РЕШЕНИЕ
№ 9795
гр. С., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110105136 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация - П.” АД, чрез юрк. М.,
срещу М. Б. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 114,61 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2021
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането;
19,43 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 08.07.2021
г. до 23.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 25.10.2023г. по ч.гр.д. № 56384/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. на ответника топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „М.“, бл. 9, вх. „А“, ап. 5, която
потребителят не заплатил в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период, в т.ч., че ответникът е бил собственик на процесния
недвижим имот през исковия период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том Х, дело №
****** г., се установява, че на 11.12.1996 г. Б.С.Д. дарил на своята дъщеря М. Б. Н.
процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „М.“, бл. 9, вх. „А“, ап. 5, като дарителят
си запазили правото на ползване върху имота до края на своя живот. Същевременно, от
представените по делото доказателства (виж т. 5 от описанието на представените писмени
доказателства при съставянето на Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР,
ТОМ, рег. № *****, дело № НОМЕР отДАТА г. ) се установява, а и не е спорно, че Б.С.Д.,
който си запазили правото на ползване върху процесния недвижим имот, е починал през
2002 г. Ето защо и на основание чл. 59 ЗС правото на ползване върху процесния недвижим
имот е било погасено със смъртта на прехвърлителя. По делото не са налице доказателства,
а и не се твърди за извършени разпоредителни сделки с имота до края на исковия период –
30.04.2022 г. Ето защо, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че М.
Б. Н., в качеството си на собственик на процесния имот в периода от 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., е била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца
за посочения период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията,
предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответникът М. Б.
Н. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
2
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот е имало 3 броя радиатори
с монтирани ИРРО с дистанционен отчет; за процесния период ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, е изчислена по фурмула, приложена в съответната наредба на база пълната
отопляема кубатура от 195 куб.м.; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на
общи части; в процесния имот е имало 1 брой водомер за топла вода, като за стойности на
водомера „старо“ и „ново“ показание (3 куб.м.) е взет отчет от предходния период за сезон
2020/2021 г., поради което за исковия период няма изчислена ТЕ за БГВ; технологичните са
били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на
топлофикационното дружество.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че от ответника не са постъпвали плащания за
погасяване на суми по претендираната от ищеца главница.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 117,83 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е
в размер на 114,61 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответницата
главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на претендираните от ищеца 114,61
лв., ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането.
Само за пълнота на изложеното и във връзка с възраженията на ответницата следва да
се отбележи и следното:
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Това е така, защото непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява,
че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл.62, ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на
общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на
начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”.
Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
3
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.
153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топло-преносното предприятие) се прекратява и
договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал.
1 ЗЕ. В горепосочения смисъл е Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15
от 2009 г. на Конституционния съд на Република България. Етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от собствеността, разполагат във всеки един
момент с възможността да прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие
в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Когато са избрали продължаването й, те дължат цената на
топлинната енергия за общите части на сградата-етажна собственост, включително за
сградната инсталация. В случая нито се твърди, нито са представени доказателства, че
етажните собственици в процесната сграда-етажна собственост да са се възползвали от
възможността да прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в
хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, поради което и същите, вкл. ответницата, дължат цената на
топлинната енергия за сградната инсталация (в този смисъл и Решение № 265766 от
14.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6571/2019 г., Решение № 262488 от 15.04.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 13190/2020 г. и др.).
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно приложимите за процесния период общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, лихвата за забава върху изчислената главница за топлинна енергия в общ размер
на 114,61 лв. за процесния период възлиза в размер на 18,73 лв., до който размер
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 19,43
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство).
Ищецът е сторил разноски, както следва: 75 лв. – за държавна такса и възнаграждение
за юрисконсулт в заповедното производство, 75 лв. – държавна такса в исковото
производство, 350 лв. – депозит за СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, което съдът определя в размер на
100 лв., т.е. общо 950 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 945,03 лв.
Ответникът не е сторил и претендирал разноски, поради което такИ. не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл.
39, ет. 10, ап. 75, дължи на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.П., кв. ”Мошино”, „ТЕЦ Република“, следните суми: 114,61 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „М.“, бл. 9, вх.
„А“, ап. 5, ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането; 18,73 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 08.07.2021 г. до
23.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 25.10.2023г. по ч.гр.д. № 56384/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 18,73 лв. до пълния предявен
размер от 19,43 лв.
ОСЪЖДА М. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 39, ет. 10, ап. 75, да
заплати на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., кв. ”Мошино”, „ТЕЦ Република“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 945,03 лв.
– разноски в исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5