РЕШЕНИЕ
№ 1611
гр.
Пловдив, 26.09.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело №
1658 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано по жалбата на Г.П.Й., ЕГН
**********,***, чрез адв.Г.,***, против принудителна
административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително
блокиране Серия № 0104045 от 09.06.2022 г., издаден от блокиращ екип И.А.А.и
Х.Т.М.към
Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при Община Пловдив, в
който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на община Пловдив, е извършено
принудително блокиране на автомобил „Опел“ с рег. № ***.
Според жалбоподателя наложената принудителна
административна мярка е незаконосъобразна. Твърди се, че чл.15,
ал.8 от Наредба
за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив е
издадена в противоречие с нормите на чл.99а от ЗДвП и чл.53 от ЗХУ. Изложени са
доводи за нарушение на чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК и в тази връзка е посочено, че
с изпълнението на административния акт са засегнати права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Според
жалбоподателя Община Пловдив и Общинският съвет не са осигурили достатъчно
места, обозначени със знак Д21 „Инвалид“ за безплатно паркиране на ППС,
превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. Изложени са доводи, че
мярката е дискриминационна. Иска се отмяна, алтернативно обявяване нищожността
на наложената принудителна административна мярка. Претендират се сторените по
делото разноски – внесената държавна такса за жалбоподателя и адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител.
Ответниците И.А.А.и Х.Т.М.,
редовно призовани не се явяват и не дават становище по жалбата.
За
допустимостта:
Жалба е подадена
в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна е установено, следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 09.06.2022г. в 11,45
часа в гр. Пловдив по отношение на МПС, марка „Опел“, с рег. № ***, е приложена
мярка „принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство,
за което е съставен Констативен протокол за принудително блокиране № 0104045 от
същата дата.
По
делото са представени: пет броя снимки; Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. (лист
30 по делото) на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл.167, ал.2,
т.2 от ЗДвП е определено ОП „ПР“ за звено на Община Пловдив, което да
осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото
на неправилно паркирано ППС“ на територията на Община Пловдив; Заповед №
19ОА-1646/09.07.2019г. (лист 31 по делото) на заместник кмета на Община Пловдив
по заместване на кмета, съгласно заповед № 19ОА-1568 от 04.07.2019г., с която
са определени поименно длъжностни лица от ОП “Паркиране и репатриране“, на
които е възложена дейност по принудително задържане и блокиране на МПС с
техническо средство тип „скоба“, сред които и ответниците - И.А.А.и
Х.Т.М.;
трудови договори и длъжностна
характеристика на И.А.А.и Х.Т.М.; таблица
за отчитане явяването и неявяването на работа; схема за улица „Булаир“ попадаща
в обхвата на „Синя зона“ гр.Пловдив.
От
страна на жалбоподателя са представени: копие от фискален бон; копие от карта
за паркиране за хора с увреждания, копие от свидетелство за регистрация част II
за МПС „Опел“ с рег. № ***.
В с.з. от
16.09.2022г. е разпитан свидетелят Л.Г.Й. – син на жалбоподателя, който
заявява, че на 09.06.2022г. около обяд, бил заедно с баща си, който управлявал
процесния автомобил. Свидетелят сочи, че работи в заведението на ул. „Булаир“ №
1а, и че с баща му са търсили паркомясто, обозначено със знак Д21 „Инвалид“ в
„Синя зона“. Заявява, че минали по ул.“Булаир“ и двете обозначени с този знак
места били заети, след което направили обиколка
на съседните улици - ул. „Цанко Дюстабанов“ и ул. „Костаки Пеев“, където също
имало „Синя зона“ и по едно място за инвалиди, но и те били заети. Така баща му
се върнал на ул. „Булаир“ и спрял пред автомобила, който бил паркиран на
мястото, означено за инвалиди. Посочва, че баща му е инвалид и притежава карта,
издадена от общината, която в посочения ден е била отпред на таблото на колата му.
Свидетелят заявява, че 10-20 мин. след като паркирали и си свършили работата в
заведението, баща му установил, че има поставена скоба на автомобила. По
отношение на заболяването на баща си и определения процент инвалидност,
свидетелят сочи, че на баща му е направена операция и е с изкуствена
тазобедрена става, както и че има затруднения при придвижването.
Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел като последователни и
кореспондиращи с приложения по делото снимков материал.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.167, ал.2, т.2
от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане
на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
В чл.27 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията
на община Пловдив е посочено, че поставянето
на „скоба” може да се извършва само от звеното на общината, определено със
Заповед на Кмета на общината, на основание чл.167 ал.2,т.2 от ЗДвП. По правилото на чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия подзаконов
нормативен акт, кметът на общината или определено с негова писмена заповед
звено на общината и длъжностни лица осъществяват контрол по спазването на
наредбата, който контрол включва използването на техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане
на техническото средство.
