№ 132050
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20221110136556 по описа за 2022 година
Съдът констатира, че по делото са постъпили две молби от Н. П. Д. чрез адв. Стефанов с
идентично съдържание.
Първата молба вх. № 276530/18.08.2025 г., назована "молба в евентуалност въззивна
жалба", се поддържа, че молителят счита, че съдът е допуснал фактически грешки в
диспозитива на окончателния акт по същество на делото, като намира, че сумата, която
съдът е присъдил на Н. Д. за уравняване на дела й с Е. Д. не е коректно изчислена,
отбелязвайки неколкократно, че правилната сума е 34 812 лева.
На следващия ден по делото постъпва въззивна жалба вх. № 277590/19.08.2025 г., към
която прочие не е представен документ за дърржавна такса и съдът е дал указания за
установения недостатък на въззивната жалба. Същественото е, че страната и в тази молба
претендира неправилно изчисляване на сумата, присъдена в полза на Н. Д. за уравняване на
дейния дял. Заключено е, че в полза на Н. Д. се следва сумата от 34 812 лева, което е
единственото правилно изчислено с оглед установените квоти.
Съдът намира, че волята на Н. Д., обективирана в двете молби от 18 и 19 август, е неясна.
За да извърши надлежно администриране на въззивна жалба, депозирана от страна по
първоинстанционното дело, първоинстанционният съд следва да се убеди, че всички
способи по чл. 247, чл. 248 и чл. 250 от ГПК са изчерпани. Тоест, ако Н. Д. претендира, че
съдът е допуснал фактическа грешка в решението по делото, следва да отправи надлежно
искане за коригиране на твърдения от страната пропуск/неправилно изчисление.
Произнасянето по такова искане предхожда администрирането на (евентуална) въззивна
жалба. Същевременно в случая искането по чл. 247 ГПК и искането във въззивната жалба
имат идентично съдържание. В този смисъл и като вземе предвид, че процедурата по чл. 247
ГПК е преюдициална спрямо произнасянето на въззивния съд, Н. Д. следва ясно да посочи
своята воля. Допълнително, произнасянето по молбата по чл. 247 ГПК не изисква
заплщането на държавна такса, а въззивната проверка претендира сторването на такива
1
разноски. Даването на надлежни указания от страна на съда може да е налице само при
изясняване действителната воля на страната.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на Н. П. Д. чрез адв. Стефанов в 1-седмичен срок от съобщението да уточни
дали претендира произнасяне по чл. 247 ГПК поради допусната фактическа грешка, или по
същество депозира въззивна жалба, като вземе предвид че произнасянето на
първоинстанционния съд по реда на чл. 247 ГПК не лишава страната от възможността за
въззивен контрол, в това число и на акта по чл. 247 ГПК, в случай, че страната не е
удовлетворена от него.
Така дадените указания до страната са в резултат на депозирани две идентични по
съдържание молби (вх. № 276530/18.08.2025 г. и № 277590/19.08.2025 г.), с които страната
иска провеждането на различни процедури, в условията "на евентуалност").
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на дадените указания в срок, съдът
ще счете, че е сезиран единствено с молба по чл. 247 ГПК, доколкото въззивната жалба има
идентично съдържание.
Разпореждането е окончателно.
Препис от разпореждането да се връчи на страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2