Решение по дело №2290/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Производството е образувано по подадена искова молба от Н.С.Г., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати следните суми:

- сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност), претърпени в Затвора в гр. Пловдив, за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите;

- сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност), претърпени в Затвора в гр. София, за периода от 02.05.2023 г. до 03.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите;

- сумата от 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност), претърпени в Затвора в гр. Пловдив, за периода от 04.07.2023 г. до 12.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се сочат следните нарушения на чл. 3 ЗИНЗС: липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия (липса на течаща студена и топла вода, наличие на хлебарки и дървеници).

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорват исковите претенции. Направено е възражение за погасителна давност.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковете и предлага да се отхвърлят.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена справка за изтърпяване на наказание (л. 67 – л. 68), от която се установява, че първото наказание на Н.С.Г. е приведено в изпълнение на 16.03.2016 г., т. е. след първия исков период от 01.01.2016 г. до 31.01.2016г.

Приложение са 4 бр. докладни записки, изготвени от администрацията в Затвора гр. София (л. 43-л. 46, л. 49 – л. 50 и л. 61 – л. 63), от които се установява, че ищецът е бил настанен в Затвора гр. София от 02.05.2023 г. до 03.07.2023 г. През това време се е намирал в помещения и болници както следва: от 02.05.2023 г. до 05.05.2023 г. в болницата към Затвора по повод наложена карантина; от 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г. в приемното отделение в спално помещение № 1 (на 8-ма група); от 26.05.2023 г. до 07.06.2023 г. в ЗОЗТ „Кремиковци“ в спално помещение № 4 (на втора група); от 08.06.2023 г. до 26.06.2023 г. в СБАЛЛС към затвора по повод осигурено болнично лечение; от 27.06.2023 г. до 03.07.2023 г. в ЗОЗТ „Кремиковци“ в спално помещение № 2 (на 4- та група).

Установява се, че спално помещение № 1 в приемно отделение е с площ 38,9 кв.м., включваща санитарен възел с площ 3,45 кв. м., т. е. жилищна площ от 35, 45 кв.м. През периода от 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г. (22 дни), когато ищецът се е намирал в това помещение, същото през различни периоди е обитавано между 13 – 19 човека. Това означава, че за обсъждания период не е осигурена минималната жилищна площ от 4 кв. м.

Установява се, че спално помещение № 4 (на втора група) е с площ 37,03 кв. м., като за периода от 26.05.2023 г. до 07.06.2023 г. това помещение е обитавано от общо 8 човека, сред които е ищецът, т. е. осигурена е минимална жилищна площ.

Установява се, че спално помещение № 2 (на 4- та група) е с площ 25,956 кв.м. Следва да се отбележи, че в докладните записки е налице противоречие относно площта на помещението, тъй като в таблицата на докладната записка от 13.10.2023 г. е посочена площ от 36 кв.м., но в описателната част на същата докладна записка и на следващата от същата дата, е посочена площ от 25,956 кв.м. Настоящият състав приема площта, която е дадена в описателната част на двете докладни записки, а именно 25,956 кв.м. За периода от 27.06.2023 г. до 03.07.2023 г. (7 дни) това помещение е обитавано от общо 7 човека, сред които е ищецът, т. е. за обсъждания период не е осигурена минимална жилищна площ.

От докладните записки се установява, че обитаваните от ищеца помещения в Затвора – гр. София са снабдени със санитарен възел, като е осигурявана течаща студена вода от 06:00 ч. до 24:00 ч., а за останалия период се е спирала, за да се напълнят наличните резервоари. През този период е осигуряван достъп до топла вода по график. Извършвана е санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи, за което са приложни договор за дезинсекция и дератизация, както и протоколи за извършена ДДД обработка. Обитаваните от ищеца помещения са обзаведени и имат отваряеми прозорци.

Не се спори, че за периода от 04.07.2023 г. до 12.09.2023 г. ищецът се е намирал в Затвора – гр. Пловдив.

От приложената справка на инспектор „СДВР“ (л. 103 – л. 104) се установява, че от 04.07.2023 г. до 06.07.2023 г. ищецът се е намирал в стая „ОП-2“ на приемно отделение на Затвора - Пловдив, която е с площ 26,28 кв.м., а за периода от 07.07.2023 г. до 10.07.2023 г. е обитавал стая „ РЦ“ към приемно отделение, която е с площ 27,04 кв.м. За времето, през което ищецът се е намирал в приемно отделение (стаи „ОП-2“ и „РЦ“) на Затвора – Пловдив, същият е съжителствал с други лица, като общият брой на обитателите в съответните помещения не е превишавал 6 човека, т. е. за периода от 04.07.2023 г. до 10.07.2023 г. е осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м.

