РЕШЕНИЕ
№ 9688
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110171425 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. А. К., ЕГН **********, срещу В. Д. Д.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо децата на страните – Ева
В.ова Д.а, ЕГН ********** и И. В.ов Д. с ЕГН **********, както и иск с правно основание
чл. 127а, ал. 2 СК относно заместване съгласието на ответника за пътуване на детето в
чужбина и за издаване на паспорт.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на децата Е.Д.а, родена на
13.05.2020 г. и И. Д. роден на 04.08.2022г., както и че няколко месеца след раждането на
втрото дете страните се разделят като ищцата заживява в собствения си апартамен закупен с
ипотечен кредит. Твърди се, че грижите и издръжката на децата са поети изцяло от майката,
а ответника взема децата от време на време и периодично предоставя малка сума пари на
ищцата за закупуване на дрехи и други вещи на децата, но никога не е заплащал регулярна
издръжка. Подържа се, че майката желае да ух.пражнява родителските права над децата,
местоживеенето им да бъде определено при нея, като на бащата бъде определен подходящ
режим на лични контакти. Отправя се претенция за заплащане на издръжка в размер на по
300,00 лева за всяко едно от децата, считано от една година преди подаване на исковата
молба. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като изразява
становище за основателност на иска за предоставяне на родителските права над децата на
1
майката и определяне на местоживеенето им при нея, с оглед възраста им. Предлага се
режима на лични контакти между децата и бащата да бъде от петък до неделя с преспиване,
както и един месец през лятото. Не се оспорва иска за заплащане на издръжка в размер на по
триста лева за всяко едно от децата. Оспорва се единствено иска за заплащане на издръжка
за минало време, като се твърди, че ответника се интересува от децата и е участвал в
закупуването на храни, дрехи, консумативи и др., но през последната година децата са
умищлено отдалечавани от ответника. Сочи се, че ответника е заплатил претендираната
издръжка за месеците декември 2024г. и януари 2025г.
ДСП-Младост в депозирания по делото социален доклад посочва, че родителите на
децата Е.и И. Д.и са разделени от месец май 2023 година, като след раздялата на страните
грижите за децата се полагат изцяло от майката с подкрепата на майката на последната.
Доклада е изготвен след среща и разговор с бащата, които пред социалния работник е
посочил, че според него майката не разполага с добър родителски капацитет, както и че
бащата не се е виждал с децата продължителни периоди от време, тъй като майкта е
ограничавала контактите му. В докалада е посочено, че бащата живее в 7-стайна къща в два
етажа в с. Казичене, която е обзаведена с всичко необходимо за отглеждане на децата.
ДСП- Оборище в депозирания по делото доклад посочват, че грижите за отглеждане на
двете деца Ева и иИван Д.и са поети и се полагат от тяхната майка М. К., подпомагана от
нейата майка. В доклада изготвен по сведение на майката е посочено, че раздялата на
страните е настъпила когато детето Иван е било на четири месеца. В хода на социалното
проучване е устанвоено, че детето Ева посещава ДГ 195 „Братя Мормареви“, а детето Иван
ДГ №191 „Приказка без край“ в първа яслена група. При отпарвеното запитване от детското
заведение, което посещава Ева са посочили, че познават само майката, както и че детето
говори с любов за семейството си, а от детското заведение което посещава детето Иван е
посочено, че същия е отсъствал по здравословни причини и има само два присъствени дви
поради което не могат да изразят становище. Социалния работник е отразил, че между
децата и майката има изградена емоционална връзка, както и че майкта притежава
необходимия родителски капацитет.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че е депозирала исковата молба,
тъй като бащата не дава средства за отглеждане на децата. Твърди, че през 2022г. под
претекст, че ще прави ремонт на стъпбите ответника е качил ищцата и децата на колата и ги
е върнал в жилището на ищцата. Подържа, че ответника не е заплащал издръжка.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответника сочи, че фактическата раздяла между
старнаните е настъпила края на месец юли 2024 година. Сочи се лятото на 2023 година
ищцата и децата са били на вилата на родителите на ищеца, където последната е празнумала
и своя рожден ден, като ответника сочи, че когато е имал възможност е ходил на вилата при
тях. Сочи и че през 2024 година ответника, ищцата и децата са били заедно на море. Сочи, се
че втората половина на октомври месец е станал скандала между страните и ищцета е
напуснала дома им. Оспорава твърдението, че не е давал пари за децата, като заявява, че
никога не е отказвал да купува дрехи и обувки на децата, както и че когато е купувал такива
2
ги е давал на ищцата с касовата бележка.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Установява се, че страните са родители на децата Е. В. Д.а, ЕГН ********** и И. В.ов Д. с
ЕГН ********** /видно ото приложените на л. 7 и л. 8 от делото удостоверения за раждане
на децата/. Установява се и че ищцата е собственик на апартамент № 36, находящ се в гр.