В случая, Кметът на община Пловдив
е издал Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. (лист 30 по делото),
с която на основание чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП е определено ОП „ПР“ за звено на
Община Пловдив,
което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на
колелото на неправилно паркирано ППС“ на територията на Община Пловдив и Заповед
№ 19ОА-1646/09.07.2019г. (лист 31 по делото), с която са определени поименно
длъжностни лица от ОП “Паркиране и репатриране“, на които е възложена дейност
по принудително задържане и блокиране на МПС с техническо средство тип „скоба“,
сред които и ответниците - И.А.А.и Х.Т.М.. Видно от приложените по делото
длъжностни характеристики именно лицата, заемащи длъжност „контрольор,
автомобилен транспорт“ осъществяват блокиране колелата на неправилно паркирали
автомобили с техническо средство тип "Скоба“ за принудително задържане и
на автомобили, чиито водачи не са заплатили таксата за платено паркиране. От
изложеното следва, че процесната ПАМ е наложена от компетентен орган.
В ЗДвП не е
предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане
на конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни
мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2
от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия
– използване на техническо средство за принудително задържане.
Жалбоподателят
не оспорва, че не е паркирал на паркомясто, обозначено със знак Д21-Инвалид, а
е спрял на друго място на ул.“Булаир“ поради липсата на свободно такова със
знак Д21.
Според
чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони
за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Според
ал.2, местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а съгласно
ал.3 общинският съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както
и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на
общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за
обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места,
включително приема годишния инвестиционен план.
С
Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. Общински съвет Пловдив е
приел Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на
град Пловдив (наричана за краткост наредбата). Според чл.10, ал.1 от цитираната
наредба, на територията на града се определят райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране /"Синя зона"/ в
определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с
изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в
часовия диапазон от 08.30 до 18.30 часа, като таксуването се определя съобразно
действителното време на паркиране в зоните за паркиране. Според ал.2 на същата
разпоредба, за паркиране в "Синя зона" се заплаща цена в размер,
определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Пловдив, с изключение на
електрически превозни средства /ЕПС/, паркирали до зарядна колонка за ЕПС и
намиращи се в режим на зареждане от същата. А ал.3 гласи, че обхватът на
"Синя зона" се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен
списък, Приложение № 1 на настоящата Наредба, като условията и редът за
паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна
сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на
действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на
движението в гр. Пловдив.
В
цитираното Приложение № 1 "Списък на булеварди, улици и площади с
разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)" към Наредбата, под
т. 9 е включена ул. "Булаир", гр. Пловдив.
В
чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е посочено, че във всяка "Синя зона"
и "Зелена зона" се осигуряват фиксирани и обозначени със знак
Д21–"Инвалид" места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани
от хора с увреждания, като на тези места могат да престояват до 3 часа само
автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова
място. Картата задължително съдържа международния знак "Инвалид" и
трябва да бъде поставена в долният десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм
вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън.
Според
чл. 99а от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните
средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при
паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него
длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на
територията на цялата страна и трябва да отговаря на изискванията на
стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на
Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни
увреждания.
В
случая, видно и от приложения по преписката снимков материал на предното стъкло
на процесния блокиран автомобил, е била поставена именно такава карта, чиято
валидност не е оспорена от ответника.
Необходимо
е да се отбележи, че по своята същност извършеното принудително блокиране е
принудителна административна мярка, чийто фактическият състав, съгласно чл.
167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, изисква да е налице паркиране на моторно превозно
средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо
заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му
момент. За установяване законосъобразността на мярката е необходимо по несъмнен
начин да са установени всички елементи на фактическия й състав. В случая,
съставения по приложената мярка констативен протокол не съдържа конкретни и
коректни данни за мястото на извършване на нарушението. Посочено е ул. Булаир 1, като не става ясно дали
улицата е с име „Булаир 1“ или е №1 на ул.“Булаир“. Според представената по делото схема на
"Синя зона" на гр. Пловдив, в действителност на ул. "Булаир“ е
установена територията за платено паркиране, и то само от едната й страна. В случая липсва яснота дали на ул. „Булаир 1“
или на ул. „Булаир“ до № 1 е установен паркиралият автомобил.
На
следващо място, а и доколкото жалбоподателят посочва, че е паркирал на ул. „ Булаир“
в град Пловдив следва да се отбележи, че за вертикалната сигнализация по делото
е представена схема на "Синя зона", но от снимковия материал към
констативния протокол не се установява
хоризонтална маркировка на "Синя зона", а според чл.10, ал.3, изр.2
от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Пловдив, условията и редът за паркиране в „синя зона“,
се указват с хоризонтална и вертикална пътна сигнализация от съответните звена
на Община Пловдив. Т.е. неможе да се установи дали автомобилът е бил на
очертаните места за паркиране или е бил паркиран така, че да е в друго
нарушение на правилата за паркиране, което пък да касае хипотеза на
разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП, която изключва действието на
пътен знак В 28 спрямо ППС, обслужващи лица, притежаващи документ за
инвалидност.
От
снимките към констативния протокол и от свидетелските показания се установява,
че жалбоподателят е поставил на предното
стъкло на автомобила картата за инвалидност. От страна на контролния орган не е
установено, а и не се твърди на процесната дата и място автомобилът да е бил
използван за нужди, различни от тези на лицето с трайни увреждания.
