Решение по КНАХД №2341/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Ардес информационни технологии“ ЕООД – гр. Варна, [ЕИК], срещу Решение № 921/23.07.2025 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1840/2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 007297/02.04.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и необоснованост. Касаторът по-конкретно твърди, че мотивите на обжалваното решение са недостатъчни, неясни и не дават отговор на възраженията в жалбата, не съдържат самостоятелен фактически и правен анализ, което представлява съществено процесуално нарушение. Счита още, че районният съд не е установил допуснатите в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неточно индивидуализиране на нарушителя, непълно и неясно описание на нарушението и липсата на свидетели и на констативен протокол при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Възразява срещу размера на наложената санкция, като счита за неправилен извода на съда, че нарушението не отговаря на критериите по чл. 28 от ЗАНН. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд или в условията на евентуалност да бъде постановен акт по същество като бъде отменено наказателното постановление, претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по спора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 007297/02.04.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството за нарушение на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 209 от същия закон.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че във връзка със сигнал на потребител за некоректно изписано намаление на цени на сайта на дружеството, постъпил на 15.11.2024 г., служители на КЗП извършили проверка, при която изискали от дружеството информация за периода на намалението, доказателства за предишната цена на артикулите, счетоводни документи и други. От страна на дружеството постъпило писмо относно ценовите промени на конкретния продукт – преносим компютър Acer Aspire 3 А315-59-39М9, за който е подаден сигналът, според което в периода 17.09.2024 – 13.11.2024 г. продуктът е бил с онлайн цена 699 лева, вместо 999 лева, но само при покупка от електронния магазин, в периода 14.11.2024 – 17.11.2024 г. е бил на промоционална цена от 649 лева, вместо 999 лева, на 18.11.2024 г. за един ден продуктът е останал на цена 649 лева, но само за покупки от електронния магазин, а след 19.11.2024 г. е продаван на цена 699 лева, активна само при покупка онлайн. Дадени са данни за броя продадени продукти от същия вид, снимков материал и други. Въз основа на постъпилите документи бил съставен констативен протокол от 31.01.2025 г., като било прието, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 65, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като при обявяване на цената на артикула Acer Aspire 3 А315-59-39М9 на сайта [интернет адрес] в периода 14.11.2024 – 17.11.2024 г. („черен петък“), търговецът е посочил предишна цена (цена преди намаление 999 лева), която не е била най-ниската в предходните 30 дни, а най-ниската предходна цена била 699 лева (онлайн цена). Дружеството било поканено за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, поради неявяване актът бил съставен в отсъствието на представител. В акта фактите били квалифицирани като нарушение на чл. 65, ал. 2 от ЗЗП, извършено на 14.11.2024 г. в гр. Варна. Актът бил надлежно предявен и връчен, срещу него постъпило писмено възражение. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което били възприети фактическите констатации и правните изводи в акта за установяване, като за извършеното нарушение на чл. 65, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП и на основание чл. 209, вр. чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от същия закон на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е, че както в акта, така и в постановлението се съдържа описание в достатъчна степен на нарушението, вменено на дружеството, и е посочена нарушената разпоредба, при пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Съдът е обсъдил възражението на въззивника за нарушение при индивидуализацията на дружеството поради неправилно изписан ЕИК, като е приел, че тази грешка е техническа и не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не води до неяснота относно субекта на административнонаказателната отговорност, който е индивидуализиран също така с наименованието, седалището, адреса на управление и управителя. Изложил е мотиви и по останалите твърдения на въззивника за неяснота относно датата на установяване на нарушението, липсата на двама свидетели както при установяване на нарушението, така и при съставяне на акта, като е приел, че тези нарушения не са съществени, тъй като не накърняват правото на защита на привлеченото към отговорност лице, а актът за установяване на нарушението не се ползва с обвързваща доказателствена сила. По приложението на материалния закон районният съд е посочил, че дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 65, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП, според които всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа предишната цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената. Чл. 65, ал. 2 от ЗЗП предвижда, че предишна цена е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената в същия обект, интернет страница или приложение. Предвид данните, предоставени от дружеството, съдът е приел, че най-ниската цена на конкретния продукт в електронния магазин през период, не по-кратък от 30 дни преди датата, на която влиза в сила намалението „черен петък“, е била 699 лева. Такива данни са предоставени и от потребителя в сигнала. Обявената в съобщението за намалението цена от 999 лева не е била най-ниската такава цена, прилагана на сайта през същия период, поради което съдът е посочил, че дори във физическия магазин продуктът да е бил предлаган на най-ниска цена от 999 лева, обявеното намаление на 649 лева се отнася до цена за онлайн продажба, а не от физически магазин. Предвид това съдът е приел, че дружеството е извършило нарушението, за което е привлечено към отговорност. Обсъдил е и доводите за изпълнение на критериите по чл. 28 от ЗАНН нарушението да се приеме за маловажен случай, като е посочил, че нарушението е типично и не се отличава с по-ниска степен на опасност от останалите нарушения от същия вид, предвид липсата на изключителни смекчаващи обстоятелства. Извършването на нарушение за първи път е приел за обстоятелство, правилно отчетено при определяне на санкцията в минималния предвиден в санкционната норма размер. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липса на достатъчни, ясни и съответстващи на твърденията във въззивната жалба мотиви. Районният съд е разгледал и обсъдил съществените доводи във въззивната жалба, идентични с тези в касационната, и по-специално за индивидуализацията на нарушителя, за липсата на двама свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Изложил е аргументирани изводи по тях, които се споделят напълно от касационния състав. Твърденията за липса на констативен акт преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за липса на анализ на цената от страна на административнонаказващия орган са направени едва с касационната жалба, поради което няма как да са били обсъдени от районния съд. Несъстоятелно е твърдението за неправилни изводи коя е най-ниската цена, предвид представените доказателства за цената, на която артикулът е бил продаван във физическия магазин на дружеството. Районният съд е отразил коректно обстоятелството, че артикулът е бил предлаган във физическия магазин на цена от 999 лева, но е посочил изрично, че доколкото обявеното намаление е на цена в интернет магазин, най-ниската цена, с която трябва да се направи сравнението, е също цената за онлайн продажби, а не във физическия магазин. Предвид условието по чл. 65, ал. 2 от ЗЗП предишната цена да е най-ниската цена за определен период в същия обект, интернет страница или приложение, тоест за един и същ канал за продажби, по-нататъшен анализ на цената във физическия магазин и сравнението й с цената за онлайн продажба е бил безпредметен и доводите в касационната жалба в този смисъл са неоснователни. Правилен е и изводът на районния съд за липса на обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл. 28 от ЗАНН, като с изключение на факта, че нарушението е извършено за първи път, такива обстоятелства не са били и изложени във въззивната жалба, за да бъдат подробно обсъдени.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ тричленен състав,

ОСТАВЯ в сила Решение № 921/23.07.2025 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1840/2025 г.

Решението е окончателно.