******** (л. 9 до 12 по делото), както и че на ищцата във връзка със закупуването на
посочения апартамент е отпуснат кредит в размер на 150 000 лева (л. 13 до л.15 от делото ).
Съгласно представената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи
трудови договори и Справка –данни за осигуряването на М. А. К. /от л. 60 до л. 62 от
делото/, ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с „Министерство на
регионалното развитие и благоустройството “, за периода от 01.01.2023 година до 28.02.2025
година е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 3750,00 лв.
Видно от справка от НАП за актуалното състояние на действащи трудови договори и
Справка –данни за осигуряването (л. от л. 64 и л. 66 от делото) за същия период ответникът
е реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на около 3300,00 лв. /л. 51 от
делото/.
От представената справка за актуалното състояние на трудовите договори за
ответника, се установява, че към 28.02.2025 г. той работи по трудово правоотношение с
Мрежови есксплоатационен район – София град, при основна заплата в размер на 990,00 лв.
/л. 65 от делото/.
По делото е представено платежно нареждане от 06.01.2025 година, с получател М. К. за
сумата от 1200 лева с основание издръжка за децата Иван и Ева за декември 2024г. и януари
2025 година.
От показанията на св. В. Х. В. – приятелка на ищцата, които съдът кредитира като
логични и непротиворечиви, както и като кореспондиращи си с останалите събрани по
делото доказателства, съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че страните са разделени след
раждането на детето И., като понастоящем ищцата и децата живеят заедно с нея, както и
майката на ищцата – И.. Свидетлката споделя, че понеже баща гледа животни е носила на
ищцата месо, яйца и мед. Заявява и че страните и децата са ходили заедно на море през 2024
година.
В хода на съдебното дирене и разпитан и св. Д. М. Д., баща на ответника, чиито паказания
съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед близката родствена връзка на ответника и
свидетеля. От показанията на свидетеля Д. се установява, че страните са разделени, като
преди това ищцата е идвала за по няколко дни в с. Казичане и си е тръгвала. Сочи, че
последно децата са идвали с преспиване в с. Казичене през октомври 2024 година, когато
детето Иван е било едно седмица пре баща си, а Е. ебила при майката. Свидетеля сочи и че
3
страните и децата са били заедно на мори през 2024 година. Свидетеля сочи и че по времето
когато отношенята между страните са били нормални ответника се е обаждал от магазани на
ищцата и е пазарувал всичко необходимо за децата. Свидетеля сочи, че конфликта между
страните от около две години.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения:
Страните са родители на малолетните деца Е. В. Д.а, ЕГН ********** и И. В.ов Д. с ЕГН
**********. Предвид данните по делото, обективирани в представения социален доклад,
събраните гласни доказателствени средства, изразеното от майката изрично желание и
липсата на заявено такова от страна на бащата и като взе предвид полаганите до момента
грижи за децата, тяхната възраст, съдът намира, че е в интерес на децата е упражняването на
родителските права да бъде възложено на майката. При майката следва да бъде определено
и местоживеенето на децата, тъй като по делото не се установиха важни причини същите да
живеят отделно от родителя, който ще упражнява родителските права, нито има
изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК за настаняването им при дядо и баба или в
семейство на други роднини. Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични
отношения на децата с техния баща, като съдът намира за подходящ следния режим предвид
възрастта на детето и липсата на силна емоционална връзка между него и бащата: до
навършване на тригодини и шест месеца на детето Иван- всяка нечетна седмица от
годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от
календарната година/, за времето от 10,00 часа до 18,30 часа в събота и в неделя, без
преспиване /така определеният режим на лични отношения не се прилага единствено в
периода 01 юли – 01 септември за период от десет последователни календарни дни, които
съвпадат с годишния отпуск на майката/; десет последователни календарни дни през лятото
/в периода от 01 юли до 01 септември/, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на
последния ден от периода; след навършване на тригодини и шест месеца на детето Иван
- всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща
първия четвъртък от календарната година/, за времето от 17:00 часа в петък до 19,00 часа в
неделя, с преспиване /така определеният режим на лични отношения не се прилага
единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от десет последователни календарни
дни, които съвпадат с годишния отпуск на майката/; двадест дни през лятото /разделени на
два периода от по десет последователни календарни дни/ в периода от 01 юли до 01
септември, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от
10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода.
Относно издръжката на детето: По делото е предявена претенция за издръжка на
всяко едно от децата в размер на по 300,00 лв. месечно за всяко едно от тях. Съгласно
чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
4
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се дължи от
двамата родители, независимо при кого децата живеят, но отглеждащият родителят следва
да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на
издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. С оглед установеното по
делото относно доходите на ответника и доколкото същият е в трудоспособна възраст и няма
данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, то за същия не е налице
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Не се установяват и негови
алиментни задължения към други лица, поради което съдът намира, че ответникът може и
следва да поеме издръжката на децата в размер на 300,00 лв. месечно за всяко едно от тях,
поради което претенцията за издръжка се явява изцяло основателна и следва да бъде
уважена в пълния й предявен размер от по 300,00 лева за всяко от децата считано от датата
на предявяване на исковатамолба – 02.12.2024 година до настъпване на законово основание
за нейното изменение или прекратяване. Следва да се има предвид, че ответника не оспорва
и размера на издръжаката в размер на 300,00 лева за всяко едно от децата. Дори представя и
доказателства за заплатена такава за месеците декември 2024 година както и за януари 2025
година. Спорен между страните е единствено момнта на дължимост на издръжката, тъй като
страните спорят и относно мемента на настъпилата между страните фактическа раздряла.
Ищцата твръди фактическата раздяла между страните да е настъпила когато детето Иван е
било на четири месеца, т.е след 04.12.2022 година. Ответника пък пред социалния работник
изготвил социалния доклад (л. 56 от делото) за пълви път е посочил, че раздялата между
страните не е настъпила края на 2022 година както твърди майката, а май месец 2023
година. Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответника пък сочи, че окончателната
фактическата раздяла между страните е настъпила края на юли месец 2024 година. По
отношение на момента на фактическата раздяла между страните са налице и противоречия в
твърденията на свидетелите, тъй като свидетелката Василев сочи, че страните са се
разделили след ражданите на детето И. доката свидетелят Д. твърди, че окончателно
старните са се разделили края на миналата година, т.е края на 2024 година. В същото време
свидетеля заявява, че старните са във влошени взаимоотношения от около две години, както
и че децата са останали последно да преспят в дома на ответника в с. Казичене през
октомври месец 2024 година. Последното води до извод, че към онзи момент странтие са
били разделени и оборва първоночалното твърдение на свидетеля, че страните са се
разделили края на 2024 година. Предвид това съдът не кредитира показанията на свидетеля
Д. досажно момента на фактическата раздяла между страните. Противоречие относно
момента на фактическата раздяла се констатира и от твърденията на самия ответник, който
веднъж сочи това да се е случило май месец 2023 година, а веднъж края на юли месец 2024
година. Предивид това съдът приема, че фактическата раздяла на страните е настъпила на
05.12.2022г ден след като детето Иван е навършил четири месеца. Това обстоятелство
заявено от ищцата се подкрепя и от твърденията на свидетелката В.ова, тъй като същата
споделя, че страните са се разделили през 2022година след раждането на детето Иван, като с
5
оглед изминалия период от време съдът намира, че разминаването отчетири месеца е
несъществено. Това обстоятелство не се оборва и от установеното обстоятелство, че
страните са били на море заедно с децата през 2024 година.
