№ 608
гр. Плевен, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430202183 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 65 от 29.09.2023 година на
Вр. И. Д. Кмет на ***, с което на основание чл. 25 ал. І т. 1 във вр. с чл. 3 т. 1
от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имота
за общо ползване на територията на *** на Б. Д. Б. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
извършено нарушение по чл. 3 т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет -
Плевен.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В жалбата си, депозирана по реда на чл. 59
ЗАНН навежда доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на
наказателното постановление, а именно: нарушения по чл. 40 ал. 2 ЗАНН,
нарушение по чл. 27 ЗАНН и липса на мотиви на наказващият орган относно
приложението или не на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, представлява се от юрк. П.П..
Последната моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и
недоказана. Счита, че по категоричен и безспорен начин е установено
1
извършеното нарушение, като в хода на административнонаказателното
производство липсват допуснати нарушения и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Моли съда да
остави в сила наказателното постановление, като бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 24.08.2023 година *** А. А. и И. Н. изпълнявали служебните си
задължения. В късната част на денонощието получили сигнал за нарушаване
на нощната тишина на улица *** в ***. *** пристигнали на указаният им от
дежурния адрес – в 23:45 часа. И двамата, ясно и непосредствено възприели
от къде се чува силна музика, смях и говор на висок тон от няколко лица –
жилище, разположена на втори етаж от къща, находяща се на улица ***.
Позвънили на звънеца. До портата, в двора на имота слязъл жалбоподателя.
Заявил, че празнува рожден ден на дъщеря си и категорично отказал да
предаде документите си за проверка и последващи действия на ***.
Последните останали отвън, обективно не могли да съставят акт или да
предупредят нарушителя и си тръгнали.
Впоследствие, *** А. А. и И. Н. изготвили докладна за установените
обстоятелства. Преписката била разпределена на полицейският служител
С.Т.. Същият установил самоличността на нарушителя в лицето на
жалбоподателя, изпратил му покана да се яви в сградата на Първо РУ на
МВР- Плевен за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. Б. не се отзовал на поканата.
На 01.09.2023 година *** А. А. и И. Н. изпълнявали задълженията на
територията на *** съгласно предварително утвърден график. В същия ден по
време на носене на службата си двамата спрели за проверка именно
жалбоподателя когото познавали визуално от срещата им на 24.08.2023
година вечерта и чиято самоличност била потвърдена и след направената
справка в информационните масиви на ОД на МВР- Плевен. В разговор с
2
жалбоподателя го уведомили, че ще му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение за такова по чл. 3 т. 1 от Наредба № 1 на
Общински съвет Плевен – нарушаване на нощната тишина, осъществено на
24.08.2023 година около 23:45 ч. Актът за установяване на административно
нарушение бил съставен от полицейският служител А. А., в присъствието на
жалбоподателя. Същият го подписал с отбелязване, че имал възражения.
Такива депозирал впоследствие.
Впоследствие е издадено атакуваното наказателно постановление, което
санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 300 лева за извършено
нарушение по чл. 3 т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет - Плевен, което е
предмет на обжалване.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 65 от 29.09.2023 година на Вр. И. Д. Кмет на ***, ведно с разписка за