От същата справка (л. 103 – л. 104) допълнително се установява, че помещенията „ОП-2“ и „РЦ“ към приемното отделение са снабдени със санитарен възел, в който е осигурена постоянно течаща студена вода.

По делото е приложена справка, изготвена от служител „ИСДВР“ (л. 107 – л. 109), от която се установява, че за периода от 11.07.2023 г. до 30.08.2023 г. ищецът е обитавал стая № 12 към пост VI (с изключение на 4 дни, през което време е бил настанен в медицински център). Същата стая е с площ 41,65 кв.м., като за обсъждания период общият брой на обитателите не е надвишавал 10 човека, при което е осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м.

От същата справка (л. 107 – л. 109) се установява, че за периода от 31.08.2023 г. до 12.09.2023 г. ищецът е обитавал стая № 9 към пост VI, която е с площ 27,99 кв.м., като през това време е съжителствал заедно с още двама човека, т. е. осигурена е минимална жилищна площ от 4 кв.м.

От справка (л. 107 – л. 109) се установява още, че стая № 9 и № 12 към пост VI имат санитарен възел с осигурена постоянно течаща студена вода. Достъпът до топла вода е осигуряван в банята, което се извършва по график. От справка от 11.01.2023 г. (л. 115) става ясно, че на ищеца е предоставена възможност да притежава нагревател, с който да си топли вода.

От приложените протоколи за извършени услуги, се установява, че в Затвора – Пловдив е извършвана редовна санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи.

По делото е разпитан свидетелят И.В., който дава информация, че е обитавал една стая с ищеца, като общия брой на настанените е 6-7 човека. Посочва, че в спалните помещения има санитарен възел с осигурена студена вода. Пояснява за осигурен достъп до топла вода само в банята, но не и в спалното помещение. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази част, тъй като съответстват на писмените материали по делото.

Не се кредитират показанията в частта, с която се посочва за наличието на дървеници и хлебарки в помещенията, тъй като по делото са приложени доказателства за извършвана редовна дезинсекция. Следва да се отчете, че свидетелят посочва „чат – пат има дървеници и хлебарки“, което означава, че дава резултат извършваната санитарна обработка против тях.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

В случая се установи, че ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив за първия исков период от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., тъй като е постъпил в затвора на 16.03.2016г. Това от своя страна е самостоятелно основание да се отхвърли първата искова претенция, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация.

В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В чл. 21, ал. 6 е регламентирано, че на лишените от свобода се създават условия за за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници и хлебарки в килиите в Затвора – гр. Пловдив и Затвора – гр. София, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности по дезинсекция. Освен това по делото не се представиха доказателства (не се кредитират свидетелските показания), че тези дейности са недостатъчни.

Не се установи нарушение за неосигуряване на достъп до топла вода в Затвора – гр. Пловдив и Затвора – гр. София, тъй като по делото се установи, че такъв е предоставян по график в баните. Липсва изискване за осигуряване на течаща топла вода във всеки санитарен възел към спалните помещения. Такова задължение на затворническата администрация е налице само при създаване на условия за къпане на лишените от свобода, т. е. в баните, каквото не е оплакването на ищеца.

В Затвора – гр. Пловдив не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, тъй като по делото се установи, че всяко обитавано от ищеца помещение разполага със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода. Не така стоят нещата в Затвора – гр. София, където се установи, осигурявана течаща студена вода от 06:00 ч. до 24:00 ч., а за останалия период се е спирала, за да се напълнят наличните резервоари. В този смисъл достъп до течаща вода не е осигуряван за ¼ от денонощието, а именно за периода от 02.05.2023 г. до 03.07.2023г.

Не се доказа нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС в Затвора – гр. Пловдив, тъй като на ищеца е осигурявана 4 кв. м. жилищна площ във всяко едно от помещенията, обитавани от него.

Доказа се нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС в Затвора – гр. София за 29 дни, като за останалия период не е доказано от ищеца (проведено е успешно насрещно доказване от страна на ответника). Това нарушение е за следните периоди: 22 дни - от 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г. (в справката на л. 61 - л. 63 е посочена начална дата 02.05.2023г., но оттогава до 04.05.2023 г. ищецът се е намирал в лечебно заведение под карантина, т. е. справката отразява общ брой обитатели в стаите, но е не и това, че ищецът за целия период се е намирал в това помещение) и от 27.06.2023 г. до 03.07.2023 г. (7 дни). През тези периоди не е осигурена 4 кв. м. жилищна площ на ищеца, която да е свързана с осигуряване на възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди.

Наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС (неосигуряване на постоянен достъп до течаща студена вода), осъществено в Затвора – гр. София, води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ и неосигуряване на постоянен достъп до течаща студена вода, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора София при отчитане икономическия стандарт на страната за 2023 г.

Според съда справедливо обезщетение следва да е 7 лева за всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ (с един човек е надхвърлен минималният брой обитатели) за периода от 27.06.2023 г. до 03.07.2023 г., т. е. за 7 дни е 49 лева. По отношение за периода от 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г. дневното обезщетение следва да е по – високо, тъй като минималният допустим брой настанени е 10 човека за помещение №1, а действително са били между 13 – 19 човека (преобладаващо между 16-17 души), т. повечето хора водят и до по – малка жилищна площ, което означава, че интензитетът на неприятните емоции е по – голям. В тази връзка за периода от 05.05.2023 г. до 25.05.2023г. следва да се определи 10 лева обезщетение за всеки ден, т. е. за 22 лева е 220 лева. Общият размер на обезщетението за 29 дни е 269 лева, дължимо за неосигуряване на минимална жилищна площ.

Съдът намира, че следва да се определи глобално обезщетение за неосигуряване на постоянен достъп до течаща студена вода за периода от 02.05.2023 г. до 03.07.2023г. При определяне на обезщетението се съобрази, че ищецът се е намирал 22 дни в лечебно заведение през този период, т. е. за тези 22 дни ищецът не се е намирал в спалното помещение, поради което не е търпял негативи от нарушението. Съобрази се още, че не е осигуряван достъп до течаща студена вода за ¼ от денонощието, което време по принцип е отредено за нощен съд (от 24:00 ч. до 06:00 ч.), респ. нуждата от вода не е толкова голяма. В тази връзка следва да се определи обезщетение в размер на 100 лева за нарушение на изискването за осигуряване на постоянен достъп до течаща студена вода.

Горното води до извод, че общият размер на обезщетението е 369 лева за нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС (неосигуряване на постоянен достъп до течаща студена вода). Такъв размер ще осигури репариране на неимуществените вредите, причинени на ищеца от унизителното отношение и неприятните емоции, в които е бил поставен заради липсата на достатъчна жилищна площ.

Въз основа на горното първата искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна в нейния пълен размер от 10 000 лева, тъй като през исковия период ищецът не се е намирал в пенитенциарно заведение.

Втората искова претенция е основателна до размер на 369 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. София, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) за 29 дни (от 27.06.2023 г. до 03.07.2023 г. и от 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г.) и за чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС (неосигуряване на постоянен достъп до течаща студена вода) , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 10 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват направени разноски, които са съответни на уважената част (369 лева) спрямо общия размер на исковете (30 000 лева). Същият е направил разноски от 10 лева за държавна такса. Не се установява да са направени разноски за адвокатско възнаграждение от 2 000 лева, въпреки че такъв хонорар е уговорен в договора за правна помощ. Липсват доказателства за плащането на хонорар в брой или по банков път в договора за правна помощ липсва отразяване за изплащането на хонорара в брой). В тази връзка на ищеца следва да се възстановяват разноски за държавна такса в размер на 0,10 лева, съответна на уважената част от исковете.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената искова претенция от Н.С.Г. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора в гр. Пловдив, за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (липса на достатъчно жилищна площ, липса на течаща студена и топла вода в санитарните помещения, както и наличие на хлебарки и дървеници), ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на Н.С.Г. сумата от 369 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. София, за периода от 02.05.2023 г. до 03.07.2023г., вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) за 29 дни (от 27.06.2023 г. до 03.07.2023 г. и от 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г.) и за чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС (неосигуряване на постоянен достъп до течаща студена вода), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от 369 лева до предявения размер от 10 000 лева за периода от 02.05.2023 г. до 03.07.2023г. (за следните нарушения: липса на течаща топла вода и наличие на хлебарки и дървеници).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената искова претенция от Н.С.Г. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора в гр. Пловдив, за периода от 04.07.2023 г. до 12.09.2023 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (липса на достатъчно жилищна площ, липса на течаща студена и топла вода в санитарните помещения, както и наличие на хлебарки и дървеници), ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на Н.С.Г. сумата от 0,10 лева – направени разноски по делото, които са съответни на уважената част от исковете спрямо общия им предявен размер.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: