематурия (кървене при уриниране) и установени „КАТ данни
за първичен тумор на пикочния мехур и хидронефроза на
десенбъбрек в тази връзка“. Приет е за диагностично
уточнение и лечение. В здравното заведение е извършена уретроцистоскопия
под оптичен контрол, при която е отразено следното: „на дясна мехурна стена се видя папиларна
туморна формация на широка основа с диаметър между 3-6см, лесно кървяща при
допир, с булозен едем на - лигавицата около нея“. Извършена
е ендоскопска резекция на
туморната формация, но без да се достигне до здрава тъкан на пикочния мехур.
Взет е хистологичен материал 17/13496/06.2017 г. Поставена е окончателна диагноза по МКБ-С67.2-Са vesicae urinariae, стадии по световната здравна
организация TxNOMO, след което пациентът е бил
насочен към Онкологичен комитет:7350 от 19.06.2017 г., чието решение е било, че
следва да бъде извършена лечебната
хирургична процедура - радикална цистектомия и диспансеризация, с което
пациентът е бил изписан на 08.06.2017 г.
По описаните препоръки на 19.07.2017 г.
М.Г. постъпва в отделение по урология на „Аджибадем
Сити Слиник МБАЛ Токуда“ЕАД,
като се представя с необходимите образни изследвания на корем и малък таз от
МБАЛ Д-р И.С.АД-„На обхванатите от обема на изследването базални
отдели на белите дробове не се установвяват
патологични лезии. Двата КД синуса свободни“. „Десен бъбрек...цялостно дилатиран уретер с максимален п-п
ок. 15мм/д в долна трета. ... Ляв бъбрек-с наличие на паренхимни
и кортикални кисти, най-голямата е с п-пи 73х54мм/д в
долен полюс с екстраренален разтеж.“:
Пикочен мехур-недобре изпълнен с неравномерно задебелена
стена. Налице са паренхимни маси на широка основа проминиращи към луменът му с широчина до 35мм. Всред паренхимните маси се визуализират вкалцявания-възмогно
е да се касае и за конкременти в пикочния мехур.“В
заключение:“ КТ данни за Tu vesicae urinariae с релативна хидронефроза
и хидроуретер в дясно. Cystae renum”. С оглед на
представените документи и описаните констатации и решение на Онкологичния
комитет е потвърдена преценката за необходимостта да се пристъпи към радикална
оперативна интервенция.
След извършената оперативна интервенция
- радикална цистектомия с Оперативен протокол-1158 на
21.07.2017 г. от хирургичен екип в състав д-р К.Д., асистенти д-р А.П., д-р Н.С.,
Д-рЕ.П.и операционна сестра Р.Ч.с анестезиолог доц. Н.М.,
д-р Г.К.и сестра К.М. пикочния мехур е видян с увеличени размери , твърда
консистенция в областта на задната мехурна стена от инфилтрация
на високообемния вътрелуменен карцином. Изолирани и дисецирани са двата уретера.
Следва отпрепариране на пикочня
мехур с прилежащите семенни мехурчета и простатната жлеза. След това
медицинският екип пристъпва към изграждане на ортотопичен
илеален заместител, като е изолиран сегмент от
терминалния илеум, позициониран на ортотопично място в малкия таз, където е анастомозиран с уретрата и детубуларизиран.
Оформени са задната и предната стена на тънкочревния
резервоар. Извършена е и долна срединна лапаротомия, при която са екстрахирани отделените
препарати., тънкочревният пасаж е прекъснат над
нивото на създадения уринарен резервоар и е
възстановен континуитетът на чревния тракт. Двата уретера са имплантирани в ортотопчния
резервоар под протекцията на два броя двойно отворени уретерани
стента тип DJ 6
на 26 см. Резервоарът е окончателно затворен и е поставен силиконов дрен - цистостома 15 см в него. Поставени са и двустранно на ортотопичния
пикочен мехур два силиконови дрена в малкия таз. Уретрата е катетеризирана
с трипътен уретрален
катетър 22ch-1 Oml. Оперативните достъпи са
възстановени послоино. Отстранените оперативно
пикочен мехур, простатна жлеза и семенни мехурчета са изпратени за патоанатомичноизследване. След пребиваване в реанимация, на
следващия ден е преведен в Урологичното отделение в задоволително общо
състояние контактен, със стабилна хемодинамика, без
данни за активно кървене. На 25.07.2017 г., с Оперативен протокол 1292, поради
данни за двустранна хидронефроза и обилно изтичане на
урина през и интраоперативните дренове е взето
решение за поставяне двустранно на перкутанни нефростоми под ехографски контрол.
На 31.07.2017 г., поради неефективен
дренаж вляво и хидронефроза на левия бъбрек, се
предприема репозиция на перкутанната
нефростома вляво, с Оперативен протокол 1212. На
04.08.2017 г от декурзосите в И3:21969 са свалени
дреновете и цистостомата с подобрени показатели.
При преглед на хистологичния резултат
от 11.08.2017 г. “Инвазивен уротелен карцином на пикочния мехур high grade. Регионални лимфни възли без
метастази рТЗа pNO (0/8) G3-4-Pnl.” вещото
лице е дало заключение, че решението на Онкологичния комитет, предложението
направено в „УЦБАЛО“ ЕАД за извършване на този обем оперативна интервенция за
отстраняване на пикочния мехур е правилно.
След извършената оперативна интервенция на 15.08.2017 г. болният е изписан в
добро общо състояние, афебрилен, хемодинамично
стабилен, без болки и оплаквания. С решение
на Обща клинична онкологична комисия с N:4333/15.08.2017
r. се насочва за диспансерно
наблюдение. Липсват данни за усложнения.
На 18.09.2017 г. М.Г. е приет планово, с И3:27968, поради установена
фистула по предна коремна стена към ортотопичния
резервоар, за която е опериран. Изсечен е фистулният
ход, като е достигнато до комуникацията с ортотопичния
илеален уринен резервоар,
след което целостта на същия е възстановена чрез продължителен шев на два
етажа. Следоперативният престои е преминал спокойно без болки, оплаквания и
усложнения. Болният М.Г. е изписан на 22.09.2017 г. На 20.10.2017 г. М.Г.
отново е приет, с И3:31702, в Отделение по урология с оплаквания за
отпадналост, гадене, безапетитие и фебрилитет. От
проведените образни изследвания се констатира уростаза
в левия бъбрек с вторична уроинфекця. С Оперативен
протокол N 1678
се предприема перкутанна нефростомия
в неотложен порядък. На следващия ден - 21.10.2017 г. - е направено Ro gr БУМ.
Поради субфебрилната температура до 37.5 С и
отделянето на 1500 мл. урина от нефростомния дрен и
поставения уретрален катетър-данни за уростаза, за което на 24.10.2017 г., с Оперативен протокол N1692, е пристъпено
с трансуретрален достъп към оглед. Установено е, че
уретрата е със запазена проходимост, но поставеният стенд DJ е запушен с детритни
материи което е било препятствие за отделянето на урина. Извършено е евакуация
на детритните материи и екстракция на DJ стента.
Впоследствие състоянието на пациента се стабилизира и на 29.10.2017 г. е
изписан без усложнения.
В заключение вещото лице прави извод,
че при М.Г. са спазени всички
изисквания за добра медицинска практика при избора на лечебен подход от урологична гледна точка. Във
функционално отношение телесните увреждания са; довели до процес на
прогресивно развитие на картината на основното му заболяване Tu vesicae urinariae, което въпреки полаганите адекватни медицински
грижи във времето са довели до необратими последствия с фатален край. На болния
е приложено в максимален възможен обем оперативно лечение, което е прието като
стандарт в европейската и световна практика.
От експертизата на вещото лице – вътрешни болести и онкология, прието
от съда и неоспорено от страните се установява, че на 19.07.17 r. М.Г.
постъпва в Токуда, с ИЗ № 21969, на 19.7.17 г. и е
изписан на 15.8.17 г. В този период са разгледани две образни изследвания,
първото от 18.04.2017 г. - КТ на коремни органи, проведено в МБАЛ Селимски, Сливен и второто от 19.07.17 г. - Рентгенография
на бял дроб, проведено в Токуда. И при двете изследвания не се установяват патологични изменения в белите дробове на М.Г. в
контекста на метастази от злокачественото заболяване на пикочния мехур. Във
второто /това от 19.07.17 г../ се установява белодробен застой и кардиомегалия, като израз на сърдечна патология.
Експертът заявява, че оперативното лечение при заболяването на
Г. е било абсолютно задължително и, в
конкретния случай, съгласно данните за вида и разпространението на тумора, то
се явява като единствен правилен ход спрямо момента на диагностициране на
заболяването. Диагнозата „инвазивен уротелен карцином
на пикочния мехур High grade рТЗа
pNO (0\8)
G3-4 Pnl“ определя пациента в групата с
висок риск от прогресия и по тази причина оперативното лечение е било разширено
- цистпростатовезикулоектомия с двустранна параилиачна и параобтураторна
лимфна дисекция.
От приложените по делото медицински
документи, с които вещото лице се е запознало, не се установява и доказва прогресия
на онкологичното заболяване на ищеца. За
прогресия на заболяването се приема установяването чрез: биохимични
изследвания; образно-диагностични изследвания, като: ехография, рентгенография,
КТ, ЯМР; функционални изследвания, като: ПЕТ-КТ, сцинтиграфия;
някои контрастни и други изследвания за доказване на рецидив в туморното ложе,
инфилтриране по съседство, нарастване на остатъчен тумор, метастази в лимфни
възли, меки тъкани, кости и мозък. При Г. медицински
данни за прогресия не се установяват.
По делото бе
изслушано и прието и изготвеното заключение
на лекар – образна диагностика. Експертът е изследвал извършените образни
изследвания.
Според заключението,
в Епикриза от „А.с.к.М.Т.“ ЕАД на пациента М.В.Г.,
постъпил на 19.07.2017 г., изписан на 15.08.2017 г., е описано предхоспитализационно изследване - Компютърна томография на корем и таз, извършено в МБАЛ „Иван Селимински“ - Сливен. Заключението е: КТ данни за тумор на
пикочния мехур с релативна хидронефроза и хидроуретер вдясно. Кисти на бъбреците.
В същата Епикриза са нанесени описания
на: - Рентгенография на торакс в лицева проекция, право положение от 19.07.2017 г.: Белодробният паренхим
е разгънат двустранно, без огнищни и инфилтративни засенчвания. Хилусните
сенки са неразширени. Двата к.д. синуса са проследими.
Диафрагмалните куполи са нормално разположени, с
гладки и резки контури. Сърдечно-съдовата сянка е срединно
разположена, неуголемена. и - Рентгенография
на гръден кош в лежащо положение с мобилна рентгенова уредба, лицева
проекция от 21.07.2017 г.: Пациент ротиран вляво.
Сянка от ЦВИ вдясно с дистален край на нивото на в.кава суп. Разгънат белодробен
паренхим двустранно, без данни за огнищно-инфилтративни
промени. Усилен двустранно белодробен съдов рисунък. Хилусните
сенки са хиперволемични. Косто- диафрагмални
синуси-свободни. Диафрагмални куполи - проследими, заоблени, с гладки и резки очертания и по-висок
стоеж. Сърдечно-съдова сянка - срединно разположена,
с увеличени размери. Аортна калциноза.
Заключение: Белодробен застой. Кардиомегалия.
В Епикриза
от „А.с.к.М.Т.“ ЕАД на пациента М.В.Г. постъпил на 14.11.2017 г., ИЗ № 34749 са
нанесени описания на: Рентгенография на
дихателна система, бял дроб от
17.11.2017 г. - Двата бели дроба са с разгърнат паренхим и без инфилтративни промени. В ляво долно белодробно поле кръгла
сянка с размери 15 мм - вероятно М. Такава сянка с размери - 7мм на фона на 3
ребро преден край вдясно. Нормални хилусни сенки
двустранно. Сърдечна сянка в норма. Свободни к.д. синуси. Заключение: М пулмонум и Компютъртомографско
изследване на дихателна система, бял дроб от 21.11.2017 г. със заключение:
Белодробни М-лезии двустранно. Медиастинална лимфаденомегалия.