връчването му; акт за установяване на административно нарушение № 40з от
07.09.2023 година на ***; справка от МРРБ, Класификатор по настоящите и
постоянните адреси за лице с ЕГН **********; възражение от името на
жалбоподателя Б. Д. Б. срещу акт за установяване на административно
нарушение с бланков № 260288 от 07.09.2023 година с входящ номер при
Първо РУ - Плевен 11905 от07.09.2023 година; докладна записка с
регистрационен № 177200-12333 от 18.03.2023 година на *** Р.И.; сведение
от В.Д.Д. с № УРИ 177200-12285 от 15.09.2023 година; докладна записка от
*** С.Т. с регистрационен № УРИ 177200-17395 от 25.08.2023 година.
В подкрепа на изложените обстоятелства са събраните гласни такива
посредством разпита на свидетелите И. Н. и А. А., разпитани непосредствено
в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Административно наказателното производство въвежда строги
правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
3
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40,чл. 42, чл. 43 и чл. 57 ал. 1 т. 5
ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от полицейски служител при ОД на МВР- Плевен в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, съставянето
на акта е извършено в присъствието на жалбоподателя, който е бил запознат
подробно с неговото съдържание, актът е съставен в рамките на сроковете,
предвидени в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Депозирането на жалба
впоследствие по реда на чл. 59 ЗАНН илюстрира по недвусмислен начин
обстоятелството, че актът и наказателното постановление са били сведени
дознанието на жалбоподателя, който от своя страна е упражнил правото си
жалба пред компетентния съд. Ето защо съдът счита, че в процеса на
установяване на административното нарушение не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да са ограничили и/ или нарушили правото
4
на защита на жалбоподателя Б..
В Акта за установяване на административно нарушение и
последвалото го Наказателно постановление е налице ясно описание на
установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, мястото
на извършване и дата на нарушението, а именно 24.08.2023 година в ***.
Налице е единство между словесното описание на нарушението и в акта и
наказателното постановление и цифровото изразяване на същото с
посочването на нарушената норма на поведение – тази на чл. 3 т. 1 от Наредба
№ 1 на Общински съвет Плевен.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.3 т. 1 Наредба № 1 на Общински съвет –
Плевен жителите на *** са длъжни да спазват нощната тишина. Несъмнено е,
че жалбоподателят е нарушил това си задължение, което съдът прие за
безспорно установено въз основа преценката на всички, събрани по делото
доказателства. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А. А. и И. Н.
поради липсата на каквито и да е обстоятелства, които биха породили
заинтересованост от тяхна страна от изхода на процеса. Същите са
изключително подробни като съдържание, последователни, последователни
и непротиворечиви, кореспондиращи помежду си.
При така изложените правни и фактически съображения съдът
намери, че обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят
е санкциониран за извършено нарушение по Наредба № 1 на Общински съвет
- Плевен е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от
компетентен по материя, място и степен орган в съответствие както с
материалния, така и с процесуалния закон, наказанието е правилно
определено като вид. При определяне на неговия размер наказващият орган
правилно е съобразил конкретната тежест на нарушението, демонстрираното
отношение към извършеното от страна на жалбоподателя в хода на
проверката и е наложил наказание глоба в размер от 300 лева, който съдът
намира за справедлив. Наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Съдът намери искането на приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за
неоснователно. По делото липсват доказателства, които за обосновават по
5
ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние, Напротив -
налице са такива свидетелстващи за високата му такава, изводима от
цялостното поведение на жалбоподателя по време на извършената в дома му
проверка.
Предвид направеното искане от страна на представителя на
административно наказващият орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази настъпилите изменения в чл. 63 Д ал. 4
ЗАНН, съгласно която в полза на учреждението или организацията, чиито
орган е издал съответният акт по чл. 58 Д ЗАНН се присъжда възнаграждение
в размер,определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63 Д, ал.4 от ЗАНН
следва на *** да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН, съгласно
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението е от 80 до 120
лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание. Макар и
същото да не е с фактическа и правна сложност съдът намира претендираното
юрисконсултско възнаграждение на представляващият *** юрисконсулт по
делото в размер на 100,00лв. за адекватно на извършената работа, поради
което и същата сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на ***.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 65 от 29.09.2023
година на Вр. И. Д. Кмет на ***, с което на основание чл. 25 ал. І т. 1 във вр. с
чл. 3 т. 1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и
други имота за общо ползване на територията на *** на Б. Д. Б. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за извършено нарушение по чл. 3 т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет
6
- Плевен.
На основание чл. 63 Д ал. 4 ЗАНН във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП
ОСЪЖДА Б. Д. Б. от ***, ЕГН ********** да заплати на ***, представлявана
от *** В.Х. сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за оказаната на *** защита по НАХД № 2183/2023 година по
описа на Районен съд Плевен от юрисконсулт П.П..
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7