№ 3490
гр. Варна, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Мария К. Терзийска
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20253100501589 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби и на двете страни по спора по гр.д. № 8051/2023
г. по описа на РС Варна.
С жалба вх. № при ВРС 42931/15.05.2025 г. „Водоснабдяване и
канализация Варна“ ООД оспорва решение № 1421/25.04.2025 г. по
горепосоченото гражданско дело в неговата отхвърлителна част.
С жалба вх. № при ВРС 51844/10.06.2025 г. И. Г., чрез проц.
представител оспорва решение № 1421/25.04.2025 г. по горепосоченото
гражданско дело в неговата установителна част.
Според жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД
решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения
и неправилно приложен материален закон. Настоява, че в резултат на
избирателно анализиране на доказателствения материал са направени
необосновани изводи относно недължимост на сумата по фактурата за отчетен
период 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г. Твърди, че в съответствие с приложимите
разпоредби на ОУ на ВиК оператора е начислено служебно количество в
размер на 1015 куб.м. ползвана вода за периода с оглед данните по съставения
от служителите на дружеството и подписан от ответника Констативен
протокол от 28.04.2022 г. и Констативен – двустранен протокол от същата дата
за подмяна на водомера. Възразява доказателствената сила на писмените
документи да е оспорена надлежно, още по-малко това оспорване да е сведено
до знанието на ищеца с надлежен доклад по делото, с оглед предприемане на
съответни процесуални действия. Отделно, ако изобщо надлежно оспорване е
направено, то е при условията на процесуална преклузия и не е следвало да се
зачете от първостепенния съд. Що се отнася до правните изводи на
първоинстанционния съд по приложението на чл. 51 т.2 от ОУ на ВиК
дружеството, същото настоява, че разпоредбата не съдържа изискване да се
доказва, че именно потребителят е манипулирал водомера и на следващо
1
трябва да се отчете, че водомерът, който измерва индивидуалното
потребление на ответника се намира в неговия имот. След като ищецът няма
причина да уврежда средството за отчитане и като се има предвид, че
отговорност на потребителя е да съхранява целостта на пломбите на водомера
– чл. 43 ал.2 т.4 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, аналотично чл. 5. т.5 от ОУ,
което задължение не изпълнено, то кубиците потребена вода са правилно
начислени и сумите се дължат. На тези и други основания моли за отмяна на
решението в оспорената част и постановяване на друго за уважаване на иска
по чл. 422 от ГПК, включително в частта за акцесорната претенция върху
главницата. Претендира и присъждане на разноски.
В бланкетен отговор въззиваемият по тази жалба И. Г., чрез проц.
представител моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
В жалбата си И. Г. моли за отмяна на решението в частта, в която е
установена дължимост на сума за потребена реално количество вода за имота
за периода 28.04.2022 г. – 10.02.2023 г. за главница от 2314.76 лева и лихвата
върху същата като постановено при неправилна оценка на събраните
доказателства. Настоява, че Г. не е пасивно легитимиран да отговаря по
материалното правоотношение след като в процесния период ползвател е било
трето на спора лице и същото е фигурирало като платец по партидите на ВиК
дружеството. Според жалбоподателя не е отчетен факта, че ищцовата страна
системно не изпълнява задълженията си по редовен отчет на водомерите (чл.
23 ал.1 т.2 от ОУ на оператора), включително ако е имало отчитане, то това е
ставало не в присъствие на потребителя или негов пълномощник, поради
което и не е доказано потребяването на процесните кубици вода. Твърди, че
противно на възприетото от ВРС, възражения и то своевременно са направени
и досежно начисленото количество вода от 847 куб.м. Това количество е
отчетено на 05.12.2022 г., а имотът е продаден на трето лице на 19.07.2022 г.
Страната претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата по тази жалба страна не депозира отговор.
Съдът намира, че жалбите са редовни и допустими за разглеждане,
депозирани от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и следва да бъдат приети за разглеждане.
Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се
пред него, не налага повторно указания по разпределение на доказателствена
тежест между страните.
Доказателственото искане, отправено в жалбата на ответника ще се
остави без уважение като заявено при отсъствие на необходимост.
На осн. чл. 155 от ГПК съдът ще укаже на страните, че му е служебно
известен факта на заличаване на дружество „Александър Велики“ ЕООД по
силата на Решение № 135/07.08.2018 г., постановено по т.д. № 126/2017 г. по
описа на ДОС, вписано в ТР на 10.12.2018 г.
Съдът констатира, че първоинстанционният съд е пропуснал да приеме
писмените доказателства представени от страните към ИМ и отговора по ИМ,
допуснати до приемане с Определението по чл. 140 от ГПК, което следва да
бъде поправено от настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС
42931/15.05.2025 г. „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД оспорва
решение № 1421/25.04.2025 г. по горепосоченото гражданско дело в неговата
отхвърлителна част.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС
51844/10.06.2025 г. И. Г., чрез проц. представител оспорва решение №
1421/25.04.2025 г. по горепосоченото гражданско дело в неговата
установителна част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.10.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в ОСЗ на писмените доказателства,
представени от страните към ИМ и отговора по ИМ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното доказателствено искане в
жлалбата на И. Г. по мотиви, изложени по-горе.
ОПОВЕСТЯВА на страните, на осн. чл. 155 от ГПК, че е служебно
известен факта относно заличаване на дружество „Александър Велики“ ЕООД
по силата на Решение № 135/07.08.2018 г., постановено по т.д. № 126/2017 г.
по описа на ДОС, вписано в ТР на 10.12.2018 г.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
*********@***.**.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3