Вещото лице прави извод, че, според направените
образни изследвания на 19.07.2017 г. не са били налице патологични изменения в
белите дробове на М.В.Г.. За първи път данни за изменение в белите дробове се
появяват на рентгенографиите от 21.07.2017 г., 17.11.2017 г. и на компютъртомографското изследване на бял дроб от 21.11.2017 г.
Измененията на рентгенографията от 21.07.2017 г. са както при белодробен
застой, които не са от вторичен характер. На рентгенографията от 17.11.2017 г.
промените са както при метастази. Описаните промени от КТ изследването на
белите дробове са както при вторични лезии/метастази/ и увеличени лимфни възли
в медиастинума.
Според заключението, CRP стойностите
са много чувствителен и много неспецифичен показател, който се повишава при
голям брой болести и болестни състояния на почти всички органи и системи.
Показателят се повишава при автоимунни, възпалителни, злокачествени, токсични и
дори при стресови процеси. Той няма специфична, камо ли патогномонична
стойност, също така неговото повишение
не е релевантно на степента на развитие на заболяването. В повечето случаи се
наблюдава такава корелация, но не бива да се пренебрегват и фалшиво
положителните/отрицателни стойности на показателя. С оглед на това, CRP стойностите
при пациенти с белодробни метастази могат да бъдат най-различни и не носят
диагностична, терапевтична или прогностична стойност.
Що де отнася до химиотерапията при лечение на рак на пикочния мехур бива адювантна /следоперативна/ и неоадювантна
/предоперативна/ химиотерапия. Тя се прилага при метастатична болест. С нея се цели да се унищожат
евентуални метастази в регионалните лимфни възли и в далечните органи и с това
да се подобри преживяемостта след оперативното
лечение. Тя е показана, когато в лимфните възли се установяват метастази или в
хистологичните препарати от тумора се намери инвазия в лимфни и кръвоносни
съдове. Тъй като при лицето не е установен нито един от тези критерии,
онкологичните комитети правилно не предлагат провеждането на химиотерапевтично лечение. В този смисъл пациентът не е бил показан за провеждане на
химиотерапия съгласно показателите, с които е изписан.
В заключение вещото лице е направило
извод, че лечението на М.Г. спрямо
предписанията на Онкологичната комисия е
било проведено правилно. При това заключение са взети пред вид и решенията
на Онкологичните комитети, описани като такива в самите епикризи, вкл. и тази от
СБАЛО /ИЗ № 5334/, където за първи път е било установено при ищеца
злокачественото заболяване.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи, от който са: деяние/действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина, която, съгласно ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, във всички случаи се предполага до
доказване на противното. Когато причинителят на увреждането докаже, че не е
действал виновно, отговорността му на
деликтно основание не би могла да бъде реализирана.
Непозволеното увреждане е юридическият факт, от който
възникват, както имуществените, така и неимуществените вреди. Тези вреди
подлежат на възстановяване само, ако са в причинна връзка с противоправно
поведение на дееца.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението й.
Искът по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД визира отговорността, при която работодателят
или възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от работника
или служителя или от лицето, на което е възложена работата, при или по повод на
тази работа, т.е. тази отговорност е безвиновна. Елемент
на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е увреждането да е
причинено именно от лице, на което е възложено изпълнението на някаква работа и
увреждането да е настъпило при или по повод на тази работа.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда, в този смисъл, обезпечително
-гаранционна отговорност за чуждо виновно и противоправно действие, тя не е
отговорност за лични действия, а такава за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия.
Възлагането на работата, посочено в разпоредбата на чл.