Предви изложеното и доколкото се установи, че страните са във фактическа раздяла от
05.12.2022 година, като от този момент майката полага грижи за децата съдът намира, че
ответника дължи издръжка, считано от 02.12.2023 г. Съдът намира, че за периода от
02.12.2023г. до 01.12.2024 година(деня преди подаване на исковата молба ) издръжката
дължима от ответника следва да бъде определена от по 235,00 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от по 300,00 лева следва да бъде отхвърлена. За определяне на
размера на дължимата издръжка, съдът съорази иконимическата обстановка в страната,
както и възрастта на децата за този пероид.
Относно разноските: Искане за присъждане на направените по делото разноски е
направено от ищцовата страна, но доколокото в случая исковата претенция не е уважена в
цялост, като съгласно дадените в ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, разноските
остават за страните така както са направени. Ищците по иск за издръжка са освободени от
държавна такса, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 143,
ал.2 СК - в размер общо на 864,00 лв., за идръжката по чл. 143 от СК и 225,60 за издръжката
за минало време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо децата на страните Е.В. Д.а, ЕГН ********** и И. В. Д.
с ЕГН **********, на майката М. А. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата Е. В. Д.а,
ЕГН ********** и И. В. Д. с ЕГН ********** при майката М. А. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бащата В. Д. Д., ЕГН **********, и децата Е.В. Д.а, ЕГН ********** и И.В.ов Д. с ЕГН
**********, както следва: до навършване на тригодини и шест месеца на детето И.-
всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща
първия четвъртък от календарната година/, за времето от 10,00 часа до 18,30 часа в събота и
в неделя, без преспиване /така определеният режим на лични отношения не се прилага
единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от десет последователни календарни
дни, които съвпадат с годишния отпуск на майката/; десет последователни календарни дни
през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа
6
на последния ден от периода; след навършване на тригодини и шест месеца на детето
Иван - всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се счита седмицата,
включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 17:00 часа в петък до
19,00 часа в неделя, с преспиване /така определеният режим на лични отношения не се
прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от десет последователни
календарни дни, които съвпадат с годишния отпуск на майката/; двадест дни през лятото
/разделени на два периода от по десет последователни календарни дни/ в периода от 01 юли
до 01 септември, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 във вр. чл.127, ал.2 СК бащата В. Д. Д., ЕГН
**********, и да заплаща на децата Е. В.ова Д.а, ЕГН ********** и И.В.ов Д. с ЕГН
**********, чрез тяхната майка и законен представител М. А. К., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на по 300,00 лв., считано от 02.12.2024 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска
ОСЪЖДА на основание чл. 149 вр. чл.127, ал.2 СК бащата В. Д. Д., ЕГН **********, и
да заплати на децата Е. В.ова Д.а, ЕГН ********** и И. В.ов Д. с ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител М. А. К., ЕГН **********, издръжка за минало време
за периода от 02.12.2023г. до 01.12.2024 година в размер на по 235,00 лв. за всяко едно от
децата или сумата в общ размер от 5640,00 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от по 300,00 лева месечно или 7200,00 лева общо като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийския районен съд
сумата от 1089,60 лв., представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7