Представената от оспорващия инвалидна карта не е оспорена от ответника и като
официален документ същата има обвързваща съда материална доказателствена сила.
Съдът
намира и че оспорваната мярка е непропорционална. От една страна, по силата на
чл.4, §1, б."а" от Конвенцията за правата на хората с увреждания
/Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12
от 10.02.2012 г./, държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат
необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното
упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без
каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите -
страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни,
административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата
конвенция. Изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с
увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на
хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване
на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. От друга
страна съгласно чл.53, ал.1 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата
среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и
комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и
технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено
обслужване в урбанизираните територии. Според ал.2, т.1 на цитираната
разпоредба, достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на
всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите
на достъпната среда в урбанизираната територия, сред които и достъпни места за
паркиране. Въпреки, че с разпореждания от 27.06.2022г. и от 06.07.2022г., съдът
е указал на ОП „Паркиране и репатриране“ – Община Пловдив да представи схема на
паркоместата, обозначени със знак Д21, такава схема не е представена, нито пък
е дадена информация колко са местата за паркиране в „синя зона“ обозначение със
знак Д21 „Инвалид“. От свидетелските показания се установява, че на ул. “Булаир“
в гр.Пловдив има само две такива паркоместа, а на ул. „Цанко Дюстабанов“ и ул.
„Костаки Пеев“ само по едно място. С оглед липсата на ангажирани от страна на ответника
доказателства за наличните места в „синя зона“, обозначени със знак Д21 –
„Инвалид“ в района на ул.“Булаир“ гр.Пловдив по делото не може да се установи с
категоричност, че от страна на общинските органи са предприети
достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за
равнопоставеност на хората с увреждания. Според свидетелските показания, преди
да паркира автомобила си, жалбоподателят е обиколил улица “Булаир“, както
и двете успоредни на нея улици „Цанко Дюстабанов“ и „Костаки Пеев“, но всички
общо 4 места, обозначени със знак Д21 – „Инвалид“, са били заети. От приложените към констативния протокол снимки се вижда, че в действителност
мястото обозначено със знак Д21 „Инвалид е заето, а колата на жалбоподателя е
паркирана през едно място от този знак. От изложеното следва извода, че
жалбоподателят е направил всичко възможно да спре именно на място със знак Д21.
Отделно от това свидетелят заяви, че заболяването на жалбоподателя е свързано
именно с придвижването му – операция на тазобедрена става. В този ред на мисли
следва да се отбележи, че целта на българското законодателство в духа на
Конвенцията за правата на хората с увреждания, не е да създава пречки и затруднения
на хората с увреждания, а напротив да гарантира равнопоставеност на хората с
увреждания, социалната им интеграция и упражняване на правата им, включително и
чрез достъпни места за паркиране.
Настоящия
съдебен състав счита, че приложената мярка по отношение на автомобил, за който
не се твърди да е препятствал по някакъв начин движението с начина, по който е
бил паркиран, само защото не е заплатена определената такса за паркиране, се
явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателя, като
водач на МПС, превозващо инвалид, спрямо засегнатия защитен от закона обществен
интерес. В действителност според чл.15, ал.8 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на община Пловдив, при недостиг на
паркоместа, обозначени със знак Д21–„Инвалид”, паркирането се извършва при
режим на почасово платено паркиране, но тази разпоредба противоречи на чл.53 от
ЗХУ, който нормативен акт е от по-висока степен, а подзаконовите нормативни актове следва да са
съобразени с по-високия по степен нормативен акт – в случая ЗХУ, и при
противоречие между разпоредбите им съдът прилага на основание чл. 15, ал. 3
от Закона за нормативните актове по-високия по степен акт. А и както бе отбелязано по-горе, ответният орган не ангажира доказателства, дали определеният брой
места в Синя зона, обозначени със знак Д21 „Инвалид“, е съобразен и адекватен
на броя на регистрираните и издадени карти, удостоверяващи правото на ползване
на такова място.
От
изложеното съдът намира, че наложената мярка е незаконосъобразна и следва да се
отмени.
С оглед изхода
на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, които се констатираха в размер на 10 лева – внесена
държавна такса. Претендира се и възнаграждение за адвокат при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА). От представения договор за правна защита
и съдействие (лист 8 гръб по делото) е видно, че в него е уговорено
предоставянето на безплатна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Съдът
намира, че на процесуалния представител на жалбоподателя, съгласно чл.38, ал.2
от ЗА следва да се присъдят разноски съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 500 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ принудителна
административна мярка по принудително задържане на пътното превозно
средство марка “Опел“ с рег. № ***,
извършено на 09.06.2022 г. с техническо средство "скоба", обективирано в Констативен протокол за принудително блокиране Серия
№ 0104045 от 09.06.2022 г., издаден от блокиращ екип И.А.А.и
Х.Т.М.към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
при Община Пловдив.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ
да заплати на Г.П.Й., ЕГН **********,*** /десет/ лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ
да заплати на адвокат К.Д.Г., вписан в Адвокатска колегия –
Пловдив, със служебен адрес ***, сумата от 500 /петстотин/ лева
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/