49 ЗЗД, може да се осъществи както от физическо лице, така и от юридическо
лице. Отговорността на юридическото лице – възложител на работата, произтича от
вината на натовареното с изпълнението й лице, а не се обуславя от наличието на вина
на възложителя. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. В този смисъл, лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат
да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата или да се позовават
на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
В настоящия случай следва да се установи дали при проведеното
лечение и извършените в болницата – ответник АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА“ ЕАД оперативни интервенции са настъпили
вреди за наследодателя на ищцата, съобразно нормата на чл. 45 ЗЗД, които вреди да
са причинени от лица, на които отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил
работата, дали тези вреди са в резултат на тяхното противоправно и виновно
поведение, налице ли е причинно-следствена връзка между това поведение и претърпените
от ищеца вреди. Противоправността означава, че деецът
с действие или бездействие засяга чужди субективни права /в случая тези на
ищеца/, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие, на вредоносния
резултат от процесното деяние.
По - конкретно, с всички доказателствени средства следва
да се установи, дали ответната болница е възложила работа на лица – лекари,
оперативен екип, медицински лица, които с поведението си при или по повод
изпълнението на работата си, виновно са причинили вреди на починалия съпруг на
ищцата.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже по категоричен начин наличие на
противоправно поведение на медицинския екип по време на неколкократния престой на
болния Г. в Болница Токуда, при или по
повод изпълнението на работа, че тази работа им е била възложена от ответника,
че болният е претърпял описаните в исковата молба увреди и че тези вуреди се явяват пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на тези лица, като, вследствие на тях, той е починал.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното,
поради което ищцовата страна не дължи да я установи,
в тежест на ответника по делото е да обори презумпцията за наличие на вина,
установена в тази норма.
По делото
безспорно се доказа, че съпругът на ищцата М.Г. е бил пациент в ответното
болнично заведение. След диагностициране в друга болница, на 05.06.22017 г. отново е
диагностициран с диагнозата карцином,
на пикочния мехур на 19.06.2017 г. е взето решение на Онкологичния комитет за
необходимостта от извършване на лечебната хирургична процедура - радикална цистектомия и
диспансеризация и, впоследствие, по отношение на
него са извършени няколко оперативни интервенции: На 21.07.2017 г. болният
е опериран, като е извършена радикална цистектомия. Престоял е в реанимация и на следващия
ден, без данни за усложнения, в задоволително общо състояние, без данни за
кървене, е преведен в Урологичното отделение.
Повторно
Г. е опериран на 25.07.2017 г. поради
данни за двустранна хидронефроза и обилно изтичане на
урина през и интраоперативните дренове и отново - на 31.07.2017 г., поради неефективен
дренаж вляво и хидронефроза на левия бъбрек, като е
предприета репозиция на перкутанната
нефростома вляво На 04.08.2017 г. е
констатирано подобряване на състоянието.
Хистологичният резултат от извършената
операция, даден на 11.08.2017 г. установява: “Инвазивен уротелен карцином на пикочния мехур
high grade. Регионални лимфни възли без
метастази рТЗа pNO (0/8) G3-4-Pnl.”, а Г. на
15.08.2017 г. е изписан в добро
общо състояние и с решение на Обща клинична онкологична комисия от същата дата
– насочен за диспансерно наблюдение.
Впоследствие на
20.10.2017 г. той отново е приет в
болницата – ответник за планова операция, а на
21.10.2017 г. и 25.10.2017 г. отново е
претърпял операции – в неотложен порядък, като на 29.10.2017 г., след
стабилизиране на състоянието му, е изписан без усложнения.
Болният отново е постъпил в
Болница Токуда на
17.11.2017 г., а на
21.11.2017 г. му е направено Компютърно томографско изследване на дихателната система, което
установява: Белодробни
М-лезии двустранно. Медиастинална лимфаденомегалия.
Описаните
промени от КТ изследването на белите дробове са както при вторични
лезии/метастази/ и увеличени лимфни възли в медиастинума.
Такаива патологични изменения, според експертизата на
вещото лице – образна диагностика, не са били налице към момента на направените
образни изследвания на 19.07.2017 г. Изменения от вторичен характер – метастази
в белия дроб за първи път са установени от изследванията през м. ноември и по –
конкретно: на 17.11.2017 г. и на 21.11.2017 г.
М.Г. е починал на 20.12.2017 г.
