№ 1169
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100507802 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. М., действащ чрез неговата
майка и законен представител Г. Б. Г., срещу решение № 259874/06.11.2017 г.,
постановено по гр. д. № 25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта му, с
която искът за изменение на месечната издръжка на детето е отхвърлен в
разликата над 150 лева, до размер на 250 лева. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част противоречи на материалния закон и е
необосновано, като са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да
се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да
се уважи иска в размер на 250 лв. Моли да му се присъдят разноски, за които
представя списък.
Ответникът С. Б. М. също е подал въззивна жалба срещу решението по
гр. д. №25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, с която го обжалва изцяло.
Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени и да
постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира присъждане
на разноски.
С. Б. М. е подал и частна жалба срещу определение №303964/02.01.2018
1
г., постановено по гр. д. № 25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, с което е
оставена без разглеждане молбата му за изменение на решението в частта на
разноските.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възраженията на страните, приема за
установено следното:
С решение № 259874/06.11.2017 г., постановено по гр. д. № 25601/2017
г., СРС, ІІІ ГО, 92 състав е изменил размера на определената със съдебно
решение №III-84-259/16.10.2013 г. по гр. д. № 5119/2013 г. по описа на СРС,
84 състав месечна издръжка, увеличавайки я от 80 лв. на 150 лв., като е
осъдил С. Б. М. да заплаща на детето Д. С. М. месечна издръжка в размер на
150 лв., считано от 26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката и е отхвърлил иска до пълния му предявен
размер от 300 лв. Ответникът е осъден да заплати държавна такса за
определената издръжка и на ищеца- направените разноски в размер на 200 лв.
Искането на ответника за присъждане на разноски е оставено без уважение,
като неоснователно.
Въззивниците навеждат доводи, че присъдения размер на издръжката не
е съобразен с нуждите на детето, че съдът не е съобразил доходите на
родителите и, че не е налице изменение на обстоятелствата от определяне на
предишния размер на издръжката.
Наведените доводи са частично основателни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
2
В настоящия случай ищеца е основал иска си на трайно съществено
увеличаване на нуждите си и на нарасналите възможности на задължения
родител да ги покрие. От присъждането на издръжката в размер на 80 лева за
детето са изминали повече от осем години и половина, детето е пораснало,
поради което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за
съществуване, образование (доколкото е ученик) и социално-културно
развитие (доколкото всеки човек има нужда от такова). В първата инстанция е
представена справка от НАП за трудов договор на бащата за последния месец
на справката в размер на 1110, 33 лв., като за част от процесния период- до
01.11.2019 г., бащата е получавал и инвалидна и социална пенсии в общ
размер 339,92 лв., представени са доказателства за брутно месечно
възнаграждение на майката за последния месец към момента на
удостоверяването в размер на 1455 лв.
В настоящата инстанция са ангажирани доказателства за
средноосигурителен доход на бащата в размер на 1531,39 лв. и за брутен
доход на майката в размер на 2437 лв.- за последните 4 месеца на
удостоверяването.
Бащата С. Б. М. има задължение за издръжка и към друго ненавършило
пълнолетие дете- С.С. М.а, родена на **** г.- удостоверение за раждането му,
представено във въззивната инстанция.
С оглед всичко гореизложено, настоящия съдебен състав счита, че за
месечната издръжка на Деян са необходими около 500 лв.
След съобразяване на съотношението на доходите на двамата родители
на ищеца, както и съобразявайки другото алиментно задължение на бащата,
обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майка му (делът на участие на бащата в
издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция счита, че С. Б.
М. следва да поеме сума в размер на 250 лв. от месечната издръжка на детето.
Останалата сума, необходима за издръжката на Деян, следва да се поеме от
майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки
полаганите преки грижи за детето.
С оглед на изложеното, следва да се отмени първоинстанционното
решение в отхвърлителната част, до размер на 250 лв. на издръжката за детето
и да се постанови друго, с което се уважи искането за изменение на
3
издръжката до този размер.
Съобразно изхода на делото, С. Б. М. следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса върху уважената част от жалбата за увеличение на
издръжката, в размер на 144 лв.
По частната жалба на С. Б. М. срещу определение №303964/02.01.2018
г., постановено по гр. д. № 25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав:
С обжалваното определение СРС, в производство по чл. 248 от ГПК е
оставил без разглеждане молбата на ответника за изменение на решението в
частта за разноските, като недопустима.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. Частният жалбоподател не е представил
по делото до приключване на последното заседание в първата инстанция
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и такъв не се съдържа в кориците на
делото. Съгласно т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските,
когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК е недопустима, с
каквито правни последици я е свързал и първоинстанционния съд, оставяйки
я без разглеждане.
С оглед изхода на делото, С. Б. М. следва да бъде осъден да заплати на
насрещната страна направените разноски в размер на 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
С. Б. М. няма право на разноски и искането му следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 259874/06.11.2017 г., постановено по гр. д. №
4
25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта му, с която иска за
изменение на месечната издръжка на детето Д. С. М. е отхвърлен над 150
лева, до размер на 250 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С. Б. М., с ЕГН**********, на основание чл. 150 от СК да
заплати на Д. С. М., ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен
представител Г. Б. Г., ЕГН********** месечна издръжка в размер на още 100
лв. (или общо 250 лв.), считано от 26.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване
на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО.
ОСЪЖДА С. Б. М., с ЕГН********** да заплати по сметка на СГС
сумата от 144 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Б. М., с
ЕГН********** срещу определение № 303964/02.01.2018 г., постановено по
гр. д. № 25601/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, като неоснователна.
ОСЪЖДА С. Б. М., с ЕГН**********, да заплати на Д. С. М.,
ЕГН**********, действащ чрез неговата майка и законен представител Г. Б.
Г., ЕГН********** сума в размер на 400 лв.- разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Б. М., с ЕГН********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5