Според заключенията на приетите СМЕ, лечението на М.Г. спрямо предписанията
на Онкологичната комисия е било проведено
правилно. При Г. са спазени всички
изисквания за добра медицинска практика при избора на лечебен подход от урологична гледна точка. Във
функционално отношение телесните увреждания са; довели до процес на
прогресивно развитие на картината на основното му заболяване Tu vesicae urinariae, което, въпреки полаганите адекватни медицински
грижи във времето, е довелж до необратими последствия
с фатален край. На болния е приложено в максимален възможен обем оперативно
лечение, което е прието като стандарт в
европейската и световна практика.
Съгласно чл.79 3акона за здравето,
медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на
утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Разпоредбата на
чл.80 ЗЗ предпоставя, че качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 Закона за лечебните
заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда
на чл. 5, т. 4 Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина. Установените в чл. 81, ал.2 ЗЗ основни принципи на правото
на медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска
помощ. В този смисъл се налага изводът, че противоправно е всяко поведение на
лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на
чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, в областта
„хирургия” и „травматология“ и с основните принципи на правото на
медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество.
С оглед на това, пред вид факта,
че първоначално приложеното лечение и последващите операции на ищеца са в съответствие
с Правилата за добра медицинска практика, при постигане на утвърдените
Стандарти, включващи в себе си основните принципи за своевременност,
достатъчност и качество при предоставяне на
медицинска помощ, въпреки настъпилата смърт, съдът приема, че липсва
основен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправността.
Следва да се има пред вид и
процесуалното поведение на ищцовата страна, която не
изпрати представител в нито едно съдебно заседание през цялата продължителност
на съдебния процес – нито ищцата, нито нейният адвокат, не ангажира гласни
доказателства, въпреки дадените от съда многобройни възможности и не представи
необходимите доказателства в подкрепа на твърденията си.
При този извод на съда, формиращ
липсата на противоправност на деянието – извършените множество
медицински интервенции по отношение на наследодателя и съпруг на ищцата, не може
да бъде направено заключение, че понесените от нея вреди, свързани със смъртта
му вследствие на сериозното онкологично заболяване, са в резултат от действията
на лекарите, от ответното болнично заведение – Болница
Токуда, извършвали лечението му.
По изложените
съображения съдът намира, че, пред вид факта, че по делото не бе доказано
наличие на противоправно поведение, извършено от лекарския екип при лечението на М.Г., което да е довело до смъртта
му, липсват елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран
в нормите на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Според ППВС №
9/1966 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата,
на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Според Върховния съд
в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи - до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа. Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на І ГО на ВКС,
за да е налице отговорност по чл. 49 ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат
от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо
отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ приема, че
отговорността по чл. 45 и 49 ЗЗД не се презумира, като вината е само един от
елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се
презумира.
Пред вид факта, че не се доказа в хода на производството, че вредоносният
резултат в разглеждания казус за ищцата е произтекъл от действието и/или
бездействието на лице от лекарския екип при ответника, което да ангажира
неговата отговорност, и в причинна връзка с тях, настоящият съдебен състав
приема основанието на предявения иск за недоказано. По тези съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото, на ответника следва да се присъдят разноски – депозит за СМЕ
в размер 600 лв. и 5 лв. - д.т. за
издаване на съдебно удостоверение.
В диспозитива
на решението следва да се посочи, че то е постановено при участие на трето лице
– помагач на ответника трето лице – помагач на ответника, на основание чл. 219 ГПК, „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, чрез адвокат К.К., иск против АДЖИБАДЕМ
СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА“ ЕАД, София, ул.
„Никола Й. Вапцаров“ № 51Б, с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на смъртта на съпруга й М.В.Г., починал на 20.12.2017 г. след
няколко извършени оперативни интервенции, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане, и сторените по делото
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.К.Д. да заплати на АДЖИБАДЕМ СИТИ
КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА“ ЕАД разноски по делото – депозит за СМЕ в размер 600 лв. и
5 лв. - д.т. за издаване на съдебно удостоверение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на ответника АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА“ ЕАД, „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, София, бул. Княз Ал. Дондуков
№ 59 .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: